№ 3007
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110148718 по описа за 2022 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът Н. Ф. предявява отрицателен установителен иск за признаване за недължимо
на вземане на ответника *** по изпълнителен лист издаден от СРС по ч.гр.д.№19615/2012г.
при твърдение за погасяване на принудителното изпълнение поради изтекла давност. Моли
съда да признае, че не дължи чрез принудително изпълнение сумата от 1580,17 лева
главница.
Ответникът, получил препис от исковата молба на 14.10.2022г. , не е подал писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
От приложения заверен препис от изпълнително дело на ЧСИ ***, рег. № 863
КЧСИ №20138630401084, се установява, че същото е образувано по молба на ответника от
9.4.2013г. с приложен изпълнителен лист, издаден по заповедно производство на
13.12.2012г. за сумата 1580,17 лева главница за питейна вода за период 5.1.2007г.- 3.5.2012г.,
законна лихва от 26.9.2012г до плащането, мораторна лихва от 759 лева за период 6.1.2007г
до 3.3.2012г. и 96,78 лева разноски по делото. Съдебният изпълнител е изпратил запорни
съобщения до работодател на ищеца, като в отговор по чл.508 ГПК, и последващи преводи
от 26.7.2013г.,14.8.2013г., 5.2.2014г.е преведена сумата от 40 лева по наложения запор, на
28.10.2013г., 25.11.2013г, 13.12.2021г., 27.2.2014г., 28.3.2014г., 30.4.2014г. 29.5.2014г.,
3.7.2014г., 28.7.2014г., 28.8.2014г., 30.9.2014г., 30.10.2014г., 24.11.2014г., 30.1.2015г.,
28.2.2015г., 30.3.2015г.,29.4.2014г., 27.5.2015г.,29.6.2015г.28.7.2015г.,25.8.2015г.30.10.2015г.,
26.11.2015г., 14.12.2015г., 27.1.2016г.,26.7.2016г- 30 лева, на 28.2.2016г., 28.3.2016г.,
27.4.2016г., 30.5.2016г., 29.6.2016г., - 20 лева.
На 15.3.2019г.ДСИ е изпратил постановление за налагане на възбрана върху имот на
ищцата.
На 14.9.2022г., с постановление по изпълнителното дело, по молба на настоящата
ищца, ЧСИ е констатирал, че изпълнителното дело е прекратено, на основание
1
чл.433,ал.1,т.8 ГПК, като с разпореждане от 5.10.2022г. е констатирано, че това
постановление не е обжалвано, и е разпоредено вдигане на запирите и възбраните.
На гърба на изпълнителния лист са налице отбелязвания за преведени суми за
взискателя, които се установяват и от изготвена справка от ЧСИ по изпълнителното дело.
Последният превод е от 13.7.2016г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Вземанията на ответника по отношение на
ищеца, съставляват т.нар. „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите, като същите не са установени със съдебно решение.
Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно производство по чл.410
ГПК, по което е издадена заповед, не е проведено исково производство по чл.422 ГПК за
установяване вземането по заповедта. Настоящият състав не споделя практиката,, че
неоспорената заповед за изпълнение придава нова 5 – годишна давност на вземането –
давността за вземането е уредена с изрични, императивни разпоредби, като подобно
тълкуване е недопустимо, защото е разширително. Придаването на 5- годишна давност на
задължения с различна давност произтича от решаване на спора със сила на пресъдено
нещо, каквато не е налице при неоспорена заповед за изпълнение – същата има само
изпълнителна сила, но не и сила на пресъдено нещо.
Съдът намира, че подаването на заявление по чл.410 ГПК има действието, предвидено в
чл.115,б. ж ЗЗД /“докато трае съдебният процес за вземането“/ и с него давността за
вземането се спира, поради следното. Заповедното производство, без съмнение е съдебно
производство, като издадената заповед за изпълнение, когато влезе в сила, е изпълнително
основание по чл. 404 ГПК и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като законът не й
придава такава сила. Когато вземането не се оспорва от длъжника, такава не е и необходима,
за да се събере принудително вземането, както е при заповедното производство. Подаването
на заявлението съставлява действие на кредитора, изразяващо готовност да пристъпи към
принудително събиране на вземането си, като използва облекчения ред, предвиден в закона
със заповедното производство. Но това е действие на кредитора, насочено към събиране на
вземането му, следователно не може да се приеме, че няма правна последица върху
давността, която съставлява последица от кредиторовото бездействие. Основанията,
посочени в чл.115 ЗЗД са именно такива – изчаква се настъпването на определен
юридически факт, който според закона съставлява обективна пречка между страните да тече
давност. Именно затова, и докато трае съдебният процес за вземането, давност не тече,
защото след края на съдебния процес, вземането придобива нова, 5 – годишна давност, ако е
установено със съдебно решение /както би било и ако след заповедта за изпълнение е
предявен иск за вземането/, а изтеклата давност се заличава.
Използвайки облекчения ред на заповедното производство, заявителят се лишава
именно от последиците на прекъсването на давността, посочени по – горе, но доколкото
2
изразява воля да събере вземането, не бездейства, и при изричната разпоредба „трае
съдебния процес“ / а не например „трае исковият процес“/ на чл.115 Ж ЗЗД, следва да се
приеме, че заявлението спира давността, която отново започва да тече от датата, следваща
датата на издаване на изпълнителния лист. Давността за вземането се прекъсва , съгласно
разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск
или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или
възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната; с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
защитата на длъжника се осъществява в исковия процес, който молителят следва да
инициира за установяване на вземането си, когато длъжникът е подал възражение срещу
заявлението за издаване на заповед за изпълнение или чрез предявяване от длъжника на иска
по чл. 424 от ГПК. Настоящото производство е образувано след изтичане срока за
възражения заповедното дело, поради което и допустимо е за разглеждане единствено дали
след издаване на изпълнителното основание, вземането е погасено по давност, защото
погасяването по давност преди издаване на изпълнителното основание е предмет на
защитата, евентуално, по предявен отрицателен установителен иск на длъжника, в рамките
на срока по чл.424 ГПК.
С оглед изложеното, предвид допустимите твърдения, изложени в исковата молба, се
налага извод, с подаване на молбата за образуване на изпълнително производство, давността
за вземането е била прекъсната, съгласно чл.116,ал.1 ЗЗД. Цитираната разпоредба
предвижда, че давността за вземането се прекъсва , съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с
признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за
почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
с предприемане на действия за принудително изпълнение. Давността за вземането в
започналото производство по изпълнение е прекъсвана с всяко изпълнително действие, в
рамките на определен изпълнителен способ. С подаването от ответника на молбата за
образуване на изпълнително дело, тази нова давност е била прекъсната на основание чл. 116,
буква “в” ЗЗД. С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира на осн. чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД . С Тълкувателно решение по т.д.№ 2/2013г. на
ОСГГТК/т.10/, това Постановление беше обявено за изгубило сила. В същото ТР се прие, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В същото тълкувателно решение се прие, че изпращането на покана за доброволно
изпълнение и изготвянето на справки за имущество на длъжника от съдебния изпълнител не
съставляват действия на принудително изпълнение, защото не са насочени за събиране на
3
вземането. Такива действия са запорните съобщения, но само и единствено ако същите са
довели до същинско събиране на дълга. Този извод на съда следва от обстоятелството, че
ако изпращането на запорните съобщения не доведе до същинско налагане на запор /
например поради липса на наличност по банковите сметки /, то и взискателят следва да
посочи друг изпълнителен способ за събиране на вземането си, в противен случай
едновременно, не събира вземането си, и бездейства, или налице е хипотезата на
чл.433,ал.1,т. 8 ГПК. Налагането на запор върху сметки, в които няма средства, не води до
събиране на вземането, защото този запор е свързан с едно бъдещо несигурно събитие –
евентуалното постъпване на средства по тези сметки и не може да се приеме, че вземането
се събира по този начин.
Следователно, датата на последното изпълнително действие е 29.6.2016г., когато
работодателят, в изпълнение на приетото запорно съобщение, е превел на ЧСИ сумата 20
лева, като давността е прекъсната отново с превода от ЧСИ на взискателя, на 13.7.2016г..
След тази дата, взискателят, който е спрял да получава суми вследствие на запора, следва да
изиска от ЧСИ извършването на нови действия по изпълнението. Не прекъсва давността
налагането на възбрана с постановление от 15.3.2019г, тъй като същото действие не е
поискано от взискателя. Отделно от това, това действие е извършено след изтичане на
двугодишен срок на кредиторово бездействие – срокът е изтекъл на 14.7.2018г., поради
което и изпълнителното производство е било прекратено, по силата на законовата
разпоредба на чл.433,ал.1,т. 8 ГПК.
Ето защо, давността за вземането, 3 – годишна, е изтекла на 14.7.2019г., поради което и
от тази дата, вземанията не подлежат на принудително изпълнение, поради изтекла давност.
С оглед изложеното, искът е основателен. Тук е моментът да се посочи, че следва да се
признае за установено, че ищецът не дължи чрез принудително изпълнение сумата по
главница.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът,който доказва разноски
за 63,21 лева държавна такса.
На основание чл.38,ал.2 ГПК, във връзка с чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 458,02 лева
адвокатско възнаграждение, определено, въз основа цитираната разпоредба, която препраща
към чл.36,ал.2 ЗАдв, която препраща към НМРАВ.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. А. Ф. ЕГН ********** с адрес
***, срещу *** ЕИК *** *** иск с правно основание чл. 439 ГПК , че Н. А. Ф. ЕГН
**********, не дължи чрез принудително изпълнение на *** сумата от 1580,17 лева,
вземане на ответника за питейна вода за период от 5.1.2007г. до 3.5.2012г. – вземане,
основано на изпълнителен лист, издаден на 13.12.2012г. от СРС, 82- ри състав по гр.д№
4
19615/2012г.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** *** да заплати , на основание чл.78,ал.1 ГПК, на Н. А. Ф.
ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски от 63,21 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата, осъществено безплатно по делото, от 458,02 лева.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** ***, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, да заплати на адвокат Р.
К. Р., ЕГН **********, САК, с адрес ***, офис надпартерен етаж сумата 458,02 лева
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата, осъществено безплатно по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5