№ 3758
гр. Варна, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл. с. Лазар Василев
като разгледа докладваното от мл. с. Лазар Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502090 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от ГПК. Образувано е по частна
жалба вх. № 5019/20.09.2022 г. от „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. Девня, промишлена зона,
представлявано от изп. директор Д А, срещу Определение № 733/13.09.2022
г., постановено по ч.гр.д. № 965/2022 г. на РС-Провадия, с което съдът е
оставил без уважение молбата за допускане обезпечение на бъдещ
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от
ГПК, предявим срещу „ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД (в несъстоятелност) и
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, чрез налагане на
обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“ по изпълнително дело №
**********/2014 г. по описа на публичен изпълнител Т И при ТД на НАП-
Варна.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за
незаконосъобразно и неправилно. Счита, че изводът на съда, че бъдещият иск
е вероятно неоснователен буди недоумение, тъй като вероятната
основателност не е предпоставка за допускане на обезпечението.
Твърди, че съдът следва да изследва наличието на убедителни писмени
доказателства, като при липса на такива може да допусне обезпечението при
определяне на парична гаранция. Освен това сочи, че не е вярно
заключението на съда, че апортът в отношенията между „ДЕВНЯ
АВТОТРАНС“ АД и „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД е действителен. В тази връзка
сочи, че с влязло в сила съдебно решение ОС Варна е постановил относителна
недействителност на апорта по отношение на НАП и двете дружества.
1
Отделно от това твърди, че съдът неправилно е отнесъл
добросъвестността на владелеца към тази при данъчно задължените лица.
Сочи, че в конкретния случай искът е с правно основание чл. 124 от ГПК и
има за предмет установяване на осъществено добросъвестно давностно
владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС, като претенцията на дружеството
е, че след като в отношението между дружествата и НАП е прието, че апортът
е относително недействителен, то от датата на предаване на владението до
датата на налагане на възбрана на недвижимия имот от НАП и изнасянето му
на публична продан, са минали повече от 5 години и в полза на бъдещия
ищец е възникнало правото на собственост на друго придобивно основание, а
именно давностно владение.
Жалбоподателят сочи, че е налице обезпечителна нужда, тъй като
процесните имоти а изнесени на публична продан, като евентуалната им
продажба би го затруднила да реализира правата си на собственик. Намира и
поисканата обезпечителна мярка за допустима, доколкото същата е изрично
посочена в нормата на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид всичко изложено, моли да бъде отменено обжалваното
Определение, като съдът се произнесе по същество и допусне исканата
обезпечителна мярка.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Относно основателността на частната жалба:
След запознаване с писмените доказателства, представени в
обезпечителното производство и като съобрази приложимия закон,
настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
Производството по описа на Районен съд – Провадия е образувано по
молба с правно основание чл. 390 от ГПК от „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД с ЕИК
**********, за допускане обезпечение на бъдещ положителен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, предявим срещу
2
„ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД (в несъстоятелност) и НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, чрез налагане на обезпечителна мярка
„Спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № **********/2014 г. по
описа на публичен изпълнител Т И при ТД на НАП-Варна.
Към молбата са приложени писмени доказателства, а именно устав на
„ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД и протокол от учредително събрание от
03.02.2016г., от които се установява, че дружеството молител е учредено, като
в капитала му е внесена апортна вноска от „ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД,
представляваща множество недвижими имоти, част от които и процесните
такива.
По делото са приложени съобщение за насрочване на опис и съобщение
за продажба чрез търг с тайно наддаване, от които се установя, че процесните
недвижими имоти са изнесени на публична продан от ТД на НАП Варна, по
изпълнително дело № **********/2014г. в периода от 26.09.2022г. до
30.09.2022г.
По делото е представено и Решение на ОС Варна, с което съдът е
обявил за относително недействителна по отношение на държавата извършена
непарична вноска /апорт/ от „ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД /в несъстоятелност/,
в капитала на „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД с ЕИК **********, на правото на
собственост върху ПИ, съставляващ УПИ III – 3 в кв. 7 по плана на с.
Дебелец, общ. Дългопол, обл. Варна, одобрен със Заповед №
2783/26.07.1979г. с площ по скица 6300 кв.м., а по предходен документ за
собственост и удостоверение за данъчна оценка с площ от 8500 кв.м. при
граници: от двете страни път, УПИ № V, № IV, № ХV-3, № II, заедно с
реално построените в същия имот сгради, а именно А/ Двуетажна масивна
жилищна сграда – сграда за краткотраен отдих, без посочена площ по
предходен документ за собственост, а съобразно Удостоверение за данъчна
оценка с полезна площ 198 кв.м.; Б/ Построените в дворното място други
нежилищни обекти – бунгала 13 броя, с обща застроена площ 156 кв.м.
съобразно Удостоверение за данъчна оценка, по предявения от ТД на НАП
Варна против „ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, гр. Девня и „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД, ЕИК **********, гр. Девня
иск с правно основание чл. 216 ал. 3 вр. ал.1 т.3 от ДОПК.
При така заявената претенция за допускане на обезпечение на бъдещ
3
положителен установителен иск и при така поисканата обезпечителна мярка,
РС Провадия е приел, че е бъдещият иск е вероятно неоснователен само въз
основа на твърденията на молителя. Приел е, че във вътрешните отношения
между „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД и „ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД (в
несъстоятелност), извършената в полза на молителя апортна вноска е
действителна, от което следва, че молителят не може да придобие спрямо
апортиращия собствеността на процесните недвижими имоти на друго
основание, включително чрез давностно владение. По отношение на
държавата в лицето на НАП, съдът е приел, че извършеният апорт е
недействителен, видно от влязлото в сила решение на ВОС по чл. 216 от
ДОПК, респективно че молителят не се явява добросъвестен владелец спрямо
държавата и срокът за придобиване на имота по давност по отношение на
НАП не е пет години.
Съдът, като взе предвид релевираното искане за допускане на
обезпечение на бъдещ иск и като съобрази изложените твърдения на молителя
и представени доказателства, намира следното от правна страна:
Основателността на молбата по чл. 390 и сл. от ГПК за допускане на
обезпечение на бъдещ иск се обуславя от кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: допустимост на бъдещия иск, вероятна
основателност на същия, наличие на обезпечителна нужда, която да
обосновава допускането на обезпечението и ограничаване правната
сфера на противната страна по този начин, както и поисканата
обезпечителна мярка да съответства на търсената с иска защита.
За да бъде допустим бъдещият иск, същият следва да отговаря на
законоустановени изисквания на чл. 127 от ГПК, като задължително следва да
са посочени основанията, на които се основава искът, съответно в какво се
състои искането, като следва да е налице и правен интерес от предявяване
на иска. Видно от изложените в молбата по чл. 390 от ГПК твърдения,
молителят е посочил, че процесният имот е внесен в капитала му от бъдещия
ответник „ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД. Така извършената апортна вноска е
обявена за относително недействителна по отношение на НАП, но не може да
се приеме, че същата е недействителна и в отношенията между апортиращото
дружество и новоучреденото такова. Напротив, в техните вътрешни
отношения апортът е действителен и е породил своето вещнопрехвърлително
4
действие, респективно „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД е собственик на имота
именно на това основание. Предвид това за последното дружество не е налице
правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по реда
на чл. 124 от ГПК срещу „ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД.
Извън горното и предвид въведените от молителя твърдения и
представените писмени доказателства, съдът намира, че бъдещият иск не
може да бъде предявен по посочения от ищеца ред (чл. 124 от ГПК), а следва
да бъде разгледан по реда на чл. 269, ал. 1 от ДОПК. Посочената норма
предвижда, че трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да
предяви иск, за да установи правото си. Бъдещият ищец „ДАД ИНВЕСТ
2016“ АД има качеството на трето лице в производството по изпълнително
дело № **********/2014 г. по описа на публичен изпълнител Т И при ТД на
НАП-Варна, доколкото взискател по него е НАП, а длъжник е „ДЕВНЯ
АВТОТРАНС“ АД.
Нормата на чл. 269, ал. 2 от ДОПК посочва изрично, че този иск се
предявява срещу длъжника и взискателя, което им придава качеството на
задължителни другари, респективно така посочената правна квалификация
обуславя допустимост на иск и по отношение на двамата бъдещи ответници.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 3 от ДОПК, съдът уведомява
публичния изпълнител, ако бъде образувано исково производство. В този
случай публичният изпълнител може да премине към друг способ за
принудително събиране или да спре производството. Доколкото цитираната
норма е с императивен характер, то съдът е длъжен да уведоми публичният
изпълнител за наличието на така предявен иск. Последният от своя страна
разполага с оперативната самостоятелност в рамките преценката дали да спре
изпълнението или да пристъпи към друг способ за събиране на вземането. И в
двата случая обаче, с предявяване на иска от третото лице, изпълнението
срещу процесните недвижими имоти бива преустановено (спряно или
прекратено), до приключване на исковото производство и целта, която то
преследва в настоящия процес бива постигната.
Поради горното съдът намира, че поисканата обезпечителна мярка не е
адекватна на търсената с иска защита, защото същата се постига директно със
самото предявяване на иска по чл. 269 от ДОПК. Изложеното обезсмисля
иницииране на производство по обезпечаване на иска по реда на ГПК,
5
респективно такова не следва да бъде допускано.
Предвид всичко изложено по-горе, депозираната частна жалба следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното Определение на РС Провадия -
потвърдено.
Въз основа на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 733/13.09.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 965/2022 г. на РС-Провадия, с което съдът е оставил без уважение
молбата за допускане обезпечение на бъдещ положителен установителен иск
за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, предявим срещу „ДЕВНЯ
АВТОТРАНС“ АД (в несъстоятелност) и НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ, чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на
изпълнението“ по изпълнително дело № **********/2014 г. по описа на
публичен изпълнител Т И при ТД на НАП-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6