№ 5096
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20231110159937 по описа за 2023 година
Ищецът „А...........“ ЕООД, ЕИК ********** седалище и адрес на управление гр. София,
........... излага в исковата молба, че въз основа на депозирано от него заявление пред
Софийски районен съд е образувано ч. гр. д. № 49976/2023 г., по което е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. П. Б., ЕГН **********, адрес гр. София,
.............., който подал възражение, което обуславя интереса от търсената искова защита.
Твърди, че на 14.11.2018 г. между Кредисимо ЕАД и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № .......... по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 1800 лв. срещу
задължението му да го върне до 10.05.2020 г. на 18 вноски по 117.65 лв. С договор за
продажба и прехвърляне на вземания “Кредисимо“ ЕАД /и „А........“ ЕООД/ прехвърлил на
ищеца вземанията си срещу ответника по договора за кредит /за главница, договорна лихва
и лихва за забава/. Ищецът моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи
сумите: 1 166.60 лв. главница по Договор за потребителски кредит № ........../14.11.2018 г.,
ведно със законна лихва за период от 07.09.2023 г. до изплащане на вземането, 127.20 лв.
договорна лихва за период от 14.11.2018 г. до 10.05.2020 г. и 447.30 лв. мораторна лихва за
период от 14.11.2018 г. до 05.09.2023 г. Претендира разноските по делото, както и
направените в хода на заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете.
Излага съображения за нищожност на договора, тъй като не отговаря на изискванията за
съдържание по чл. 11 ЗПК, защото не е оповестен действителният ГПР. Поради това счита,
че дължима е само чистата стойност на кредита, която в процесния случай възлизала на 1800
лв. Сочи, че въз основа на недействителния договор е бил сключен договор за предоставяне
1
на поръчителство с “А........” ЕООД, за който договор също се твърди, че е нищожен. Твърди,
че ответникът е извършвал плащания и на последното дружество, които плащания следва да
се приемат като платени на ищеца /който е свързано с “А........” ЕООД дружество/. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са
предявени в срок и са процесуално допустими.
За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, че с
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /договор за кредит/, по което на ответника е предоставена в заем
посочената сума, а той се е задължил да я върне в посочения срок; че е придобил вземанията
въз основа на договор за цесия и уведомил длъжника за нея.
По делото е безспорно сключването на 14.11.2018 г. между Кредисимо ЕАД и ответника на
договор за потребителски кредит № .......... по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 1800
лв. срещу задължението му да го върне до 10.05.2020 г. на 18 вноски по 117.65 лв.
Неразделна част от договора са Приложение № 1 относно условията на кредита и
погасителния план, и Общите условия на кредитора. Съгласно Приложение № 1, размерът
на кредита е 1800 лв., при срок на кредита – 18 месеца, която да се върне на 18 вноски, по
117.65 лв., лихвен процент на кредита – 21.24 %, ГПР – 50 %, общ размер на всички
плащания 2117.70 лв., последна вноска с падеж 10.05.2020 г. Приложен е стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за кредита.
Представен е договор за предоставяне на поръчителство от 14.11.2018 г. между „А........“
ЕООД и Д. Б. /потребител/, с който „А........“ ЕООД се задължава да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо” ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя
за всички негови задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както
и за всички последици от неизпълнението му. За поемането на тези задължения
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение № 1 към
Договора, в размер на 118.18 лв. на месец за периода на действие на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора възнаграждението може да се плаща
по банкова сметка на „А........“ ЕООД, или на „Кредисимо” ЕАД, или по други начини,
установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 „Кредисимо” ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя плащане от потребителя на възнаграждението му, както и на
всички други негови вземания.
На 14.11.2018 г. е сключен договор за поръчителство между „Кредисимо” ЕАД и „А........“
ЕООД, с който „А........“ ЕООД се задължава в качеството си на поръчител да отговаря пред
„Кредисимо” ЕАД за изпълнението на всички задължения на Д. Б. по договора за
потребителски кредит.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен
2
между „Кредисимо“ ЕАД /цедент 1/, „А........“ ЕООД /цедент 2/ и „А...........“ ЕООД, цесионер,
от който се установява, че цедент 1 прехвърля възмездно на цесионера свои парични
вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а второто дружество цедент – цедент
2, прехвърля възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпването
му като поръчител в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица. Според извадка от Приложение 1, предмет на
цесията е вземане срещу Д. Б. по договора от 14.11.2018 г. в размер на 2759.71 лв.
Прието е по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено и от което се установява, че сумата по кредите е
усвоена от кредитополучателя, както и че е извършил плащания в размер на 1810 лв., с
които са погасени: 864.56 лв. по договора за кредит, от които: 633.40 лв. главница, 190.50 лв.
дотговорна лихва и 40.66 лв. лихва за забава; и 945.44 лв. по договора за поръчителство.
Сключеният между заемодателя и ответника договор за заем има характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията
между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има
качеството на потребител, и установените в тях императивни разпоредби следва да бъдат
съобразени от съда, дори и служебно.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал. 4 не може
да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. Предвид това е необходимо в
ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителя, без да е
поставен в положение да преценява и изчислява каква е крайната сума, която дължи. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 50%, т. е. формално е
изпълнено законовото изискване. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „А........“ ЕООД, което се включва
в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
3
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. Съгласно договора за предоставяне на
поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което пък е платимо на
вноски заедно с вноските по кредита. Т.е. налице е свързането между двете задължения.
Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит, ако поръчителят е заявил обезпечение
чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице-
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на
48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане
на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на „бърз кредит“, при
който потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то сключването на
договора за предоставяне на поръчителство се превръща в условие за получаването на
кредита. Т.е., въпреки, че всеки един от двата договора - за кредит и за предоставяне на
поръчителство, формално е самостоятелен, то следва да се разглеждат като едно цяло, при
което задължението по договора за поръчителство се явява разход по кредита, който следва
да се включи в общия разход по договора. По този начин и при включване на разходите за
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство - 2127.24 лв., което е 118%
от стойността на кредита, в ГПР, то размерът на последния възлиза на много повече от
законоустановения и допустим размер от 50 %. При това положение настоящият състав
намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
законовите изисквания относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира избора на потребителя и да му
позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита, без да дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК. А доколкото договорът за кредит и договорът, сключен между потребителя и
„А........“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си, последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
4
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията. Договорът е нищожен и на самостоятелно основание като противоречащ
на добрите нрави, тъй като цели обогатяване на кредитора чрез поставяне на непосилни
условия за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя, при което той няма друг
избор освен да сключи договора за предоставяне на обезпечение срещу възнаграждение
възлизащо на сумата по кредите. Ето защо следва да се приеме, че и договорът за
предоставяне на поръчителство също е недействителен, поради което самият той не е
породил правни последици, респективно не е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение на поръчителя.
При горните изводи и съгласно чл. 23 ЗПК ответникът дължи само чистата стойност на
кредита, която е 1800 лв. Видно от изводите на вещото лице, той е платил по-голяма сума,
като платената за погасяване на задълженията по договора за предоставяне на
поръчителство сума също следва да бъде отнесена към заема, защото след като договорът е
нищожен, той не може да послужи като валидно основание за получаване на суми.
При това положение предявените искове подлежат на отхвърляне в цялост.
Относно разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК и съгласно чл. 38, ал.2 ЗА, за оказаната безплатна правна
помощ, на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ******, чрез адвоакт Д. М.,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. в исковото
производство и на 200 лв. в заповедното /определено по аналогия с чл. 6, т. 5 от НМРАВ,
по арг. от § 1 от ДР към НМРАВ/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявените от „А...........“ ЕООД, ЕИК ********** седалище и адрес на
управление гр. София, .............., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, против Д. П. Б., ЕГН **********, адрес гр.
София, .............., за признаване за установено, че дължи следните суми, произтичащи от
договор за потребителски кредит № .......... /14.11.2018 г. сключен с „Кредисимо“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца: 1 166.60 лв. главница, ведно със законна
лихва за период от 07.09.2023 г. до изплащане на вземането, 127.20 лв. договорна лихва за
период от 14.11.2018 г. до 10.05.2020 г. и 447.30 лв. мораторна лихва за период от 14.11.2018
г. до 05.09.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
49976/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА „А...........“ ЕООД, ЕИК ********** седалище и адрес на управление гр. София,
.............., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ******, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 400.00 лв. възнаграждение за исковото производство и
сумата 200.00 лв. възнаграждение за заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
5
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6