РЕШЕНИЕ
Номер 288803.08.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградВтори въззивен наказателен състав
На 22.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Иво Харамлийски
Александър Трионджиев
Секретар:Катерина К. Пелтекова
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
Милена Милева Милева (45705 ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Иво Харамлийски Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20201200600422 по описа за 2020 година
взе предвид следното :
Настоящото въззивно производство пред Окръжен съд –Благоевград е по реда на
Глава 21 НПК, и е за проверка на невлязлата в сила ПРИСЪДА № 175/18.06.2020г,
постановена по НОХД № 123/2020г по описа на Районен съд –Петрич.
Атакуваната присъда е постановена в производство, внесено като бързо такова (по
реда на Глава 24 НПК) и протекло по реда на съкратеното съдебно следствие (по глава 27
НПК),в хипотезата на чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият К. А. З. , от с.А.,окръг С., РГ, е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти.Въз основа на това
самопризнание и подкрепящите го доказателства първия съд е признал подсъдимия за
ВИНОВЕН по предявеното и поддържано от прокуратурата обвинение за престъпление по
чл.343б,ал.3 НК, извършено на 01.03.2020г - за това, че на посочената дата около 16,00 часа
в района на ГКПП Кулата, е управлявал МПС –собствения си лек автомобил марка
*****************, след употреба на наркотични вещества (канабис), установена по
надлежния ред, съгласно Наредба №1/19.07.2017 г.- с техническо средство „Дрегер Drug test
5000“, с фабричен номер *********, , с номер на проба *********** от 16.10ч на
01.03.2020г. За посоченото деяние първият съд, ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ.55,ал.1,т.1 НК,
е наложил на подсъдимия З. наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца
(чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години), „Глоба“ в
размер на 300лв (триста лв) и„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 (осем
) месеца (като е зачетено предварителното лишаване от това право по административен ред,
считано от 01.03.2020г).
В установеният от закона срок срещу присъдата е постъпил въззивен протест от
прокурор в Районна прокуратура –Петрич. В същият се изразява несъгласие с атакуваната
присъда относно това, че първия съд е отказал да приложи разпоредбата на чл.53,ал.1,б.“А“
НК и да отнеме в полза на държавата процесното МПС. Твърди се, че това МПС е
1
собственост на дееца и „обективно е послужило за извършване на умишлено
престъпление“. Освен това се твърди, че неправилно първият съд е приел при определяне
на наказанието, че са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
и поради това неправилно е определил размера на наказанията "Лишаване от свобода" и
"Лишаване от право да управлява МПС".Твърди се също, че съдът неправилно е определил
размера на наказанието "Глоба " под най-ниския размер, предвиден в нормата на
чл.343б,ал.3 НК и така е приложил неправилно материалния закон. Относно отказа на
първия съд да отнеме автомобила, управляван от подсъдимия при извършване на
престъплението прокурора счита, че това е неправилно, като се позовава на разпоредбата на
чл.52,ал.1,б."А" НК, т.е. че автомобила е средство за престъплението. Твърди се, че
неправилно първия съд се е позовал на ТР № 2/8.12.2013г на ОСНК. Поради това се прави
искане атакуваната присъда да бъде изменена, като размерите на наказанията "Лишаване от
свобода" и "Лишаване от правоуправление" бъдат увеличени, размера на наказанието
"Глоба" да бъде в определения от законодателя размер, а лекия автомобил да бъде отнет в
полза на държавата.
В протестът не са направени доказателствени искания.
Срещу така депозираният протест е постъпило възражение от адвокат Б., от
гр.Петрич -служебен защитник на подсъдимия пред първата инстанция. Във възражението
се сочи, че протеста е неоснователен и се настоява за потвърждаване на атакуваната присъда
.Сочи се, че извода на първият съд относно наличие на многобройни, смекчаващи вината на
подсъдимия, обстоятелства е верен. Твърди се, че правилно първият съд е определил на
подсъдимия наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година,което впоследствие
е редуцирал до 8 месеца. Сочи се и че правилно първия съд е отказал да отнеме процесното
МПС. Поради това се прави искане присъдата да бъде потвърдена изцяло.
Пред въззивната инстанция окръжният прокурор поддържа протеста,без да излага
нови съображения.
Подсъдимият не се явява, но се представлява от защитника си. Същият настоява
протестът да бъде оставен без уважение, а атакуваната присъда –потвърдена изцяло. Сочи
,че в случая процесното МПС не е средство на престъплението.Изтъква и че самата
прокуратурата си противоречи, тъй като продължава да сключва споразумения за
прекратяване на наказателното производство по такива обвинения без отнемане на
автомобилите. Поради това настоява за потвърждаване на присъдата.
Пред въззивната инстанция не бе провеждано съдебно следствие и не бяха събрани
нови доказателства.
Въззивният състав, след като прецени събраните пред двете инстанции доказателства,
обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда
(съгласно разпоредбата на чл.314 НПК) прие следното :
Протестът е подаден от надлежна страна, до компетентния съд и в установения
законов срок. Поради това същия е допустим.
Разгледан по същество ,протестът е неоснователен.
Както бе посочено и по-горе, първоинстанционното съдебно следствие се е развило по
реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл.371,т.2 НПК като подсъдимият е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не
бъдат събирани доказателства относно тези факти. Ето защо обема на въззивната проверка е
ограничен до това да бъде проверена процесуалната дейност на първата инстанция.Т.е.
въззивният съд проверява дали е била правилна преценката на първостепенния съд относно
2
наличието на предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие; дали са били
спазени правилата за неговото допускане и провеждане и дали присъдата е в съответствие с
изискванията на закона.Въззивният съд не може да установява нова фактическа
обстановка и да решава делото въз основа на различна фактическа обстановка извън
тази, очертана в границите на обвинителния акт, нито пък може да събира
доказателства в насока опровергаваща самопризнанието на подсъдимия. В този смисъл
са и постулатите на ТР № 1/06.04.2009г по тълкувателно дело № 1/2008г на ОСНК (и по
конкретно -т.8 от същото).
Както е посочено в цитираното тълкувателно решение института на съкратеното съдебно
следствие в хипотезата на чл.371,т.2 НПК е насочен към обслужване на обществения
интерес за ускоряване на наказателния процес.Поради това този институт представлява един
разумен компромис между обвинението и защитата:прокуратурата бива улеснена в
доказването на престъплението (фактите от състава му,чрез признанието на дееца), но
следва да приеме налагането на по-снизходително наказание; подсъдимият получава
възможност за по-леко наказание, но се съгласява с определени процесуални ограничения
(да оспорва тезата на прокурора и предложените от същия доказателства).Поради това
"законът стеснява обсега на процесуалните искания и действия, редуцира претенциите за
накърнено право на защита. Логическо следствие от очертаната позиция е заключението,
че в пределите на проведената в съответствие с изискванията на чл.372, ал.4, във вр. с чл.
371, т. 2 НПК процедура, е недопустимо компетентният орган (първоинстанционен или
въззивен съд) по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти,
несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Когато подсъдимото
лице по своя воля е създало предпоставки за разглеждане на делото по специалния
процесуален ред, отказвайки се от участие в състезателно производство за събиране и
проверка на доказателствата, и съкратеното съдебно следствие е било допуснато и
проведено законосъобразно, компромисът между обвинението и защитата е реализиран в
интерес на обществото. В тази процесуална ситуация, постигайки по-благоприятно
материално-правно третиране, подсъдимият е длъжен да понесе и съответните
тежести.Той,доброволно и съзнателно, сам се е лишил от процесуалната възможност да
релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира
обезпечаването им чрез доказателствени искания."
Обобщено казано - избирайки процедурата за съкратено съдебно следствие по реда
на чл.371,т.2 НПК подсъдимия сам ограничава своето право на защита.Признавайки
фактите,посочени в обвинителния акт,подсъдимия се лишава от възможността да ги оспори,
включително и да оспори законосъобразността на начина, по който тези факти са били
установени (събрани ) в рамките на ДП. Поради това ,дори да констатира,че в хода на ДП са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели и до
незаконосъобразно установяване (събиране) на фактите, описани в обвинителния акт,нито
първия съд ,нито въззивната инстанция имат правомощията да оспорят признанието на
подсъдимия и да приемат фактическа обстановка, различна от описаната в обвинителния
акт.Въззивната инстанция следва да провери единствено процесуалната дейност на първия
съд относно изводите му дали са налице предпоставките за допускане на съкратено съдебно
следствие.
В настоящият казус процесуалната дейност на първия съд (което е предмет на
въззивната проверка) не страда от пороци, които да водят до незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт. Правилен е извода на първостепенният съд, че са били налице
предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие- липсва законова забрана за
провеждане на такова по отношение на обвинението, за което подсъдимия е предаден на
съд; в необходимия процесуален срок (в първото редовно съдебно заседание и преди даване
ход на съдебното следствие) подсъдимия, чрез защитника си, е направил изрично изявление,
че желае делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие и че признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е разяснил правата
3
на подсъдимия ,включително последиците от различните хипотези на съкратеното съдебно
следствие(л.35 от първоинстанционното производство) и подсъдимият отново сам (с
помощта на назначения преводач) изрично е посочил коя от тези възможности избира; това
самопризнание е било подкрепено от някои от доказателствата по делото (както е посочено
в цитираното ТР -не е необходимо всички доказателства да подкрепят обвинението). Налице
е и съответното действие на съда (определение по чл.372,ал.4 НПК), с което на страните е
обявено, че самопризнанието е прието и че делото ще се разглежда по реда на глава 27 НПК.
В този смисъл в казуса са налице предпоставките за провеждане на диференцираната
процедура по глава 27 НПК и същевременно са били спазени процесуалните правила за
допускане и провеждане на същата.
С оглед на процедурата ,при която се е развило първоинстанционното производство,
при спазване изискванията на чл.373,ал.2 и 3 НПК правилно контролираната инстанция е
приела за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Тази
фактическа обстановка НЕ СЕ ОСПОРВА нито от прокурора, нито от подсъдимия и
защитника му и пред настоящата инстанция. Всички доказателства, събрани и обсъдени
от първоинстанционния съд са еднопосочни, логични, последователни и взаимно допълващи
се и правилно са били изцяло кредитирани от районната инстанция. Първостепенният съд е
анализирал тези доказателства и в хода на този анализ не е допуснато процесуално
нарушение. Тъй като въззивната инстанция споделя изцяло правните изводи на
първоинстанционният съд, произтичащи от анализа на доказателствения материал, не е
нужно този анализ да бъде приповтарян и в настоящото въззивно решение. Не е необходимо
да бъде излагана отново и фактическата обстановка, тъй като същата е изложена в
обвинителния акт, повторена е в мотивите на първата инстанция и не се оспорва от
страните.А съгласно нормата на чл.339 НПК и установената съдебна практика въззивния
съд дължи произнасяне само когато не възприема доводи на страните. В случая
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно наличието на всички
елементи от обективна и субективна страна на посоченото деяние.Тези мотиви се споделят
изцяло от въззивната инстанция и същевременно не се оспорват от подсъдимия и неговия
защитник. С оглед установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по
делото, правилен и законосъобразен се явява извода на първоинстанционният съд, че
деянието на подсъдимия К. З. осъществява от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343Б,ал.3 НК. Касае се до управление на МПС, след употреба на
НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА (канабис), установена по съответния ред. Установено е по
делото ,че в около 16.00ч на 01.03.2020г, св.Т. (полицейски служител към ГПУ Петрич)
,изпълнявайки служебните си задължения в района на ГКПП -Кулата,забелязал автомобил
*********с регистрационен № *************, който се движел криволичейки по пътното
платно. Поради това полицейският служител спрял автомобила за извършване на проверка.
в Хода на същата установил, че автомобилът е управляван от подсъдимия З., който бил
видимо неспокоен и не могъл да обясни криволиченето.Поради това св.Тодорски уведомиб
оперативния дежурен при ГПУ -Петрич, който поискал съдействие от ПУ -Петрич. На
мястото били изпратени полицейските служители Н. и К., които извършили проверка за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Drug test 5000“,
************************. Направената в 16.10ч проба с № ********* регистрирала следи
от тетрахидроканабинол,т.е. отчела данни за употреба на канабис. Поради това подсъдимия
бил съпроводен до ФСМП -Петрич, където бил осигурен и преводач от гръцки език. С
негова помощ на подсъдимия били обяснение съответните действия и съставените
документи. Подсъдимият отказал да даде биологичен материал за извършване на кръвна
проба като това било отразено в Протокола за медицинско изследване и подписано от
подсъдимия. Освен това в талона за изследване същият собственоръчно отразил, че приема
резултатите от техническото средство. От приложените документи се установява, че
процесния лек автомобил е собственост на подсъдимия,както и че последния до момента не
е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност.
4
Именно това накратко са фактите, които са описани в обвинителния акт и които са
признати от подсъдимия. С оглед на тези факти ,с които подсъдимия изрично се е съгласил,
извода на първия съд, че подсъдимия е извършил престъпление по чл.343б,ал.3 НК е
правилен и законосъобразен.
Тъй като фактите не се оспорват от страните и с оглед обстоятелството, че съгласно
нормата на чл.339 НПК въззивната инстанция дължи отговор единствено на възраженията
на страните и не е необходимо да излага съображения в подкрепа на изводите, които не се
оспорват (така и съгласно константната практика на ВКС),то настоящия въззивен състав не
намира за необходимо отново да обосновава наличието на всички елементи от състава на
престъплението на подсъдимия З.
Относно оплакванията в протеста
Всички оплаквания на прокурора са неоснователни.
І. Относно размерите на наложените на подсъдимия наказания за извършеното
деяние следва да се отбележи следното:
Нормата на чл.58а НК,по реда на която е следвало да бъде определено наказанието на
подсъдимия ,с оглед развитието на първоинстанционното производство (съкратено съдебно
следствие, при направено самопризнание с признаване на фактите ,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт) на практика урежда две алтернативи :
Първата алтернатива, регламентирана в разпоредбата на чл.58а,ал.1 НК, предвижда,
че размера на наказанието "Лишаване от свобода" се определя по общия ред (т.е. при
преценка на всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства), след
което определеният размер наказание СЕ НАМАЛЯВА С 1/3 (една) трета.
Втората алтернатива е предвидена в нормата на чл.58а,ал.4 НК. Съгласно същата норма,
когато едновременно са налице основанията (условията) на чл.55 НК и условията на
чл.58а,ал.1-3 НК,то наказанието се определя само при условията на чл.55 НК, ако
приложението му е по-благоприятно за дееца.
Анализът на тези две алтернативи сочи на следното: дори и при хипотезата на
съкратеното съдено следствие с направени самопризнания от страна на подсъдимия, при
определяне на размера на наказанието "Лишаване от свобода" съдът е длъжен да обсъди
всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Ако при тази
преценка установи, че са налице многобройни или изключителни по своя характер
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства , то наказанието ТРЯБВА да бъде
определено в хипотезата на чл.58а,ал.4 НК, препращаща към приложението на чл.55
НК (тъй като практически приложението на чл.55 НК в повечето случаи би си явило по-
благоприятно за дееца). Ако обаче липсват многобройни или изключителни по характер
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства (и поради това липсват основания за
приложението на чл.55 НК), то наказанието се налага по правилата на чл.58а,ал.1 НК
-определя се негов размер съответстващ на съотношението между смекчаващи и
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, след което този размер се намалява с
1/ 3 (една) трета.
В настоящият казус първостепенният съд, при анализа на смекчаващите и отегчаващи
вината на подсъдимия З. е приел, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Като такива са посочени: младата възраст на извършителя; чистосърдечно
признание, проявеното разкаяние за стореното, пълните и подробни обяснения, които
подсъдимия е депозирал, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало.
Въззивната инстанция споделя тези изводи на първия съд, че в случая действително са
5
налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Правилно като
такова обстоятелство е отчетено и направеното признание от страна на подсъдимия, тъй
като същото е налично още от досъдебното производство. В тази насока като смекчаващото
вината на подсъдимия обстоятелство следва да се посочи и пълното съдействие, което
същия е оказал както на полицейските органи при проверката на място, така и на
разследващите органи. Като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство следва да се
посочи и липсата на данни за някакви други противообществени прояви, включително за
административни нарушения. Според настоящият състав първият съд неправилно е отчел за
отегчаващо обстоятелствовисока обществена опасност на деянието и извършването на
същото в района на ГКПП. Мястото на извършване на престъплението е ирелевантно при
обвинението, което е повдигнато спрямо подсъдимия поради което няма как да бъде ценено
като отегчаващо обстоятелство. Широкото разпространение на този тип престъпления е
прието като отегчаващо обстоятелство ,но същото не почива на никакви обективни данни по
делото (липсва статистика или анализ , която да потвърждава, че това престъпление е
широко разпространено), а субективното усещане на прокурора или съда за широко
разпространение на определено престъпление не може да бъде във вреда на подсъдимия.
Т.е. на практика в случая липсват каквито и да било отегчаващи (допълнително) вината на
подсъдимия обстоятелства. С оглед на възприетото от първия съд наличие на многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, правилно наказанието на подсъдимия е
определено при условията на чл.58а,ал.4 НК във връзка с чл.55,ал.1,т.1 НК. ( в тази връзка
неправилно защитника във възражението твърди,че наказанието било определено в размер
от 1 година и впоследствие -редуцирано).
Ето защо възраженията на прокурора относно възприетото от съда наличие на
многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства е неоснователно. Всъщност,
както бе казано по-горе, по делото няма нито едно отегчаващо вината обстоятелство.
Поради това правилно наказанията са определени по реда на чл.58а,ал.4 НК във връзка с
чл.55,ал.1,т.1 НК.
Неоснователно е и възражението относно размера на наказанието "Глоба". Не е било
необходимо първия съд да сочи нормата на чл.55,ал.1,т.2 НК за да мотивира размера на това
наказание. Такова позоваване (на чл.55,ал.2 НК) би било необходимо, ако за деянието е
предвидено единствено наказание "Глоба". В случаят обаче наказанието за деянието по
чл.3433б,ал.3 НК е КОМПЛЕКСНО -то включва в себе си няколко различни по вид
наказания (Лишаване от свобода И глоба), НО ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ЕДНО
ЦЯЛОСТНО НАКАЗАНИЕ. Ето защо ,след като е прието наличие на многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства ,съдът определя наказанието по реда на
чл.55,ал.1,т.1 НК (щом не са налице хипотезите на т.2) - налага наказанието под най-ниския
предел. Това означава ,че съдът е в правото си да намали размера на всички наказания,
включени в цялостното наказание, като в този случай (при приложението на чл.55,ал.1,т.1
НК), при глобата съдът би могъл да слезе даже до минимума, предвиден в нормата на
чл.47,ал.1 НК (т.е. 100лв). В този смисъл -тъй като в настоящия случай размера на
наказанието "Глоба" е определено на 300лв (триста лв), при предвиден минимум за това
деяние от 500лв ,то това не е нарушение на материалния закон, както неоснователно твърди
прокурора. На практика съда е слязъл под минимума за това наказание, предвиден в нормата
на чл.343б,ал.3 НК, което отговаря на законовите изисквания.
ІІ.На практика ОСНОВНОТО оплакване на прокуратурата по което въззивната
инстанция следва да се произнесе е оплакването относно неприлагането на нормата на чл.53,
ал.1,б.“А“ НК. Това оплакване настоящия състав намира за неоснователно, поради
следното :
В хода на първоинстанционното производство прокурора е направил искане процесния
6
лек автомобил да бъде отнет в полза на държавата, на основание чл.53,ал.1,б.А“ НК, като е
посочил, че същия е собственост на дееца и е послужил за извършване на умишлено
престъпление.Първият съд не е постановил такова отнемане, а в мотивите са изложени и
съображения за това, като накратко е прието, че в случая МПС е предмет на престъплението
и липсва норма за отнемане. Първият съд ясно и кратко е обяснил на прокурора, защо в
конкретният случай автомобила е предмет на престъплението, а не средство на същото и
защо не може да бъде отнето. Може би не особено удачно е използвано сравнението с
разрешението, дадено в ТР № 2 по т.д. № 2/2013г на ОСНК, но това не променя верността на
изводите на първия съд.
