Р
Е Ш Е Н И Е №85
гр.Силистра, 02.12.2015 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година, в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова и с участието на
прокурор……………, като разгледа докладваното от съдия Маргарита Славова адм.д.№99 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбоподателите „****” ЕООД гр.Силистра, представлявано от Ш***М***П***;
„***” ЕООД гр.Русе, представлявано
от А***П*** и А.А.П., молят съда да отмени Виза за проектиране на обект:”Отваряне
на външен достъп /стълбище и врата/ през съществуващ прозорец към
складови помещения и офис”, находящ се в кв.18 по
плана за регулация на гр.*** /одобрен със Заповед №***12.04.1976г. на
ОНС-Силистра/, поземлен имот с идентификатор: *** по КК на града и
административен адрес: ул.”***” №***, разположен на първия етаж в
северозападното тяло на масивна пететажна сграда. Релевираната
виза е издадена от главния архитект на Община гр.*** на 05.03.14г., по
заявление на „***”ЕООД гр.***, с посочено правно основание чл.140 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/. Оспорващите твърдят, че административният акт
е издаден при начална липса на фактически основания, а приложеното правно
такова- чл.140 ЗУТ, който има 7 отделни алинеи, е посочено много общо и неясно.
Едва в Обявление №***26.06.15г. /поставено след повече от 15 месеца от издаване
на визата/ органът е посочил ”на
основание чл.140 ал.3 ЗУТ”, което не отстранявало твърдяната по-горе неяснота,
тъй като разпоредбата съдържала 8 различни хипотези. Твърдят, че е налице пряко
нарушение на материалния закон, визирайки разпоредбите на чл.183 ал.1 и ал.4 и
чл.185 ал.2 ЗУТ, защото съгласие на етажните съсобственици в сградата, каквито
са и тримата жалбоподатели, нито е било искано, нито давано в законоопределената форма - с нотариална заверка на
подписите. Поддържат оплаквания, че не е била спазена и нормативно установената
форма с чл.140 ал.2 ЗУТ, тъй като в релевирания акт
не са нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и
интензивност на застрояването и други изисквания, ако има такива, както и
допустимите отклонения по чл.36. Твърдят, че при издаване на визата са били
допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, позовавайки се на приключилото адм.д.№142/
2014г. по описа на АС-Силистра, чиито предмет е била напълно идентична, като
съдържание и като графика с настоящата, виза, но издадена на 11.09.2014г.,
която е обявена за нищожна от съда, поради изчерпване на компетентността на
ответния орган с произнасянето му по заявление на „***”ЕООД на 05.03.14г. Съдебното
решение е влязло в сила на 16.03.2015г. и независимо от това, ответният орган,
в противоречие с чл.140 ал.3 изр.2, във вр. с чл.129
ал.2 изр.2 ЗУТ и във връзка с чл.61 ал.1 АПК, не е съобщил за издадената виза
на заинтересованите лица в нормативно определения 3-дневен срок. Напротив, процедура
по съобщаването на процесната виза е задвижена едва
на 29.06.2015г., което се твърди, че е засегнало правата и деловите интереси на
оспорващите. В съдебното производство първите двама жалбоподатели участват чрез
представител по пълномощие адв.*** от АК-Силистра, който
поддържа инвокираните оплаквания и допълнително въвежда
довод за нищожност на оспорения акт, като издаден в нарушение на чл.27 ал. 2 т.1
и т.2 АПК. Ето защо моли за неговата отмяна и за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - Главният архитект на Община гр.***, не се представлява в съдебното
производство и не изразява становище по оспорването.
Заинтересованата страна-„***” ЕООД гр.***, представляван от управителя и едноличен
собственик на капитала П***Г***И*** чрез упълномощен представител адв.***, оспорва изцяло жалбата, като от една страна
твърди, че същата е недопустима, защото:
- била просрочена, тъй като страните в хода
на приключилото адм.д.№142/14г. на АС-Силистра се били
запознали с процесната в настоящото производство виза
от 05.03.2014г., което станало в съд.заседание на 03.02.2015г. и 14-дневният
срок за оспорването й бил изтекъл за жалбоподателите на 17.02.2015г.;
- освен това, с релевираната
по делото виза не се допускало ново или непредвидено с действащия застроителен план строителство, поради което същата не
ставала част от него и не следвало изобщо да се съобщава на заинтересованите
лица по чл. 131 ЗУТ, в чиито кръг и без друго, не попадали жалбоподателите.
Отделно от горното се счита, че визата
била и материално законосъобразна, защото отговаряла на изискванията на чл.140
ал.2 ЗУТ. Не се намирала законова разпоредба, свързана с даване на съгласие от
етажните съсобственици с нотариална заверка на подписите, като условие за
издаване на визата по чл.140 ЗУТ, което ирелевирало
главното оплакване в жалбата. С оглед на всичко гореизложено се настоява
жалбата да бъде оставена без последици и да бъдат присъдени съдебни разноски в
полза на заинтересованото ЕООД, удостоверени по делото, вкл. по чл.80 ГПК.
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 и ал.4 ЗУТ, във вр. с чл.145
и сл. АПК.
Съдът като обсъди изложените в жалбата
доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу индивидуален административен акт
/чл.214 т.1 ЗУТ/, подлежащ на съдебен контрол /чл.215 ал.1 ЗУТ/, от лица с
правен интерес от оспорването /чл.131 ал.2 т.2 ЗУТ/, в законоустановения
срок, а разгледана по същество е и основателна.
Относно оспорената допустимост на
жалбата, следва да се отбележи следното: Нормотворецът
не е свързал преклузивния /правопогасяващия/
ефект на изтеклия процесуален срок по чл.215 ал.4 ЗУТ с „узнаването” за издаден
административен акт по устройство на територията, а с неговото надлежно
съобщаване, каквото по делото е удостоверено, че е извършено по реда на §4 ал.2
ДР ЗУТ с обявление №***26.06.15г. /л.19-л.21/. Същото е публикувано във вестник
„***глас”, поставено е на информационното табло в сградата на Община гр.*** и
на нейната интернет страница. Чрез оповестяването на акта по реда на чл.140
ал.3 изр.2 ЗУТ, административният орган е демонстрирал ясно формирана воля за
неговото издаване и влизането му в сила. Преди този момент, административното
производство, образувано по заявлението на „***” ЕООД за издаване на процесната виза, е било висящо, неприключило, тъй като
издадената такава на 05.03. 2014г. не е била съобщена на заинтересованите лица
от чл.131 ал.2 ЗУТ, а последното поставя началото на срока за евентуалното й
обжалване и е предпоставка за влизането й в сила. Създадените с нея права в
полза на заинтересованата страна, не могат да бъдат упражнени докато
разпореждащият ги административен акт не се стабилизира в правния мир, а възражението
за просроченост на оспорването следва да бъде отклонено
като неоснователно.
Противно на изрично посоченото в
обсъденото по-горе обявление №***26.06.2015г., че визата е издадена на
основание чл.140 ал.3 ЗУТ, заинтересованата страна твърди, че не била налице
нито една от хипотезите на този текст, поради което и не следвало изобщо да се
съобщава на лицата от чл.131 ал.2 ЗУТ, в чиито кръг не попадали настоящите
жалбоподатели. Издателят на административния акт посочва на кое фактическо и
правно основание го постановява, като в случая не може да има съмнение по
въпроса, че с релевираната виза се допълва плана за
застрояване, ставайки част от него, в какъвто смисъл изцяло е Определение
№15373/17.12.14г. по адм.д.№15070/14г. на ВАС ІІО,
постановено по повод оспорване прекратяването на приложеното адм.д.№142/14г. на АС-Силистра за абсолютно същата виза, издадена
на 11.09.2014г. Позоваването в писмените бележки по делото /л.101-л.103/ на
Определение №14531/20.11.12г. на ВАС по адм.д.№12962/12г.,
е неуместно, тъй като казусът там е бил свързан
с виза за проучване и проектиране на сграда, предвидена изрично с
влезлия в сила и действащ ПУП. С настоящата обаче, се предвижда изграждане на
„стълбище”, което излиза извън обема на упражненото право на строеж, засяга
терен - публична общинска собственост, каквито по дефиниция са тротоарните
площи /арг.чл.3 ал.2 т.3,вр.
чл.56 ал.2 ЗОбС/ и, следователно самата виза допълва
плана за застрояване, в какъвто дух е и произнасянето на ВАС по приложеното адм.дело №142/2014г. на АС гр.Силистра.
