№ 112554
гр. София, 17.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Частно гражданско
дело № 20251110135240 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „обб“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу М. Г. С. в за сумите, както следва: сумите 3 896,93 лева (три хиляди
осемстотин деветдесет и шест лева и 93 стотинки), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит от 24.11.2022 г., сключен между страните, ведно със законна лихва за
период от 13.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 492,86 лева (четиристотин
деветдесет и два лева и 86 стотинки), представляваща възнаградителна лихва, начислена
съгласно ч.. 6.2. от процесния договор за период от 10.06.2023 г. до 15.04.2025 г., сумата
525,84 лева (петстотин двадесет и пет лева и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 10.05.2023 г. до 15.04.2025 г., 79,91лева (седемдесет и девет лева и 91 стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за период от
16.04.2025 г.(обявяване на кредита за предсрочно изискуем) до 12.06.2025 г., 60 лева - такса
за извършени от банката разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост
чрез ЧСИ, както и държавна такса в размер на101,11 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лева
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира, че
заявлението в частта относно сумата от 60 лева - такса за извършени от банката разноски за
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ, следва да бъде отхвърлено.
Съображенията за това са следните:
Разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК задължават съда да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона и с добрите нрави, както
и когато то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Задължението на съда да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, е предвидено и в чл.7,
ал. 3 ГПК.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
1
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Задължението за заплащане на такси „разходи за действия по събиране задълженията“
се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на
падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед посочената
обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова
за такса, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи срочното изпълнение
на основните задължения на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното
неизпълнение. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, на която се позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това
следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също
действие. Посочената клауза за начисляване на разходи при изискуем кредит е нищожна, тъй
като тази уговорка от договора влиза в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2
ЗПК, съгласно която при забава потребителят дължи само законна лихва. Отделно, от
приложените доказателства не се установява кредиторът да е извършил „разходи за
действия по събиране задълженията“
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 99,91 лв. за държавна такса и над 49,41 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението от
50 лв.).
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „обб“ АД срещу М. Г. С. в частта, с която се претендира сумата от 60 лева -
такса за извършени от банката разноски за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ, както и за сумата над 99,91 лв. до пълния дължим размер от 101,11
за платена държавна такса и за сумата над 49,41 лв. до пълния размер от 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2