Решение по дело №1035/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№        / 12.04.                           2019 Година                              гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.                          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 12.03.                                                                                          2019 година

В  открито заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

     ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                                        РУМЯНА ТАНЕВА

 

СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

В.търг.д. № 1035 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е решение № 1091/23.10.2018 г., постановено по гр. д.
№ 1156/2018 г. по описа на РС – С.З. в частта, с която са отхвърлени предявените от „Р.К.” ЕООД, гр.С.З.**, ЕИК ***, представлявано от ***,  против "К.К." АД, гр.Е., **, ЕИК ***, представлявано от ***, искове за заплащане на сумата 8910 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за надзорна дейност от 24.02.2015 г.,  ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 06.03.2018 г. до окончателното й изплащане, и за заплащане на сумата 1101,10 лева, представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението по договор за надзорна дейност от 24.02.2015 г. за периода 18.12.2016 г. – 06.03.2018 г., като неоснователни и е осъден да заплати на "К.К." АД сумата 720 лева, представляваща разноски по делото.

Въззивникът „Р.К.” ЕООД счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемият "К.К." АД е представил отговор на жалбата, с който оспорва жалбата.

Постъпила е и въззивна жалба от „Л.Б." ЕООД против решение № 1091/23.10.2018 г., постановено по гр. д. № 1156/2018 г. по описа на РС – С.З. в частта, с което е осъден „Л.Б." ЕООД, гр.С.**, ЕИК **, представлявано от **, да заплати на „Р.К.” ЕООД, гр.С.З.**, ЕИК ***, представлявано от ***,   сумата 8910 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор № 5 от 14.10.2014 г. за упражняване на лицензиран строителен надзор и фактура № 282/13.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2018 г. до окончателното и изплащане, сумата 1101,10 лева, представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението по договор № 5 от 14.10.2014 г. за упражняване на лицензиран строителен надзор и фактура № 282/13.12.2016г. за периода 18.12.2016 г. – 05.03.2018 г., както и сумата 850,44 лева, представляваща разноски по делото.

Въззиваемият „Р.К.” ЕООД не е представил писмен отговор. В съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

От договор № 5 от 14.10.2014 г. за упражняване на лицензиран строителен надзор се установява, че „Л.Б." ЕООД е възложил на „Р.К.” ЕООД срещу възнаграждение да изпълнява строителен надзор за  изпълнение, завършване и получаване на разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа „Х.К." - преустройство и модернизация, УПИ IV- за хотел и ресторант, кв. 121 по плана на гр. Е.. Размерът на възнаграждение е уговорен в чл.2.1 от договора и Приложение № 1 към него: 22500 лв. без ДДС, платимо както следва: 7425 лв. без ДДС – авансово плащане, 7650 лв. без ДДС – след подписване на Акт 14 и 7425 лв. без ДДС при получаване на Акт 15 и технически паспорт.

По делото са представени Фактура № 114/21.11.2014г. - аванс по договор № 5 от 14.10.2014г. в размер на 7425 лв., респ. 8910 лв. с ДДС и  Фактура № 143/28.05.2015г. - второ плащане по договор № 5 от 14.10.2014г. в размер на 7650 лв., респ. 9180 лв. с ДДС.

От удостоверение № 1/20.05.2016 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Преустройство и модернизация на Хотел „К.”, издадено от Община Е. се установява, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените строителни книжа и е заснет и нанесен на плана на гр. Е..

Представен е и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /Акт обр.15/, съставен на 16.05.2016 г.

От договор за надзорна дейност от 24.02.2015 г., се установява, че "К.К." АД е възложил на „Р.К.” ЕООД в качеството на консултант по чл.166 ЗУТ,  строителния надзор на обект „Хотелски К.К. АД". В чл.6 от договора консултантът е приел да договори отделно всички финансово-търговски въпроси с бенефициента, а в чл.9 е предвидено, че бенефициентът „Л.Б." ЕООД ще уреди всички финансови отношения с консултанта с отделен договор.

 

Настоящата инстанция намира, че между „Л.Б." ЕООД и  „Р.К.” ЕООД е сключен  договор за изработка - договор № 5 от 14.10.2014 г. за упражняване на лицензиран строителен надзор, при който съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Между страните е съществувало правоотношение по договор за изработка. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждението при приета работа.

По делото е безспорно установено, че работата е приета от възложителя, с което вземането е станало изискуемо и за което е издадена от изпълнителя Фактура № 114/21.11.2014 г. и Фактура № 143/28.05.2015 г., по които е налице плащане, което представлява действие по приемане на работата. По делото липсват доказателства за възражение за неправилно изпълнение, поради което следва да се приеме, че работата е приет, съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за основателността на иска, с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

По отношение на договор за надзорна дейност от 24.02.2015 г. липсва съществен реквизит – цената на договора. Неоснователни са доводите, че същата е уговорена в предходния договор № 5 от 14.10.2014 г. това са два отделни договора, като страните са в различни качества по всеки един от тях.         

Поради липсата на съществен елемент на договора за изработка – възнаграждението на изпълнителя, същият не поражда правно действие.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС – С.З. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

По въззивна жалба от „Р.К.” ЕООД, въззиваемият "К.К." АД не  е направил искане за присъждане на разноски.

По въззивна жалба на „Л.Б." ЕООД, въззиваемият „Р.К.” ЕООД има право на разноски, но такива не следва да се присъждат, тъй като от представения договор за правна защита и съдействие не се установява каква част от заплатеното адвокатско възнаграждение е за изготвяне на въззивна жалба и каква за писмен отговор.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1091/23.10.2018 г., постановено по гр. д.
№ 1156/2018 г. по описа на РС – С.З..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.