Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 513
08.11.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Р. ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №717 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от П.Т.З. *** против Община Сопот, с претенция за изплащане
на обезщетение в размер на 1.08 лева - имуществени вреди.
Ищецът сочи, че по реда на Закона за достъп до
обществена информация подал заявление до председателя на Общински съвет –
Сопот, към което приложил разписка за внесени 1.08 лева за 3 мегабайта
информация, съгласно тогава действаща разпоредба на т.II, т.3 от Приложение №1 към чл.5,
ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и реда за
предоставяне на достъп до обществена информация/ за предоставяне на информация
за повторно ползване. С решение на председателя на Общински съвет – Сопот и
справка получил търсената информация, след което с писмо изпратено по имейл до
председателя на същия общински съвет поискал по съответния ред – чл.4б от ЗДТ и
т.3 от Заповед № ЗМФ-1472/2011г. на министъра на финансите, да му се възстанови
сумата от 1.08 лева. Това не се случило.
Сочи също, че срещу т.II, т.3 от Приложение №1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни
правила на Общински съвет – Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до
обществена информация подал жалба, във връзка с която с решение на АдмС –
Пловдив разпоредбата била отменена. Посочва, че въпреки задължението по чл.195,
ал.2 от АПК, Общински съвет – Сопот не предприел служебно уреждане на правните
последици, за времето на действие на отменената разпоредба. Твърди, че
имуществената му претенция представлява пряка и непосредствена вреда, причинена
му по времето на действие на отменената нормативна норма. Поради това ответникът
му дължал обезвреда.
По изложените съображения се претендира осъждане на
Общински съвет – Сопот да заплати цената на иска и присъждане на деловодни
разноски. В случай на неуважаване на претенцията, се прави възражение за
прекомерност на разноските на ответната страна.
Ответникът – Община Сопот, в молба-становище, подадена
чрез пълномощник, навежда доводи за недопустимост на иска. В тази връзка
твърди, че ищецът бил длъжен да проведе процедура по чл.195, ал.2 от АПК, а не
да завежда иск по реда на ЗОДОВ. Предвид сочената процедура, която се определя
за специална, се счита, че исковото производство в случая не е приложимо. Иска
се прекратяване на делото. На следващо място се релевират доводи за
неоснователност на исковата претенция. Освен това ищецът бил пропуснал
законовия срок съгласно чл.149, ал.2, във вр. с чл.195, ал.2 от АПК да предяви
претенциите си пред административния орган, а имено до 13.03.2021г., поради
което правото му било преклудирано. Претендират се разноски по делото. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
предявения иска за основателен и доказан. Моли да бъде уважен.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№В-197/22.08.2019г. (л.46), подадено
по електронен път, жалбоподателят П.Т.З. поискал от Общински съвет – Сопот да
му бъде предоставена информация по реда на Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ). В заявлението З. посочил, че желае информацията да му бъде
изпратена на личния имейл. Посочил също, че с разписка от 22.08.2019г. превел
сумата от 1.08 лева по посочената банкова сметка, ***.II, т.3 и т.III от Приложение №1 към
ВПОбССУРПДОИ/ПИПИ.
По делото е представено заверено копие на Разписка
№0200009548802742 от 27.08.2019г. (л.56), от която е видно, че П.З. е направил
паричен превод в размер на 1.08 лева в ползва на Община Сопот, с основание: „достъп
до обществена информация 3 мегабайта“.
С Решение №7 от 04.09.2019г. (л.49) председателят на
Общински съвет – Сопот разрешил достъп до обществена информация, която била
обективирана в писмо (справка) изх.№И-197#3 от 04.09.2019г. (л.51), адресирано
до П.Т.З., като в решението и писмото е посочен заявеният от лицето имейл, на
който е пожелал да му бъде изпратена исканата информация.
На 04.11.2019г.
с молба, подадена по имейл (л.9), З. е помолил
председателя на Общински съвет – Сопот на основание т.3 от Заповед
№ЗМФ-1472/29.11.2011г. на министъра на финансите и чл.35, ал.3 от ЗДОИ, във
връзка с чл.4б от Закона държавните такси, да
бъде възстановена недължимо внесена сума от 6.48 лева, по заявления с
вх.№В-197/22.08 и В-204/02.09.2019г., част от които са и претендираните 1.08
лева.
Съгласно отменените разпоредби т.II, т.2 и т.3 от
Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за
условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация / за
предоставяне на информация за повторно ползване (л.12), приети с Решение №19 по
протокол №4 от заседание на Общински съвет – Сопот, проведено на 28.12.2011г. и
достъпни на интернет адрес http://www.sopot-municipality.com/joomla/index.php?option=com_content&view=article&id=489&Itemid=202),
„Разходи за предоставяне на обществена информация, заплащани съгласно Заповед №10 на МФ от 10.01.2001г. за
определяне нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по
Закона за достъп до обществена информация според вида на носителя: Посочените
стойности на разходи са без ДДС и според вида на носителя са, както следва: 2. CD – един брой
– 5,00 лв.; 3. Електронна поща – 1 MB – 0,30 лв.; заплаща се всеки
започнат мегабайт и се използва за информация, съществуваща в електронен вид;“.
От доказателствата по делото (л.65) е видно, че П.
Запряно е обжалвал пред АдмС – Пловдив т.II, т.2 и т.3 от Приложение № 1 към
чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и реда за
предоставяне на достъп до обществена информация / за предоставяне на информация
за повторно ползване, като съдът с Решение №440/17.02.2020г., постановено по
адм.д. №2629/2019г. (л.71) отменил атакуваните нормативните текстове. Видно от
отбелязването (л.144), съдебният акт е влязъл в сила на 13.11.2020г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Предвид цитираните текстове отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или
бездействия.
В случая е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за
имуществени вреди, причинени от действието на отменена като незаконосъобразна
разпоредба от подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет - Сопот.
Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК
ответник по иска – Община Сопот, която е юридическо лице, поради което е
пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск. Следователно искът е допустим.
Неоснователно е възражението на ответника за
недопустимост на иска, аргументирано с довода, че ищецът бил длъжен да проведе
процедура по чл.195, ал.2 от АПК, а не да завежда иск по реда на ЗОДОВ. В тази
насока на първо място следва да се отбележи, че активността по силата на
цитирана разпоредба, се дължи от страна на административния орган, който
„служебно“ следва да уреди последиците, възникнали от отменения нормативен акт
– в случая т.II, т.3 от Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на
Общински съвет – Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена
информация / за предоставяне на информация за повторно ползване. Въпреки вмененото
му от законодателя задължение в чл.195, ал.2 от АПК, ответникът Общински съвет –
Сопот не е предприел служебно уреждане на правните последици за времето, когато
е действала порочната разпоредба. Ето защо пропускът това да бъде сторено, не
следва да е тежест на ищеца, респ. правото му на иск не е преклудирано към
момента на предявяване на претенцията пред съда. Нещо повече, според чл.195,
ал.2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който
е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от
три месеца от влизането в сила на съдебното решение. По делото няма
доказателства, в посочения в разпоредбата срок – т.е. до 13.02.2021г. (3 месеца
след влизане в сила на Решение №440/17.02.2020г. на АдмС - Пловдив, постановено
по адм.д. №2629/2019г.) последиците от незаконосъобразната отменена от съда
разпоредба да са били уредени от страна на ответника. Липса на предприето
оспорване срещу формирания мълчалив отказ по подаденото искане от страна на
ищеца не преклудира възможността за търсене на обезщетение по реда на ЗОДОВ.
Настоящият състав намира, че именно в хипотезата на неуредени служебно от
страна на органа последици от отменения подзаконов нормативен акт, в
предвидения в чл. 195, ал.2 от АПК срок, ако същите представляват претърпени
вреди, единственият път за зашита пред увреденото лице е този по реда на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, предвид което предявената
искова претенция се явява допустима.
Следва да се има предвид, че служебното уреждане на
последиците, включително и вредите, причинени от действия или бездействия на
административния орган не препятстват допустимостта на иска за вреди пред съд в
посочената хипотеза, след изчерпване на възможността по административен ред да
бъдат уредени. Допустимостта на исковете за вреди, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове, произтича и от основния принцип, предвиден в чл.7 от Конституцията на
Република България, съгласно който държавата отговаря за вреди, причинени от
незаконни актове на нейните органи, без да прави разграничение за вида им -
индивидуални, общи или подзаконови (вж. Решение № 4915 от 16.04.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 811/2021 г., VI о., Определение № 7918 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2020 г., III
о., Определение
№ 7155 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3236/2021 г., III о., и др.).
Разгледан по същество искът е основателен.
Основанията за уважаване на иск с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в посочената хипотеза включват установяване на
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен или обявен
за нищожен подзаконов нормативен акт, респ. незаконосъобразна или обявена за
нищожна разпоредба от подзаконов нормативен акт; 2. вреда от такъв
административен акт, респ. от такава разпоредба и 3. пряка и непосредствена
причинна връзка между постановения незаконосъобразен нормативен акт, респ.
разпоредба от такъв и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от представените по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че разпоредбата на т.II, т.3 от Приложение № 1
към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и
реда за предоставяне на достъп до обществена информация / за предоставяне на
информация за повторно ползване е отменена
с влязъл в сила съдебен акт. Следователно първата кумулативна предпоставка
е налице.
На следващо място, по безспорен начин се установява,
че от действието на тази незаконосъобразна разпоредба на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на сумата от 1.08 лева за 3 мегабайта информация, предоставен по реда
на ЗДОИ. Обстоятелството, че сумата е заплатена от ищеца именно на основание
действащата към този момент разпоредби на т.II, т.3 от Приложение № 1 към чл.5,
ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и реда за
предоставяне на достъп до обществена информация / за предоставяне на информация
за повторно ползване не е спорно между страните.
Безспорно претендираната от ищеца сума е заплатена в
резултат на действието на разпоредба от местен подзаконов нормативен акт,
отменена впоследствие като незаконосъобразна от съда, поради което претърпените
от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатена цена на услуга,
съставляват пряка и непосредствена последица от действието на този подзаконовия
нормативен акт до отмяната му. Ето защо, съдът приема, че е налице и третата
кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна
връзка между постановения незаконосъобразен подзаконов нормативен акт и
настъпилия вредоносен резултат.
По изложените съображения, съдът приема, че в случая
са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
Община Сопот по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на спора, основателно се явява искането
на ищеца да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, в общ размер 610 лева,
от които 10 лева внесена държавна такса и 600 лева възнаграждение за един
адвокат. В случая
обаче е направеното възражение за прекомерност на така претендирания адвокатски
хонорар. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. Съгласно
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г., за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес до 1000 лева,
какъвто е настоящият случай, възнаграждението е 300 лева. С оглед изложеното, и
предвид това, че настоящото дело не се отличава с по-висока фактическа и правна
сложност от обичайните за този вид дела, съдът намира възражението за
прекомерност на платения адвокатски хонорар, за основателно. При това положение,
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. -
адвокатско възнаграждение и 10 лева - платена държавна такса за разглеждане на
делото, или в общ размер на 310 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Сопот да заплати на П.Т.З.,
ЕГН **********,***, сумата от 1.08 лева (един лев и осем стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
действието на отменената като незаконосъобразна разпоредба на т.II, т.3 от
Приложение №1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за
условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация / за
предоставяне на информация за повторно ползване, приета с решение на Общински
съвет - Сопот.
ОСЪЖДА Община Сопот да заплати на П.Т.З.,
ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
страните.
СЪДИЯ: