№ 218
гр. Велико Търново , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000337 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от „Ф+С-Агро“ ЕООД срещу
Решение № 117/ 28.07.2020 г. по Гр.д. № 61/ 2020 г. по описа на ОС – Русе, с което
съдът е отхвърлил предявените от него против М. Г. Г. в качеството му на ЗП от с.
Стефан Караджа искове за заплащане на сумата 58685.80 лв., представляваща
незаплатена цена по договори за покупко-продажба на торове, препарати за растителна
защита или специализирано агротехническо обслужване по съставени подробно
посочени, издадени в периода м.02. – м.07.2015 г. 11 бр. фактури, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и за
неустойка за забавено плащане в размер на 42 879.75 лв. за периода от 10.02.2017 г. до
датата на предявяване на иска. Счита обжалвания акт за недопустим поради
непроизнасяне от съда по направеното своевременно искане за постановяване на
неприсъствено решение по делото, за което са били налице предвидените в закона
предпоставки. Моли решението да бъде обезсилено и да бъде върнато на
първоинстанционния съд за постановяване на неприсъствено решение. В случай, че
съдът приеме решението за допустимо, то заема становище за неговата
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, които обосновава с допуснати
от съда нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съдът не
1
изпълнил задълженията си във връзка с доклада по делото, като в изготвения от него
такъв не дал указания относно доказателствената тежест на ищеца за установяване
извършването на услугите, счетоводно отразени в процесните фактури, както и не му
указал, за които факти ищецът не сочи доказателства. По тази причина делото останало
непопълнено с доказателства, счетени от съда за относими към изхода на спора и
обусловили крайния му акт. Отделно неправилен бил и анализът на събраните по
делото доказателства – двустранно подписаните от страните фактури, надлежно
осчетоводени и неоспорени от ответника, установявали процесните сделки. Като
последица от неправилните изводи на съда относно наличието на главното
задължение, неправилно бил отхвърлен и акцесорния иск за мораторна неустойка.
Моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи исковата му претенция.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна М. Г. Г..
Оспорва становището на жалбоподателя за недопустимост на решението, като излага,
че не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено такова с оглед
подадена от него молба за отлагане на делото поради невъзможността му да се яви за
насроченото съдебно заседание. По същество счита решението за правилно и
обосновано. Излага, че съдът не е допуснал процесуално нарушение при докладване на
делото, при което процесуалните права на жалбоподателя не са били накърнени,
правото му да сочи нови доказателства във въззивното производство е преклудирано и
събраните такива не могат да бъдат ценени. Ищецът бил ангажирал доказателства, че
между страните е постигната договорка за доставка на растителни препарати и торове
и др. услуги срещу възнаграждение, но не и доказателства, че доставките са
осъществени. По иска за мораторна неустойка излага подробни съображения, че
неустоечната клауза е нищожна поради накърняване на добрите нрави с оглед
излизането й извън присъщите на неустойката функции. Моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция ответникът е направил
възражение, че исковата молба е нередовна в частта за претендираната сума за услуга
по охрана и жътва, във връзка с която претенция не били изложени никакви
фактически твърдения и това възпрепятствало защитата на ответника. Касаело се до
различно правоотношение, което не произтичало от договора – предмет на спора.
Поискал е съдът да остави исковата молба без движение за конкретизиране на тази
претенция. Въззивният съд е приел, че няма основание за оставяне на исковата молба
без движение с оглед обстоятелството, че във въззивната жалба и в проведеното
съдебно заседание ищецът конкретизира фактите и обстоятелствата, въз основа на
които иска осъждане на ответника за заплащане на суми. Той излага, че част от
предмета на договора е извършването на агротехническо обслужване и охраната на
2
реколтата и жътвата й представляват такива услуги, които са извършени в полза на
ответника от трети лица – охраната от Викинг Секюрити СОД – Добрич ЕООД, а
жътвата от ЗП Х. Х. Х., заплатени са от ищеца и са префактурирани на ответника.
Позовал се е и на разпоредбата на чл.23 от договора, предвиждаща право на
доставчика да се удовлетвори за вземането си от селскостопанската продукция на
клиента, вкл. за сторените разходи по прибиране на реколтата, охраната, транспорта и
съхранението й.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от
законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в
писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са допуснати и процесуални нарушения,
обуславящи неговата недопустимост. Становището на жалбоподателя, че е допуснато
нарушение, като съдът при направено от него искане за постановяване на
неприсъствено решение и при наличие на основанията на чл.238 ал.1 ГПК и чл.239
ГПК в тази насока, не се е произнесъл с такова решение, а с решение по общия исков
ред, и това нарушение е довело до недопустимост на решението, не може да бъде
споделено. Действително жалбоподателят – ищец пред ОС – Русе в първото и
единствено по делото съдебно заседание е поискал съдът да се произнесе с
неприсъствено решение, но това той е сторил едва след съдът е докладвал делото с
указания за разпределение на доказателствената тежест в процеса, след като са събрани
всички поискани от него доказателства и поради липса на други доказателствени
искания съдът е приел делото за изяснено и е дал ход на устните състезания. Именно в
хода на устните състезания ищецът е заявил искането си по чл.238 ал.1 ГПК и
алтернативно е заел становище по същество на правоотношението – предмет на спора.
В конкретния казус предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
безспорно не са били налице, защото разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК изисква освен
ответникът да не е подал отговор на исковата молба и да не се е явил в първото
съдебно заседание, той да не е възразил по някакъв начин срещу разглеждането на
делото в негово отсъствие, а в настоящия случай той своевременно е направил искане
до съда за отлагане на делото поради влошено здравословно състояние с представени
доказателства за това. Разпоредбата на чл.239 ал.3 ГПК задължава съда при преценка,
че не са налице предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение,
да отхвърли искането с нарочно определение и да продължи разглеждането на делото
по общия исков ред. По делото се установява, че липсва такова произнасяне на съда.
Това негово нарушение обаче не може да бъде преценено като съществено, защото в
случая самото производство се е развило и приключило по общия исков ред. Дори да
беше постановено определение по чл.239 ал.3 ГПК за отхвърляне на искането,
единствените процесуални действия биха били даване ход устните състезания и
3
изслушване становището на явила се страна – ищецът – по същество на спорното
право, каквито действия са извършени в съдебното заседание. По изложените
съображения съдът в настоящия му състав не счита, че е допуснато такова нарушение,
което обуславя недопустимост на обжалваното решение.
Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становището на
насрещната страна и събраните по делото доказателства, намира следното:
Между „Ф+С-Агро“ ЕООД и М. Г. Г. в качеството му на ЗП е сключен договор
№ ********** от 30.12.2014 г. с предмет покупко-продажба на семена, торове,
препарати за растителна защита или специализирано агротехническо обслужване –
стоки и услуги, като е посочена целта на договора – третиране на обработваните от
клиента селскостопански площи. Съгласно договора получаването на заявените стоки
се извършва с експедиционен лист или приемо-предавателен протокол по образец,
който се подписва от съответното МОЛ в склада или на мястото на доставката, като в
чл.16 е посочено, че за получените стоки описани, по видове и количество, се издава
фактура и информация се получава от клиента и се документира с анекс към договора.
С оглед направеното във въззивната жалба оплакване за допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд при доклада, което е довело до неангажиране
на относимите към спора доказателства, пред въззивната инстанция по искане на
жалбоподателя са приети писмени доказателства и е допуснат до разпит св. Х. З. –
агроном, която дава показания за начина на заявяване на стоките, доставката им на
клиента и фактурирането им. Тя посочва, че заявките обичайно се правят по телефона,
както е било в случаите с ответника Георгиев, като при изписване на стоката от склада,
се генерира нареждане за спедиция и заявка върху един документ, доставките са били
от базата на дружеството в с. Ветрино от транспортна фирма, а при малки количества
заявена стока – лично от нея. Излага, че заявките се подписват при получаване на
стоката и видно от приложените към жалбата заявки, те с изключение на заявка за
Пасат 40 СЛ са подписани от ответника или Г. Г., за когото свидетелката сочи, че е
негов баща. Съгласно договора заплащането на получените стоки се осъществява по
банков път. Възможностите за плащане са разграничени на „плащане веднага“ по
смисъла на чл.19 ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от договора и „отложено плащане“ по смисъла на
чл.18, съгласно който окончателното плащане на доставените до 30.06.2015 г. стоки е
до 30.09.2015 г., а на доставените след 30.06. – до 15.11.2015 г., като в двете хипотези
са валидни различни цени на доставените стоки и услуги. В чл.20 е уговорено, че след
изтичане на сроковете за плащане, върху общо дължимата сума се начислява
неустойка за забавено плащане в размер на 2 % месечно до окончателното изпълнение.
Съгласно чл.23 от договора, ако клиентът не заплати стойността на полученото в
договорените срокове, доставчикът има право да се удовлетвори за вземането си от
селскостопанската продукция на клиента, вкл. за сторените разходи по прибиране на
4
реколтата, охраната, транспорта и съхранението й. По делото са представени с исковата
молба и приети като доказателство 11 бр. фактури, издадени в периода 13.02.2015 г. –
24.07.2015 г., на обща стойност 58 685.80 лв. Пет от процесните фактури на обща
стойност 28 018.41 лв. са за препарати и торове и при съпоставянето на четири от тях с
представените четири анекса към договора се установява, че два по два номерата на
фактура и анекс съвпадат, датите на фактура и анекс съвпадат, посочените в
съответната фактура и анекс препарат и количеството му съвпадат, както следва: Анекс
№ ********** от 25.02.2015 г. и фактура № ********** от 25.02.2015 г. са за доставка
на Амониев нитрат АПХ х 500 - 25 бр., на стойност 15 356.25 лв. – 18 427.50 с ДДС;
Анекс № ********** от 16.04.2015 г. и фактура № ********** от 16.04.2015 г. са за
доставка на Секатор ОД х 1 л – 3 бр. и Пакет5/ Фалкон 30 л + Секатор 5 л – 1 бр., на
стойност 2 765.76 лв. – 3318.91 с ДДС; Анекс № ********** от 23.05.2015 г. и фактура
№ № ********** от 23.05.2015 г. са за доставка на Нуприд 6 бр., на стойност 360 лв. –
432 лв. с ДДС и Анекс № ********** от 09.06.2015 г. и фактура № ********** от
09.06.2015 г. са за доставка на ССл LG 5661 CL – 8 бр. на стойност 2000 лв. Както
анексите, така и фактурите са подписани от ответника съответно за клиент и за
получател. Петата фактура за доставка на препарат - № **********/ 01.07.2015 г. за
стока Пасат 40 СЛ – 20 л. на стойност 3200 лв. – 3840 лв. с ДДС не е подписана от
ответника и няма анекс за този препарат. Други пет от процесните фактури са с
предмет закупено дизелово гориво с доставчик „Ф+С-Агро“ ЕООД и получател М. Г.
Г., като всички те са подписани от него: фактура № 632/ 13.02.2015 г. за сумата 3950.11
лв. – от копието по делото не се чете датата на падеж, но такъв е посочен, фактура №
663/ 16.03.2015 г. за сумата 8061.52 лв. – от копието по делото не се чете датата на
падеж, но такъв е посочен, фактура № 710/ 21.05.2015 г. за сумата 2499.24 лв. с
посочена дата на плащане 31.07.2015 г., фактура № 715/ 09.06.2015 г. за сумата 2761.66
лв. с посочена дата на плащане 31.07.2025 г. и фактура № 721/ 27.06.2015 г. за сумата
3020.86 лв. с посочен падеж 30.06.2015 г. Общо закупеното гориво е на стойност
20 293.39 лв. с ДДС. Единствената клауза в договора между страните, касаеща
дизелово гориво, е ал.6 на чл.24, съдържанието на която е, че при покупка на торове и
дизелово гориво със срок на плащане по-голям от 15 дни от датата на доставката,
клиентът се задължава да закупи стоки на стойност не по-малка от стойността на
закупените торове и гориво. По отношение закупуването на дизеловото гориво св. З.
излага, че зареждането на гориво от клиентите е ставало от бензиностанцията на
дружеството в с. Ветрино и при самото зареждане се генерира фактура Последната
процесна фактура - № 7943/ 24.07.2015 г. за сумата 10 374 лв. е издадена във връзка с
префактуриране на услуги по охрана на земеделска земя и жътва. Св. З. излага, че
лично е правила организацията за охраната и жътвата на площите на ответника, като
посочва, че охраната е възложена на Викинг Секюрити, а жътвата на лице на име
Христо. Пред въззивната инстанция са представени и приети като доказателство
5
фактура № 157/ 01.07.2015 г. с доставчик Викинг Секюрити СОД – Добрич ЕООД и
получател „Ф+С-Агро“ ЕООД за услуга „охрана на земеделска земя“ на стойност 2 400
лв. с ДДС и фактура № 109/ 24.07.2015 г. за сумата 7 974 лв. с доставчик ЗП Х. Х. Х. и
получател „Ф+С-Агро“ ЕООД за услуга „жътва пшеница“ на 443 дка, както и
платежни нареждания, които установяват извършено плащане по тези фактури в полза
на доставчиците. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че всички процесни фактури са надлежно осчетоводени при „Ф+С-Агро“ ЕООД и
липсва извършено плащане по тях, докато в счетоводството на ответника са
осчетоводени само на три от тях и липсва хронология на записванията.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът в настоящия му състав
намира, че формираните от първоинстанционния съд правни изводи за
неоснователност поради недоказаност на иска на „Ф+С-Агро“ ЕООД с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ за вземане за стойността на продадени
торове и препарати за растителна защита, дизелово гориво и разходи по охрана на
земеделска площ и жътва, са неправилни. Те са неправилни дори и без обсъждане на
новите доказателства, ангажирани пред въззивния съд, които не са преклудирани и
следва да бъдат ценени, тъй като ВТАС намира за основателно оплакването във
въззивната жалба за допуснато от ОС – Русе процесуално нарушение при докладване
на делото по чл.146 ГПК, изразяващо се в неточно разпределение на доказателствената
тежест на ищеца в процеса и необявяване, че за конкретни факти липсват
доказателства. В съответствие с разясненията, дадени от ВКС в т.2 на ТР 1/ 2013 г. от
09.12.2013 г., поради допуснатото нарушение съдът е уважил доказателствените
искания на жалбоподателя пред въззивната инстанция.
Между страните е доказано съществуването на валидно облигационно
правоотношение по Договор № **********/ 30.12.2014 г. и изправността на ищеца по
същия. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца в исковата му молба, че на
основание договора са му доставени торовете и препаратите за растителна защита по
вид и в количество, посочени в процесните пет фактури и не е релевирал никакви
възражения срещу заявените претенции. Доставката на стоките по четири от фактурите
се установява по категоричен начин предвид подписаните от страните анекси към
договора, които изцяло съответстват и на отразеното във фактурите, подписани от
Георгиев като получател на стоката. Подписването на фактурите изрично признава
факта на получената доставка, описана в счетоводния документ. Приетите във
въззивното производство нареждания за експедиция и индивидуални заявки подкрепят
горния извод. Само фактура № **********/ 01.07.2015 г. на стойност 3840 лв. с ДДС за
стока Пасат 40 СЛ – 20 л. не съдържа подпис на ответника и няма анекс за този
препарат, но както бе посочено, липсва оспорване на факта на доставката по тази
фактура и тя е надлежно осчетоводена в редовно воденото съгласно заключението на
6
вещото лице счетоводство на ищеца. Общата стойност на доставените и незаплатени
стоки възлиза на 28 018.41 лв. с ДДС и няма доказателства и изложени твърдения това
задължение да е погасено от ответника.
Относно продажбата на дизелово гориво: Макар в предмета на договора, очертан
в чл.1, да не е включена продажбата на дизелово гориво, съдът, тълкувайки клаузата на
чл.24 ал.6 от договора съобразно изискванията на чл.20 ЗЗД – във връзка с останалите
уговорки и в смисъла, произтичащ от целия договор, и вземайки предвид липсата на
оспорване от ответника, че закупуването на дизелово гориво се основава на процесния
договор, счита, че закупуването на дизелово гориво се включва в предметния обхват на
договора. Доказано е безспорно, че ответникът е закупил гориво, във връзка с което са
издадени пет от процесните фактури. Представените по делото документи не са
фискални бонове, удостоверяващи извършено плащане, а са автоматично генерирани
фактури, както е посочено в тях, издадени при зареждане на горивото. В случая то е
заредено именно от ответника, което е отразено в тях, и са подписани от него за
получател, като е посочено, че плащането по тях ще бъде извършено с платежно на
указан във фактурата падеж. Видно от процесните фактури, ответникът е заредил
гориво на стойност 20 293.38 лв. и няма доказателства и изложени твърдения това
задължение да е погасено от него.
Относно фактурираната на ответника с фактура № 7943 от 24.07.2015 г. сума за
охрана и жътва: Исковата молба по отношение на тази претенция действително е била
нередовна поради неизложени обстоятелства, обосноваващи я, но нередовностите са
отстранени с депозираната въззивна жалба и в съдебно заседание. При направената
пред въззивния съд конкретизация на иска в тази му част ответникът не е оспорил, че
засетите от него площи са били охранявани и съответно, че отгледаната от него реколта
2015 г. е била ожъната и че заплащането на тези услуги е извършено от ищеца.
Твърденията на ищеца, че дейностите са възложени от него на трети лица, се
установява от показанията на св. З. и от представените от него фактури с издатели
сочените доставчици на услугите – Викинг Секюрити СОД – Добрич ЕООД и ЗП Х. Х.
Х., които доказват и стойността на разходите за тези услуги. Заплащането им се
установява от приложените преводни нареждания и префактурираната с процесната
фактура сума от 10 374 лв. съответства на заплатената от „Ф+С-Агро“ ЕООД в полза
на двамата доставчици. Охраната и жътвата представляват агротехнически услуги,
които безспорно са извършени за сметка на ответника, като ирелевантно е, дали
крайната цел на тези дейности е била удовлетворяване вземането на ищеца за
стойността на продадените на ответника стоки. Тази цел не променя обстоятелството,
че договорът включва в предмета си извършването на агротехнически услуги и
разходите по извършването им са в тежест на клиента – ответника. По делото не се
доказа и липсват изложени твърдения това задължение да е погасено от него.
7
Изложените съображения налагат извод за основателност на предявения иск по
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ: в полза на ищеца – жалбоподател пред ВТАС –
съществува вземане от ответника на основание сключения между тях Договор №
**********/ 30.12.2014 г. за сумата 58 685.80 лв., което не е удовлетворено и той
следва да бъде осъден за заплащане на тази сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба 18.02.2020 г. до окончателното
изплащане. Решението на ОС – Русе в обратния смисъл е неправилно и следва да бъде
отменено.
Въззивната жалба срещу решението в частта на иска по чл.92 ЗЗД вр. чл.20 от
процесния договор е частично основателна. Ищецът претендира неустойка за периода
от 10.02.2017 г. до 10.02.2020 г. върху сбора от главниците по всички процесни
фактури, но съдът счита, че такава е дължима само върху сбора на главниците за
закупени торове и препарати за растителна защита, т.е. върху сумата 28 018.41 лв. Този
извод на съда се основава на тълкуване на клаузите на процесния договор и конкретно
на чл.18, чл.19, чл.20 и чл.24 и на целите раздели II и III – заедно и поотделно. Според
съда уговорените в чл.18 и чл.19 начини и срокове на плащане касаят само основния
предмет на договора – продажбата на стоки – семена, торове и препарати, но не и
извършването на агротехнически услуги, които поначало не са визирани изрично като
видове в договора, и не се споменават в цитираните разпоредби, а още по-малко
закупуването на дизелово гориво. По отношение на горивото, видно от самите
фактури, плащането му е с определен конкретен падеж по всяка една и фиксираните
падежи не разкриват връзка с падежите по чл.18 и 19 от договора. Съдържанието на
единствената клауза относно закупуването на дизелово гориво – чл.24 ал.6 – налага
извод, че принципно плащането е в срок до 15 дни от датата на доставката, а по-голям
срок обуславя допълнителни ангажименти за клиента. Ответникът е изпаднал в забава
за плащане на закупената от него стока, при което за ищеца е възникнало вземане за
договорената мораторна неустойка. Ответникът е направил възражение за нищожност
на клаузата на чл.20 от договора като прекомерна до степен, че излиза извън
присъщите й функции и по този начин накърнява добрите нрави. Това възражение не е
преклудирано, защото съдът е длъжен служебно да следи за спазването на
императивните правни норми каквито са тези за валидността на правните сделки от
гледна точка на съответствието им със законовите изисквания и добрите нрави. Това
възражение обаче е неоснователно. Договорената неустойка не е 2 % на ден просрочие,
както сочи ответникът, а 2 % на месец и определена по този начин, тя не е прекомерна.
Размерът й, установен към датата на исковата молба е толкова висок не поради
неоснователното й завишаване при сключване на договора, а се дължи единствено на
неизправността на ответника да изпълни своето значително по размер задължение през
един продължителен период от време – повече от 5 г., независимо, че исковата
8
претенция има за предмет само последните 3 г. При неизпълнено задължение в размер
на 28 018.41 лв., месечно неустойката възлиза на 560.37 лв. и е видно при съпоставяне
на задължението и неустойката, че тя не е висока. Дължимата неустойка за забава за
исковия период върху сумата 28 018.41 лв. възлиза на 20 173.26 лв. – 36 месеца по
560.37 лв. и за заплащането на този размер следва да бъде осъден ответникът.
Решението на ОС – Русе следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен
искът за неустойка за сумата 20 173.26 лв. и потвърдено в частта, с която искът е
отхвърлен над този размер до пълния претендиран размер 42 879.75 лв.
По разноските: При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за заплатени държавни такси и за
възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза
съразмерно на уважената част от иска – сумата 5 164.87 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 117/ 28.07.2020 г. по Гр.д. № 61/ 2020 г. по описа на ОС –
Русе изцяло в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Ф+С-Агро“ ЕООД против
М. Г. Г. иск за вземане по Договор № **********/ 30.12.2014 г. в размер на 58 685.80
лв. за стойността на закупени торове и препарати за растителна защита, горива и
префактурирани услуги по охрана и жътва, със законната лихва от датата на иска до
окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 20
173.26 лв. – неустойка за забава по чл.20 от договора върху незаплатената стойност на
закупените торове и препарати за растителна защита – сумата 28 018.41 лв. – за
периода 10.02.2017 г. до 10.02.2020 г., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН ********** от с. Стефан Караджа, Община Добрич,
ул. ****** – земеделски производител, да заплати на „Ф+С-Агро“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Борисова № 52, ет.5,
представлявано от управителя С. С., сумата 58 685.80 лв. /петдесет и осем хиляди
шестстотин осемдесет и пет лв. и 80 ст./, от която: 28 018.41 лв. /двадесет и осем
хиляди и осемнадесет лв. и 41 ст./ – стойността на закупени на основание Договор №
**********/ 30.12.2014 г. торове и препарати за растителна защита по фактури №
********** от 25.02.2015 г., № ********** от 16.04.2015 г.,№ ********** от
23.05.2015 г., № ********** от 09.06.2015 г. и № **********/ 01.07.2015 г., 20 293.38
лв. /двадесет хиляди двеста деветдесет и три лв. и 38 ст./ - стойността на закупено
дизелово гориво по фактури № 632/ 13.02.2015 г., № 663/ 16.03.2015 г., № 710/
21.05.2015 г., № 715/ 09.06.2015 г. и № 721/ 27.06.2015 г. и 10 374 лв. /десет хиляди
9
триста седемдесет и четири лв./ - префактурирани с фактура № 7943 от 24.07.2015 г.
разходи за охрана и жътва на реколта, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба 18.02.2020 г. до окончателното изплащане,
сумата 20 173.26 лв. /двадесет хиляди сто седемдесет и три лв. и 26 ст./ - неустойка
за забава по чл.20 от Договор № **********/ 30.12.2014 г. върху незаплатената
стойност на закупените торове и препарати за растителна защита – сумата 28 018.41 лв.
– за периода 10.02.2017 г. до 10.02.2020 г., както и сумата 5 164.87 /пет хиляди сто
шестдесет и четири лв. и 87 ст./ - направени по делото разноски за двете инстанции,
съразмерно на уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117/ 28.07.2020 г. по Гр.д. № 61/ 2020 г. по описа
на ОС – Русе в частта, с която е отхвърлен искът на „Ф+С-Агро“ ЕООД против М. Г. Г.
за неустойка за забава по чл.20 от Договор № **********/ 30.12.2014 г. за периода
10.02.2017 г. до 10.02.2020 г. за сумата над 20 173.26 лв. до пълния претендиран размер
42 879.75 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10