МОТИВИ
към решение
№ 1402 от 3454/2016 година
по а.н.дело
№ 3454/2016 година по описа на
Старозагорския районен съд
Постъпило е постановление на Районна
прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на обвиняемата М.Б.С., ЕГН
**********, от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за престъпление, изразяващо
се в това, че на 15.03.2016 година в село Борилово, община Стара Загора, съставила неистински частен документ – жалба от името на
Мария Стоянова Янчовска от село Борилово, община
Стара Загора и го употребила пред Българска агенция по безопасност на храните –
Областна дирекция по безопасност на храните – град Стара Загора, за да докаже
съществуването на административни нарушения, извършени от собственика на Смесен
магазин за търговия с хранителни и нехранителни стоки в село Борилово, община
Стара Загора – престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
Районна прокуратура – Стара Загора поддържат
изцяло така внесеното постановление и предлагат на обвиняемата да бъде наложена
глоба около минималния размер.
Защитата на обвиняемия – адвокат Я. пледира
на подзащитната й да бъде наложено административно
наказание „Глоба” към минималния предвиден в закона размер.
Обвиняемата М.Б.С. се признава за виновен и
съжалява за извършеното.
Съдът, като прецени събраните в наказателното
производство по дознанието писмени и гласни доказателства, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
Обвиняемата М.Б.С. е жител ***, не е
осъждана. Същата е собственик и управител на „МБС
2002” ЕООД – град Стара Загора.
От повече от 10 години обвиняемата С.
стопанисвала търговски обект – магазин за хранителни стоки в село Борилово,
община Стара Загора, който преди това бил собственост на прадядо й. В селото
функционирал и още един магазин за хранителни стоки, собственост на свидетеля
Вихър Марков, находящ се на площада в центъра на село
Борилово, в близост до автобусна спирка. От месец октомври 2015 година свидетелят
Марков сключил договор за наем със свидетелката Стела Пенчева Сапунджиева от
село Змейово, община Стара Загора. Свидетелката Сапунджиева била собственик и
управител на „АГРИПИНА-2015” ЕООД – село Змейово. От месец януари 2016 година
свидетелката Сапунджиева открила официално търговския обект и започнала да
работи в него, като предлагала за продажба хранителни стоки и стоки за бита.
Клиентите от село Борилово били разделени на
две групи – едните посещавали магазина на обвиняемата С., а другите на свидетелката
Сапунджиева.
През 2015 година срещу магазина на
обвиняемата С. били подадени няколко жалби, които от своя страна инициирали
проверки от различни контролни органи и институции.
Обвиняемата С. решила да сигнализира Областна
Дирекция по безопасност на храните – град Стара Загора, тъй като в обекта,
стопанисван от свидетелката Сапунджиева се предлагало консумация на
безалкохолни и алкохолни напитки, както и се продавали строителни материали.
За целта на 15.03.2016 година обвиняемата С.
написала жалба/сигнал/, в която посочила извършените според нея от свидетелката
Сапунджиева нарушения. Жалбата обаче обвиняемата подписала от името на
свидетелката Мария Янчовска от село Борилово и я
изпратила по пощата.
На 16.03.2016 година жалбата била получена в
Българска агенция по безопасност на храните – Областна Дирекция по безопасност
на храните – град Стара Загора и заведена под входящ № 1557-РД/16.03.2016
година.
По обстоятелствата, описани от обвиняемата С.,
била възложена проверка, която била извършена от свидетелката Маргарита Декова.
На 18.03.2016 година свидетелката Декова посетила магазина за хранителни стоки
в село Борилово, община Стара Загора, стопанисван от свидетелката Сапунджиева и
установила, че обектът не работи, тъй като е опожарен. За установеното свидетелката
Декова съставила доклад № **********/18.03.2016 година.
На 31.03.2016 година било изготвено
уведомително писмо с резултата от проверката до свидетелката Мария Янчовска, което тя получила на 06.04.2016 година.
Тъй като не била подавала никакви сигнали, свидетелката
Янчовска се учудила и проверила в Областна Дирекция
по безопасност на храните – град Стара Загора. Тя се срещнала със свидетелката
Радка Стойнова, която я запознала със случая и показала получената жалба
/сигнал/. Свидетелката Янчовска установила, че
жалбата не е писана от нея и разбрала, че някой сигнализира контролните органи
от нейно име и затова подала сигнал в полицията.
Видно от заключението на изготвената по
делото съдебно-почеркова експертиза № 473/08.08.2016
година /лист 59-68 от ДП/, ръкописният текст е сигнал до директора на отдел
„Контрол на храните” от името на Мария Янчовска от
село Борилово от 15.03.2016 година е изписан от М.Б.С.; Подписът срещу
реквизита „С уважение” и над ръкописния текст „Мария Янчовска”
в сигнал до директора на отдел „Контрол на храните” от името на Мария Янчовска от село Борилово от 15.03.2016 година е изписан от
М.Б.С..
Изложената фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на свидетелите, обясненията на обвиняемата,
заключението на почерковата експертиза, справка за
съдимост и други писмени доказателства по описа на делото.
Предвид гореизложеното съдът
прие за безспорно установено, че обвиняемата С. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния
състав на престъплението по чл.309, ал.1 от НК, като на 15.03.2016 година
в село Борилово, община Стара Загора, съставила неистински частен документ –
жалба от името на Мария Стоянова Янчовска от село
Борилово, община Стара Загора и го употребила пред Българска агенция по
безопасност на храните – Областна Дирекция по безопасност на храните – град
Стара Загора, за да докаже съществуването на административни нарушения,
извършени собственика на Смесен магазин за търговия с хранителни и нехранителни
стоки в село Борилово, община Стара Загора.
Деянието е извършено от обвиняемата виновно,
при пряк умисъл на вината, като последната е съзнавала обществено опасния му
характер, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала и допускала настъпването им.
При определяне вида и размера на
административното наказание, съдът се съобрази с двата принципа на наказателно
правната ни система: принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация
на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалния текст на
Закона, за престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години.
От доказателствата по делото се установи, че обвиняемата
С. не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени
имуществени вреди.
С оглед изложеното и като се съобрази
правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът намира, че са налице условията на чл.78а
от НК – за извършеното престъпление се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до две години, обвиняемата не е осъждана за престъпления от общ
характер, не е освобождавана от наказателна отговорност и с деянието не са
причинени имуществени вреди, поради което следва да бъде освободена от
наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание „Глоба”.
Съгласно втория принцип – за индивидуализация
на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – направените
пълни самопризнания, оказаното съдействие на разследващите органи и изразеното
критично отношение към извършеното, чистото съдебно минало.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – не
са налице.
При преценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът прие, че по отношение на обвиняемата е
налице превес на смекчаващите такива. Като взе предвид и степента на обществена
опасност на деянието и дееца и самокритичното отношение обвиняемата С., съдът й
определи административно наказание в минималния, предвиден закона размер, а
именно „Глоба” в размер на 1000 лева.
Водим от горните мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: