ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 07.03.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 2465 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с
вх. № 86343/24.06.2016 г. по описа на СГС, подадена от Б.В.Т. – длъжник по изпълнително
дело № 201186304001020 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с район на
действие – СГС. В жалбата се сочи, че от момента на осъждане на длъжника, без
да е уведомена и да се защити, са направени достатъчно други нарушения спрямо
нея и децата й. Във връзка с подадената жалба е направено искане в молба,
наречена “жалба”, с вх. № 16543/26.01.2017 г. по описа
на ЧСИ, за своевременно изпращане на жалбата.
Депозирано е възражение срещу публичен търг с
вх. № 25221/06.02.2017 г. по описа на ЧСИ, с искане за спиране на
изпълнителното производство.
Депозирана е също жалба с вх. №
156171/13.12.2016 г.
В дадения срок взискателят “Ю.Б.” АД не представя становище.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител
заявява становище, че подадената жалба е недопустима и неоснователна.
Софийският градски съд, след служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на така подадената жалба, намира за установено следното:
По жалба с вх. № 86343/24.06.2016 г. по описа на СГС, подадена от Б.В.Т. – длъжник по изпълнително дело № 201186304001020 по описа на ЧСИ С.Х.:
Жалбата е процесуално недопустима.
Производството по
изпълнителното дело е образувано по молба
на взискателя - “Ю.Б.” АД срещу длъжника
Б.В.Т., въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2011 г., издаден по гр.д. № 4644/2011
г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав, с който Б.В.Т. е осъдена да заплати
на взискателя сумата от 65 450 лева – главница, с
договорна лихва от 19 479,36 лева за периода 05.12.2007 г. – 03.02.2011 г.
и дължими такси по договор от 654,56 лева за периода 25.11.2010 г. – 03.02.2011
г., ведно със законната лихва от 04.02.2011 г. до изплащане на вземането, както
и 4 285,36 лева – разноски.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Б.В.Т. лично на 02.06.2011 г. На длъжника са връчвани съобщения за насрочените по делото публични продани.
Жалбата е подадена от Б.В.Т. на 24.06.2016 г. чрез СГС, уточнена и допълнена, както е посочено по-горе.
Възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител от длъжника е сведена до посочените в ГПК актове и на лимитативно посочени в закона основания – чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията на съдебния изпълнител (така в мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
В жалбата, с която е сезиран съдът в настоящето производство, не се сочи конкретно действие на съдебния изпълнител, което се обжалва от длъжника. Наведени са доводи единствено за неуведомяване и направени достатъчно други нарушения. Не се твърди също и по делото няма такива данни, дължникът да е отстранен за имот и да не е надлежно уведомен за изпълнението.
В конкретния случай липсва изложение относно това кое конкретно действие на съдебния изпълнител се обжалва и в какво се състои неговата порочност (чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260, т. 3 от ГПК). Не става ясно кое конкретно действие на частния съдебен изпълнител се обжалва. В жалбата не се сочи каква закрила се търси срещу действия на съдебния изпълнител (чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260, т. 4 ГПК), за да се развие настоящото производството пред СГС, който действа като контролно-отменителна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт - действие на съдебния изпълнител, както е прието в Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата на длъжника
Б.В.Т. се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В молба, наречена “възражение
срещу публичен търг”, с вх. № 25221/06.02.2017 г. по описа
на ЧСИ е направено искане за спиране на изпълнителното производство.
В настоящото производство единствената възможност за спиране на изпълнението при обжалване е уредена в чл. 438 от ГПК, съгласно който подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането, което обаче е ограничено до произнасянето по депозираната жалба.
С оглед на горното и предвид оставянето без разглеждане на жалбата на длъжника, искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 201186304001020 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие – СГС до произнасяне по жалбата се явява безпредметно.
Към молба, наречена “възражение
срещу публичен търг”, с вх. № 25221/06.02.2017 г., в кориците
на настоящото дело е приложена жалба (без входящ номер) до министъра на
правосъдието, която настоящият състав приема като приложение към подадената от
длъжника жалба – предмет на разглеждане, както е описана под № 5 от приложените
към възражението документи. Ако обаче длъжникът не е изпратил жалбата и иска да
сезира министъра на правосъдието, с молба същият може да получи в оригинал
жалбата, като по делото остане заверено от него копие.
Така по делото се намира и копие от отговор
на жалба, изпратен от Омбудсмана на Република
България до длъжника по изпълнителното дело, описано под № 1 от приложените към
възражението документи.
Приложената жалба с вх. № 156171/13.12.2016
г. представлява по същността си искане за осъждане на съдебния изпълнител за заплащане
на сума като обезщетение за нанесени вреди. Това не може да бъде предмет на
производството по чл. 435 от ГПК, уреждащо обжалване на конкретни действия на
съдебния изпълнител в изпълнителното производство, както е изяснено по-горе в
настоящото определение. В случай, че длъжникът е понесъл конкретни вреди от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, той може да заведе иск
пред компетентния съд (исково производство), като исковата молба следва да
отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.128 от ГПК, и да бъде внесена
дължимата в такива случаи държавна такса.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №
86343/24.06.2016 г. по описа на СГС, подадена от Б.В.Т. – длъжник по
изпълнително дело № 201186304001020 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ,
с район на действие – СГС.
Определението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - София в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.