НОХД № 215/2019
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против
подсъдимия Н.М.Я. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194,
ал.1 от НК за това, че на 11.09.2019 г. в гр. П., чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот е отнел сумата от
510,00 (петстотин и десет) лева от владението на Г.М.Ф. от същия град, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Производството пред първата инстанция е по реда на
Глава Двадесет и четвърта от НПК – Бързо производство.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр.П. поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и
налагане на подсъдимия на наказание в
размер на една година лишаване от свобода, което да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият се явява лично в
съдебно заседание. Дава обяснения с характер на самопризнания.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Св.Г. Ф.живеел в гр.П. на
ул.“Р.К.“ №** в едноетажна къща с двор. На 11.09.2019 г. той излязъл от
дома си в 06,00 часа сутринта.Когато излязъл, заключил катинара на входната врата на къщата. В 14,37
часа по телефона му се обадил подс.Н.Я. и го попитал къде се намира. Св.Ф.му
отговорил, че се намира в гората за дърва. Св. Ф.познавал подс.Н.Я. от около две години. Подс.Я. помагал на
св.Ф.с работа в двора на имота му.
На 11.09.19
г. св.Ф.се прибрал в дома
си около 21,40 часа. При влизането в двора установил, че
входната врата е леко притворена с отключено резе. В последствие установил, че входната врата на къщата също била
леко притворена. Той видял, че катинара виси на касата с двете халки на
него. На мястото, където била прихваната халката за таблата на вратата имало дупка, като халката се била измъкнала заедно с гайката. След като влязъл в дома
си, св. Ф.установил, че от метална кутия, която
държал в шкаф при бельото си, липсва сумата от 500 (петстотин)
лева в банкноти, както и 10 (десет)
лева на монети по два лева, които държал в една пластмасова касичка. Св.Ф.веднага
подал сигнал до полицията за
установената от него кражба.
Подс.Я. знаел, че св.Ф.държи
пари в къщата си. На 11.09.2019 г. около 14,30 часа той позвънил на св.Ф.по
телефона и го попитал къде е и какво прави, за да пият кафе. Св.Ф.му казал, че е в гората за дърва. След това подс.Я. тръгнал
към дома на леля му и минал покрай къщата на св.Ф.. Минавайки покрай нея той решил
да влезе вътре и да вземе от там известна сума пари. След като влязъл в двора,
подс.Я. се опитал да изкърти катинара на входната врата на къщата, но не успял.
Тогава ритнал вратата два пъти с крак и едната халка на катинара се изскубнала
от дъската на таблата на вратата. Подс.Я. влязъл в къщата и първо взел монетите
от касичката, които били десет лева. След това подс.Я. проверил шкафа и видял,
че на един от рафтовете при дрехите имало метална кутия от парфюм. Подс.Я.
отворил кутията и видял, че в нея има банкноти. Той взел всичките пари, които
открил и си тръгнал. В дома си подс.Я.
преброил парите и установил, че са петстотин и десет лева. Част от парите
той похарчил за цигари, ядене и в казино
в гр.П..
След като бил подаден сигнал
за извършената кражба, следствено оперативна група от РУ-П. посетила
местопроизшествието, като извършила оглед. При огледа била открита и иззета
дактилоскопна следа.
Видно от протокол № 17 на
изготвената по делото дактилоскопна експертиза, дактилоскопната следа е
оставена от палец на дясната ръка на подс.Я..
С протокол за доброволно
предаване от 12.09.19г. подс.Я. предал на органите на полицията част от инкриминираната
сума в размер на 398,15 лева., която
впоследствие била върната на св.Ф..
Горната фактическа
обстановка съдът възприе от обясненията на подсъдимия и показанията на св.Ф., дадени
в съдебно заседание, от показанията на
св.У. на досъдебното приозвдоство, прочетени
по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК, от заключението
на дактилоскопната експретиза, както и от писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни
доказателства, които синхронизират напълно със събраните писмени доказателства,
като взаимно се допълват, подкрепят направените самопризнания и очертават по категоричен
начин гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна,
подсъдимият Н.Я. е осъществил престъпния състав на чл.195, ал.1,т.3 във връзка
с чл.194, ал.1 от НК, като на 11.09.2019 г. в гр. П., чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот е отнел сумата от 510,00 (петстотин
и десет) лева от владението на Г.М.Ф. от същия град, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани
са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимият е има представа за всички обективни елементи на престъплението, като
е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си,
т.е. действали са с пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
Съдът прецени невисоката степен на обществена
опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, имайки предвид сравнително
ниската стойност на отнетите вещи и връщането на по-голямата част от отнетата
парична сума. Подсъдимият Я. е личност с
невисока степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят
в желанието на подсъдимия да си набави средства по бърз и дори престъпен начин.
Коренят се още и в ниския жизнен
стандарт на подсъдимия.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, следва
да се отчетат чистото съдебно минало, направените самопризнания, оказаното
съдействие на разследващите органи , изразеното разкаяние за стореното, както и
младежката възраст на подсъдимия. При това положение съдът счете, че са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства и приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и осъди подс.Я. на наказание от 8 (осем)
месеца лишаване от сводоба.
С оглед данните за личността на подсъдимия Я., съдът
прецени, че за неговото поправяне и превъзпитаване не се налага ефективно
изтърпяване на така наложеното наказание, поради което и на основание чл. 66,
ал. 1 от НК отложи изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от три години, чиято продължителност също бе
определена и съобразена със степента на обществена опасност на конкретно
извършеното деяние и с личността на дееца. Възпитателната работа с условно
осъдения Я. съдът възложи на Наблюдателната комисия при Община П..
С оглед осъдителната присъда и на основание чл.189,
ал.3 от НПК, подсъдимия Я. бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Пазарджик
направените по бързото производство
разноски в размер на 102,44 лв., а по сметка на Районен съд – П. 5,00 лева
държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза
на ОД МВР за събиране на присъдените разноски.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: