гр. Бургас, 3 април 2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тринадесети март, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД №
1737 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по жалба на Х.С.В., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция
в съдебен адрес:***, офис 3, против Акт за прихващане и възстановяване №
3130/05.04.2018г., издаден от Соня Василева на длъжност главен експерт в
дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Бургас,
потвърден с решение № 1472/04.06.2018г. на кмета на Община Бургас.
Жалбоподателят счита, че АПВ и
издаденото потвърждаващо решение на АПВ са нищожни. Отделно навежда
доводи и за процесуална, и материалноправна
незаконосъобразност. Според него, неправилно приходната администрация е
начислявала дължими суми за имота, доколкото е липсвало валидно учредено вещно
право на ползване. Твърди, че не е данъчно задължено лице по
смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ независимо, че е посочен като ползвател на имота
в декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от негов собственик. Поради това счита,
че сумите, които е платил за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци за този имот са начислени като негови задължения при липса на правно
основание, а с обжалвания акт за прихващане или възстановяване (АПВ)
незаконосъобразно му е отказано тяхното възстановяване.
Иска отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
Ответникът по оспорването – кмет на Община Бургас, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт М., намира оспорването за неоснователно. Счита, че не
са допуснати нарушения при издаване на АПВ. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан интерес от
оспорването- адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК .
І.ФАКТИТЕ:
На 25.01.2008г. Е. Х. В., в качеството на съсобственик на недвижим имот, подала декларация вх. № 45138 по чл.14 от ЗМДТ, с която декларирала 12 обекта, част от търговска сграда на шест етажа -
семеен хотел, находяща се в гр.Бургас, ул.„Г.С.
Раковски“ № 39, с открита партида №
8702030494007. Според декларацията, собственици с по 1/2 ид.ч.
от всички обекти са Е. Х. В. и С. Х. В.. За обекта от сградата с пореден № 11 в
таблица 3, на шести етаж с площ 156,52 кв.м. (л.69), като ползвател бил
деклариран жалбоподателят Х.С.В., с право на ползване върху 1/3 ид.ч. от обекта.
На 29.12.2010 г. Е. Х. В. подала
коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 19607, с която обектите,
записани с поредни номера 10 и 11 в таблица 3 от декларация вх. № 45138 по
чл.14 от ЗМДТ, са закрити и за тях е открита нова партида № 8702030494008.
В коригиращата декларация двата
обекта са описани като жилища. За обект № 2 – жилище с площ от 156,52 кв.м. на
шести етаж е декларирано право на ползване на Д. В. върху 1/2 ид.ч. от обекта и на Х.С.В. върху 1/2 ид.ч.
от обекта. Заличен е декларираният преди това трети ползвател на обекта – С. Х.
В., починал на 06.09.2010г. В таблица 3 на подадената коригираща декларация с
вх. № 19607/29.12.2010г., собственоръчно е вписано и удостоверено с подписа на
декларатора, че двата обекта на пети и шести етаж се ползват за живеене.
С коригиращата декларация бил представен нотариален акт за учредяване право
на строеж върху съсобствен поземлен имот № 152, том
I, рег. № 5937, дело № 129 от
12.08.2002г. на нотариус с рег.№ 246 на НК, поправен с нотариален акт № 91, том
ІІІ, рег. № 5800, дело № 415/05.10.2004г., по силата на който на Е. Х. В. и С.
Х. В. е учредено правото на строеж за изграждане на самостоятелна сграда хотел
(пансион) със застроена площ 159,56 кв.м. и разгъната площ 1 317,05 кв.м.,
състоящ се от подземен гаражен етаж, партер и пет жилищни етажа, в западната
част на урегулиран поземлен имот представляващ парцел XI-5429 в кв.22 по плана
на ж.к.„Възраждане“, гр.Бургас, с площ 421 кв.м., при граници: на юг – ул.„Г.С.
Раковски“, на север – парцел V-5414, 5415, на изток – парцел VIII-5412 и парцел
X-5430, на запад – поземлен имот 5428. Според т. 5 на акта, Е. Х. В. и С. Х. В.
