№ 5199
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110174406 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. М. срещу „ЮтеКредит
България“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 02.01.2024г. сключил с ответника договор за кредит №
********* за сумата от 6500лв., като следвало да върне общо 12 366,41лв., включваща
6500лв. главница, 4468,34лв. лихва и 1398,07лв. такса. Счита, че договорът е нищожен,
тъй като в ГПР не бил включен размерът на таксата в нарушение на ЗПК. Липсвала
посочена методика за формирането му. Самата клауза за дължимост на лихва също
била нищожна поради прекомерност. Поддържа, че клаузата за заплащане на такса за
разглеждане на документи противоречи на чл. 10а ЗПК и също е нищожна.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признат
за нищожен договора за потребителски кредит, а евентуално клаузата за дължимост на
такса за разглеждане на документи.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен сочения договор за
кредит, но отрича той и описаните клаузи да са нищожни. Излага съображения за
неоснователност на претенциите, като счита, че договорът отговаря на всички
законови изисквания.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно евентуално съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № *********/02.01.2024г. с твърдяното съдържание, както и че заемната сума
от 6500лв. е усвоена.
От съдържанието на договора за кредит, който е представен по делото, се
1
установява, че в него е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 38,00%,
годишен процент на разходите от 60,26%, обща дължима сума за възнаградителна
лихва за периода на кредита 4468,34лв., такса за разглеждане 1398,07лв., срок на
договора 36 месеца, обща дължима сума 12 366,41лв. Към договора е налице
приложение № 1, представляващо погасителен план, който включва падеж на вноската,
размер, компоненти, от които се формира, остатъчно задължение.
В приложения и от двете страни стандартен европейски формуляр, предоставен
на кредитополучателя, е посочено, че ГПР включва общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. При изчисляване на ГПР са взети предвид следните
допускания: договорът ще бъде валиден за посочения в него срок, всяка от страните
ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани
допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. В раздел 2, т. 6 от
формуляра отново са описани размерът на главницата, лихвата и таксата. В т. 8.9 и
8.10 от общите условия са описани как е формирана общата стойност по кредита и
годишния процент на разходите.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че
при включване в ГПР само на възнаградителната лихва, същият възлиза на 45,18%.
Ако се добави и таксата за разглеждане на документи, ГПР възлиза на 60,01%. Вещото
лице разяснява, че основният лихвен процент на БНБ за периода на договор е
променян, като варира между 3,79% и 2,59%.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът
следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, който
не надвишава максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Законната лихва се
2
формира чрез основния лихвен процент (ОЛП) плюс 10 пункта. Към 02.01.2024г.,
когато е сключен договорът за кредит, ОЛП, определен от БНБ, възлиза на 3,79%
съгласно експертното заключение. От това следва, че законната лихва възлиза на
13,79%, а пет пъти нейният размер на 68,95%. Посоченият в договора ГПР е 60,26%, а
според експертното заключение дори е по-нисък, а именно 60,01%, като в този
процент е включена освен възнаградителната лихва, и таксата за разглеждане на
документи. Тоест, от страна на кредитодателя са спазени изискванията при определяне
на ГПР и е включена и таксата, противно на твърденията на ищеца. Съдът намира, че
ГПР е достатъчно ясно и подробно описан в договора и общите условия към него,
както и в стандартния европейски формуляр, по какъв начин се формира, какви
компоненти включва, какво е оскъпяването по кредита и в какъв размер възлизат
всички разходи по него. Ето защо, не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Неоснователно е и възражението, свързано с нищожност на клаузата за
дължимост на възнаградителна лихва и оттам на договора за кредит. Годишният
лихвен процент по договора за кредит възлиза на 38,00%, като е допустимо и
разбираемо при този вид кредити оскъпяването да е по-високо, отколкото при
обезпечени банкови кредити. Действително съществува практика на ВКС, според която
лихвен процент, надвишаващ три пъти законната лихва, нарушава изискванията за
добросъвестност. В случая обаче, този процент не надвишава три пъти законната
лихва, доколкото тройният й размер към датата на сключване на договора възлиза на
41,37%. Отделно от това, евентуалната нищожност на тази клауза не би довело
автоматично до нищожност на целия договор за кредит.
С оглед изложеното и при съобразяване на конкретно наведените оплаквания в
исковата молба за налични пороци в договора за кредит, както и след осъществена
служебна проверка, съдът намира, че договорът за кредит не нарушава императивните
изисквания на ЗПК и не се явява недействителен по чл. 22 ЗПК. Поради това, главният
иск подлежи на отхвърляне.
По отношение на евентуалния иск за прогласяване нищожността на клаузата за
дължимост на такса за разглеждане на документи, съдът намира следното:
В основните условия по кредита е предвидено, че се дължи такса за разглеждане
от 1398,07лв. Таксата се дължи в деня на подписване на договора за кредит, като се
плаща с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Посочено е, че
таксата се дължи изцяло дори и в случай на предсрочно погасяване на кредита или при
предсрочно прекратяване на неговото действие по каквато и да било причина. В т. 8.4
от ОУ е посочено, че таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от
клиента за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита,
сключване на договора за кредит или изменение на споразумението по т.6.10 от
процедурата. В т. 8.5 е посочено, че кредиторът има право да получи таксата и в
случай, когато клиентът не усвои кредита или кредиторът не изплати сумата по
кредита в резултат на предоставена от клиента значителна невярна информация в
искането за отпускане на кредита или във всякакви други документи.
Съдът намира, че тази клауза е нищожна, тъй като влиза в пряко противоречие с
императивните норми на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Описаната такса е свързана именно с тези действия, като в нея
е посочено, че се дължи и за „осигуряване на средства по кредита“, което е в пълно
противоречие с концепцията за предоставяне на заеми по занятие. Недопустимо е
събирането на подобна такса за посочените действия. Отделно от това, размерът на
тази такса, възлизащ на 21,51% от стойността на кредита, явно противоречи на
3
изискванията за добросъвестност и нарушава добрите нрави, като може да се изгради
обоснован извод, че целта на тази такса е да увеличи облагата от кредита за
кредитодателя.
С оглед изложеното, съдът намира евентуалния иск за основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който обаче е
освободен от такива и съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК дължимите такси и разноски следва
да бъдат присъдени в полза на съда, а именно 80лв. държавна такса за евентуалния иск
и 250лв. възнаграждение за експертиза, платено от бюджета на съда, или общо 330лв.
Претендира се и адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния
представител на ищеца, което съдът определя на 400лв. и следва да му бъде присъдено
с оглед изхода на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. М., ЕГН: **********, с адрес:
************************************************, срещу „ЮтеКредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено, че сключеният между
страните договор за кредит № *********/02.01.2024г. е нищожен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. А. М., ЕГН: **********,
с адрес: ************************************************, срещу „ЮтеКредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че клаузата за дължимост на такса за разглеждане в размер от
1398,07лв. от договор за кредит № *********/02.01.2024г., сключен между страните, е
нищожна.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК сумата от 330лв., представляваща такса и разноски за
производството, от които ищецът е освободен.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, да заплати на адв.
Л. К. Б. от САК, с адрес: ******************************************, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400лв. – адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4