Р E Ш Е Н И Е
№ 404
гр.Плевен, 12.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №248
по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.2а б.А от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Делото е образувано по жалба от Р. М. Х. *** против
Заповед за прилагане на ПАМ №21-0940-000013 от 10.02.2021г. на Началник РУ към
ОД на МВР-Плевен, РУ-Пордим, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на товарен автомобил *****с
рег.№*****за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в
нарушение на закона, тъй като изложеното в нея не отговаря на действителното
фактическо положение. Твърди се, че не е
предоставял на сина си автомобила, а същият е решил да прояви самоинициатива и
да почисти двора. Моли се за отмяна на заповедта.
От ответника не е депозирано становище по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява
се от адв. В. *** с надлежно пълномощно, който поддържа депозираната жалба на
заявените основания. В допълнение сочи, че от събраните по делото доказателства
се установява, че оспорващият е бил в гр.Плевен в деня на съставяне на АУАН на
сина му и не е имал възможност умишлено и съзнателно да му предостави товарния
автомобил.
За ответника по делото в съдебно заседание не се явява
представител и не изразява становище по съществото на спора.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 11.03.2021г., а
жалбата е подадена чрез административния орган на 24.03.2021г. Т.е. подадена е
в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК
във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта,
при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално
допустима, поради липса на задължителен административен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С АУАН серия GA №334453 от 10.02.2021г.,
съставен от Е.М.- младши автоконтрольор при РУ-Пордим, на М. Р.Х., на 16години,
са вменени нарушения по чл.150 и чл.147 ал.1 от ЗДвП за това, че на 10.02.2021г.
в 17:42часа в гр.Славяново, ул.В.“ управлява товарен автомобил *****с рег.№*****,
като водачът е неправоспособен; Автомобилът не е представен на годишен
технически преглед. Актът е подписан от М. Х. без възражения. Посочено е в
акта, че се изземват СРМПС №********* и два броя рег.табели. Посочено е още, че
лицето повторно управлява ППС без да е правоспособен водач.
Във връзка с горното, на 10.02.2021г. от Началник РУ-Пордим
към ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП е издадена Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки №21-0940-000013 от
10.02.2021г., с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на товарен
автомобил *****с рег.№*****за срок от шест месеца, като е отразено, че са
отнети СРМПС №********* и 2броя регистрационни табели № *****. В заповедта е
посочено като фактическо основание, че спрямо Р.Х. се прилага ПАМ за това,
че собственият му товарен автомобил *****с
рег.№*****е управляван на 10.02.2021г. в гр.Славяново, ул.“В.“ от
неправоспособен водач М. Р.Х. ***.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
Установява се още, че въз основа на АУАН серия GA №334453 от 10.02.2021г. срещу М. Р.Х. е издадено
Наказателно постановление №21-0940-000069 от 04.03.2021г. за нарушения по
чл.150 и чл.147 ал.1 от ЗДвП, с което предвидената по ЗДвП глоба е заменена с
обществено порицание. НП е връчено на 12.03.2021г. и по делото няма данни
същото да е обжалвано.
Видно от приложено но л.18 Свидетелство за регистрация
част I е, че собственик на товарен автомобил *****с рег.№*****е
оспорващият Р. М. Х., за което обстоятелство не се и спори по делото.
По делото се установява, че оспорващият Р. М. Х. е
правоспособен водач, притежаващ СУМПС №********* с категории С, В, ТКТ, АМ, М,
а синът му М. Р.Х. не е правоспособен водач.
По искане на оспорващия, по делото в качеството на
свидетел е разпитано лицето С.А.Ч.. Св.Ч. заявява, че със оспорващия са от едно
населено място и са комшии и приятели. Същият свидетелства, че на дата
10.02.2021г. с Р.Х. *** и към 18:25часа са се прибрали в гр.Славяново. Сочи, че
тогава оспорващият е разбрал какво е станало с товарния автомобил и сина му.
Твърди, че Р.Х. не е знаел и не е казвал на сина си да управлява товарния
автомобил. Заявява, че не е виждал друг път М. Х. да управлява автомобила.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен
орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото на л.4-6 е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г, с която
началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен са оправомощени да издават заповеди за прилагане
на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа описание на
нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи също,
че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на процесната
ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва
установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. От последният се установява нарушението, което е станало
основание за издаване на принудителната административна мярка.
В производството по издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Действително оспорващият не е бил уведомен за започване на административното
производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това
процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило
правата и законните му интереси. Поради специфичната функция на мярката,
изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване
на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е
задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му
не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на
издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването
на оспорващия за започване на производството не влияе на съдържанието на акта,
а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на
заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.
По отношение съответствието с материалния закон, съдът
съобрази следното:
Правното основание, на което е издадена процесната
заповед е чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, съгласно която за срок от шест месеца до
една година се прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство а)
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в
случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство,
както и се изземват и табелите с регистрационен номер.
Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ
са, че товарният автомобил собственост на Р.Х. се управлява от неправоспособен
водач – М. Р.Х.. Т.е. в процесния случай
сме в хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано
от лице, което не е правоспособен водач. В тази връзка следва да се посочи, че
за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно
моторното превозно средство да се управлява от лице, което е неправоспособен
водач, и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171
т.2а б“А“ не поставя други изисквания за прилагане на мярката.
По делото не се спори, че М. Х. е син на Р.Х.. Не се спори още, че на 10.02.2021г. непълнолетният М. Х. е управлявал процесния товарен автомобил, собственост на баща му Р.Х., без да е правоспособен водач. Последното е констатирано с АУАН серия GA №334453 и е квалифицирано като нарушение по чл.150 от ЗДвП, като е отбелязано, че лицето повторно управлява ППС без да е правоспособен водач. Съгласно чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.4. В чл.151 ал.1 от ЗДвП е определена минималната възраст, при навършването на която може да се придобие СУМПС от съответната категория, като минималната такава е шестнадесет години за моторно превозно средство от категория АМ и А1, каквото не е процесното.
Ето защо са
налице материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ.
Нарушението на М. Х. е констатирано с АУАН, който
както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до
доказване на противното. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2
от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е
съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени
разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство
не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта
нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта
фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на
МПС от неправоспособен водач, съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на оспорената заповед.
Мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП е принудителна
административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед
на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Т.е. без
правно значение са обстоятелствата дали оспорващият лично е предоставил
управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали собственикът
е знаел за това. Законът допуска засягане на правата на собственика с оглед
постигане на целта, регламентирана в чл.1, ал.2,
както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В този
смисъл е и практиката на ВАС, вкл. решение №9667/24.06.2019г. по адм.дело
№12939/2018г.
В разпоредбата на чл.171, т.2а ЗДвП е предвидено, че
принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една
година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения
в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената
ПАМ.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. М. Х. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ №21-0940-000013 от 10.02.2021г. на Началник РУ към ОД на
МВР-Плевен, РУ-Пордим.
Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5
изр.второ от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/