№ 113
гр. К., 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20231850200299 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Е. З. И., ЕГН ********** с адрес за кореспонденция : гр. С. е подал
жалба до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган срещу
наказателно постановление № 23 – 0286 – 000071 / 09.03.2023 г. издадено от
Началника на РУ – гр. К., в която се сочат съображения на
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да
постанови решение, с което да отмени същото изцяло.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован явява лично и подробно излага доводите си, като моли
съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно
заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител, но е
депозирал становище вх. № 4177 / 14.09.2023 г. по така подадената жалба и
моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
1
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение серия GА № 823714 / 25.02.2023 г., че на
25.02.2023 г. в 11.54 часа в гр. К. по ул. „Л.Ш.“, с посока на движение от гр.
М. към гр. С., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „М. 2“, с рег. №
********, като в района на кръстовище „Белица“ същият не пропуска
стъпилия и преминаващ пешеходец по пешеходна пътека тип зебра
обозначена с пътен знак Д17 и по този начин е нарушил чл. 119 ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение Началникът на РУ - гр. К. издава наказателно постановление № 23
– 0286 – 000071 / 09.03.2023 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183
ал. 5 т. 2 от ЗДвП е наложил на Е. З. И., ЕГН ********** от гр. С.
административно наказание : „Глоба” в размер на 100.00 / сто / лева за
нарушение на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания на свидетеля Д. Ж. Г. - актосъставител, както и
приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът заличи от списъка на призованите лица свидетелят Г. Г. Г., тъй
като счете делото за изяснено от фактическа страна.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 28.08.2023 г., а жалбата е
подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган с вх. № УРИ
286 000 – 6147 / 30.08.2023 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед
на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН -
14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Съдът констатира съществени процесуални нарушения при съставяне
на Акта за установяване на административно нарушение /АУАН /
и наказателното постановление / НП /. Нито в АУАН, нито в НП е описано
самото нарушение и обстоятелствата на същото, тъй като не е налице яснота
дали пешеходецът е стъпил на пешеходната пътека или преминава по същата.
Пропуските в съдържанието на НП при описание на нарушението и в
частност при формулиране на обвинението са съществени, тъй като водят до
2
неяснота на обвинителната теза и нарушено право на защита.
Всичко това нарушава чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН, защото в НП липсва
описание на фактическите обстоятелства на нарушението, което осуетява
извършването на фактическата проверка на НП от страна на съда.
Ето защо съдът приема, че са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, до степен даваща
основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да
разглежда спора по същество.
От друга страна, дори хипотетично да се приеме, че не са налице
горепосочените съществени процесуални нарушения, следва да се има
предвид следното:
Съгласно чл.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, при
приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
В конкретния случай не става ясно дали пешеходецът е стъпил на
пешеходната пътека или преминава, в АУАН и НП са посочени и двете
хипотези.
При допуснато нарушение в тази насока, безспорно установено, в
разпоредбата на чл.183 ал. 5 т. 2 от Закона за движението по пътищата е
предвидено съответното административно наказание – „глоба” в размер на
100.00 / сто / лева. Именно по тези текстове от закона е формулирано и
административното обвинение в настоящия случай – не осигури предимство,
когато преминава през пешеходна пътека.
Посочено е, че жалбоподателят, като водач на лек автомобил, при
преминаването си през пешеходна пътека в населено място не е пропуснал
стъпилия и вече преминаващ по нея пешеходец.
За да е безспорно установено административното нарушение, следва
доказателствата по делото да налагат категоричния извод, че пешеходецът
вече е преминавал по пешеходната пътека, преди лекия автомобил да е стъпил
на нея.
3
Съдът намира, че доказателствата по делото не подкрепят напълно така
формулираното обвинение, което води до неговата съмненост, а и оттам и до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства не се установява по един несъмнен
и категоричен начин, че жалбоподателят действително е отнел предимството
на преминаващ пешеходец, предоставено му по закон.
Твърденията на жалбоподателя са, че пешеходецът е било момче с
колелео, което тръгва да пресича на пешеходната пътека, при което той
намалява скоростта и тръгва да спира, но другите коли отсреща не го пускат и
той дърпа колелото назад, при което жалбоподателят преминал.
По делото не са налице доказателства, че лекият автомобил вече е бил
върху пешеходната пътека, когато пешеходецът е започнал пресичането на
уличното платно по пешеходната пътека, нещо повече пешеходецът е тръгнал
да пресича, но се е дръпнал назад . В подкрепа на това е мястото на
настъпване на удара – встрани на автомобила, в неговия калник, а не в
предната част на лекия автомобил. Това налага извода, че вече автомобилът е
бил върху пешеходната пътека, когато пешеходецът е тръгнал да преминава,
но се е дръпнал назад с колелото, което изключва виновно поведение от
страна на водача на лекия автомобил. За него по закон съществува
задължението да пропусне стъпилите или преминаващите по пешеходната
пътека пешеходци, но само когато те се намират там преди лекия автомобил
вече да преминава през пешеходната пътека, което не се установи безспорно
по настоящото дело.
В тази насока следва да се има предвид, че освен за водачите на лекия
автомобил, закона вменява задължения и за пешеходците.
Съгласно чл.113, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават на
пешеходните пътеки при спазване на следните правила – преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства.
В разглеждания случай се събраха доказателства, че пешеходецът е
тръгнал да пресича, но се е дръпнал назад, което налага извода, че не е
изпълнил задължението си по тази правна норма.
Според настоящия съдебен състав, административното нарушение не е
4
безспорно установено. Не може да се приеме и че жалбоподателят е нарушил
правилата за поведение заложени в цитираните норми на Закона за
движението по пътищата. Същият излага твърдения, че е намалил скоростта,
преди пешеходната пътека и след като пешеходецът се е дръпнал назад с
колелото е предприел продължаване на хода си, след което е бил спрян от
патрулния автомобил и то за нарушение, че не бил спрял на знака „Стоп“,
което не се доказа и съдът не коментира.
Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че
наказателно постановление № 23 – 0286 - 000071 / 09.03.2023 г. издадено от
Началника на РУ - К., въз основа на акт за установяване на административно
нарушение серия GА №823714 / 25.02.2023 г. е незаконосъобразно, поради
което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложеното
административно наказание, без да се произнася по същество относно
останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23 – 0286 - 000071 / 09.03.2023
г. издадено от Началника на РУ - гр. К., с което на Е. З. И., ЕГН **********
от гр. С. е наложено на основание чл. 1 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП административно
наказание : „Глоба” в размер на 100.00 / сто / лева за нарушение на чл. 119 ал.
1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5