Визата за проектиране определя параметрите на
допустимото застрояване в конкретния поземлен имот /ПИ/- чл.140 ал.2 ЗУТ; предпоставка
е за издаване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж - чл.144 ал.1 т.2 ЗУТ и за учредяване на суперфиция - чл.180 ЗУТ. В
случаите по чл.140 ал.3 ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е
задължително, с нея се допуска строителство, различно или непредвидено в плана
за застрояване, без да се изменя самия план /чл.12 ал.3; чл.41 ал.2; чл.50;
чл.133 ал.6 и чл.134 ал.6 ЗУТ/, а в хипотезите на чл.58, чл.59 и чл.140 ал.4 ЗУТ- визата за проектиране изцяло замества плана. Във всички случаи обаче, тя
става част от него и следователно, представлява индивидуален административен
акт по чл.21 ал.1 АПК, във връзка с чл.214 ал.1 ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол
по реда на чл.215 ал.1 ЗУТ, а евентуалната липса на изменение и допълване на
предвиденото с ПУП или други нарушения, напр: на
чл.140 ал.5, ал.2 ЗУТ и т.н., обосновава произнасяне по същество, а не
недопустимост на жалбата.
Най-накрая, неоснователно е и оплакването, че
жалбоподателите не били от нормативно определения с чл.131 ал.2 т.2 ЗУТ кръг на
заинтересовани лица, което също било основание да бъде оставена жалбата им без
разглеждане, а делото прекратено. От приложените нотариални актове по адм.д.№142/14г. на АС-Силистра /л.17-л.32/, се установява,
че всеки един от тях притежава самостоятелни обекти както на етаж 1, така и на
етаж 0 /партер/, на етаж -1, на етаж 2, а облагодетелствания имот- собственост
на заинтересованото дружество е на етаж 1, което сочи, че жалбоподателите имат
вещни права в съседни на имота - предмет на самата виза /арг.чл.131
ал.2 т.2 и т.3 ЗУТ/, още повече, че става въпрос за етажна собственост и за
избиване на външна врата и стълбище във фасадна за цялата сграда стена. Видно
от НА №***21.01.14г. на л.18 от адм.д.№142/14г. е, че
„***” ЕООД гр.*** притежава склад с идентификатор:***71 и склад с идентификатор:***69,
а от НА №***24.02.12г. на л.21 от адм.д.№142/14г.- че
притежава офис с идентификатор:***62 и др., като посочените три самостоятелни
обекти изрично са визирани като непосредствени съседи на имота на
заинтересованото дружество - предмет на релевираната
виза в Схема №***26.02.14г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор:***31
/л.55/. Оплакването, че акта е съобщен на заинтересованите лица по чл.140 ал. 3
изр.2 ЗУТ не в 3-дневния срок по чл.61 АПК, а след повече от 15 месеца, следва
да бъде отклонено, тъй като срокът е инструктивен, а в известна степен драстичното
забавяне намира обяснение в проведеното и приключило съдебно производство по адм.дело №142/2014г. по описа на АС гр.Силистра. В
обобщение, настоящият състав приема, че жалбата, предявена в условията на
активно субективно съединяване, е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на съдебния контрол е Виза
за проектиране, издадена от главния архитект на Община гр.*** върху
комбинирана скица на поземлен имот с идентификатор:№***.1 по КК на гр.***, в
кв.*** по Регулационния план на града за „Отваряне
на външен достъп /стълбище и врата/ през съществуващ прозорец към складови
помещения и офис” на „***”ЕООД гр.*** Посочено е правно основание чл.140 ЗУТ, а с обявление №***26.06.15г. е съобщено, че визата е издадена на основание
чл.140 ал.3 ЗУТ. Последната съдържа 8 различни хипотези, като относима към спора е тази на чл.134 ал.6 ЗУТ, според която,
когато при прилагане на действащи подробни устройствени
планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените
сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да
се променят начина и характера на застрояването и правилата и нормативите за
съответната устройствена зона, не е необходимо да се
изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза
по чл.140 ЗУТ. В настоящия казус, визата е издадена за проектиране отварянето
на външен достъп, през прозорец на фасадна стена на пететажна съществуваща
сграда за обществено обслужване /административна сграда и складови помещения/ и
е задължителна по аргумент от чл.140 ал.3 ЗУТ.
Съгласно чл.140 ал.1 ЗУТ, възложителят
може да поиска виза за проектиране, която се издава от главния архитект на
общината, както е процедирано в настоящия случай, видно
от заявление вх.№***28.02.14г. на л.48, а оспореният акт е издаден от
компетентен орган в рамките на неговата териториална и материална
компетентност.
За някои видове строежи, между които и
тези по чл.134 ал.6 ЗУТ, издаването на виза е задължително, като тя именно
определя конкретното застрояване. За тези строежи, визата за проектиране се
съобщава на заинтересуваните лица по чл.131 ЗУТ, както правилно е действал
ответния орган. По дефиницията от чл.140 ал.2 ЗУТ, визата за проектиране
представлява копие /извадка/ от действащ ПУП с обхват поземления имот и
съседните му ПИ, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните
имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и
интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и
допустимите отклонения по чл.36. За процесния имот
кадастралната карта е влязла в сила след уличната и дворищна регулация на гр.***,
одобрена със Заповед №***12.04.1976г. на председателя на ОНС гр.Силистра на
основание чл.75 ал. 1 т.1 от ППЗТСУ /л.97/, който план, видно от неоспореното заключение
на приетата съдебно-техническа експертиза, се равнява на застроителен
и регулационен план по смисъла на чл.110 ал.1 т.1 от ЗУТ, поради което визата е
издадена върху комбинирана скица от КК и действащия застроителен
и регулационен план на гр.***. Устройствената зона на
кв.*** по последния е за обществено обслужване, като е населен с множество
съществуващи административни и обществени сгради, които са запазени като
сграден фонд и предназначение. Към тях спада и сградния
комплекс, в който се намира имота - предмет на визата. Видно от последната е, че
не са обозначени линии на застрояване, допустими височини, плътност и
интензивност на застрояване, което е потвърдено като извод и от СТЕ. Вещото
лице е обяснило неизпълнението на нормативното изискване от чл.140 ал.2 ЗУТ с
това, че с избиването на отвор за врата през прозорец за процесната
сграда, не настъпвали промени в хоризонтално и вертикално отношение. Необходимите
диференциални стъпала, които ще свързват нивото на партера в сградата с това на
прилежащия тротоар, от снети на място мерки от вещото лице, са изчислени с
височина под
Ясно разграничение между понятията „стълби” и
„стълбища” в нормативните актове не се намира, но съгласно чл.99 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони /Обн.ДВ,бр.3/2004г.,посл.изм.ДВ,бр.21/2013г./,
стълбищата се разполагат в закрити пространства, в жилищни и други сгради и се
проектират съгласно изискванията за безопасно ползване, вкл. за осигуряване на
пряко естествено осветление, а „външни обезопасени стълби” се допускат към
еднофамилни жилищни сгради и вили, съгласно чл.99 ал.2 от Наредба №7/03г. Според
чл.101 ал.2 от с.н. долният ръб на прозорците в първия етаж на сграда, разположена
на уличната регулация или отдръпната до
Визата за проектиране определя
параметрите на допустимото застрояване в конкретен поземлен имот, предпоставка
е за издаване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж, вкл. за
учредяване на право на строеж, каквото вероятно се налага в настоящия случай по
отношение на терена от тротоара. От оспорената виза не става ясно какви са
изискванията към заявителя и още по-конкретно - такива изобщо няма. Съдът
преценява законосъобразността на обжалвания акт, въз основа на тези фактически
и правни основания, които административният орган е посочил в него и същите не
могат да бъдат допълвани от експертизи или други доказателства в съдебния
процес. Визата за проектиране следва да отговаря на установените за нея
изисквания за форма, съгласно чл.140 ал.2 и чл.114 ал.1 т.2 ЗУТ, които в случая
не са спазени, тъй като не е показано конкретното разположение на предвидената
външна стълба, вкл. не е определена точната й височина, а това има значение за
етажните собственици в сградата. Необходимостта от отразяване на конкретното
разположение и височина, в контекста на чл.114 ал.1 т.2 ЗУТ, е съществено
изискване с оглед преценката за вида на строежа - пристройка към съществуваща
пететажна сграда ли е или не; нарушава ли се „външната линия на застрояване” по
действащия план, съгласно §5 т.25 ДР ЗУТ и др. Избиването на вход в стена, обща
част на сграда - етажна собственост и фасадна по хипотезата от §5 т.55 ДР ЗУТ, се
приема в съдебната практика, за завземане и съществено изменение на тази обща
част по смисъла на чл.185 ал.1 т.3 ЗУТ /Вж.Решение №3898/28.04.05г. по адм.д.№2070/05г. на ВАС, ІІО/. В този ракурс преценени имат
известно основание оплакванията на жалбоподателите за нарушение на чл.183 ал.2
и чл.185 ал.2 ЗУТ, но те са относими към издаването
на разрешение за строеж, към който ще бъдат приложени конкретни инвестиционни
проекти, от които ще може да бъде преценена степента на засягане на фасадната
стена и другите общи части на сградата. В тази връзка, следва да се посочи
отново, че визата е задължителна предпоставка и основа за започване на инвестиционното
проектиране и издаване на разрешение за строеж, т.е. дава принципната
възможност и параметри, в които следва да бъде извършен бъдещия строеж, но не
съдържа конкретика,
с оглед на която да се прецени спазването на условията от Глави осма и
дванадесета на ЗУТ. В този смисъл неоснователни са възраженията на
жалбоподателите за липса на съгласия по чл.185 ал.2 ЗУТ и учредяване на права
по чл.183 ЗУТ. Такива биха могли да бъдат релевирани
по повод оспорване на строителни книжа, но не и на настоящия етап.
От извършената проверка, съобразно разпоредбата на
чл.168 ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК, независимо от оплакванията в
жалбата, се налага крайния извод за незаконосъобразност на оспорената Виза за
проектиране на външен достъп /стълбище и врата/ през съществуващ прозорец към
складови помещения и офис, поради което същата следва да бъде отменена. Индивидуалният
административен акт, макар и издаден от компетентен орган по смисъла на чл.140
ал.1 ЗУТ, при формално спазване на административнопроизводствените
правила, е постановен при съществено нарушение на изискванията за форма /чл.140
ал.2,във вр. с чл.114 ал.1 т.2 ЗУТ/, изразило се в
липса на фактическите основания за неговото издаване и по-конкретно - в пълното
отсъствие на изисквания относно височината, разположението и други важни параметри
на „външната стълба”, което е самостоятелно отменително
основание. Отделно от това и най-вероятно защото отсъства каузата /фактите, които
са дали основание на ответния орган да издаде визата за проектиране/, в
противоречие с чл.140 ал.2 ЗУТ, в нея не се съдържат и задължителните линии на
застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване, както
и допустимите отклонения по чл.36, което осуетява процеса на съдебния контрол в
това направление.
С оглед изхода на процеса, основателно
се явява искането на жалбоподателите за присъждане на разноски при условията на
чл.143 ал.1 АПК, каквито са установени в размер общо на 710 лева, от които: 600
лева - възнаграждение за един адвокат /л.83/ и 110 лева – държавни такси.
Същите следва да бъдат възложени в тежест на Община гр.Тутракан, като
юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта. Предвид
характеристиката и предназначението на оспорената виза за проектиране, тя
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 т.1 ЗУТ във
връзка с чл.21 ал.1 АПК, за одобряване изменение на план за застрояване, поради
което попада в изключенията на чл.215 ал.7 ЗУТ и настоящото решение,
постановено по нейното обжалване, подлежи на касационен контрол. Така мотивиран
и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „***” ЕООД гр.Русе, „***” ЕООД гр. Силистра и А.А.П. , ВИЗА за „Проект за отваряне на външен достъп
/стълбище и врата/ през съществуващ прозорец към складови помещения и офис”,
издадена от главния архитект на Община гр.***, с местонахождение в квартал ***
по РП на гр.***; поземлен имот с идентификатор:*** по Кадастралната карта на града,
издадена върху комбинирана скица.
ОСЪЖДА
Община гр.Тутракан, с административен адрес: гр.***, ул. „***” №***, да заплати солидарно на „***” ЕООД
гр.Русе, ЕИК:***, представлявано от А.А.П.;, ЕИК:***, представлявано от Ш***М***П***
и на А.А.П., с ЕГН:***, разноски по делото в размер на 710.00 /Седемстотин и
десет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд гр.София в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: