РЕШЕНИЕ
№ 1159
гр. Велико Търново, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110100706 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка *., изменен с Анекс от
26.03.2008г., по силата на който ищецът предоставил на ответника правото да ползва
кредитен лимит до 3500 лв., а последният поел задължение да върне ползваните средства по
картата заедно с начислените лихви и такси. Навеждат се твърдения, че ищецът е изпълнил
задължението си по договора, като ответникът е просрочил плащането на дължимите
месечни вноски, в резултат на което на 07.07.2020г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем чрез покана от 21.05.2020г., изпратена чрез ЧСИ*, за което са заплатени разноски
от 43,20 лв. Изтъква се, че от неизпълнението за ищеца е възникнало право да претендира от
ответника да му заплати сумите от 3500 лв. - главница и 43,20 лв. - разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията. Твърди се, че за вземанията е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1686/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.
Ищецът твърди, че претендираните суми за главница и разноски по договора са дължими,
поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №655 от 24.07.2020г. по
частно гражданско дело №1686/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, както и
за присъждане на направените по делото разноски.
1
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявените искове. Изтъква, че ищецът не е изпълнил задължението си да предостави
претендираната по договора сума както и че не е упражнил валидно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като алтернативно прави възражение за погасяване по
давност на претендираните вземания. С оглед гореизложеното, отправя искане за
постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 02.11.2007г. между страните е сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
*, съгласно който ищецът предоставил на ответника за срок до 02.11.2009г. правото чрез
издадена от него кредитна карта да ползва кредитен лимит /овърдрафт/ до 1000 лв., който да
се използва за извършване на безналични плащания на стоки и услуги или за теглене на пари
в брой от офиси на банката или от банкомати. Ответникът се задължил да погасява
усвоената част от кредития лимит, заедно с начислените такси, лихви, комисионни и
разноски свързани с обслужването на кредитната карта, подробно описани в месечни
извлечения изпращани му по електронен път. На титуляра на картата е предоставена
възможност за всички операции до размера на кредитния лимит през един отчетен период да
ползва гратисен период до 45 дни за погасяване на дебитното салдо като при неизпълнение в
срок следвало да заплаща на ищеца годишна лихва в размер на 16 % за безналични
плащания чрез ПОС терминал и 18 % за всички останали трансакции, като лихвата се
начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за периода от датата на
регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на погасяването.
Ответникът поел задължение да заплаща наказателна лихва при неплащане на месечната
погасителна вноска или при надвишаване на разрешения кредитен лимит в размер на
договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Страните постигнали съгласие срокът за
ползване на кредитния лимит да се подновява автоматично за нов едногодишен период при
условие, че никоя от тях не уведоми другата за прекратяване на договора съгласно т. 36.1 от
Общите условия, а в т. 28 от същите е предвидена възможност за банката при неплащане на
което и да е задължение в срок по-дълъг от 5 работни дни след настъпване на изискуемостта
му и след писмено уведомяване на ответника да обяви овърдрафта за предсрочно изискуем.
При сключване на договора последният декларирал, че е запознат с Общите условия и с
Тарифата за таксите и комисионните на банката. С Анекс към договора от 26.03.2008г.
2
кредитният лимит по картата е увеличен на 3500 лв. На 28.05.2020г. ищецът връчил чрез
частен съдебен изпълнител покана на ответника във връзка с доброволно изпълнение на
просрочените от него задължения от 56733,66 лв. като го уведомил, че при неизпълнение в
5-дневен срок кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. За връчването ищецът
извършил разноски от 43,20 лв. След изтичане на срока в поканата, ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно вземанията си за главница и
разноски по процесния договор в общ размер на 3543,20 лв., във връзка с което е образувано
частно гражданско дело №1686/2020г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането на заявителя като на 24.07.2020г. издал заповед за изпълнение, спрямо
която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. От заключението на допуснатата по делото
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по кредитната карта ищецът е отпуснал
на ответника кредитен лимит от 3500 лв., който е ползван за периода от 03.12.2007г. до
19.11.2009г. Кредитният лимит след 19.11.2009г. трайно е превишен като последното
погасяване на задължения е от 09.08.2016г. След приспадане на извършените от ответника
плащания за погасяване на задълженията му по кредитната карта /главница, лихви и такси/,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №1686/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, е установено че
са останали непогасени суми от 3500 лв. за главница, 27753,81 лв. за договорна лихва за
периода от 19.12.2011г. до 18.04.2018г., 25278,62 лв. за наказателна лихва за периода от
06.01.2012г. до 12.03.2020г., 110,54 лв. за договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., 99,67 лв. за наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 06.07.2020г., 78 лв.
за неплатена годишна такса за поддържане за 2010г. и 2011г., 43,20 лв. за разноски за
връчване на покана чрез частен съдебен изпълнител и 15,56 лв. за лихва за забава за периода
от 07.07.2020г. до 22.07.2020г. На 22.05.2018г. банката преоформила дълга като е
преустановила начисляването на задължения към натрупаната до момента сума от 51908,92
лв. за лихви и такси.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно е установено съществуването на заемно правоотношение от
02.11.2007г., изменено с анекс от 26.03.2008г., по силата на което ищецът е предоставил на
ответника финансиране чрез кредитен лимит по кредитна карта, който реално е използван от
последния за периода от 03.12.2007г. до 19.11.2009г. Сделката е действителна тъй като
отговаря на императивните изисквания на действащия към момента на сключването й Закон
за потребителския кредит /отм. 12.05.2010г./. Съгласно чл. 10 от ЗПК /отм./ липсва
изискване за посочване на годишен процент на разходите в разглеждания договор, а
разпоредбата на чл. 19 от ЗПК /обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г./, на която се позовава
ответникът е неприложима. При това положение за кредитополучателя е възникнало
задължението да върне предоставеното му финансиране от 3500 лв. заедно с начислените
лихви и такси съгласно Общите условия и Тарифата за таксите и комисионните по
договора. По делото липсват доказателства за пълно и точно изпълнение на задължението на
ответника, като поради настъпили обстоятелства по т. 28 от Общите условия банката е
3
обявила кредита за предсрочно изискуем. За предсрочната изискуемост длъжникът е
уведомен съгласно изискванията на Общите условия, за което кредиторът е извършил
разноски, които също са дължими от ответника. Гореизложените обстоятелства са довели до
възникване на правото на кредитора, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от ЗЗД, да претендира от
ответника заплащането на сумите от 3500 лв. за главница и от 43,20 лв. за разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост.
Възражението на ответника за погасяване по давност на исковите претенции е
неоснователно. Сключеният между страните договор по своята правна същност
представлява договор за револвиращ кредит, тъй като страните са се съгласили
кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/, която може да ползва
многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на договора, в пълен
размер или частично. За разлика от стандартния договор за потребителски кредит, при който
е определен падежът за плащане на определените по размер вноски, на които е разсрочено
плащането на части на еднократно отпуснатата в заем сума, при револвиращия кредит
такава възможност липсва тъй като сумата в рамките на кредитния лимит се ползва
многократно и връщането й е обусловено по размер от волята на държателя на картата и
ползваните от него средства в рамките на лимита. При това положение падежът за връщане
на цялата усвоена главница по този вид кредити настъпва с изтичане срока на договора или
при предсрочното му прекратяване. Срокът по чл. 110 от ЗЗД в разглеждания случай е
започнал да тече от деня, в който вземането е станало предсрочно изискуемо – 03.06.2020г.
Изискуемостта е настъпила след изпълнение на изискванията на т. 18 от Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС с поканата
до ответника, която е връчена на 28.05.2020г. и изтичане на определения от банката 5 -
дневен срок за доброволно изпълнение, и е прекъснат на 23.07.2020г. с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК. Следва да бъде посочено, че до настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, договорът се е подновявал автоматично и никоя от страните не е
предприела действия за едностранното му прекратяване съгласно т. 36.1 от Общите условия.
С оглед гореизложеното предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79
от ЗЗД относно вземанията от 3500 лв. за главница и от 43,20 лв. за разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост, за които е издадена заповедта за изпълнение по по
частно гражданско дело №1686/2020г., по описа на Великотърновския районен съд се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице от 569,14 лв. както и разноските за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 120,86 лв., направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело
4
№1686/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на В. М. С. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумите
от 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ - главница, 43,20 лв. /четиридесет и три лева и
двадесет стотинки/ - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост,
представляващи задължения по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка * от
02.11.2007г., изменен с Анекс от 26.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение №655 от 24.07.2020г. по частно гражданско дело №1686/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда В. М. С. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 569,14 лв. /петстотин
шестдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски както и сумата от 120,86 лв. /сто и двадесет лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1686/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №1686/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5