се задължават да учредят правото на ползване на самостоятелния апартамент на
пети мансарден етаж след застрояването на сградата хотел (пансион) на баща си Х.С.В.,
на майка си Д. С. В. и на дядо си С. Х. В., безвъзмездно и безсрочно.
Строежът: „Семеен хотел (пансион)“, строеж ІV категория, находящ се в УПИ
XI-5429 в кв.22 по плана на ж.к.„Възраждане“, гр.Бургас, с възложители Е. Х. В.
и С. Х. В., съгласно нотариалния акт за учредяване право на строеж върху съсобствен поземлен имот от 2002г. бил въведен в
експлоатация с удостоверение № 163/08.08.2006г.
По подадените декларации на жалбоподателя били издадени следните, влезли в
сила актове за установяване на
задължение по декларация (АУЗД):
1.
АУЗД № АУ004181/05.06.2012 г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК въз
основа на подадена от Х.С.В. декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
10425/20.05.1998г., с който на лицето са установени задължения за такса битови
отпадъци и данък върху недвижим имот общо в размер на 77,73 лв. главница и
10,23 лв. лихви за просрочие за периода 2010 г. и
2011 г. Размерът на задълженията на Х.В. е изчислен към 05.06.2012 г., в
качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул.“Г.С.
Раковски“ № 39, след като не са констатирани несъответствия в подадената
декларация.
2.
АУЗД №
АУ004182/05.06.2012 г., издаден на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК въз основа на подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 45138/25.01.2008г., с който на лицето са установени задължения за
такса битови отпадъци и данък върху недвижим имот общо в размер на 989,72 лв.
главница и 219,39 лв. лихви за просрочие за периода
2010 г. Размерът на задълженията на Х.В. е изчислен към 05.06.2012 г., в качеството
му на ползвател на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул.“Г.С. Раковски“ №
39, след като не са констатирани несъответствия в подадената декларация.
3.
АУЗД № АУ004183/05.06.2012 г. , издаден на основание
чл.107, ал.3 от ДОПК, въз основа на подадена от Х.С.В. декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 19607/29.12.2010г., с който на лицето са установени задължения за
такса битови отпадъци и данък върху недвижим имот общо в размер на 186,46 лв.
главница и 14,53 лв. лихви за просрочие за периода 2011
г. Размерът на задълженията на Х.В. е изчислен към 05.06.2012 г., в качеството
му на ползвател на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул.“Г.С. Раковски“ №
39, след като не са констатирани несъответствия в подадената декларация.
4.
АУЗД № АУ001530/05.03.2015г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, въз
основа на подадена от Х.С.В. декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
10425/20.05.1998г., с който на лицето са установени задължения за такса битови
отпадъци и данък върху недвижим имот общо в размер на 125,52 лв. главница и
19,32 лв. лихви за просрочие за периода 2012-2014 г.
Размерът на задълженията на Х.В. е изчислен към 05.03.2015 г., в качеството му
на собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул.“Г.С. Раковски“ №
39, след като не са констатирани несъответствия в подадената декларация.
5.
АУЗД № АУ001531/05.03.2015г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, въз
основа на подадена от Х.С.В. декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 19607/29.12.2010г.,
с който на лицето са установени задължения за такса битови отпадъци и данък
върху недвижим имот общо в размер на 553,78 лв. главница и 85,31 лв. лихви за просрочие за периода 2012-2014 г. Размерът на задълженията
на Х.В. е изчислен към 05.03.2015 г., в качеството му на ползвател на недвижим
имот, находящ се в гр. Бургас, ул.“Г.С. Раковски“ № 39, след като не са
констатирани несъответствия в подадената декларация.
За принудително събиране на вземанията по издадените АУЗД №
АУ004181/05.06.2012 г., № АУ004182/05.06.2012 г. и № АУ004183/05.06.2012 г. било
образувано изпълнително дело № 1231/2013г. от частен съдебен изпълнител с №
805. Задълженията за ДНИ и ТБО главници и лихви, установени с посочените АУЗД
били платени от жалбоподателя.
За принудително събиране на вземанията по издадените АУЗД №
АУ001530/05.03.2015г. и № АУ001531/05.03.2015г. било образувано изпълнително дело № 20178030400580.
Производството по него приключило на 25.08.2017 г. поради пълно погасяване на
задълженията.