Тъй като на прокуратурата очевидно не е станало ясно разяснението,дадено от
първия съд ,понастоящем същото следва да бъде разширено, като се налага да бъдат
припомнени някои основни правила в наказателното право :
Нормата на чл.53,ал.1, и ал.2 НК уреждат различни случаи на отнемане в полза на
държавата на различни вещи,независимо от наказателната отговорност. Съгласно
чл.53,ал.1,б.“ А“ НК се отнемат в полза на държавата „вещите, които принадлежат на
виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено
престъпление…“,т.е. средството за извършване на престъплението. Съгласно
чл.53,ал.1,б.“Б“ НК подлежат на отнемане в полза на държавата, но само в случаите,
изрично предвидени в особената част , „вещите,които принадлежат на виновния и са
били предмет на умишлено престъпление“. От своя страна нормата на чл.53,ал.2 НК
предвижда отнемане на вещи, които са предмет или средство на престъплението ,чието
притежаване е забранено, както и пряката и непряката облага, придобити чрез
престъплението, освен ако не подлежат на връщане или възстановяване.
С оглед на тези норми,обобщено може да се каже, че законодателят предвижда
няколко възможности за отнемане на вещи, свързани със съответното престъпно деяние:
1).вещ-средство за извършване на престъпление (предназначени или послужили за
извършването му)-само ако е собственост на дееца (в закона -виновния);
2).вещ -предмет на (умишлено) престъпление-само ако е собственост на дееца и в
особената норма е предвидено отнемане
3).вещ -средство или предмет, чието притежаване е забранено- винаги и
независимо чия собственост е
4).пряка или непряка облага ,придобита от престъплението -винаги, освен ако не
подлежи на връщане или възстановяване.
В настоящия казус прокурорът претендира процесният автомобил да бъде отнет, тъй
като според него същия е послужил за извършване на умишлено престъпление (защото е бил
управляван от подсъдимия при извършването на престъплението), т.е. според прокурора
автомобила е средство на престъплението .
Направеното искане в протеста налага необходимостта да бъдат припомнени някои
основни теоретични постановки от правото, относно понятието за престъпление и обекта
на същото (които постановки прокуратурата очевидно не е съобразила, а и не е разбрала от
точното, но кратко обяснение, дадено от първия съд).
В правната теория и практика не буди съмнение ,че "обект на престъплението " е
широко понятие и в най-общия смисъл то представлява системата от необходими и
вътрешно свързани правни връзки между членовете на обществото, които възникват по
повод на определена материална или духовна ценност и в съдържанието си представляват
7
съвкупност от правата и задълженията на участниците в обществените отношения. В този
най-широк смисъл обект на престъплението са различните обществени отношения, които в
някаква степен се засягат от дадено противоправно деяние. В теорията и практиката също
така няма съмнение, че обекта на престъплението се дели на общ, родов, непосредствен и
конкретен. Предметът на престъплението е именно част от конкретният обект на
престъплението -това е онзи отделен елемент на общественото отношение (което е
непосредствен обект на престъпно посегателство) или материална предпоставка за самото
съществуване на този непосредствен обект, върху които дееца въздейства пряко и
непосредствено и по този начин засяга цялото обществено отношение. Тоест предмета на
престъплението е винаги е част от самото обществено отношение, независимо дали се
касае за елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния кодекс или
за материална предпоставка за самото съществуване на това обществено отношение
(условие, без което не може). В отличие от това средството на престъплението е вещ,
която винаги е чужда на съответното обществено отношение и чрез която дееца
въздейства на това обществено отношение ,за да го увреди. Средството на престъплението
на практика е оръдието (инструмента), което дееца избира за да си послужи при
въздействието, което упражнява върху обекта (и предмета) на престъплението.
Т.е. обобщено казано - предметът на престъплението е част от самия обект (засегнатото
обществено отношение), а средството е винаги външно на това обществено отношение (това
по същество е изрично посочено и от първия съд).
Следва да се има предвид, че един и същ материален предмет (вещ) в различни
ситуации може да бъде както предмет на едно престъпление, така и средство на друго
престъпление. Същественото е дали тази вещ е необходимо присъща на засегнатото
обществено отношение,т.е. дали би имало престъпление ако тази вещ не участва в
елементите от състава на престъплението. Когато дадена вещ се явява "условие,без което не
може" за да има престъплението, то тази вещ винаги е предмет на престъплението. И
обратно -когато вещта не е необходимо присъща на състава на престъплението (не е
"условие, без което не може") и не е задължително тази вещ да е част от елементите на
самото престъпление, но е ползвана при същото, то тогава тази вещ ще е средство
престъплението.
Например : парите (или вещите) при активния подкуп са предмет на
престъплението,защото ако не се дадат няма да има престъпление. Огнестрелното оръжие е
предмет на престъплението по чл.339 НК, защото ако не се държи такава вещ (огнестрелно
оръжие) без разрешение, а например се държи нож (или лазерен меч) не би имало
престъпление по този текст.Но същото огнестрелно оръжие (както и ножа или лазерния меч)
би могло да бъде средство при убийство по чл.116,ал.1,т. НК. (сходен е примера, посочен от
първия съд в мотивите)
За да има престъпление по чл.343б,ал.3 НК (същите съображения са относими и към
текстовете на съставите по ал.1 и ал.2 ) е необходимо дееца да управлява МПС след
употреба на наркотични вещества. Т.е. управлението на моторното превозно средство
(МПС) е част от самото обществено отношение (и е "условие без което не може") -
защото ако дееца е употребил наркотични вещества, но не управлява автомобил (МПС) , а
конска каруца или велосипед, то няма да е налице такова престъпление. Това сочи на
категоричния извод, че при престъплението по чл.343б НК автомобила е предмет на
престъплението (тъй като при липса на МПС ще липсва и престъпление), а не е средство за
това престъпление.
А щом като автомобила е предмет на престъплението неговото отнемане може да
стане по реда на чл.53,ал.1,б."Б" НК -само в случаите, когато това е изрично предвидено в
съответната норма от Особената част на НК. В случая обаче нормата на чл.343б НК НЕ
ПРЕДВИЖДА отнемане на предмета на престъплението (процесното МПС).
8
С оглед изложеното по-горе е видно, че при престъплението по чл.343б НК
автомобила не може да бъде отнет по нито една от хипотезите по чл.53 НК, защото :
-не е средство на престъплението -затова не може да се отнеме по реда на
чл.53,ал.1,б."А" НК;
-предмет на престъплението е, но в нормата от особената част за това престъпление
(чл.343б) не е предвидено отнемане на предмета -затова не може да се отнеме по реда на
чл.53,ал.1,б."Б" НК;
-не е вещ, чието притежаване е забранено от закона -затова не може да се отнеме по
реда на чл.53,ал.2,б."А" НК ;
-не представлява пряка или непряка облага, придобита от самото престъпление -затова
не може да се отнеме по реда на чл.53,ал.2,б."Б" НК.
Ето защо ноторно известните на настоящия въззивен състав зачестили напъни
на прокуратурата да иска отнемане на МПС при престъпления по чл.343 НК или 343б
НК са лишени от законово основание, независимо от търсения медиен ефект.
Желанието на прокуратурата за положителен медиен и обществен имидж не може да
бъде удовлетворено за сметка нарушаването на закона.
Тъй като първия съд също е отказал отнемане на процесното МПС, то атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Предвид гореизложеното и на основание чл.338 НПК във връзка с чл.334,т.6 НПК
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 175/18.06.2020г , постановена по НОХД
№ 123/2020г по описа на Районен съд –Петрич .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9