РЕШЕНИЕ № 260086
гр.
Кюстендил, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При
участието на секретаря В. Здравкова, като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в. гр. д. №25/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №263530/26.11.2020 г. от И. Д.
като особен представител на Б.И., против решение №260106 от 13.11.2020 г.,
постановено по гр. д. №123/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал
за установено, че И. дължи на А.К.П.В., сума в размер на ***лв. – главница по
сключен на 27.02.2018 г. договор между „***като заемодател и И.; договорна
лихва в размер на ***лв.; лихва за забава от 26.10.2018 г. до 05.11.2019 г. в
размер на *** лв., които суми прехвърлени с договор за цесия между „***и А.К.П.В.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на
дълга. Отхвърлен е искът за сумата от ***лв. – неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение и за сумата от *** лв. – лихва за
забава за периода 26.10.2018 г. до 05.11.2019 г. като неоснователен. И. е
осъдена да плати разноски на А.К.П.В. в размер на *** лв. за исковото
производство и *** лв. за заповедното производство по ч. гр. д. №2400/2019 г.
по описа на РС- Дупница.
Жалбоподателят обжалва решението в частта, с която
по отношение на И. е признато за установено, че дължи цитираните в решението
суми, както и в частта, в която е осъдена да плати на дружеството разноски за
исковото и заповедното производство. ДРС не обсъдил доводите, че договорът, по
силата на който се претендират сумите, бил недействителен, поради противоречие
с чл.19, ал.2 от Закона за потребителския кредит. Не били представени общи
условия към договора, които да са подписани от въззивницата. Съдът бил приел,
че поради липса на доказателства длъжникът да е бил уведомен за извършената
цесия, то същото е станало с депозиране на исковата молба. Доколкото длъжникът
бил уведомен за заповедното и исковото производство по реда на чл. 47 от ГПК и
му бил назначен особен представител, то не било извършено надлежно уведомяване
на длъжника. От това се прави извод, че към датата на подаване на заявлението,
съответно – на депозиране на исковата молба, то липсвало изискуемо вземане,
основано на договор за цесия от 30.01.2017 г. отделното от това договорът, на
който се базират претенциите на дружеството не отговарял на изисквания за
съдържание, регламентирани в чл.11, ал.1, т.11 и т.20 от ЗПК. Липсвал и
погасителен план, в който да са посочени датите за плащане на вноските,
включително липсвало информация за дължимия лихвен процент на ден в случай на
отказ от договора, съгласно чл.29 от ЗПК. Поради това договорът бил
недействителен. На тази база се иска отмяна на атакуваното решение в
обжалваните части.
Съобщение с препис от въззивната
жалба е изпратена на А.К.П.В.. В законоуставения двуседмичен срок е постъпил
писмен отговор. Въззиваемото дружество счита въззивната жалба за неоснователна
и недоказана, а първоинстанционното решение
- за правилно и законосъобразно. По делото било установено, че между „***и
И. бил сключен договор за заем. Вземането по този договор бил цедиран на А.К.П.В.
с Договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 30.01.2017 г.
Жалбоподателят следвало да се счита
уведомен за цесията с получаване на исковата молба, ведно с приложенията към
нея. Такава била и константната практика на ВКС. Сочи се, че длъжникът не бил
изпълнил задължението си да уведоми кредитора за промяна на адреса си.
Допълнително правата на въззивницата били спазени чрез назначаване на особен
представител в настоящото производство. И. след преустановяване на плащането
към първоначалния си кредитор, дори и да не е знаела, че той е сменен, не била
подновила плащанията си към стария кредитор. Длъжникът можел да възразява за
липсата на уведомяване само ако твърдял, че е изпълнил на стария си кредитор.
Наред с това връчване на книжа на особения представител е надлежно и поражда
съответните правни последици. Неоснователно било твърдението, че договорът
противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК. Ясно било от договора какъв е
размерът на месечната вноска, срокът на заема, броят на вноските, фиксиран
годишен лихвен процент, както и бил уговорен лихвен процент на ден, приложим
при отказ от договора. Следвало да се вземе предвид и приетото в решение от
09.11.2016 г. по дело №С-42/15 на СЕС, съгласно което в договора за кредит не било изрично
необходимо да се посочват падежа на отделните вноски, стига това да е
установимо от съдържанието на договора. В същото решение се коментирало, че в
срочния договор за кредит, предвиждащ погасяване на главницата чрез
последователни вноски, не трябвало да се уточнява с погасителен план каква част
от вноската е предназначена за погасяване на главницата. Ако в договора не се
съдържали всички данни по чл. 10, пар. 2 от директивата, то договорът за кредит
се считал за сключен без лихви и разноски. Условията, относими към прилагането
на договорния лихвен процент били посочени в чл. 2 от договора. Неоснователно
било твърдението, че не били подписани от длъжника общите условия. ОУ били
инкорпорирани в договора, а всяка негова страница била подписана. На тази база
се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски –
за юрисконсултско възнаграждение в размер на ***лв., както и заплатеният
депозит за назначаване на особен представител. Приложен е списък за разноски.
Сочи се в случай, че представител на дружеството не се яви в съдебно заседание
и не е депозирано становище, то да се даде ход на делото в тяхно отсъствие
В съдебно заседание страните, редовно
призовани, явява се особеният представител адв. Д.. Поддържа въззивната жалба,
иска отмяна на решението в обжалваната част.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и отговора на въззивната жалба след
проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от договор за паричен заем
№3164342 / л.5-л.7 от първоинстанционното дело/ на 27.02.2018 г. в гр. Бобов
дол е сключен договор между***, като заемодател, който е предоставил в
собственост ***лв. на Б.С.И., като
заемател. Уговорено е в договора размерът на месечната вноска да е *** лв., за
осем месечни вноски, конкретизирани са датите на падежите на всяка вноска.
Фиксиран годишен лихвен процент – 35 %, а ГПР 41.89 %. Съгласно рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /л.10-л.13/, на 30.01.2017 г. „***е
прехвърлило свои вземания на „А.К.П.В., сред които посочено в приложение
№1/01.02.2019г. към договора е и вземането срещу Б.И. / л.15/. Налице е и
потвърждение /л.18/ за извършената цесия. До И. е изпратено уведомление /л.17/,
затова че новият й кредитор, считано от получаване на уведомлението е А.К.П.В..
Липсват данни по делото същото да е връчено на длъжника. На 22.01.2020г., чрез
пощенска услуга в Районен съд – Дупница е депозирана искова молба от А.К.П.В. срещу И.. Доколкото И. не е намерена
на известния по делото адрес и е извършена процедура по чл.47 от ГПК, то с
определение от 15.06.2020г. по гр.д. №123/2020г. на И. е назначен особен
представител – адв. Д. ***.
По делото е назначена и приета
съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от в.л. Г. В.. От констатациите му се
установява, че внесените от длъжника погасителни вноски до 20.12.2018 г. са ***
лв. , като и още ** лв. – разходи по събиране на вземането. Плащанията са
отразявани в счетоводството на дружеството. Според изчисленията на вещото лице,
дължимата лихва за забава е *** лв., а
не посочената в исковата молба сума в размер на *** лв.
Съгласно материалите по приложеното ч. гр.
д. №2400/2019 г. на ДРС, в полза на заявителя – А.К.П.В., била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение от 13.11.2019 г. връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил установителни искове.
От правна страна
съдът установи следното:
Жалбата
и отговорът по нея са подадени в срок, от надлежни страни, процесуално
допустими са, заплатена е дължимата държавна такса, поради което съдът пристъпи
към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Съгласно
чл. 269, изр. второ от ГПК въззивният съд осъществява проверка за правилността
на първоинстанционния акт съобразно обема на доводите във въззивната жалба.
По оплакването
за липса на общи условия към договора за паричен заем:
Действително, видно от договора за паричен
заем №3164342 липсва обособена част, наименована „общи условия“, нито пък
такива са приложени към него. В приложимия в случая Закон за потребителския
кредит липсва задължение за кредитора да изготвя общи условия, от една страна,
но от друга, съгласно нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия / ако
такива са съставени/ са неразделна част от договора и всяка страница от тях се
подписва от страните по договора. В този смисъл липсва неизпълнено от кредитора
задължение, тъй като законът не му вменява такова. Наред с това дори и да
приемем, че общите условия, както сочи въззиваемия, са инкорпорирани в самия
договор, то е изпълнено изискването за полагането на подписи от всяка страна по
договора.
По
оплакването, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия:
Установената съдебна практика е категорична, че
връчването на исковата молба, в която се съдържа изявление за станалата цесия,
осъществява фактическия състав на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, респективно длъжникът
следва да се счита уведомен за цесията и възражението се явява неоснователно. В
случая връчването е извършено не лично на длъжника, а на назначения от съда
негов особен представител.
Целта на института на особения представител е
да бъдат гарантирани правата на определен кръг субекти, сред които е и лицето,
неуведомено за започналото срещу него производство. Определянето на особен
представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, се осъществява с акт на
съда при наличието на процесуалните предпоставки по чл. 47, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК. Фигурата на особеният представител цели защита интереса на страна в процеса,
която не може лично да вземе участие в него.
В настоящия случай, необходимостта от
назначаване на особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е
констатирана след проведена процедура по връчване на съобщението с препис от
исковата молба и приложенията към нея на ответника по реда на чл. 47, ал. 1,
вр. ал. 3 ГПК.
В Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че "връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици", т. е.
следва да се приеме, че особеният представител е овластен да приема
материалноправни изявления от страна на кредитора. Практиката на ВКС е
безспорна, че е надлежно уведомяването за станалата цесия на пълномощника на
длъжника. Фигурата на особения представител не се различава от тази на
упълномощения такъв, доколкото целта на същите е да се грижат за интересите на
представляваното лице, което обстоятелство води до извод, че е надлежно
връчването на уведомлението за станалата цесия на особения представител на
длъжника.
По оплакването, че договорът не
отговаря на изискванията на чл. 11 от ЗПК:
При
дължимата служебна проверка за действителност на договора за заем от всяка
съдебна инстанция не се установява неизпълнение на някое от императивните
изисквания, заложени в чл. 11 от ЗПК. По конкретния довод за липса на
погасителен план следва да се посочи, че такъв е инкорпориран в договора за
паричен заем, без да е обособен в таблична форма, каквото изискване законът не
налага, но е често е приложим в потребителските договори. Налице са в процесния
договор всички реквизити на погасителния план – посочен е размерът на месечната
вноска, падежът им и броят на вноските. Договорът съдържа и размера на ГПР, в
допустимите от закона размери /т. е. не по-голям от петкратния размер на
законната лихва/, както и фиксиран годишен лихвен процент по заема. Ето защо и
този довод е неоснователен.
Ето
защо, настоящият съдебен състав ще потвърди решение №260106 от 13.11.2020 г., постановено по гр.
д. №123/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, като правилно.
По разноските:
С
оглед изхода на спора разноски, на основание чл. 78 от ГПК, направено искане за
присъждане на разноски от страна на представителя на въззиваемия и представения
списък по чл. 80 от ГПК, то въззивникът ще бъде осъден да плати разноски.
Съгласно нормата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правна помощ по дела
с определен материален интерес възнаграждението е в размер между 100 лв. и 300
лв. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и проведеното едно
заседание, то КОС ще определи възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
за въззиваемия в минималния определен от закона размер – 100 лв., отделно от
тази сума въззивницата ще бъде осъдена да плати и *** лв., заплатен от
дружеството депозит за нейния особен представител. Или общата сума, която И. следва да плати на А.К.П.В.
е *** лв.
По
обжалваемостта:
С
оглед общия размер на претенцията, не
по-голяма от 5000 лв., поради което попада в приложното поле на чл. 280, ал. 3,
т. 1, пр. 1 от ГПК, ето защо решението е необжалваемо.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260106 от 13.11.2020 г.,
постановено по гр. д. №123/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Б.С.И., ЕГН:**********, адрес: ***, да плати на „А.К.П.В.,
седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. **** представлявано от Я.Б.Я.сума
в размер на *** лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.