№ 1029
гр. София, 27.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20231100900124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Д. Г. Г. срещу отказ на длъжностно лице по регистрацията
№ 20230105145851-3/10.1.2023 г.
В изпълнение на дадени указания за уточняване качеството, в което Д. Г. подава
жалбата си и да обоснове процесуалната възможност да обжалва при различна страна в
охранителното производство е постъпило изявление, че обжалва отказа в лично качество, а
възможността да стори това е обоснована със засягане на нейната правна сфера.
Съгласно чл. 530 ГПК всяко охранително производство доколкото не предписва
нарочни и специфични за него правила, се подчинява на общоутвърдената рамка в Глава
четиридесет и девета на Граждански процесуален кодекс. Нормата на чл. 540 ГПК препраща
към общите правила, а чл. 26 ал. 1 ГПК определя като страна по делото лицето, от чието име
е инициирано производството. Видно както от данните по електронното досие, така и от
изрично заявеното при уточнението, регистърното производство – охранително по
естеството си, е инициирано от името на „О.Б.“ ООД. Затова и страна в това производство е
дружеството. По аргумент от чл. 538 ГПК правото на жалба принадлежи на страната в
охранителното производство. Именно неудовлетвореното искане за съдействие обосновава и
гарантираният от закона достъп до съд. Заявеното обстоятелство е относимо към правната
сфера на юридическото лице, а косвеното въздействие и върху правната сфера на Д. Г. не я
определя като страна. Страна се явява единствено правният субект, потърсил съдействие в
охранителното производство. Нормата на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ не създава отклонение от
очертания принцип, а единствено определя лицата, които специалният закон визира като
оправомощени да инициират регистърното производството. Затова и съществен реквизит от
искането е указание за лицето, за което се отнасят заявените за вписване обстоятелства (чл.
13 ал. 2 т. 2 ЗТРРЮЛНЦ), а отсъствието на законна представителна власт налага и изрично
1
упълномощаване (чл. 15 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ).
Заявеното еднозначно уточнение изключва наличието на грежка при указание на
лицето, упражняващо правото на жалба. При положение, че законът не овластява
напусналия съдружник да упражни предоставеното на страната в регистърното
производство право на жалба, приложение следва да намери нормата на чл. 26 ал. 2 ГПК – Д.
Г. не може да упражни признатото право на жалба на „О.Б.“ ООД. Понеже съдът не сезиран
надлежно, липсва и процесуална възможност да осъществи контрол за законосъобразност на
охранителен акт, постановен по искане на неучастващ в настоящото производство правен
субект. Това е пречка понастоящем да бъдат обсъждани наведените доводи досежно
предпоставките за вписване на обстоятелство.
По делото е постъпило искане от името на Агенция по вписванията да бъде изплатено
възнаграждение за юрисконсулт. Нормата на чл. 26 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ не утвърждава
самостоятелно понятие за разноски, а за приложение на така признатия институт по
отношение на страните препраща към Гражданския процесуален кодекс. Нормата на чл. 78
ГПК свързва отговорността за разноски с разрешен по същество спор между страни в
граждански процес - чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК или необосновано предизвикан съдебен спор -
чл. 78 ал. 4 ГПК. Агенция по вписванията няма качеството страна в регистърното
производство, а не придобива качеството страна в гражданския процес и в настоящото
производство. Съгласно чл. 25 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предмет на настоящото е
законосъобразността на постановен акт от лице в организационната структура на Агенция
по вписванията в рамките на регламентирано от закона правоотношение от публичен
характер. След като Агенция по вписванията не се легитимира като страна в гражданско
правоотношение, няма право на разноски, което изключва и претендираното в случая
вземане по чл. 78 ал. 8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 20231100900124 , образувано по жалба на
Д. Г. Г. по жалба срещу отказ на Агенция по вписванията № 20230105145851-3/10.1.2023 г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението с
частна жалба пред Апелативен съд – София.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК препис от настоящото да бъде връчен на
жалбоподателя.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2