Решение по дело №75/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по чл. 172 ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от И. К. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000008/07.01.2025 год., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, с фактически твърдения, че някои от визираните в акта наказателни постановления не са връчени на санкционирания водач. Моли съда да отмени атакувания административен акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Х. Х. от АК – С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи с подробно изложени съображения в тази насока. Претендира разноски в производството.

В открито съдебно заседание административният орган, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен гл. юрк. К. Б., която моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите на явилата се страна и след служебна проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се преценява като процесуално допустима.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Според данните в представена по делото и част от административната преписка Справка за нарушител – водач, И. К. Г. притежава СУМПС [номер], издадено на 10.06.2020 г.

На 07.01.2025 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал по отношение на И. К. Г. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 4 от ЗДвП с № 25-0804-000008, в която мярката е обективирана като: „Изземване на СУМПС на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП“. Видно от съдържанието на акта, в периода 2021 -2024 г. с наказателни постановления на лицето са отнети общо 40 контролни точки, както следва: с НП № 21-0804-003030/07.10.2021 г. са отнети 6 контролни точки, като НП е връчено на 18.04.2022 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила; с НП № 22-0804-003402/09.09.2022 г. са отнети 6 контролни точки, връчено на 17.06.2023 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила; с НП № 23-0804-002171/27.04.2023 г. са отнети 10 контролни точки, връчено е на 17.06.2023 г., не е обжалвано и е влязло в сила; с НП № 24-0804-005314/24.06.2024 г. са отнети 8 контролни точки, връчено на 04.12.2024 г., не е обжалвано и е влязло в сила; с НП № 24-0804-006688/06.08.2024 г. са отнети 10 контролни точки, връчено е на 12.12.2024 г. и е влязло в сила. Цитираните наказателни постановления са приложени по преписката и приобщени по доказателствата по делото.

По оспорване истинността на положения подпис в част „Разписка“ на НП № 24-0804-005314/24.06.2024 г., с което са отнети 8 контролни точки и НП № 24-0804-006688/06.08.2024 г., с което са отнети 10 контролни точки по делото е назначена и извършена съдебно – почеркова експертиза, съгласно чието заключение, подписите срещу „Подпис“ в Разписка за получен препис от двете наказателни постановления с дата на получаване на разписките съответно на 04.12.2024 г. и 12.12.2024 г. не са положени от И. К. Г..

Съдът кредитира експертното заключение, като изготвено компетентно, безпристрастно, обосновано и надлежно аргументирано.

Въз основа на събраните доказателства и разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, при следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона предметна форма и съдържание, но в противоречие с материалния закон, при следните съображения:

Като правно основание за издаване на оспорения акт е приложена разпоредбата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157 ал. 4. Според указаното в чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В процесния случай по делото са представени наказателни постановления, в които е разпоредено отнемане на общо 40 контролни точки, с отбелязване в същите, че са влезли в законна сила. Заключението на извършената по делото съдебно – почеркова експертиза е формирано от вещото лице след извършено сравнително изследване на подписите на Г., положени в процесните наказателни постановления, представени в оригинал от административния орган и подписи на лицето в оригинали на заявления за издаване на документи за самоличност. Съгласно същото, установените различия в общите и частни признаци са характерни, устойчиви и самостоятелни, като такава съвкупност от различаващи се общи и частни признаци са достатъчни, за да се направи категоричен извод, че подписите в част „Разписка“ на двете наказателни постановления не са положени от И. К. Г.. Съдът кредитира това заключение изцяло, като извършено на база годен доказателствен материал, представен от административния орган – процесните наказателни постановления са представени в оригинал от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, т.е. като част от образуваните в посочената структура на МВР административнонаказателни преписки. Достоверността на връчването е абсолютно опровергана от изготвеното експертно заключение, поради което и не може да се приеме, че НП № 24-0804-005314/24.06.2024 г. и 24-0804-006688/06.08.2024 г. са влезли в законна сила, както е приел ответният административен орган в процесната заповед. Полагането на подпис в част „Разписка“ на НП удостоверява, че адресатът на санкционния акт е получил препис от същия, като разполага с право както да заплати глобата в намален размер в указан срок, така и да обжалва постановлението пред компетентната съдебна инстанция. За да произведе целените от закона правни последици, разпоредени в наказателното постановление, същото следва да е влязло в законна сила.

Максималният размер на контролните точки, както и условията и редът за тяхното отнемане и възстановяване са нормирани в Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 3 ал. 1 от цитираната Наредба, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Наказателното постановление като санкционен акт влиза в сила в две хипотези - след като изтекат сроковете за неговото обжалване или когато е потвърдено с влязло в сила съдебно решение. В процесния случай е установено по безспорен начин, че две от визираните в атакуваната заповед, издадени срещу И. Г. НП № 24-0804-005314/24.06.2024 г. и 24-0804-006688/06.08.2024 г. не са влезли в законна сила. Едновременно с това същите са послужили като основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка, доколкото с тях са отнети 18 контролни точки.

Съгласно нормата на чл. 2 ал. 1 от цитираната Наредба, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е 39. В процесния случай общо размерът на отнетите контролни точки по влезли в сила наказателни постановления, описани в обжалваната ЗППАМ и представени по делото възлиза на 22, т.е. за Г. като водач към датата на издаване на акта не е възникнало задължение по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП за връщане на СУМПС при компетентния орган на МВР, доколкото същият е правоспособен водач. Предвид това и не са налице фактическите предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171 т. 4 от ЗДвП, обективирана в процесната заповед.

В разглеждания случай доказателствата по делото сочат, че кумулативно не са налице всички, посочени в разпоредбата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагане на мярката: оспорващият е водач на МПС, но възприетото от фактическа страна отнемане на всички контролни точки на същия по установения административнонаказателен ред, респ. неизпълнение на задължението за връщане на СУМПС обективно липсва, съобразно заключението на приетата по делото съдебно – почеркова експертиза. Както се отбеляза по-горе, две от визираните в ЗППАМ наказателни постановления не са връчени надлежно, т.е. не са влезли в законна сила, предвид което и водачът Г. не е изгубил всички контролни точки, за да се ангажира отговорността му за връщане на СУМПС по реда на чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.

Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че жалбата е основателна, а процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000008/07.01.2025 год., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП е постановена в нарушение на материалния закон и като такава, следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото, основателна на основание чл. 143 ал. 1 от АПК се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Реално извършените такива възлизат на 1 010,00 (хиляда и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева внесена държавна такса, 600,00 (шестстотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 400,00 (четиристотин) лева заплатен депозит за съдебна експертиза, като същите следва да се възложат в тежест на ответната страна – ОД на МВР – Сливен.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000008/07.01.2025 год., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП по отношение на И. К. Г. е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – Сливен да заплати на И. К. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]сума в размер на 1 010,00 (хиляда и десет) лева, представляващи разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.