ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1696
гр.Плевен,
12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Плевен І-ви състав,
в закрито заседание на 12.11
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Дилова гр.д.№ 229 по описа за 2018г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
По
реда на чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ по делото е предоставена
правна помощ на С.С.Ш. - ищец, страна по делото, за която е установено, че не разполага със
средства за заплащане на възнаграждение за адвокат за процесуално
представителство, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват
това. Съгласно чл. 2 от Закона за правната помощ и чл. 94 ГПК тази правна
помощ, предоставена под формата на процесуално представителство, е безплатна -
лицата, на които е предоставена правната помощ не дължат възстановяване на
изразходваните от държавата средства, освен в изрично предвидените случаи. За
разлика от наказателното производство в гражданския процес страната, на която е
предоставена правната помощ, следва да заплати определеното възнаграждение на
назначения служебен защитник само в хипотезата на чл. 97 ГПК /при лишаване от
предоставената правна помощ/, но не и в случай, че предявеният от нея иск бъде
отхвърлен. Предвидената в чл. 78, ал. 7 ГПК отговорност касае само задължението за заплащане на разноските, направени
от противната страна в спора, но не и разноските за предоставената правна
помощ. Заплатеното от Националното бюро за правна помощ адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на бюрото само когато претенцията на лицето,
получило правната помощ, е уважена, като адресат на задължението е насрещната
страна по спора, която е изгубила делото. При предоставена правна помощ за
процесуално представителство по граждански и административни дела, когато
изходът на производството е неблагоприятен за лицето получило правната помощ,
за последното не съществува задължение за възстановяване на направените
разноски на Националното бюро за правна помощ. Правната
помощ е предоставена на основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП по преценка на
първоинстанционния съд, а не в хипотезата на чл. 23, ал. 1 поради задължително
изисквана от закона адвокатска защита, резервен защитник или представителство.
Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК,
адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са
разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПП. Заплащане на определеното възнаграждение
на назначения служебен адвокат е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за
нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Такава хипотеза в
настоящото производство също не е осъществена. В този смисъл е и съдебната
практика на ВАС- адм. дела №№ 8388/18 г., 9117/17 г. на ІІІ отд., 11502 на
5-членен състав на ВАС и др и трайно установената практика на ВКС /определение
№ 671/11.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5715/2015 г. на Трето ГО на ВКС; определение
№ 99/14.04.2016 г. по ч. гр. д. № 730/2016 г. на Първо ГО на ВКС; определение №
131/24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. на Второ ГО на ВКС; определение №
136/27.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2039/2016 г. на Второ ГО на ВКС/.
Поради
тези съображения следва да се приеме, че искането на Националното бюро за
правна помощ е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим
от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на
разноските за възнаграждението на адвокат А.В., осъществила процесуалното
представителство на С.С.Ш. по настоящето дело под формата на предоставена
правна помощ.
Определението
може да се обжалва пред ВАС в едноседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: