Решение по дело №57/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е  №260008

гр. Пазарджик, 21.01.2022 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен   съд,   търговско отделение,      в    открито  заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесет и първа година  в състав:

Окръжен съдия: Илиана Д.при секретаря Ана Ненчева, разгледа докладваното                                     от съдия Д.т. д. N 57 по описа за 2020 година и за да се произнесе,  взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането от петима ищци -  Я.  А.Г.,  К.М.Ц., А.Я.Г., Ж.Я.Г. и Е.А.Г.,***.

Исковете са следните: за обезщетения за неимуществени вреди с цена по 200 000 лв. на първите двама от ищците и по 26 000 лв. на останалите трима, които предявяват частични искове срещу  ответника „ДЗИ – Общо застраховане"ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б.

Същите ищци предявяват и искове за заплащане на компенсаторна лихва от срещу посочения ответник от 27.11.2029 г. до окончателното изплащане на обезщетението, а срещу втория ответник  И. ***, за заплащане на законната лихва върху дължимите обезщетения от датата на увреждането /настъпването на ПТП/, т.е . от 28.07.2019 г. до изпадането в забава на застрахователя – 27.11.2019 г. по отношение на първите двама ищци и 11.02.2020 г. – на останалите трима.

Първите двама ищци предявяват частични искове срещу ответника Ч. за сумите от по 1 000 лв., твърдейки, че дължите лихви за посочения период върху обезщетение от 200 000 лв. са 7 000 лв., а другите трима ищци – за по 300 лв. като лихва върху претендираните от тях обезщетения от 26 000 лв.

Обстоятелствата, на които се основават исковете са следните:

На 28.07.2019 г. при ПТП на територията на област Пазарджик била причинена смъртта на Е.Я.Г., ЕГН **********, в следствие на което неимуществени вреди търпели неговите родители Я.Г. и К.Ц., брат му и сестра му А. и Ж. Г.и баба му Е.Г..

Пътно-транспортното произшествие било причинено по вина на водач на лек автомобил, застрахован при ответното дружество. В исковата молба се описва какви нарушения на правилата за движение е допуснал водачът И.Н.Ч., за да се обоснове наличието на противоправно виновно поведение от негова страна, а с допълнителна молба, подадена след приключване размяната на книжата се посочват новонастъпили обстоятелства, а именно: че има постановена и вече влязла в сила присъда, с която Ч. е признат са виновен в извършването на престъпление по чл. 343,ал.4 във вр. с чл.343,ал.3,б.“б“ във вр. с чл.342,ал.1 НК.

Твърди се, че е налице причинно-следствена връзка между описаното деяние и вредоносния резултат, защото на Е.Г. при осъществяване на ПТП му били причинени несъвместими с живота увреждания, които довели до неговата смърт.

Неимуществените вреди се описват като душевни страдания, които преживяват близките на починалия, като последица от неговата смъртта.

За първите двама ищци /майка и баща/ се твърди, чеса съсипани и напълно отчаяни от загубата на едва 16-годишния си син.Не можели да спрат да плачат, а животът им загубил смисъл, след като преживели най-голямата трагедия като родители – да надживеят и погребат собственото си дете.

За братът и сестрата – А. и Ж. Г.се твърди, че не по-леко преживяват смъртта на брат си, защото с него имали установени отношения на близост много по-интензивна от обикновената между братя и сестри. Били много близки, винаги се подкрепяли и имали „интензивна емоционална връзка“.

Бабата Е.Г. също тежко приемала смъртта на своя внук. Тъй като полагала много грижи за него и му давала много обич, успяла да създаде с момчето особено силна връзка, по-силна от обичайната между баба и внук. Отношенията им се основавали на взаимна обич, доверие и очакване за взаимна подкрепа.

Застрахователят не бил изплати доброволно обезщетение на ищците, въпреки че от както били предявени от тях претенции за това, изминали повече от 3 месеца. С изтичането на този срок ищците свързват и дължимостта на законна лихва за застрахователя и момента от, който той дължи такава.

Твърдят, в качеството му на пряк деликвент вторият ответник им дължи лихва от датата на ПТП, защото изпада в забава без покана и претендират от него да им я заплати до момента на изпадане на застрахователя в забава по отношение на всеки един от ищците.

            В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника „ДЗИ – Общо застраховане"ЕАД, в който се правят няколко възражения, касаещи всички субективно съединени искове, първото от които се основава на обстоятелства, по отношение на които като доказателство следва да се цени единствено влязлата в сила присъда на наказателния съд на осн. чл. 300 от ГПК. Не следва да се допуска и събират доказателства било то опровергаващи или подкрепящи приетото в присъдата относно: извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. 

            Второто възражение се основава на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД и на обстоятелствата, че починалия близък на ищците не е бил  поставил предпазен колан и това негово противоправно поведение е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. При основателност на възражението ответникът иска да бъде намалено определеното от съда обезщетение по отношение на всеки един от ищците.

            Като отделно възражение се поддържа, че размерът на претендираните обезщетения е завишен с оглед критерия за справедливост и съдебната практика по аналогични случаи.

            Прави се възражение за неоснователност изцяло на исковете на братът, сестрата и бабата, основано на Тълкувателно решение 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС и издадени преди него Постановление № 4/61 г. и №5/69 г. Ответникът защитава тезата, че лицата извън най-близкия семеен  кръг могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, само по изключение и ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка.А в конкретния случай се касаело не за такова изключение, а за обичайните и нормални за родственици от този кръг отношения на близост. Именно поради липсата на визираните на ТР № 1/2016 г. изключителни обстоятелства, които да са различни от обичайните и нормалните, ответникът счита, че не се налага присъждане на обезщетение на последните трима ищци, въпреки признанието, че те несъмнено са са изпитали мъка от загубата на своя близък човек.

            Постъпил е отговор и от ответника И.Ч., който признава основателността на предявените срещу него искове, но прави възражение за съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан от починалия пътник, поради което ги оспорва по размер.

            Ищците са се възползвали от правото си на допълнителна искова молба, в която оспорват възражението за съпричиняване, като твърдят първо, че не било вярно, пострадалият да е пътувал без  поставен предпазен колан и второ- дори да е било така, това му поведение не се намирало в причинна връзка с леталния изход. И на последно място, твърдят обстоятелства, изключващи първото, а именно – оспорват да е бил наличен предпазен колан, а ако пък имало такъв – бил неизправен.

            След преценка на събраните доказателства и доводите на страните,съд прие за установено следното:

            Ищците успяха да докажат общите за възникване на претендираните от тях права факти, а именно: съществуването на застрахователно правоотношение от рода „гражданска отговорност“, покриваща риска от причиняване на вреди от водач на лек автомобил с посочен в исковата молба регистрационен номер, по което страна е ответника, както и настъпването на застрахователно събитие, във връзка с което може да се ангажира отговорността му.

            Безспорно се установи, че  на 28.07.2019 г. е настъпило ПТП, при което в следствие на удар между два автомобила е пострадал и починал Е.Я.Г..

            Вина за настъпилото ПТП има водача на лек автомобил „Опел- Астра“ - И.Н.Ч., който е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 353/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Наказателният съд е приел, че подсъдмият е извършил деяние по чл. 343, ал.3, б.а и б.б във вр. с чл.342 НК, като е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.1 от ЗДвП, блъснал е движещия се в насрещното платно лек автомобил и по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващия в него пътник Е.Я.Г.. Тази присъда на осн. чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ, гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

            Основавайки се на действието на влязлата в сила присъдата всъщност следва да се приемат за доказани и  два от основните елемента на деликта – противоправност на деянието и вина на деликвента И.Ч..

            При настъпила смърт на пътник, следва да се установи причинната връзка между тази смърт, а от там – и между причинените на близките му неимуществени вреди и виновното противоправно деяние на осъдения за причиняване на ПТП водач. В случая, при самата квалификация на престъплението е установен елемента от състава му – причиняване на смърт по непредпазливост на Е.Я.Г., поради което не е необходимо да се обсъждат други доказателства за наличието на причина връзка.

            Всеки един от ищците поотделно следваше да докаже дали е претърпял неимуществени вреди, във връзка със смъртта на своя близък, какви са те и подлежат ли на обезщетение в случая от страна на застрахователя.

            Ищците Я. и К. Г.са родители на починалия при пътния инцидент Е.Г. и без съмнение попадат в близкия кръг от роднини, които имат право да получат обезщетение. Освен това, установиха с гласни доказателства конкретни факти, от които стана видно колко много са страдали и продължават да страдат от загубата на своя син, починал на 17-годишва възраст. Свидетелите К. и Д. подробно разказаха колко страдат майката и бащата, кака не са жизнерадостни и общителни, каквито са били преди смъртта на детето им. Престанали да ходят на гости и празненства, на които ги канили техните съседи /сватби, детски рождени дни/. Променили се много, изглеждали отчаяни. На погребението изглеждали съкрушени и неадекватни, не искали да приемат случилото се, а и до сега сякаш неможели да го приемат и не били превъзмогнали трагедията.

            В общи линии същите преживявания и негативни последици в поведенчески и психологически план свидетелите описват и когато разказват за бабата на починалото момче – Е.Г. и за неговите брат и сестра – Ж. и А., като уточняват, че бабата живее със семейството в едно домакинство и винаги много е обгрижвала и трите деца, отнасяла се много мило с тях, според св. Д .

            Св. К. освен че потвърждава казаното от нея за близките отношения във фамилията и живота в едно домакинство на бабата със семейството на Е.Я.Г., дава показания за това, че в тяхната /ромска/ общност тези близки връзки между родните /баби, дядовци и внуци, братя и сестри/ били традиция и загубата на член от такава фамилия винаги се понасяла много тежко от всички. Така се случило и след смъртта на младия Е.Г., за когото страдали не само родителите, но и неговата баба, брат му и сестра му. Като начален учител в училището в квартала имал преки наблюдения кака децата от това семейство ходят заедно на училище, как се подкрепяли и колко силно са били свързани братята и сестрата.

            Също така свидетелят дава показания колко отдадени на децата са родителите, колко добре ги били възпитали            , как се интересували от живота им в училище и се съветвали къде да продължат образованието си.

            При така установените с гласните доказателства обстоятелства следва да се приеме, че ищците К. и Я. като едни всеотдайни и любвеобилни към всичките си деца родители изключително тежко са понесли преждевременното прекъсване на живота на едно от тях. Загубата им е нанесла тежка психологическа травма, която без съмнение ще остави следи върху тях за цял живот.

            Представени са и писмени доказателства, че двамата родители са посещавали психолог след смъртта на сина им и им е поставена диагноза „остра стресова реакция и постравматично стресово разстройство“.

            Обезщетението в размер на 200 000 лв., което претендира всеки един от двамата родители съответства по размер на доказаните в процеса неимуществени вреди, които те търпят като последица от смъртта на непълнолетния им син. Именно този размер следва да бъде определен от съда, при спазване на принципа за справедливост и съблюдаване разпоредбата на чл. 52 ат ЗЗД.

            По отношение на другите трима ищци решението на съда следва да бъде съобразено с Тълкувателно решение 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС и издадени преди него Постановление № 4/61 г. и №5/69 г. , като се обсъди възражението на ответника, че не са установени изключителни обстоятелства, които да са различни от обичайните и нормалните в отношенията между роднини от този кръг, поради не били налице фактическите основания за присъждане по изключение обезщетения на бабата, брата и сестрата на починалия при ПТП.

            Съдът счита, че и за тримата без съмнение се установи, че са изпитали мъка от загубата на своя близък човек. Но това не е белег за изключение, а обичайно реакция на всяка една баба, брат или сестра, при загубата на свой 17-годишен внук или брат. За да получат тези лица, които не са от най-близкия семеен  кръг обезщетение за неимуществени вреди, следва да се установи, че са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради която ВКС с ТР № 1/2016 г. приема, че е налице може да се говори за „изключение“.

            В случая става дума за смъртта на 17-годишно момче, чиято баба живее заедно с цялото му семейство и в традициите, както на ромската общност, така останалите живеещи в България етноси е била отдадена на отглеждането на внуците. Прекарвала е много време с тях, докато родителите са работели и е логично да е създала дълбока и трайна емоционална връзка със всеки един от тях и в частност – с починалото момче.

            Сестрата и братът на Е.са съответно с 3 и с 5 години по-големи от него. Тази разлика не е голяма и децата са ходили в едно и също училище дълго време, прекарвали са много време заедно там и в къщи и винаги „се подкрепяли“, както свидетелства учителят К.. Когато настъпва смъртта на Е., по-големите деца, скоро са били навършили пълнолетие, но все още продължавали да живеят в дома на родителите си. Т. е. създадената от ранното им детство връзка с по-малкия им брат не се е била прекъснала и има всички основания да се приеме за „трайна и дълбока“ по смисъла на споменатото тълкувателно решение. И те, както и родителите и бабата, страдат много и все още не могат да приемат загубата на своя брат.

            В заключение следва да се приеме, че със своите показания двамата разпитани свидетели достатъчно убедително установиха тази дълбока и трайна емоционална връзка между почналия Е.Г. от една страна, а от друга – баба му, брат му и сестра му, която дава основание на всеки един от тези трима ищци да бъде присъдено обезщетени за неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с неговата смърт.

            Размерът на обезщетенията, която им се дължат обаче, според принципът за справедливост следва да е по-нисък от дължимия на двамата родители. Причината за това е по далечната степен на родство и произтичащият от това по-нисък интензитет на всяка една негативна емоция, която се преживява от тях при мисълта за загубата на момчето. Логично е да се приеме, че в обичайни случай родителите страдат най-много за рано починалото им дете, в сравнение с който е друг, създал с него трайна и дълбока емоционална връзка.

            За това съдът счита, че справедлив размер на обезщетението за бабата братът и сестрата би била сумата от 50 000 лв., но тъй като предявяват частичен иск за по 26 000 лв., същият следва да се уважи изцяло.

            Неоснователно е възражението за съпричиняване, което се поддържа и от двамата ответници в процеса. То се основава на правната норма на чл. 51,ал.2 ЗЗД и на факта, че починалия пътник не бил поставил предпазен колан, което допринесло за настъпване на тежките увреждания на здравето му и за последвалата смърт.

            От пълното, ясно и обосновано заключение на комплексната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза обаче се установиха обстоятелство, което опровергават основателността на това възражение. Става дума за това, че в момента на огледа след ПТП е констатирана неизправност на обтегача на предпазния колан на мястото на починалия Е.Г.. Тази неизправност го прави неефективен, защото не може да бъде разпънат така, че да се  постави правилно и да бъде плътно прилепнал към тялото на пътника. Без работещ механизъм на обтегача предпазния колан не може да бъде регулиран и не може изпълни своята функция на защита при удар с голяма кинетична енергия.

            При тези данни поведението на Е.Г., който не е бил закопчал колата и е бил полулегнал на седалката в момента на удара се оказват без пряка причинна връзка за настъпилите смъртоносни увреждания върху неговото тяло. Вещите лица са категорични, че дори да е закопчал колана, повредения обтегач не би позволил правилното регулиране плътно до тялото. И обратното – при изправен и регулират колан, той би могъл да попречи тялото да изпадне от автомобила дори и в легнало положение, при което не биха се получили смъртоностните травми.

            Т.е. не е налице пряка причинна връзка между поведението на постарадалия и настъпилата негова смърт при така установената от обективна страна техническа неизправност на неговия предпазен колан.

            Репликата за техническата неизправност на колана е своевременно на направена от пълномощника на ищците, в с оглед разпределението на доказателствената тежест тази страна успя да докаже нейната основателност, поради което възражението на ответниците по чл.51,ал.2 ГПК се отхвърля като неоснователно.

            Освен обезщетенията за неимуществени вреди, застрахователят следва да бъде осъден да заплати и обезщетение за забава върху тях, като началният момент се определя съгласно чл.497 КЗ и в случая за ищците К.Ц. и Я.Г. това е датата 27.11.2019 г. ,а за останалите трима – 11.02.2020 г., като и в двата случая забавата настъпва след изтичане на 3-месечния срок от предявяване на претенциите им пред застрахователя. От посочените дати, до окончателното заплащане на присъдените обезщетения застрахователят дължи законната лихва на всеки от ищците и следва да бъде осъден да му я заплати.

            Срещу ответника И.Н.Ч. ищците предявяват искове за заплащане единствено за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането – 28.07.2019 г., до съответната дата, на която застрахователят е изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на обезщетение.

            Тези искове намират своето основание в чл. 86 във вр. с чл. 84,ал.3 ЗЗД и деликвента следва да отговоря по тях, като дължи заплащането на мораторните лихви от момента на причиняване на увреждането, съответно – до 26.11.2019 г. или 10.02.2000 г., в зависимост от това от кой момент застрахователят се осъжда да заплати такива на съответния ищец.

            Тъй като се касае за точно определен минал период, лихвите следва да бъда определени по размер, като в съответствие с правомощията на съда по чл. 162 ГПК това се извърши в съответствие с приложените данни за използвания „он-лайн калкулатор“.

            Ответникът Ч. следва да бъде осъден да заплати на К.Ц. и на Я.Г. моратрони лихви върху присъденото на всеки от тях застрахователно обезщетение в размер на 1 000 лв. при предявен частичен иск в този размер от всеки от тях, а на останалите трима ищци – по 300 лв., при предявен частичен иск от всеки от тях за 300 лв.

            Ответникът Ч. следва да заплати държавна такса в размер на по 50 лв. за всеки от уважението срещу него искове или общо – 250 лв., а застрахователното дружество ответник – общо 19 120 лв., тъй като ищците бяха освободени от внасяне на ДТ.

            Единствените разноски, които са направили ищците са 592 лв. за вещи лица и те следва да им бъдат възстановени от ответниците, съразмерно на уважените срещу тях искове, като застрахователното дружество им заплати 588 лв., а ответника Ч. – 4 лв.     

            По същия начин следва да се разпредели и задължението заплащане на адвокатското възнаграждение, което се дължи на адвокат С.Д.Ж., оказал на ищците безплатна правна помощ на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата.От общия размер на възнагражденията, който е 14 990 лв. застрахователното дружество дължи 14 900 лв., а другият ответник – 90 лв.

            По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

        ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане"ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ НА ищците Я.  А.Г.,  К.М.Ц., А.Я.Г., Ж.Я.Г. и Е.А.Г.,*** застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на основание договор за застраховка „гражданска отговорност“, във връзка с причинено ПТП на 28.07.2019 г. и настъпилата смърт на Е.Я.Г., ЕГН **********, в размер на по 200 000 лв. за Я.  А.Г., ЕГН********** и  К.М.Ц., ЕГН **********, заедно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на обезщетенията и по 26 000 лв. за А.Я.Г., ЕГН **********, Ж.Я.Г.,ЕГН **********  и Е.А.Г.,ЕГН **********, заедно със законната лихва от 11.02.2020 г. до окончателното плащане, по предявени от последните трима частични искове.

            ОСЪЖДА И.Н.Ч., ЕГН ********** ***, да заплати обезщетение за забава по 1 000 лв. на Я.  А.Г., ЕГН********** и  К.М.Ц., ЕГН ********** за периода от 28.07.2019 г. до 26.11.2019 г. и по 300 лв. на А.Я.Г., ЕГН **********, Ж.Я.Г., ЕГН **********  и Е.А.Г., ЕГН ********** за периода от 28.07.2019 г. до 10.02.2000 г., по предявени от всички ищци частични искове за лихвите, дължими от деликвента.          

        ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане"ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 19 120 лв., по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

            ОСЪЖДА И.Н.Ч., ЕГН ********** ***, да заплати държавна такса в размер на 250 лв. по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

            ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане"ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на ищците разноски по делото в размер на 588 лв.           

            ОСЪЖДА И.Н.Ч., ЕГН ********** ***,                 ул. С.А. № 1, да заплати на ищците разноски в размер на  4 лв.

            ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане"ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 14 900 лв. на адвокат С.Д.Ж., ЕГН ********** на осн. чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

            ОСЪЖДА И.Н.Ч., ЕГН ********** ***,                 ул. С.А. № 1, да заплати адвокатско възнаграждение в размер на           90 лв. на адвокат С.Д.Ж., ЕГН ********** на осн. чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на препис на страните.

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: