№ 6867
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110131254 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1 от КЗ за сумата от 12 199,51 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 731,65
лева.
Ищецът-А.Д. АД излага в исковата молба, че на 22.12.2017 год., в гр. София, в
района на кръстовището между ул. „А.Д.“ и ул. „Райко Алексиев“ е реализирано ПТП
между МПС „Д.“ с рег. №///// и лек автомобил „Ш.“ с рег. №////. Поддържа, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на МПС „Д.. Твърди, че във връзка с произшествието е
съставен протокол за ПТП №///// от 22.12.2017 год., на водача на лек автомобил „Ш.“ е
съставен АУАН и е издадено наказателно постановление, което е обжалвано и
отменено от съда. Поддържа, че водачът на МПС „Д.“ е управлявал автомобила с
алкохол в кръвта над 0,5 промила. Сочи, че лек автомобил „Ш.“ с рег. №//// е
застрахован при А.Б. АД по имуществена застраховка „Каско на МПС” със
застрахователна полица №////, валидна към момента на застрахователното събитие. За
настъпилото събитие в ищцовото дружество е образувана преписка по щета №///// и по
нея е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 12 184,51 лева на
автосервиза извършил ремонта на застрахования автомобил. Твърди, че след
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на основание чл.
411 ал.1 от Кодекса за застраховането е встъпил в правата на застрахования.
Ответникът е застраховател по риска „Гражданска отговорност” с причинителя на
вреда, претърпяна при ПТП, от който ищецът претендира, в настоящото производство
сумата от 12 199,51 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение с
1
вкл. 15 лева ликвидационни разноски. Моли съда да постанови решение, по силата на
което да осъди ответника да му заплати дължимата сума в размер на 12 199,51 лева,
представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение на увредения,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.06.2021 год. /дата на
предявяване на иска/ до окончателното плащане и сумата от 1 731,65 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 08.01.2020 год. до 02.06.2021 год..
Претендира разноски.
Ответникът-„Е.” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на водача на
МПС „Д.“ с рег. №/////. Твърди 80% съпричиняване на вредоносния резултата от страна
на водача на застрахования при ищеца автомобил с мотив, че водачът му е нарушил
разпоредбите на ЗДвП, като при наличие на пътен знак Б1 и Б3 на кръстовище е отнел
предимството на водача на лек автомобил „Д.“, както и че е управлявал МПС с
несъобразена скорост. Оспорва, че всички щети по застрахования при ищеца
автомобил са настъпили вследствие на процесното ПТП.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и
собственика на МПС „Д.“ с рег. №///// по застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователното правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил по застраховка „Каско“, както и факта на плащане на застрахователното
обезщетение.
Третото лице помагач-Г. П. П. оспорва предявените искове по основание и
размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената презумпция
за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно наличието
на застрахователно правоотношение между него и собственика на МПС „Д.“ с рег.
№///// по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователното правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил по застраховка „Каско“, както и
факта на плащане на застрахователното обезщетение.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е установило, че
стойността на щетите по увредения автомобил, който към момента на ПТП е бил в
гаранция, съобразно приетото като доказателство по делото удостоверение от „Е.А.“
2
ООД, е 12 184,51 лева. Съгласно заключението, съдът приема и че щетите по лек
автомобил „Ш.“ с рег. №////, застрахован при ищеца автомобил са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Спорно между страните е обстоятелството относно вината за настъпване на
процесното ПТП. Не се спори, че водачът е лек автомобил „Ш.“ е пресичал път с
предимство. От приетата автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
пълна, всестранна, компетентно изготвена, въз основа на приетите по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че най-вероятният от техническа гледна точка
механизъм на ПТП е следният: „лек автомобил „Д. Н.“ се е движил по ул. „А.Д.“ в
посока от бул. „Цариградско шосе“ към „Интерпред“ със скорост около 38 км/ч. В
същото време лек автомобил „Ш.“ се е движил по ул. „Р.Алексиев“ в посока от ул.
„Ж.К.“ към ул. „Л.“ с около 20 км/ч., като в района на кръстовището на ул.
„Р.Алексиев“ с ул. „А.Д.“ автомобилът е бил спрял. В даден момент водачът на лек
автомобил „Ш.“ е предприел потегляне от мястото, когато лек автомобил „Д.“ се е
намирал на разстояние от около 32-33 метра до мястото на удара. Водачът на лек
автомобил „Д.“ от своя страна не е предприел спиране, въпреки че е имал
възможността да възприеме положението на другия автомобил през цялото време, при
което е настъпил удар между предна лява част на лек автомобил „Д.“ и задна лява част
на лек автомобил „Ш.““. Установява се, че призшествието е можело да бъде
предотвратено като водачът на лек автомобил „Ш.“ изчака преминаването на
движещия се по път с предимство лек автомобил „Д.“, а водачът на лек автомобил „Д.“
предприеме спиране. Съдът приема, че вина за настъпилото ПТП има водачът на
застрахования при ищеца лек автомобил „Ш.“ с рег. №////. В случая той е нарушил
разпоредбата на чл. 50, ал.1 от ЗДвП, която гласи, че „на кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
се движат по пътя с предимство“. Обстоятелството, че водачът на лек автомобил „Ш.“
-М. ИВ. Н. е видял, движещия се по път с предимство лек автомобил „Д.“ се
потвърждава от свидетелските му показания, които съдът кредитира в тази част. Съдът
обаче не кредитира показанията му в частта относно разстоянието, на което е бил лек
автомобил „Д.“ и относно скоростта му на движение, тъй като съгласно изчисленията в
аналитичната част на експертизата и възпроизведени в заключението й скоростта на
движение на този автомобил е била около 38 км./ч. и е бил на по-близко разстояние от
твърдяното от свидетеля. Изложеното мотивира съда да приеме, че ако водачът на
застрахования при ищеца автомобил е пропуснал, движещия се по път с предимство
автомобил, то произшествието не би настъпило, респ., че виновен за процесното ПТП е
водача на автомобила, застрахован при ищеца, по застраховка „Каско“, поради което
не са налице предпоставките на чл. 411, ал.1 от КЗ и предявения иск следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 412, ал.3 от КЗ в срок 30
3
дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и
изплати размера на своето задължение по предявената претенция респ. да откаже
плащане. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от
ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. В настоящия случай, с оглед акцесорния характер на иска с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и доколкото той следва съдбата на главния иск,
съдът приема, че същият е неоснователен и недоказан.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски и на основание
чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените в
настоящото производство разноски в размер на 300 лева, съразмерно с уважената част
от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Б. АД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр.
София, ////, чрез адв. М. срещу „Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ////, искове с правно основание чл. 411, ал.1 от КЗ за сумата от
12 199,51 лева /дванадесет хиляди сто деветдесет и девет лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за ПТП реализирано на
22.12.2017 год., в гр. София между МПС „Д.“ с рег. №///// и лек автомобил „Ш.“ с рег.
№//// и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 731,65 лева /хиляда седемстотин тридесет и
един лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
08.01.2020 год. до 02.06.2021 год., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А.Б. АД, ЕИК ********* да заплати на „Е.“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата от 300 лева /триста лева/.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач- Г. П. П.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4