№ 6317
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110137987 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу К. В. Г., с която са
предявени следните искове: главен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3 917.38 лв. – главница за периода 08.12.2016 г. – 10.03.2018 г. по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.09.2015 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 16.10.2020 г., до
окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4893/2021 г. по описа на СРС, 85 състав; евентуален
осъдителен иск с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 917.38
лв. – главница за периода 08.12.2016 г. – 10.03.2018 г. по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 14.09.2015 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.10.2020 г., до окончателното плащане.
Претендират се разноските за исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че посоченият договор е сключен между ответника и фирма за
сумата от 39 000 лв., като било уговорено ответникът да я върне заедно с дължимите лихви
на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер на 474.46 лв.
всяка, считано от 10.10.2015 г., като крайният срок на погасяване на кредита е 28.04.2023 г.
Излага, че сумата била усвоена от кредитополучателя-ответник на 15.09.2015 г. и че той е
извършвал погасявания, но на 08.12.2016 г. е преустановил плащанията, като към този
момент непогасени били главница в размер на 37 202.69 лв., договорна лихва в размер на
1 863.36 лв. и наказателна лихва в размер на 4 741.50 лв. Сочи, че вземанията по договора са
прехвърлени в негова полза с Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
1
31.01.2018 г. Твърди, че на посочения в договора за кредит адрес е било изпратено
уведомление до длъжника за цесията и за предсрочната изискуемост на вземането, което
било получено на 21.07.2020 г. от неговия тъст. Отделно от това посочва, че уведомяването
е направено и с връчване на препис от исковата молба. Моли евентуалният осъдителен иск
да бъде разгледан, в случай че съдът приеме, че вземането не е било изискуемо към датата
на заявлението по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника К. В.
Г., с който оспорва предявените искове. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца
при твърдения, че процесното вземане не му е цедирано, тъй като Приложение № 1 към
Договора за цесия от 31.01.2018 г. не съдържа вземане срещу ответника, а в потвърждението
на цесията е описано само вземане срещу ответника в размер на 74.40 лв., без да са
посочени неговите характер и източник, поради което не може да се установи какво вземане
е било цедирано, както и поради недоказаност на заплащането на уговорената сума за
цесията. Оспорва да е надлежно уведомен за цесията преди образуване на заповедното
производство. Оспорва да е получил процесната сума по договора за кредит. Посочва, че
претендираната като главница сума всъщност е сбор от главница, лихви и неустойки.
Релевира възражение за нищожност на договора за кредит поради неспазване на
императивни разпоредби на ЗПК и поради наличието на неравноправни клаузи. Навежда
възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата,
регламентираща лихвения процент, като счита, че лихвен процент в размер на 8.093 % е
неправомерно завишен, че тази стойност може да се променя, както и че предвид справката
за салда лихвата е равна като стойност на главницата, респ. надвишава трикратния размер на
законната лихва. Счита, че недействителността на клаузата за договорната лихва влече
недействителност на целия договор, тъй като търговецът не би го сключил без тази клауза.
Прави възражение за нищожност поради противоречие със закона /ЗПК и ЗЗП/ и добрите
нрави и на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, с която е предвидена такса за кредитна
оценка в размер на 220 лв., както и за нищожност поради противоречие на добрите нрави и
заобикаляне на закона /на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК/ на клаузата на чл. 7 от
договора, предвиждаща неустойка при просрочие. Счита, че щом договорът е
недействителен, връщане на главницата би могло да се претендира само на основание
неоснователно обогатяване, тъй като чл. 23 ЗПК е специална хипотеза на неоснователно
обогатяване при първоначална липса на основание, но такъв иск в случая не е предявен.
Релевира възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноските за исковото и заповедното производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК главен иск за
установяване дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4893/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е
допустим предвид наличието на подадено в срок възражение срещу заповедта и доколкото е
2
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената заповед.
Искът е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД.
Неговата основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и
главно доказване на следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно
отношение между фирма и ответника по Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 14.09.2015 г. и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на
ответника; изискуемост на вземането за главница в предявения размер и за предявения
период; прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца; уведомяване на ответника за
цесията.
В случая се установява по делото сключването на процесния договор за
потребителски кредит между фирма в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател. Не се доказва обаче предаването на заемната сума от 39 000 лв. на
кредитополучателя. Такъв извод не може да се почерпи нито от съдържанието на договора,
нито от другите доказателства по делото. В тази връзка е допусната по искане на ищеца
съдебно-счетоводна експертиза, включително със задача да установи на коя дата и по коя
банкова сметка е усвоена заемната сума, но поради процесуалното поведение на ищеца,
изразило се в непредставяне на надлежен платежен документ за внесен депозит за изготвяне
на експертизата, въпреки трикратно даваната му възможност ведно със съответното
предупреждение при непредставяне, експертизата не е изготвена по делото, а
определението, с което е допусната, е отменено. При това положение и доколкото се касае за
реален договор, по делото остана недоказано за ответника да е валидно възникнало
задължение по процесния договор за връщане на заемната сума на банката, а това е
самостоятелно основание за отхвърляне на главния иск.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че главният иск е неоснователен и по
събражения, че по делото е недоказано на ищеца да са прехвърлени с Договор за
прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. вземания на фирма от ответника по
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.09.2015 г. В тази
връзка следва да се посочи, че представеният договор за цесия има характер на рамков
договор, като вземанията – предмет на цесията, следва да бъдат индивидуализирани в
списък, представляващ Приложение № 1 към него. В случая с исковата молба е представено
Приложение № 1 /л. 49-50/, в което не фигурира вземане към ответника. С Определение №
679/11.01.2022 г. съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за прехвърляне на
процесното вземане в неговия патримониум от фирма, че следва най-късно в първото по
делото заседание да предприеме съответните процесуални действия, както и че ако в
изпълнение на предоставената му възможност не направи доказателствени искания, губи
възможността да направи това по-късно освен в случаите по чл. 147 ГПК. Вместо да запълни
доказателствения си пропуск ищецът с молба с вх. № 34608/22.02.2022 г. е посочил, че е
представил всички необходими доказателства в тази насока. В първото открито заседание не
се е явил процесуален представител на ищеца, а във второто адв. К. е посочила изрично, че
3
няма доказателствени искания. Едва с писмено становище с вх. № 94576/12.05.2022 г.,
постъпило в съда след провеждане на третото открито заседание на 12.05.2022 г., са
представени Приложение № 1 към договора за цесия, в което фигурира задължението на
ответника, и други документи. Съдът прецени, че не е необходимо да отменя хода на
устните състезания с оглед произнасяне по приемането на представените от ищеца с
посоченото становище документи, доколкото е очевидно, че искането за приемането им като
писмени доказателства е преклудирано, тъй като се прави за първи път преди третото
открито заседание по делото, без да са налице каквито и да е обстоятелства по чл. 147 ГПК,
защото се касае за документи, с които ищцовата страна е разполагала още към датата на
подаване на исковата молба, но не ги е представила по делото поради причини от
субективен характер, изцяло свързани с начина на водене на делото. По тези съображения
съдът намира за недоказана по делото материалноправната легитимация на ищеца да
претендира от ответника процесното вземане, което е още едно основание за отхвърляне на
главния иск.
Предвид мотивите на съда за отхвърляне на установителния иск, предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, и доколкото евентуалният осъдителен иск е
предявен под условие, че главният иск бъде отхвърлен поради неизискуемост на вземането
към датата на подаване на заявлението, в случая не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за неговото разглеждане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски за
заповедното и исковото производство има ответникът, като на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 ЗАдв на неговия процесуален представител в заповедното производство – адв. Билева,
се дължи сумата от 367.11 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, а
на неговия процесуален представител в исковото производство – адв. И., се дължи от ищеца
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от фирма, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: адрес, срещу К.В. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: адрес, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 917.38 лв. –
главница за периода 08.12.2016 г. – 10.03.2018 г. по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 14.09.2015 г., сключен между фирма и К.В. Г.,
прехвърлена на ищеца с Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 31.01.2018
г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението –
16.10.2020 г., до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4893/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
4
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на адв. К.И.Б. от РАК, ЕГН
**********, с адрес: адрес, сумата от 367.11 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на длъжника по заповедното производство – по ч. гр. д. № 4893/2021 г. по
описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на адв. Н.И. И. от САК,
ЕГН **********, с адрес: адрес, сумата от 500 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответника в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5