№ 21421
гр. ****, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110134969 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
217557/01.08.2023 г./ на **** срещу Р. Г. М., с която са предявени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми, представляващи 1/2 от задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № ****, а именно: 1 068.69 лв. – цена на
доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 15.06.2022 г. до окончателното плащане; 144.20 лв. – мораторна лихва за
периода от 16.07.2019 г. до 06.06.2022 г.; 26.64 лв. – цена на услугата дялово разпределение
за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.06.2022 г. до
окончателното плащане; 5.32 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022
г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 32397/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответницата в
качеството й на собственик, към което са приложими Общите условия на ищцовото
дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през
периода топлинна енергия за имота, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от **** по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответницата оспорва предявените искове. Не оспорва представения документ за собственост,
1
както и че е наследник на Тодор Йорданов Стефанов. Твърди, че не е била във владение на
процесния имот, за който се претендира заплащане на топлинна енергия, и не го е ползвала,
защото е била лишена от достъп до него, а имотът е ползван изцяло от Теодор Георгиев
Стефанов. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за главницата и лихвата.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца **** изразява становище, че дяловото разпределение
е извършвано законосъобразно, а предявените искове са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32397/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването през исковия период на договорно отношение
между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, стойността на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая от представените от ищеца и неоспорени от ответницата Нотариален акт за
собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г ЗПИНМ № 88, том ХVІІ, дело № ***/1974 г.,
3 бр. удостоверения за наследници и Удостоверение от **** с изх. № ****/25.03.2014 г. се
установява еднозначно, че считано от 22.06.2018 г. тя е придобила 1/2 ид. ч. от процесния
имот по силата на наследствено правоприемство от своя баща ****. Ответницата не твърди
и не доказва преди или по време на исковия период да се е разпоредила с притежаваната от
нея част от жилището. Ето защо съдът намира за доказано, че през процесния период тя е
2
била съсобственик на топлоснабдения имот.
Щом ищецът претендира от ответницата цената на доставената в имота топлинна
енергия на договорно основание, притежаваното от нея право на собственост върху 1/2 ид.
ч. от топлоснабдения имот /на фона на липсата на твърдения и доказателства за учредено
вещно право на ползване върху имота в полза на трето лице или за сключен с трето лице
нарочен писмен договор за доставка на топлинна енергия в имота/ е напълно достатъчно за
обосноваване на извод, че М. е материалноправно легитимирана да отговаря за 1/2 от
задълженията за доставена топлинна енергия, а наличието или липсата за нея на достъп до
имота и евентуалното му фактическо ползване изцяло от друго лице не могат да бъдат
успешно противопоставени на ищеца.
Предвид изложеното съдът приема, че между ищеца и ответницата е възникнало и
съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № ****,
който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** на клиенти в гр.
****, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
С Определение № 37686/24.10.2023 г. е обявена за безспорна и ненуждаеща се от
доказване реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период,
1/2 от цената на която възлиза на претендираната сума. Следователно искът за цената на
доставената топлинна енергия е доказан по основание и размер.
По възражението за погасяване по давност на ищцовото вземане за стойността на
доставената топлинна енергия съдът намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
3
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.06.2022 г., погасени по давност биха били вземанията за
стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди
07.04.2019 г., но такива не са включени в исковия период, поради което възражението за
давност е изцяло неоснователно.
С Определение № 37686/24.10.2023 г. е обявена за безспорна липсата на плащане на
претенцираната главница за цената на доставената топлинна енергия.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ е изцяло основателен, като върху сумата от 1 068.69 лв. ответницата дължи и законната
лихва, считано от 15.06.2022 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за цената на топлинната енергия предпоставя наличие на главен дълг и
забава в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг на М. за стойността
на доставената в процесния имот топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните
сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответницата е изпаднала в забава
в плащането на главното задължение предвид липсата на извършени плащания в уговорения
срок. Началото на забавата е 15.09.2020 г. за главницата за периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2020 г. и 15.09.2021 г. – за главницата за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г., тъй
като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г. Размера на
4
дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 06.06.2022 г. съдът определи по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че
възлиза на сумата от 139.26 лв. Следователно искът за мораторна лихва върху цената на
доставената топлинна енергия е частично основателен – за сумата от 139.26 лв. за период на
забава от 15.09.2020 г. до 06.06.2022 г., а за разликата над тази сума до пълния предявен
размер и за останалата част от исковия период е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. С Определение № 37686/24.10.2023 г. е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване правилното и законосъобразно извършване на
услугата дялово разпределение по отношение на имота през процесния период, 1/2 от чиято
цена възлиза на претендираната сума. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по
силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради това съдът намира иска за цената на
услугата дялово разпределение за доказан по основание и размер. Следователно ответницата
дължи сумата от 26.64 лв. за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната
лихва от 15.06.2022 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че въпреки изричните указания на съда, дадени в изготвения доклад, не са
представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за
услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана за заплащането й.
От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази главница, респ.
искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е
неоснователен.
По разноските:
Въпреки частичното уважаване на исковете съдът намира, че всички сторени от ищеца
разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответницата, респ. на нея не й се дължат
разноски, защото отхвърлената част от исковете от математическа гледна точка е
пренебрежимо малка /под 1 % от тяхната цена/, а освен това ответницата не е доказала
извършването на разноски по делото. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство в общ размер на 125 лв. /25
лв. – държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, и разноски за
заповедното производство в общ размер на 49.89 лв. /24.89 лв. – държавна такса, и 25 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Р. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ****, дължи на ****, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. ****, ****, следните суми, представляващи 1/2 от задълженията
5
за топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № ****, а именно: на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата 1 068.69 лв. – цена на доставена топлинна енергия през
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. , ведно със законната лихва от 15.06.2022 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 139.26 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 06.06.2022 г. ; сумата 26.64 лв. – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г. , ведно със законната лихва от
15.06.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32397/2022 г. по описа на СРС, 85 състав,
като ОТХВЪРЛЯ както следва: частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над
139.26 лв. до пълния предявен размер от 144.20 лв. и за периода от 16.07.2019 г. до
14.09.2020 г.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5.32 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г. върху стойността на услугата
дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ****, да заплати на ****, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 125 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 49.89 лв. –
разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6