На 09.02.2018г. другият съсобственик
на имотите С. Х. В., чрез Д. В., подала нова коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********, въз основа на която са закрити партиди с №
8702030494007 и № 8702030494008 до 31.12.2017г. за недвижимия имот, находящ се
в гр.Бургас, ул.„Г.С.Раковски“ № 39, представляващ шестетажна жилищна сграда.
Декларирани са общо 30 обекта по начин, съобразен с приложената към
декларацията таблица за площообразуване, съставена на
28.12.2017г. от инж. З. А.. Описаните тридесет обекта са различни по вид и площ
от първоначално декларираните. Двадесет и девет от тях са нежилищни – стаи на
1, 2, 3 и 4 етаж и един апартамент с площ 49.36 кв.м., разположен на 5 етаж.
Само един обект е деклариран като жилище – апартамент № 2 на 5 етаж с площ
74,67 кв.м. В декларацията не са посочени ползватели на обектите. Всички обекти
са декларирани като съсобствени на Е. Х. В. и С. Х.
В.
На 07.03.2018г. жалбоподателят подал молба с рег. № 3130 до Община Бургас,
дирекция „МПДТР“, с искане да бъдат отписани всички негови задължения за ДНИ и
ТБО по партида 8702030494008 за периода от 2013г. до 2017г. включително и по партида 8702030494007 за периода 2009 г.
за имот, находящ се в гр.Бургас, ул.„Г.С. Раковски“ № 39, тъй като погрешно е
посочен като ползвател на този имот в подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ на
25.01.2008 г. и на 29.12.2010г. Заявил е, че с представения към декларацията нотариален акт за учредяване на право на
строеж право на ползване върху имота не му е било валидно учредено, поради
което липсва правно основание за начисляване на задължения за местни данъци и
такси. Поискал е да се отпишат всички дължими от него задължения като ползвател
за ДНО и ТБО за имота за периода от 2009 г. до 2017 г. включително и да бъде
издаден акт да възстановяване и прихващане, с който да бъдат определени за
възстановяване всички заплатени от него суми, с които са били погасени
задълженията му за ДНИ и ТБО, начислени в качеството му на ползвател на имота,
съответно сумите, с които се извършва прихващане за дължими от него ДНИ и ТБО
за други имоти или МПС.
След извършена проверка по повод подаденото искане, главен експерт - ревизии в дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас издал оспорения акт за
прихващане и възстановяване № 3130/05.04.2018г., с който на жалбоподателя било
отказано възстановяване на суми, представляващи ДНИ и ТБО за имот с партиден
номер 8702030494008 и за имот с партиден номер 8702030494007. Издателят на акта
посочил, че през периодите, за които се иска възстановяване облагането е
определено на база декларираното, че подадената декларация от един съсобственик
ползва останалите съсобственици или ползватели и че задълженията на лицето до
2014г. са били установени с актове по чл.107, ал.3 от ДОПК, които не са били
оспорени и по тях са извършени плащания.
АПВ № 3130/05.04.2018г. бил връчен на жалбоподателя на 16.04.2018г. и
обжалван по административен ред с жалба вх. № 94-01-14462/30.04.2018г.
С решение № 1472/04.06.2018г., постановено от кмета на Община Бургас АПВ № 3130/05.04.2018г.
бил потвърден с аргумент, че данъчната/общинската администрация е длъжна да
приеме данъчната декларация на всяко лице, което декларира, че е собственик на
имота или за имота има ползвател и
надлежно да му определи дължимия данък, съобразно декларираното. Дали това лице
е собственик или ползвател, решава съда ако е сезиран. До тогава данъчно
задълженото лице се определя съгласно декларираното и за него се начисляват
дължимите данъци и такси.
Според представена справка за неплатени задължения на Х.С.В. от
5.04.2018г., начислените му задължения за ТБО и ДНИ за 2009г. за имот с
партиден номер 8702030494007 са в размер както следва: за ДНИ общо дължимо 162,13
лв., за ТБО – 12987,15 лв. Отделно, към датата на издаване на оспорения АПВ жалбоподателят
има начислени и неплатени задължения за
ДНИ и ТБО за 2015г., 2016г. и 2017г. за недвижим имот с партиден номер
8702030494008, находящ се в гр.Бургас, ул.„Г.С. Раковски” № 39.
В хода на съдебното
производство е допусната и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза.
Според заключението на вещото лице, базирано на анализ на доказателствата
по делото и документите, представени от жалбоподателя и счетоводството на МДТ
към Община Бургас, за погасяване на задължения по открита партида №
8702030494007 и № 8702030494008 са постъпили плащания общо в размер на 2 332,67.30 лева, главници –
1729.96 лева и лихви 602.71 лева. По партида 8702030494007 за 2010г. са
начислени ТБО в размер на 874,45 лв. главница и лихва 198 лв. – общо 1072,45
лв., и ДНИ в размер на 151.27 лева главница и лихва 21,39 лв., като тези
задължения са установени с АУЗД № 4182/05.06.2008 и са платени. По партида
8702030494008 с АУЗД № 4183 и АУЗД № 1531 за периода 2011-2014 г. са определени
задълженията за ТБО и ДНИ, които са платени и погасени.
По партида 8702030494008 за периодите 2012 - 2018г. са начислени задължения
за ТБО и ДНИ, като ползвател на съответните партиди, като същите са в размер на
1130,70 лв., в това число ДНИ – 493,50 лв. и ТБО – 637,20 лв. Погасени са
задължения в размер на 771,12 лв., както следва: ДНИ в размер на 322,53 лв., от
тях 232,75 лв. дължима главница и 89,78 лв. дължима лихва; ТБО в размер 448,59
лв. от тях 321,03 лв. дължима главница и 127,56 лв. дължима лихва.
Вещото лице изрично уточнява, че е изготвило експертизата по справки,
представляващи извлечение от счетоводния софтуер на общината. При съпоставка
между данните от последните и тези, удостоверени с документите, представени от ответника
на 15.02.2019 г. не установява разминаване.
ІІ.ПРАВОТО:
Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ (приложима ред.),
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Ал.3 на текста сочи, че
в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се
определят със заповед на кмета на общината.
Със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на община
Бургас, са определени служителите на общинската администрация с права и
задължения на органи по приходите. Това са служителите от дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама” от трите отдела обособени в тази дирекция.
По делото няма спор, че издателят на оспорения акт е
служител в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама”. Поради това
съдът намира, че актът за прихващане и/или
възстановяване е издаден от компетентен орган.
Потвърждаващото акта решение, е издадено от кмета на
Община Бургас, който притежава материалноправна
компетентност по силата на чл. 4, ал.5 от ЗМДТ.
В този смисъл съдът намира възраженията за нищожност
за неоснователни.
В производството по издаване на акта не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Разпоредбата на чл.129, ал.1 от ДОПК, урежда редът за прихващане или възстановяване, като това може
да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на
лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено
до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината
на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено
друго. Органът по приходите е задължен да издаде АПВ в 30-дневен срок от
постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
В случая АПВ е издаден при спазване на предвидената в чл.129 от ДОПК
процедура, в срока по чл.129, ал.3 от ДОПК, без да е възложено извършването на
ревизия на жалбоподателя, въз основа на извършена проверка.
Материалният закон е приложен правилно.
С обжалвания АПВ, на жалбоподателя е отказано възстановяване на суми за ДНИ
и ТБО за имот с партиден номер 8702030494007 и 8702030494008. Партидите за този
имот са открити въз основа на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ на
25.01.2008 г. и коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ на 29.12.2010г.
С молбата, отправена до Община Бургас на 07.03.2018г. , жалбоподателят
изрично е поискал да бъдат отписани начислените му задължения за имота за
периода 2009г.-2017г. и да му бъдат възстановени платените суми за ДНИ и ТБО,
тъй като погрешно е вписан като негов ползвател в подадените на 25.01.2008 г. и
на 29.12.2010г. декларации по чл. 14 от ЗМДТ.
Съдът приема, че спорът между страните касае отказа на органа по приходите
да възстанови заплатените от лицето суми за ДНИ и ТБО за 2010г.-2014г., определени
му като задължения въз основа на декларациите по чл.14 от ЗМДТ, подадени за
имота на 25.01.2008 г. и на 29.12.2010г., за който имот са открити партиди №
8702030494007 и № 8702030494008.
Според справката за неплатени задължения към АПВ, по откритата за имота
партида № 8702030494007 Х.В. има задължения за ДНИ и ТБО за 2009г., а по партида № 8702030494008 -
задължения за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
От събраните по делото доказателства, в това число и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че за периода от 2010г. до
2014г. задълженията на жалбоподателят за ДНИ и ТБО за имот с партиден номер
8702030494007 и номер 8702030494008 са определени с влезли в сила АУЗД № АУ
004182/05.06.2012 г. АУЗД № АУ 004183/05.06.2012 г. и АУЗД № АУ
001531/05.03.2015 г. След образуване на
изпълнителни дела за събиране на определените с АУЗД вземания за ТБО и ДНИ,
същите са платени.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото да оспори по надлежния ред и в
законоустановения срок АУЗД № АУ 004182/05.06.2012 г. АУЗД № АУ
004183/05.06.2012 г. и АУЗД № АУ 001531/05.03.2015 г., поради което са проявили
последиците си на стабилен административен акт, засягащ по негативен начин
правната му сфера. Недопустимо е в производство по реда на чл. 129 от ДОПК, да
се оспорват задължения, установени с влязъл в сила акт.
Възраженията направени от жалбоподателя и в настоящото производство, касаят
законосъобразността именно на такива, влезли в сила актове- субект на
задължението, вид на имота, размер на установените задължения.
Тези възражения не са относими към преценката за законосъобразност на
оспорения АПВ, поради което по тях съдът не следва да се произнася. В този
смисъл е и решение № 1908 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 8721/2017 г. и решение № 643/20.01.2015 г. на ВАС по адм.
д. 5085/2014 г.
При това положение, след като не е установил надвнесени суми по влезлите в
сила АУЗД, органът по приходите е отказал възстановяване в съответствие със
законна.
Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства за извършени от него
плащания за погасяване на задължения за ДНИ и ТБО за 2009г., 2015г., 2016г. и
2017г. за имот с партиден номер 8702030494007 и
номер 8702030494008, определени му въз основа на подадените декларации и
дължими към 5.04.2018г.
Поради това правилно с обжалвания АПВ не са възстановени суми, които да представляват
недължимо внесени от него задължения за ДНИ и ТБО за тези периоди и като такива
да подлежат на възстановяван или прихващане по реда на чл.129 от ДОПК.
Съдът отбелязва, че разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, която установява
преклузивен срок, след изтичането на който не може да се образува производство
за установяване на задължения за данъци, е приложима и в производството по
възстановяване и прихващане. След изтичането на срока по чл. 109 от ДОПК
задължението е вече стабилизирано и не е допустимо да се определя ново
задължение, независимо дали в намаление или в увеличение.
Тази ремарка касае задълженията на жалбоподателя,
начислени му за имота за 2009г.
За определяне на задължения по ЗМДТ не
се подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно или ежемесечно), а
еднократно при придобиване на имот или при промяна на обстоятелства, имащи
значение за определяне на данъка. При липса на промяна в обстоятелствата,
първоначално подадената декларация "замества" декларациите за
следващите календарни години.
По този начин са определени и задълженията за 2015г., 2016г. и 2017г. –
чл.107, ал.1 от ДОПК.
Тези задължения обаче не са установени с влязъл в сила акт, поради което не
могат да бъдат преценявани в производството по издаване на АПВ.
За установяването им жалбоподателят разполага с възможността да поиска от
органа издаване на АУЗД (чл.107, ал.3 от ДОПК), като в производството по
оспорване на законосъобразността на последния да възрази по отношение на
тяхната дължимост или размер.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният АПВ е издаден при правилно приложение на процесуалните и
материалноправни норми, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на
ответника, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500
лева (чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения).
Воден от изложените
мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд гр. Бургас,
четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.В., ЕГН **********
против Акт за прихващане или
възстановяване № 3130/05.04.2018г., издаден от Соня Василева на длъжност главен
експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община
Бургас, потвърден с решение № 1472/04.06.2018г. на кмета на Община Бургас.
ОСЪЖДА Х.С.В., ЕГН ********** ***, сума в
размер на 500 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: