РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер  2788                           13.07.2018   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

 

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

 

Секретар: Теодора Георгиева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  17223                                                по описа за   2017 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.149 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на А.Б. чрез Л.Б., като негова майка и законен представител против С.Б.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща. При прекратяване на брака между родителите издръжка била присъдена по гр. д. № 10799/16г. на Районен съд – Пловдив в размер на 150 лв. месечно след влизане на решението в сила. В периода от 01.11.16г. до 25.10.17г. страните били във фактическа раздяла, като единствено майката полагала грижи за детето. Бащата не осигурявал средства. Претендира се за посочения период издръжка в размер на 180 лв. месечно.

Ответникът не е подал отговор. Твърди, че искът е недопустим, тъй като е бил предмет на гр. д. № 10799/16г. Излага съображения, че тъй като е задържан под стража, това ограничава възможностите му да реализира доходи.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От представения по делото препис от Удостоверение за раждане се установява, че А.Б. е дете на Л.Б. и С.Б..

Бракът между родителите е прекратен с решение по гр.д. 10799/16г. на Районен съд – Пловдив в сила на 26.10.17г. в частта за прекратяване на брака. Съгласно решението е присъдена на ищеца издръжка в размер от 150 лв. за периода от влизане в сила на решението за прекратяване на брака, както и в същия размер за минал период от време от 01.09.15г. до 02.08.16г. Отхвърлен е искът за разликата над 150лв. до пълният претендиран размер на издръжката от 200лв. Исковата молба за развод е била подадена на 02.08.16г.

От показанията на свидетеля Е.Б. се установява, че родителите по време на бракоразводния процес през 2016г. били разделени. Детето живеело при майка си. Тя посрещала разходите. Момчето било ученик. Нужни били средства за храна, за джобни. За нуждите на детето често се купували дрехи.

Съдът кредитира показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК като ги счита за достоверни.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за Република България.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът приема иска за допустим тъй като за процесния период съдът по гр.д. 10799/16г. на Районен съд – Пловдив със своето решение не се е произнесъл по спора, като нито е присъдил издръжка, нито е отхвърлил иск за такава.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 250,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със задоволяване на образователните потребности и със здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че майката полага грижи за детето. Ответникът е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Относно доходите на майката се установи, че възнаграждението е около минималното за страната. Съдът намира, че следва да бъде присъдена издръжка в размер близък до минималния за страната, а именно 150лв. За разликата до пълния претендиран размер от 180 лв. следва искът да бъде отхвърлен, основно поради липсата на възможност бащата да заплаща издръжка в такъв размер.

Ето защо искът за присъждане на издръжка за периода 01.11.16г. до 25.10.17г. се явява основателен за сумата в размер на 150 лева месечно за детето.

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото. С оглед частичното уважаване на иска и следва разноските да бъдат възложени върху ответника съразмерно с уважената част на иска. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи от съда съгласно правилото на чл.38 от ЗА. Съответно върху ответникът следва да се възложи сумата от 250лв. Ответникът претендира разноски. Съразмерно с отхвърлената част следва да му се присъди сумата от 50лв. Ответникът също така следва да заплати държавна такса с размер определен съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно в размер от 72.00 лв.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА С.М.Б. ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща на ненавършилия пълнолетие А.С.Б. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Л.Д.Б. ЕГН ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/, считано от 01.11.16г. до 25.10.17г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от дата на влизане на решението в сила като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 150 лв. до пълния претендиран размер от 180,00 лева.

ОСЪЖДА С.М.Б. ЕГН ********** да заплати на адвокат С.Л.Б.,*** офис 6 на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лв. /двеста петдесет лева/.

ОСЪЖДА А.С.Б. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Л.Д.Б. ЕГН ********** да заплати на С.М.Б. ЕГН ********** сумата от 50,00 лева /петдесет лева/, представляваща направени от ответника разноски в настоящото производство съразмерно с отхвърлената част.

ОСЪЖДА С.М.Б. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 72,00 лева /седемдесет и два лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

               

     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/ Т. МАСЛИНКОВА

 

 

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