№ 2670
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110216819 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. О. Я-С срещу Наказателно постановление № 24-4332-
004220/29.02.2024 г. издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание - "глоба" в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се претендира незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и неговата отмяна. Посочено е, че не е налице твърдяната от наказващия
орган системност на нарушението, която и да обуславя правната му квалификация по чл.
182, ал. 5 ЗДвП. Жалбоподателят се позовава и на липсата на доказателства, че тя е
управлявала автомобила, с който са извършени двете предходни нарушения, за които е
наказана с влезли в сила електронни фишове. Затова се претендира отмяната на НП.
По така депозираната жалба в СРС е било образувано НАХД № 4581/2024 г. по описа
на 17 състав, НО, СРС. С решение от 20.06.2024 г. съдът е потвърдил обжалваното НП. Но
след подадена жалба от С. С състав на АССГ по ВНАХД № 8480/2024 г. с решение от
18.11.2024 г. е отменил решението на СГС, като в мотивите е изложил, че съдът неправилно
е приел, че е налице системност, но касационната инстанция не е оправомощена да
преквалифицира нарушението в такова, извършено в условията на повторност. Поради това
делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на СРС.
В съдебно заседание пред настоящия състав жалбоподателят С. С, редовно призован,
не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административнонаказващият орган – началника на сектор в отдел „Пътна полиция”,
1
СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М, която оспорва жалбата и моли
за потвърждаване на НП. В писмени бележки излага подробни доводи за това.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2023 г. около 09:06 ч. жалбоподателката С. Я-С управлявала собствения си лек
автомобил марка „*******”, модел „*******“ с рег. № *******, в гр. София, по бул. Царица
Йоанна с посока от бул. Панчо Владигеров към бул. Петър Дертлиев, като до № 51 на бул.
Царица Йоанна автомобилът се движел със скорост 88 км./ч. при ограничение за движение в
населено място от 50 км./ч. Скоростта била измерена посредством мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M № 567, (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %)
при разрешена такава – 50 км./ч. за населено място, т.е. превишение с 38 км./ч. Радарът бил с
фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на
автомобила, от което е видно неговия регистрационен номер. Водачът не бил спрян за
проверка непосредствено след установяване на нарушението. А на неустановена дата преди
23.12.2023 г. клипът от мобилната система бил прегледан и след установяване на
регистрационния номер на автомобила, неговият регистриран собственик –
жалбоподателката С била призована да се яви в РУ Костинброд. На 23.12.2023 г. тя се явила
в сградата на РУ Костинброд, където собственоръчно попълнила декларация по чл. 188 от
ЗДвП, в която посочила, че на 02.06.2023 г. около 09:00 часа автомобилът се е управлявал
лично от нея.
От разпечатка от паметта на техническо средство с радар TFR1-M № 567, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 02.06.2023 г., в 09:06:01 ч., в района на град София, с координати EL
23о26.330 и NL 42о71.503, е засечена скорост на движение от 91 км/ч, като са записани
датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер
на автомобила. Към разпечатката е приложен и клип, от който се установява
местоположението на техническото средство, както и клип със заснето използваното
техническо средство, монтирано в служебен автомобил с рег. № *******.
При така установените факти, след като му била изпратена декларацията по чл. 188 от
ЗДвП и се запознал с материалите по преписката, на 24.01.2024 г., бил съставен АУАН №
069228/24.01.2024 г. от св. И. Г. Л. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал.2, т. 6, вр. чл. 182, ал. 5, вр. ал.1, т. 4 от ЗДвП в
отсъствие на нарушителя, но в присъствие на двама свидетели на съставянето на акта, което
се установява от положените от тях подписи. В последствие чрез РУ Костинброд АУАН бил
връчен на жалбоподателя на 12.02.2024 г. Жалбоподателката не изложила възражения срещу
акта, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта било описано, че
нарушението е извършено в условията на системност, в едногодишен срок след влизане в
сила на електронни фишове серия К № 5323398 и серия К № 217475, и двата влезли в сила
на 31.10.2023 г.
От представената по делото справка-картон на водача и от депозираната пред
предходния съдебен състав молба от жалбоподателката, се установява, че с електронен фиш
серия К № 5217475, издаден от СДВР, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на
400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. А с електронен фиш серия К № 5323398,
издаден от СДВР, на жалбоподателката на основание чл. 182, ал.1, т. 5 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. И двата електронни фиша са
връчени на жалбоподателя на 14.10.2023 г., макар ОПП СДВР да не представя доказателства
2
за връчването. Но тази информация е отразена в производната справка-картон на водача,
като изрично и в молбата си от 25.04.2024 г. при предходното разглеждане на делото, С
признава, че е заплатила наложените й глоби по тези два фиша. Видно от тези доказателства,
срещу фишовете не е подадена жалба и от жалбоподателя са платени наложените по тях
глоби. Това обстоятелство е отразено в системата на АИС АНД, поддържана от МВР, както
и в справката-картон на водача. Поради това съдът прие, че на 31.10.2023 г. са влезли в сила
и двата електронни фишове серия К № 5217475и серия К № 5323398, с които
жалбоподателката е санкционирана за нарушения на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
След съставянето на АУАН № 069228/24.01.2024 г. и запознаване с отразените в
системата на КАТ издадени и влезли в сила електронни фишове за нарушения на чл. 21, ал.
1 ЗДвП срещу жалбоподателката, при пълна идентичност на описаното нарушение и
неговата правна квалификация на 29.02.2024 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” СДВР. В НП е вписано, че
нарушението на С е извършено системно, в едногодишен срок от влизане в сила на
31.10.2023 г. на електронни фишове серия К № 5217475и серия К № 5323398, поради което и
жалбоподателката е санкционирана на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 06.03.2024 г. чрез
ССЕВ, видно от придружителното писмо от ОПП СДВР, макар да липсват доказателства за
това. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 14.03.2024 г. отново чрез ССЕВ.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Л., като и от събраните по делото писмени доказателства (вкл. и свален на хартиен носител
снимков материал за описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР часови график,
протокол за използване на техническото средство и снимка на техническото средство,
протокол за проверка от БИМ и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
справка-картон на водача с отразени двата предходни електронни фиша; заповеди за
компетентност на министъра на вътрешните работи, декларация от жалбоподателя и др.),
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и
достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят Л. лично е
установил нарушението като се е запознал с отчетеното от техническото средство, както и с
попълнената от жалбоподателката декларация. Свидетелят потвърждава, че в посочения
пътен участък няма поставени знаци В 26 въвеждащи различна максимална скорост на
движение и тя е 50 км/ч. Същото безспорно се установява и от протокола за използване на
техническото средство. Несъмнено установено е, че мястото на нарушението е в рамките на
населено място – гр. София.
Видът на използваната система за видеоконтрол се установява и от протокола за
използване на техническото средство. От приложения снимков материал е видно, че
автомобилът е в центъра на всеки кадър, като съдът приема, че именно неговата скорост на
движение е засечена от камерата. На снимките ясно се вижда и номера на процесния
автомобил и отчетената от радара скорост.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съгласно
чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата
3
имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са
записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на
автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.
189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /АТСС/ тип –
TFR1-М с радарен скоростомер тип „трафик радар” TR4D е одобрена и вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на
валидност на одобряването 24.02.2020 г. Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията,
когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят за одобрен тип, се считат за одобрен
тип, за което от ГДНП е изпратено и нарочно писмо до директорите на регионалните
дирекции. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една
година, като мобилната система с № 567 е преминала проверка на 18.05.2023 г., като
допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при
движение със скорост над 100 км/ч., видно от протокола от същата дата.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в
нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността
на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за
това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила, но при допуснато нарушение на материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2 на Заповед № 8121-з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават
фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.6 от същата заповед наказателни постановления
могат да бъдат издавани от началниците на сектори в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този
смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
В НП наказващият орган е описал вида и характера на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби,
4
които са били нарушени виновно, като по този начин НП отговаря на изискванията на чл.57
ЗАНН. Детайлно са описани и влезлите в сила електронни фишове за идентични нарушения,
с посочен техен номер и дата на влизане в сила, които обосновават твърдяната системност
при извършване на нарушението.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч.,
като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима
максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от
50 км./ч. Несъмнено по делото е установено конкретното място на нарушението, а именно в
рамките на населено място – гр. София, бул. Царица Йоанна № 51, с посока на движение от
бул. Панчо Владигеров към бул. Д-р П. Дертлиев.
От приетите доказателства и преди всичко от снимките от системата за контрол на
скоростта TFR1-M № 567, несъмнено се установява, че жалбоподателката се е движила с
лекия автомобил марка „*******”, модел „*******“ с рег. № ******* в населено място със
скорост от 88 км./ч., при общото ограничение на скоростта 50 км./ч. Действително
измерената скорост на движение на автомобила е 91 км/ч., но допустимата грешка при
измерването в тези случаи обичайно е +/- 3 км/ч, поради което правилно в АУАН е отразена
скорост от 88 км/ч. Поради това съдът прие, че не е налице процесуално нарушение, още
повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на АУАН и НП е
съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на 88 км./ч., т.е. налице е наказуемо
превишение с 38 км./ч.
По делото липсват доказателства за обозначаване с пътен знак Е24 или за оповестяване
чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи, на мястото, където се е осъществявал контрола с техническото средство.
Такива доказателства не са изискани от ОПП СДВР поради отпадането на законовото
изискване за обозначаване на участъка на контрол след 09.07.2017 г.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В случая
поради наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“ е необходимо
издаването на АУАН и съответно НП, но регламентацията и съдебната практика относно
установяване на нарушението с мобилна система за видеоконтрол е идентична.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които
могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол
същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието
му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на
5
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна
практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът
намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно
автоматизирано техническо средство.
С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби
да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи,
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е
отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо средство.
Поради това съдът намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ОС на
ВАС разрешения във връзка с обозначаването на зоната на контрол на използваните
технически средства за контрол на скоростта, са загубили значението си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който
предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното санкционирамне на установено нарушение с
мобилна система за видеоконтрол в случая, след изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен
техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол, не е
необходимо да се установи и обозначаването на пътния участък със знак Е 24 поради
отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от
Наредбата.
В този смисъл съдът приема, че независимо от липсата на доказателства за поставен
знак, предупреждаващ използването на техническо средство за контрол на скоростта -
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 567, към датата на нарушението – 02.06.2023 г.
са изпълнени всички законови изисквания и правилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателката за извършеното от нея нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Правилно е определено и санкционираното лице – жалбоподателката С, която не само е
регистрираният собственик на автомобила, но и неговия водач, съгласно подадената от нея
декларация по чл. 188 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие по категоричен начин се доказа самоличността на
нарушителя, местонарушението, условията, при които е извършено нарушението, както и
законовите разпоредби, които са нарушени. В конкретната хипотеза жалбоподателката С,
несъобразявайки поведението си с правилата на Закона за движението по пътищата е
6
извършила виновно административно нарушение при форма на вината пряк умисъл. При
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място и правоспособен водач, който при
управление на МПС надвишава така установеното от законодателя ограничение с 38 км/ч, то
безспорно действията на водача следва да се квалифицират като такива с високо ниво на
обществена опасност, защото общественоопасно е не само деянието, което уврежда
личността, правата на гражданите и установения в Република България правов ред, но и
което ги застрашава. Съдът не би могъл да пренебрегне и значителния брой санкционирани
нарушения по ЗДвП на Дюлгеров, преди всичко по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, отразени в справката-
картон на водача. С оглед същественото превишение на скоростта и извършването на
нарушенията в рамките на населено място, не са налице и основанията на чл. 28 от ЗАНН за
квалифициране на деянието като маловажно.
С оглед на събраните доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП съдът намира, че то е извършено при форма на вината пряк умисъл. Водачът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото като
правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да
се движи в населено място с разрешената скорост от 50 км/ч., но е неглижирал настъпването
на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на движещите се по пътя
лица и пешеходците), при пряката си цел да управлява МПС с избрана от нея скорост,
независимо от наличното ограничение.
Основните възражения по делото се съсредоточават в квалификацията на нарушението
като „системно“ и съответно налагането на санкции по реда на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4
ЗДвП в значително по-голям размер в сравнение с тези по основния състав. Именно
различните виждания относно приложението на материалния закон, са и основанието за
отмяна на първоинстанционното решение от АССГ.
Съгласно законовата дефиниция по пар. 6, т. 62 от ДР на ЗДвП "Системно" е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя
се налага наказание за същото по вид нарушение.“ По делото категорично беше установено,
че на 31.10.2023 г. са влезли в сила 2 електронни фиша издадени срещу жалбоподателката
именно за нарушения по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В този смисъл изложените от нея възражения за
авторството на тези деяния са ирелевантни, доколкото плащанията на наложените й с
фишовете глоби се приравнява на признание на нарушенията и след влизане в сила на
електронните фишове, авторството на деянията не може да бъде преразглеждано.
Във връзка с основния спорен въпрос относно приложението на правилата за
системността съгласно § 6, т. 62 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, настоящият
съдебен състав е склонен да се солидаризира с изложеното в решението на АССГ, макар
досега да е бил на принципно различно становище. Дефиницията в закона е непрецизна и в
практиката са налице две разбирания за системността, но с оглед преобладаващата съдебна
практика и дадените указания за приложение на закона от състава на АССГ, върнал делото
за ново разглеждане, съдът намира, че в случая не е налице системно нарушение.
Съгласно преобладаващото в практиката тълкуване на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП,
проявите на нарушение от даден вид трябва да са най-малко три, като едва третото по ред
нарушение следва да се квалифицира като извършено при условията на "системност". От
значение в случая е началният момент, от който следва да се броят минимум три прояви на
нарушение от съответния вид и този момент е определен в закона - влизане в сила на
7
първото НП или ел. фиш. В случая в АУАН и в НП са посочени два предходни електронни
фиша, влезли в сила на 31.10.2023 г., като нарушенията по тях естествено са извършени
преди влизането в сила на фишовете. Следователно тези нарушения не биха могли да се
зачитат като извършени в едногодишния срок от влизане в сила на електронните фишове на
31.10.2023 г. От това следва, че процесното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 02.06.2023
г. е първото по ред нарушение от същия вид, извършено в едногодишния срок. В случая
административнонаказващият орган не е посочил в АУАН и НП и не е доказал след
31.10.2023 г. и преди 02.06.2023 г. жалбоподателката да е реализирала други две нарушения
по чл. 21 от ЗДвП, за да е мислима хипотезата процесното деяние да се приеме за третото по
ред нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено в рамките на едногодишния срок от
влизането в сила на електронните фишове на 31.05.2023 г. За да е изпълнено изискването на
§ 6, т. 62 от ДР на ЗДвП е необходимо да се докаже, че след влизане в сила на двата
електронни фишове на 31.10.2023 г. С. С е извършила други поне две нарушения по чл. 21
от ЗДвП и процесното нарушение от същия вид се явява трето или следващо поред в
рамките на една година, считано от 31.10.2023 г. Такива факти не са били предявени като
административно обвинение на жалбоподателката, нито са установени по делото.
Независимо от изложеното обаче, съдът намира, че е налице „повторност“ по смисъла
на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тъй като съгласно дефиницията на § 6, т. 33 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП, настоящото нарушение се явява извършено в едногодишен срок от
влизането в сила както на електронен фиш серия К № 5323398 на СДВР, така и на
електронен фиш серия К № 5217475 на СДВР, влезли в сила на една и съща дата –
31.10.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, тоест самият електронен фиш е
приравнен от законодателя на наказателно постановление, поради което също може да
обосновава повторност по смисъла на § 6, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. С
оглед извода за доказаност от обективна и субективна страна на извършено от
жалбоподателката повторно нарушение, то приложимата санкционна разпоредба в случая е
тази по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
С оглед изложеното са налице предпоставките за изменение на наказателното
постановление, като се приеме, че процесното нарушение не е системно, а е повторно и
съответно бъде изменена и приложимата санкционна разпоредба. съдът разполага с това
правомощие съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, доколкото в случая не е налице изменение
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и се прилага закон за по-леко
наказуемо нарушение.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като в населено място за конкретното превишение от 38 км./ч. законодателят в
актуалната редакция към момента на нарушението на разпоредбата на ал.1, т. 4 от същия
текст (в сила от 21.01.2017 г.) е предвидил глоба от 400 лева за превишаване на скоростта с
над 30 км./ч. А разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда, че „Когато нарушението по
ал. 1, т. 4 - 6, … е повторно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер“. Следователно, за повторно нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и
превишаване на скоростта с 38 км./час, на жалбоподателя следва да се наложи глоба в
размер на 800 лева. Но в разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено налагането
на наказание „лишаване от право на управление на МПС“ (за разлика от чл. 182, ал. 5 от
ЗДвП при „системност“), което води и до необходимост от отмяна на НП в тази му част. Но
наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева с НП следва да бъде
потвърдено като правилно определено.
8
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде изменено по отношение
на приложимата санкционна разпоредба, като съответно бъде отменено и наложеното на
жалбоподателката кумулативно наказание „лишаване от право на управление на МПС” за
срок от шест месеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-004220 от 29.02.2024 г., издадено
от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя С. О. Я-С е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от „системно“ такова в „повторно“ по смисъла на чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП и ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, с която
на жалбоподателката е наложено административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9