№ 1737
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20243110107837 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Х. К., ЕГН **********, ***,
срещу О.В., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено между страните, че О.В. не е собственик на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, находящ се в
гр. Варна, местност Пчелина, с площ 791 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., предишен
идентификатор № 10135.3521.1, номер по предходен план: 5060054, при граници по
кадастрална карта имоти с идентификатори №: 10135.3506.1521, 10135.3506.55,
10135.3506.53.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на дарение обективирано в нотариален
акт No 197, том VII, дело 1683, вx.peг. No 3270/07.02.2024 г. придобил от майка си Д.А.А.
процесния недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна. Във връзка със
сключване на договор за строителство в имота установил, че на 29.05.2024 г. е съставен акт
за частна общинска собственост за имота, вписан в АВ с Акт No 17, том XLIV, дело 10299,
вх.peг.No17179/04.06.2024 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Поддържа, че майка му се
е легитимирала, като собственик с НА № 40, том VI, peг. No 11157, дело 1027/14.11.2023 г. на
нотариус Огнян Шарабански, по силата на осъществено давностно владение повече от десет
години. Твърди, че не са налице основанията за съставяне акт за частна общинска
собственост, а основанието посочено в него е твърде общо, като актът за частна общинска
собственост има само удостоверителна функция, но не и вещно-прехвърлителен ефект. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът – О.В. е представил писмен отговор, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи, че имотът попада в територия
по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че владението на праводателката на ищеца е
недобросъвестно. Твърди се, че общината е собственик на имота на основание чл. 25, ал. 1
от ЗСПЗЗ, тъй като е земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица
1
или Държавата. Сочи, че съгласно Констативен протокол от 08.08.2024 г. ведно със снимков
материал изготвен от служители на Дирекция „Общинска собственост икономика и
стопански дейности“ при О.В., процесният имот видимо не се обработва, и по сведение на
собственик на съседен имот същият е бил ограден и почистен преди три месеца. Сочи, че
имотът не е годен обект на давностно владение предвид забраните на чл. 86 от ЗС, § 1 от ЗД
на ЗС, чл. 29 ЗСГ /отм./, чл. 59 ЗТСУ и др. В условие на евентуалност твърди, че О.В. е
собственик на процесния имот на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с който текст
законодателят е предвидил законова фикция за принадлежност на остатъчния общински
поземлен фонд на имоти, които са били собственост на физически лица, но не са били
заявени за възстановяване или по друга причина не са били възстановени на предишните
собственици. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разнсоки.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът – Т. Х. К. лично и чрез
процесуалния си представител адв. Т. П. поддържа предявения иск.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът – О.В., чрез процесуалния си
представител юрк. Гергана Иванова, оспорва предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №
40, том VI, peг. No 11157, дело 1027/14.11.2023 г. на нотариус Огнян Шарабански, става
видно, че на 14.11.2023 г. Д.А.А., е призната за собственик по давностно владение на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град
Варна, находящ се в гр. Варна, местност „Пчелина“, с площ 791 кв.м., с предназначение на
трериторията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра,
номер по предходен план: 5060054 при граници по кадастрална карта: 10135.3506.1521,
10135.3506.55, 10135.3506.53.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот No 47, том 1, рег. № 1484, дело № 26
от 07.02.2024 г. на помощник нотариус Красен Захариев, по заместване при Роза
Кожухарова, нотариус с район на действие РС-Варна, рег. № 212 в НК става видно, че на
07.02.2024 г. Д.А.А. е дарила на сина си Т. Х. Х., процесния недвижим имот с
идентификатор № *** по КККР на град Варна.
От акт № 11066 за частна общинска собственост, става видно, че на 29.05.2024 г. на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, процесният недвижим имот с идентификатор № *** по
КККР на град Варна е актуван като имот, представляващ частна общинска собственост и
същият е предоставен за управление на кмета на О.В..
От констативен протокол от 08.08.2024 г. става видно, че на посочената дата, от
служители на О.В. е извършена проверка на място на процесния недвижим имот ПИ с
идентификатор № *** по КККР на град Варна. Като констатация от проверката е отразено,
че поземлен имот *** по КККР на град Варна е ограден, видимо с нови метални колове и
телена мрежа, като на места вместо мрежа е поставена тънка телена арматурна решетка.
Няма входна врата, а входа е затворен с арматурна решетка, захваната с тел на метални
странични колове. Посочено е, че към момента на проверката имотът е бил обрасъл с
храстовидна растителност. По сведение на собственичката на съседния имот с
идентификатор № 10135.3506.1355 по КККР на град Варна, процесният имот е бил ограден
и разчистен преди около три месеца и не е виждала никой в имота.
От заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно, пълно и дадено от лице, което притежава специални
знания, се установява, че за територията, където се намира процесният имот са изработвани
множество кадастрални планове, както следва: ПСИГ(пкп)/м.06.1999г(със старите имоти на
бившите собственици към момента на кооперирането/обобществяването на земята);
КП/1956г; КП/1968г; КП/1983г; КП/м.01.1999г; КП(пкп)/м.06.1999г; ПНИ/2010г;
КККР/2008г/начален вид; КККР/сегашен вид. Посочено е, че ОУП/2012г. е общият
2
устройствен план за цялата територия на О.В., включително и на с.о.’’Пчелина”. От справка
със ОУП е установено, че за територията на с.о.’’Пчелина”, землище Варна, където попада
процесният имот е въведена устройствена зона „Жм1“ /жилищна устройствена зона с
преобладаващо ниско застрояване), където показателите за застрояване са: плътност - до
40%; интензивност - до 1,20; озеленяване - минимум 40%; височина до корниза - 10м; и
начин на застрояване - свободно/групово/сключено. Процесният имот попада в територията
на с.о.’’Пчелина”, район Младост, землище Варна, област Варна, за която е изработен ПНИ,
който е одобрен със заповед №РД-10-7706-03.05.2010г на областен управител и е обнародван
в ДВ, бр.37/18.05.2010г Имотът посочен в АЧОС №11066/29.05.2024г е индивидуализиран
по действалата към този момент КККР на гр.Варна, район Младост, с.о.’’Пчелина” със
следните си основни данни: идентификатор - №***; площ - 791м2; и граници/съседи: имоти
53, 55 и 1521/път. Процесният имот № 54 по КККР на гр.Варна, с.о.”Пчелина” е със
следните си основни данни: идентификатор - №***; площ - 791м2; и граници/съседи: имоти
53, 55 и 1521/път. Между имотът посочен в АЧОС №11066/29.05.2024г и процесния имот №
54 е налице пълна идентичност по отношение: на идентификатор (***); на граници; съседи
(55, 55, /527); и на площ. С решение №322-4/29.05.2000г на ОбС-Варна са били създадени 25
селищни образувания с одобрени околовръстни полигони. Под № 4 в списъка фигурира
територията на м. ’’Пчелина”, която от този момент е вече урбанизирана - селищно
образувание, по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗУТ. Земята отразена в
ПСИГ(пкп)/м.06.1999г(стари имоти на бивши собственици към момента на
кооперирането/обобществяването) във времето около 1950г, Т.е преди 21.07.2000г - е била
със статут „земеделска”, по смисъла на чл.2, т.1 от ЗСПЗЗ. Земята отразена в КП/1956г, в
КП/1968г, в КП/1983г и в КП/1999г, т.е преди 21.07.2000г - е била със статут „земеделска”,
по смисъла на чл.2, т. 1 от ЗСПЗЗ. Земята отразена в ПНИ/2010г, в КККР/2008г, и в
КККР/сегашен, т.е след 21.07.2000г - е вече със статут урбанизирана”, по смисъла на чл.7,
ал.1 от ЗУТ. От справка в Държавен архив, клон Варна е установено: че, „ОТКЗС-Черно
море”, гр.Варна е основано на 03.03.1955г, като в състава му са влизали ТКЗС-та на селата
Виница, Каменар, Владиславово, Тополи, Звездица, като впоследствие се образувала
бригада и в с.Галата. „ОТКЗС- Черно” съгласно ПМС №137/1962г. преустановява
самостоятелното си съществувание и се преименува в ДЗС”Варна” със седалище гр.Варна. В
състава на ДЗС”Варна” се включват и някои филиали от ДЗС”Димитър Кондов” (Планова,
Аспарухово, Голата), чието пък седалище се премества в гр.Белослав. С решение от
01.01.1963г на ИК при ГНС-Варна, новото ДЗС”Варна” преминава в състава на
ДЗС”Димитър Кондов” вече със седалище гр.Варна. От справка в Държавен архив, клон
Варна се установи, че там няма графични/текстови индивидуализиращи данни за „земята”
обработвана от съответните ТКЗС-та и впоследствие от съответните ДЗС-та, т.е тя е с
неустановено местоположение и няма данни някой да е включвал/внасял процесния имот в
ТКЗС или ДЗС. От направена справка в ОСЗ-Варна, също не са установени данни за
включване/внасяне на процесния имот в ТКЗС или ДЗС. В преписката към делото също
няма данни за включване/внасяне на имота в ТКЗС или ДЗС. Съответно „земята” в
границите на процесния имот не е била включвана/внасяна в ТКЗС или ДЗС. От писмо от
16.10.2023г(л.93) на О.В. се установява, че за територията на процесния имот няма
извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. От справка в
Държавен архив-Варна се установи, че там за земята на процесния имот - няма графични и
текстови данни за съставен АДС. От АЧОС №11066/29.05.2024г(л.68) се установява, че за
земята на процесния имот няма съставени предходни актове. В преписката по делото, също
няма данни за земята на процесния имот(54) да е бил съставен АДС. Съответно за земята в
територията на процесния имот не е бил съставен АДС. От КП(пкп)/м.06.1999г и разписната
книга към него се установява че, процесният имот е незастроен и е записан на неустановен
собственик; че, съседния му откъм запад имот №53 е застроен и е записан на А.Х.Д.; и че,
съседния му откъм север имот №55 е незастроен и е записан на неустановен собственик. От
справка в Държавен архив-Варна се установява че, процесният имот №54 е записан също на
неустановен собственик; че, съседния му откъм запад имот №53 е записан на А.Х.Д.; и че,
съседния му откъм север имот №55 е записан на И.С.И.. Съответно земята в границите на
3
обследвания имот №54 по КП(пкп)/м.06.1999г. не е била предоставена за ползване на
граждани за вечно ползване. От ПНИ/2010г и регистъра към него се установява че,
процесният имот №54 е отреден на неустановен собственик. Съседния му откъм запад имот
№53 е отреден на А.Х.Д.; и че, съседния му откъм север имот №55 е записан на И.С.И..
Ползвателите на съседните имоти №53 откъм запад и №55 откъм север са трансформирали
правото си на ползване в право на собственост. Трансформиране по отношение на
обследвания имот №54 по КП(пкп)/м.06.1999г – не е осъществявано, тъй като той е с
неустановен ползвател. По отношение на процесния имот няма заявяване на реституция,
няма постановени решения за признато/възстановено право на собственост. От одобрения
ПНИ/2010г на с.о.”Пчелина” и регистъра към него се установява, че процесният имот е
отреден на неустановен собственик. Съответно за него няма издадена заповед по §4к от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Процесният имот №*** по КККР/ идентичен на новообразуван имот
№10135.506.54 по ПНИ/2010г) е с принадлежност към селищно образувание „Пчелина”, з-
ще Варна. Въз основа на осъществен оглед на място на 31.01.2025г. вещото лице сочи, че
процесният имот с идентификатор - *** по КККР на град Варна е с реална площ 846м2,
същият е незастроен, ограден откъм север, изток и юг, както следва: северното ограждение
представлява бетонна основа вкопана неподвижно в земята, с иззидана върху нея масивна
стена от бетонови блокчета със средна височина над терена около 0,60м, върху която е
монтирана телена мрежа с височина около 1,50м, същата закрепена на метални тръби ф50.
Източното ограждение представлява полумасивна ограда от телена мрежа(с височина около
1,50м, която е закрепена на метални тръби ф50. Южното ограждение представлява бетонна
основа вкопана неподвижно в земята, с иззидана върху нея масивна бетонна стена със средна
височина над терена около 0,80м, върху която е монтирана телена мрежа с височина около
1,50м, закрепена на метални тръби ф50. Във владяната от ищеца земя има дълбок кладенец
иззидан с каменна зидария, с вътрешен диаметър около 0,80м, с дълбочина около 17м и с
дълбочина на водния пласт средно около 1,00м. В процесния имот има само две плодни
дървета, а именно две стари круши на възраст над 50 години. Входът/достъпа до имота се
осъществява през подвижно пано от телена мрежа, което се закрепва/завързва/развързва с
тел на металните стълбове. Земята по време на огледа не се стопанисва, цялостно е
самозатревена и на някои места (основно покрай границите) е обрасла със саморасли храсти;
но, нейното общо фактическо състояние може да се окачестви като добро.
В качеството на свидетел по делото е разпитана С.И.Ц., без дела и родство със
страните, която заявява, че познава Т., с когото са съседи от 1982г. Познава и майка му Д..
Заявява, че те имат място в местност Пчелина, около 700-800кв., за което има впечатления
още от 1982г., където заедно с Д. са садили пипер, домати. Там е имало и различни овошки.
Свидетелката последно е посещавала имота през 2023г. Мястото винаги е било оградено с
телена ограда. След 2023г. не е ходили на мястото, защото са почнали да застрояват района.
Не е информирана Д. да е дарила имота на сина си. От Т. знае, че при строежите се е
наложило да мести оградата заради път, който пречи на оградата. Знае, че Т. е почиствал
имота във връзка със строежите. Не й е известно някой да е имал претенции за имота през
годините.
В качеството на свидетел по делото е разпитан А.А.Д., без дела и родство със страните.
Същият заявява, че познава Т. от дете. Свидетелят е собственик на съседния на Т. поземлен
имот. Сочи, че преди Т., собственик на имота е била неговата майка, като те са стопанисвали
имота винаги – отглеждали са зеленчуци и овошки и като дете свидетелят е играл с Т. в
имота. Между имотите им никога не е имало ограда. Заявява, че Т. е имал намерение да
строи и заради това е изчистил имот и е преместил оградата навътре в имота си, заради
строежа в съседство. Не му е известно някога да е имало спор за имота.
В качеството на свидетел е разпитана Г.Й.Ю., без дела и родство със страните. Същата
заявява, че познава Т. К. от края на март 2023г., когато е закупила имот в местност
„Пчелина“, на ***, който е съседен на имота на Т. К.. Между имота на свидетелката и този
на Т. К. не съществува път, а двата имота се разделят от обща ограда. Съществува път, който
е от източната страна на границата на имота собственост на ищеца. Имотът на Т. винаги е
4
бил ограден. В имота му има кладенец, от който свидетелката използва вода за напояване и
за битови нужди докато е правила ремонт. Знае, че съсед на Т. от западната страна е Антон, с
когото са се виждали един път и между техните два имота няма ограда. Мрежата на Т. се
заключва с катинар с верига. През месец август 2024 г. са идвали хора от общината, които са
разпитвали, дали свидетелката познава собственика на имота, на което тя е отговорила, че го
познава по име Т. и е предложила да му се обади, но служителите са отговорили, че не е
необходимо. Свидетелката е казала на служителите на общината, че винаги имотът
стопанисван от Т. е бил ограден и той се е грижил за насажденията в имота си – лозички,
круша, смокиня, бадем, бялата череша,
В качеството на свидетел по делото е разпитана А.В. Т.ова, служител в О.В.. Същата
заявява, че по отношение на процесния имот в м. „Пчелина“ е правила оглед през лятото на
2024г., заедно с колегата си Ал. Кулов. Сочи, че по време на огледа имотът е бил запустял,
като са били проникнали храсти тип малки акации. Видимо имотът не е бил обработваем но
е бил ограден.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, както и когато се позовава на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че ищецът има
правен интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото се позовава на сделки, които го
легитимират като собственик на процесния недвижим имот. От нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 40, том VI, peг. No 11157,
дело 1027/14.11.2023 г. на нотариус Огнян Шарабански, се установи, че на 14.11.2023 г.
Д.А.А., е призната за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, находящ се в гр. Варна,
местност „Пчелина“, с площ 791 кв.м., с предназначение на трериторията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план:
5060054 при граници по кадастрална карта: 10135.3506.1521, 10135.3506.55, 10135.3506.53.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот No 47, том 1, рег. № 1484, дело № 26 от
07.02.2024 г. на помощник нотариус Красен Захариев, по заместване при Роза Кожухарова,
нотариус с район на действие РС-Варна, рег. № 212 в НК се установи, че на 07.02.2024 г.
Д.А.А. е дарила на сина си Т. Х. Х., процесния недвижим имот с идентификатор *** по
КККР на град Варна.
От друга страна с акт № 11066 за частна общинска собственост, на 29.05.2024 г. на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, процесният недвижим имот ПИ *** по КККР е актуван
като имот, представляващ частна общинска собственост и същият е предоставен за
управление на кмета на О.В.. Със съставянето на акт за частна общинска собственост се
създава възможност О.В. да извърши разпоредителна сделка с имота. Съставените актове за
държавна и общинска собственост не създават права и задължения, а само обективират едно
фактическо състояние. Актовете за общинска собственост нямат конститутивно действие, а
само констативен характер. Същите имат удостоверяващ, но не и правопораждащ характер.
Като такива, те не са основание за придобиване на правото на собственост от общината
върху процесния имот, актуван като общиснка сосбтвеност. Съгласно разпоредбата на чл. 64
от ЗОС, имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите,
основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед
на кмета на общината и се предават на собственика. Споровете за материално право се
решават по съдебен ред.
В този смисъл предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
5
ал.1 ГПК се явява допустим, като предявен при наличие на правен интерес у ищеца според
изложените в исковата молба твърдения. Ответникът е съставил Акт за частна общинска
собственост за имота, с който оспорва собствеността на ищеца върху имота, което съдът
намира за достатъчно да обоснове правния интерес на ищеца от водене на предявения
отрицателен установителен иск.
С оглед разпределението на доказателствената тежест, в тежест на ответната страна е
да установи по безспорен начин обстоятелството, че се легитимира като собственик на
процесния имот на въведеното придобивно основание. В тежест на община – Варна е при
условията на пълно и главно доказване да установи, че са били налице предпоставките за
актуване на процесния имот като частна общинска собственост, въз основа конкретно
придобивно основание. В тежест на ищеца е да установи, че е праводателят му е осъществил
давностно владение по отношение на процесния имот за период от над 10 години.
Цитираната в акта за частна общинска собственост № 11066/29.05.2024г. разпоредба на
чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, не съставлява конкретен придобивен способ, а само сочи начините, в
резултат на които общината може да придобие права на собственост – сделка, давност или
по друг начин, определен със закон. В отговора по чл. 131 ГПК ответникът, се позовава на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, която гласи, че земеделската земя, която не принадлежи
на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. В приложното поле
на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ се включват само земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респективно, не са
изкупени от ползватели по смисъла на параграф 4 от ЗСПЗЗ. В условията на евентуалност се
позовава на разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, която гласи, че общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците.
След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.
От извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че процесният
имот не е бил включван/внасян в ТКЗС или ДЗС. По отношение на него няма извършено
отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др.; не е бил съставен АДС;
не е бил предоставен за ползване на граждани за вечно ползване. От ПНИ/2010г и регистъра
към него се установява че, процесният имот е отреден на неустановен собственик.
Трансформиране по отношение на обследвания имот по КП(пкп)/м.06.1999г – не е
осъществявано, тъй като той е с неустановен ползвател. По отношение на имота няма
заявяване на реституция и няма постановени решения за признато/възстановено право на
собственост, не е бил заявен за възстановяване и няма проведена реституционна процедура
и няма издадена заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед горното, на основание чл. 25 от
ЗСПЗЗ, тъй като имотът е бил със статут на земеделска земя по отношение на която
собственикът е неустановен, същият е станал общинска собственост. Ответникът доказа
твърденията си, че се легитимира като собственик на процесния имот на въведеното
придобивно основание – чл. 25 ЗСПЗЗ, въз основа на кеото е издаден акт за частна общинска
собственост.
От друга страна по делото се установи, че към момента на съставяне на акта за частна
общиснка собственост – 29.05.2024г. процесният имот е бил собственост на ищеца, въз
основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот
No 47, том 1, рег. № 1484, дело № 26 от 07.02.2024 г. на помощник нотариус Красен
Захариев, по заместване при Роза Кожухарова, нотариус с район на действие РС-Варна, рег.
№ 212 в НК, с който на 07.02.2024 г. майка му Д.А.А. го е дарила с процесния недвижим
имот с идентификатор *** по КККР на град Варна. А тя от своя страна се легитимира като
собственик на процесния имот въз основа на давностно владение и съставен нотариален акт
за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 40, том VI, peг. No 11157,
дело 1027/14.11.2023 г. на нотариус Огнян Шарабански, от който се установява, че на
14.11.2023 г. Д.А.А., е призната за собственик по давностно владение на недвижим имот.
Констативният нотариален акт има само установително, декларативно действие, т.е.
същият няма конститутивен ефект и не създава права.
6
От показанията на разпитаните по делото свидетели - С.И.Ц. и А.А., които съдът
кредитира, се установи, че Д.А. и Т. К. са упражнявали непрекъсната фактическа власт с
намерение за своене по отношение на процесния имот от 1982 година до 2024 г., тоест за
период по-дълъг от 10 години. С.И.Ц. заявява, че познава Т. и неговата майка. Заявява, че те
имат място в местност Пчелина, около 700-800кв., за което има впечатления още от 1982г.,
където са садили пипер, домати. Там е имало и различни овошки. Свидетелката последно е
посещавала имота през 2023г. Мястото винаги е било оградено с телена ограда. Свидетелят
А.А.Д. заявява, че познава Т. от дете. Свидетелят е собственик на съседния на Т. поземлен
имот. Сочи, че преди Т., собственик на имота е била неговата майка, като те са стопанисвали
имота винаги – отглеждали са зеленчуци и овошки и като дете свидетелят е играл с Т. в
имота. Между имотите им никога не е имало ограда.
С оглед горното, по делото се установи, че ищецът е доказал твърденията си, че е
собственик на процесния имот въз основа на осъществено владение с намерение за своене от
страна на неговата майка, която впоследствие му е дарила имата. О.В. неоснователно е
съставила акт за частна общинска собственост. Още повече, че преди съставянето на акта за
частна общинска собственост е била извършена проверка на място от служители на
общината, която е установила, че процесният имот е бил ограден с телена мрежа и в него
има кладенец, което е индиция, че се стопанисва. Горното се установява и от показанията на
свидетеля Гергана Юнг.
Крайният извод на съда е, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, направеното искане и представени доказателства, право на
разноски има ищецът. О.В. следва да бъде осъдена да заплати на Т. Х. К. сумата в общ
размер на 2246,38 лева предсталвяваща сторени в производството пред РС-Варна
съдебноделоводни разноски, съставляваща 246,38 лева – заплатена държавна такса за
образуване на делото; такса за преписи и за такса за вписване и 2000 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Възражението на О.В. по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, с
оглед високата действителна фактическа и правна сложност на делото и разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. Х. К., ЕГН **********, *** и
О.В., БУЛСТАТ ***, с адрес в град Варна, ***, че ответникът - О.В. не е собственик на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град
Варна, находящ се в гр. Варна, местност Пчелина, с площ 791 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.,
предишен идентификатор № 10135.3521.1, номер по предходен план: 5060054, при граници
по кадастрална карта имоти с идентификатори №: 10135.3506.1521, 10135.3506.55,
10135.3506.53, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О.В., БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Х. К., ЕГН
**********, ***, сумата в размер на 2246,38 лева /две хиляди двеста четиридесет и шест
лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща сторени пред настоящата инстанция
разноски за държавни такси и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна, в двуседмичен срок
от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, основание чл. 7, ал.
7
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8