№ 149
гр. А. 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310102268 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД.
Ищцата СП. В. ИЛ. твърди, че на 09.08.2017г. между нея и „С. К.К.Г.“
АД е сключен договор за кредит, по силата на който й е предоставена сумата
от 400 лева, а тя се е задължила да върне същата, ведно с договорна лихва в
размер на 24% годишно в срок от 10 месеца при ГПР от 26,85%. Освен това
ищцата се задължила да представи посоченото в договора обезпечение, а при
неизпълнение на това задължение – да заплати неустойка в размер на 244,64
лева, която се дължи разсрочено заедно с погасителната вноска.
Клаузата за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението
за представяне на обезпечение е нищожна, тъй като съставлява допълнителна
печалба, която вече е калкулирана с договорената лихва и по този начин се
преодолява изискването в закона за максимален размер на ГПР. Освен това
няма присъщата на неустойката обезщетителна и обезпечителна функция, а
води до скрито оскъпяване на кредита. В същото време изискванията за
обезпечение са неизпълними, а срокът за представянето му – неизпълнимо
кратък.
С уговорката за заплащане на неустойка в размер, който не съответства
на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума
1
по кредита, се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ето защо моли да се прогласи нищожността на клаузата на чл.7 от
договора, предвиждаща заплащане на неустойка.
Ответникът признава изцяло предявения иск. Оспорва само претенцията
за разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на иска. Възразява да се
присъди адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ответника по реда на чл. 38а от ЗА, тъй като не са налице предпоставките на
тази разпоредба.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ответникът е признал предявения иск изцяло, поради което с оглед
изричното искане от ищеца и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът
следва да се произнесе с решение съобразно признанието.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Възражението, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на
иска е неоснователно. Трайната съдебна практика приема, че когато е
предявен иск за нищожност, то повод за завеждането му по смисъла на чл. 78,
ал. 2 ГПК съставлява фактът на самото сключване на договора, съответно на
съдържащите се в него клаузи. Ето защо, когато ответникът по този иск
признава неговата основателност в съдебния процес или извън него, той
дължи сторените в съдебното производство разноски съобразно правилото
на чл. 78, ал. 1 ГПК. С направеното признаване от ответника на нищожността
не отпада интересът на ищеца от съдебното й установяване със сила на
пресъдено нещо. Фактът на съществуването на нищожната уговрока за
заплащане на неустойка обуславя интерес на ищеца да претендира
нищожността на същата по съдебен ред. Състоянието на нищожност
представлява повод по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК за завеждането на делото.
Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 50 лева,
представляваща заплатената държавна такса.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е
видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38,
2
ал.1, т.3 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица
от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на
деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда
съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя
минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията. Уважената претенция е с цена
от 244,64 лева, съответно минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лева.
Ответникът е оспорил наличието на основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, тъй като не
се установяват предпоставките за това, визирани в ал. 1 на същия член.
Настоящият състав споделя съществуващата последователна и
непротиворечива практика на ВКС, която се съдържа и в определения № 283
от 22.07.2020 г. по ч. т. д. № 872/2020 г. на II ТО на ТК, № 229 от 5.06.2019 г.
по гр. д. № 3085/2018 г.на III ГО, № 242 от 10.04.2019 г. по ч. т. д. № 610/2019
г. на II ТО на ТК, № 665 от 5.12.2018 г. по к. ч. т. д. № 2467/2018 г. и много
други. Тази практика отрича необходимостта съдът да преценява и страната
да доказва, че е налице някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал.
1 от Закона за адвокатурата. Достатъчно е да се представи договор за защита
и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от тези основания. Касае се за вътрешни
отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за разлика от
хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания
по чл.83 от ГПК. Възражението на другата страна, че ползващият безплатна
правна помощ не е материално затруднен по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатура всъщност не е основание тази страна да се освободи от
разноски. Адвокатът вече е осъществил действията по защитата на страната,
следователно разноските са реално извършени и заплащането им се дължи
съгласно разпоредбите на чл.78 от ГПК. Именно тези разпоредби са
приложими по отношение на отговорността за разноски, а не общото правило
на чл.154, ал.1 от ГПК, което касае установяването на фактите, свързани с
предмета на спора.
3
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 300
лева на процесуалния представител на ищеца.
Поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на клаузата за неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение – банкова гаранция или
поръчителство, в тридневен срок, съдържаща се в чл.7 от договор за кредит
от 09.08.2017г., сключен между СП. В. ИЛ., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Б.“
№11, и „С. К.К.Г.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. С., ж.к.“Д.“, ул.“В.К.“, бл.58, офис 6, представлявано от А.Д.С.
ОСЪЖДА „С. К.К.Г.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к.“Д.“, ул.“В.К.“, бл.58, офис 6, представлявано от А.Д.С.
да заплати на СП. В. ИЛ., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Б.“ №11, сумата от 50
лева (петдесет лева), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „С. К.К.Г.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к.“Д.“, ул.“В.К.“, бл.58, офис 6, представлявано от А.Д.С.
да заплати на адвокат Е.Г. И. личен №********** с адрес гр. П. ул.“Х .К.“
№2, сумата от 300 лева (триста лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на СП. В. ИЛ., ЕГН
********** от гр. А. ул.“Б.“ №11, по гр.д.№2268/2021г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4