№ 358
гр. Перник, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720106025 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. П. срещу „Водоснабдяване и канализация“
ООД – Перник.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен
лист от 18.05.2015 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за
принудително събиране вземанията по който е образувало изп.д. № 1048/2015 г. по описа на
ЧСИ С.Б.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно,
поради което давността за вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата
молба. Твърди се, че въпреки това в кантората на ЧСИ делото е със статут „висящо“, а по
същото са предприети изпълнителни действия – наложен запор върху трудово
възнаграждение и банкови сметки, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо вземане спрямо А. Г.
П. за следните суми: 853,11 лева – главница, представляваща стойност на доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 20.08.2012 г. до
21.01.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2015 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 92,43 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 02.11.2012 г. до 16.02.2015 г., както и сумата от 25,00 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.05.2015 г. въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2137/2015 г. по описа на РС Перник, и е образувано
изпълнително дело № 1048/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си
дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа
съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.
Посочва, че изп.д. № 1148/2013 г. е перемирано. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.д. № 1048/2015 г.
по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 1048/2015 г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 08.07.2015 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу ищеца в настоящото производство, съгласно изп.лист от
18.05.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 2137/2015 г. на РС Перник въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 1048/2015 г. по описа на ЧСИ Ст.Бадев се
установява, че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за
образуване от 08.07.2015 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на
делото ЧСИ е извършвал справки за имущественото състояние на длъжника, изпратил е
ПДИ, наложил е запор, като по делото има парични постъпления на обща стойност 162,82
лева, съгласно удостоверението на ЧСИ за актуалния размер на дълга, съдържащо се в
копието от изпълнителното дело, както и постъпило в изпълнение указанията на съда по
реда на чл. 186 ГПК – л. 36. Непосредствено след образуване на делото е налична молба от
взискателя за налагане на запор – без входящ номер и дата. Налице са писмена резолюция от
16.07.2015 г. (л. 52) за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, какъвто е бил
наложен, което е действие, годно да прекъсне давността за вземането, съгласно разясненията
на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Няма данни за други поискани или предприети
изпълнителни действия.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 08.07.2015 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 09.07.2017 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
новата давност за вземанията е започнала да тече от 16.07.2015 г. – последното валидно
предприето изпълнително действие.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като прекратителното основание
в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на
2
съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 16.07.2015 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
16.07.2020 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор.
Следователно за сумите, предмет на изпълнителния лист, които не са погасени чрез
плащане, а именно – главница 853,11 лв. и 80,61 лева – част от лихвата за забава по листа,
искът е основателен, доколкото за същите е изтекла погасителната давност. За разликата до
пълния отричан размер – за сумите от 11,82 лв. (разликата над 80,61 лева до 92,43 лв.законна
лихва) и 25,00 лв. разноски искът следва да бъде отхвърлен, доколкото същите са погасени
чрез плащане преди изтичане на погасителната давност за вземанията.
Погасеният и непогасеният чрез плащане размер на вземанията в рамките на ИД №
1048/2015 г. съдът установи с оглед правилото на чл. 162 ГПК, като съобрази нормата на чл.
76, ал. 2 ГПК, в контекста на постановките на ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и при
съобразяване размера на основния лихвен процент, определен от БНБ за релевантните
периоди, увеличен с 10 процентни пункта. Съгласно удостоверението на ЧСИ – л. 36, по
делото са постъпили суми в общ размер на 162,82 лева, 36 лв. от които са разпределени за
такси към ЧСИ, а останалите – към взискателя, с частични плащания. При съобразяване
поредността на чл. 76, ал. 2 ГПК, с тях са погасени вземанията за разноски по изпълнението
– в размер на 90 лв. с ДДС /л. 50/, разноски по изпълнителния лист – 25 лв., както и част от
вземането за лихва за забава – 11,82 лв. частично от лихвата в общ размер 92,43 лева.
По този начин непогасеният чрез плащания – преди изтичане на давността, остатък
от вземанията по изпълнителния лист възлиза на 853,11 лева главница и 80,61 лева –
законна лихва, за които суми искът е основателен и следва да бъде уважен, а отхвърлен за
разликата над тези суми.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени дока-
заните разноски, пропорционално на уважената част от исковете – в размер на 432,93 лв. /от
общо доказани разноски 450 лв./.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъде заплатено юрис-
консултското възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП – пропорционално в размер на 3,79 лв.
3
Така при компенсация на двете насрещни вземания, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 429,14 лева разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Г. П., ЕГН ********** – чрез
адв. В. К., срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11,
представлявано от управителя инж. Борислав Иванов, иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД
Перник не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо А.
Г. П. за сумата в размер на 853,11 лева – главница, представляваща стойност на доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 20.08.2012 г. до
21.01.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2015 г. до
окончателното и изплащане, както и за сумата от 80,61 лева –законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 02.11.2012 г. до 16.02.2015 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 18.05.2015 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2137/2015 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело №
1048/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в частта, с която иска за признаване за
установено, че в отношенията между страните не съществува изискуемо вземане за
разликата над 80,61 лева до пълния отричан размер от 92,43 лева – законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 02.11.2012 г. до 16.02.2015 г., както и сумата от 25,00
лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.05.2015 г. въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2137/2015 г. по описа на РС Перник, и е
образувано изпълнително дело № 1048/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б..
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК
********* да заплати на А. Г. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
429,14 лева – разноски пред Районен съд Перник – по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4