№ 7502
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20221110100537 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против Х. И. К. обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 200, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, по чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 3 494,98 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ******, 571,12
лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2021 г.; 51,29 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и
10,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 10.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2022 г. до
окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството собственик на топлоснабден
недвижим имот с адрес: [адрес] с абонатен № ******, а с това и на потребител – клиент за
битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия до имота, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че през
процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо
дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
1
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответникът,
като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Х. И. К. не е погасил в срок дължимите
суми за главница в размер от 3 494,98 лева за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия в размер от 571,12 лева за периода от 15.09.2019 г. до 10.01.2021 г.; за цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в размер от 51,29 лева за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и за лихва за забава върху същата в размер от 10,93 лева за
периода от 01.12.2018 г. до 10.11.2021 г. С тези доводи [фирма] обосновава правния си
интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените осъдителни
искове. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху двете главници, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им плащане. Претендира
разноски.
В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от 04.04.2022 г. (с оглед
изричното изявление на ответната страна, обективирано в депозирана по делото писмена
молба от 23.05.2022 г., че поддържа именно този отговор) ответникът Х. И. К. оспорва
предявените искове с твърдението, че част от процесните суми и конкретно тези, начислени
за периода до 07.01.2019 г., са недължими от него поради погасяването им по давност.
Намира за приложим към вземанията тригодишния давностен срок по чл. 111 ЗЗД с оглед
характера им на периодични плащания. Посочва, че за всяка една от процесните месечни
суми давността е започнала да тече считано от изтичане на 30-дневния срок за заплащането
й. Предвид това и при съобразяване с конкретната дата, на която е подадена исковата молба
– 07.01.2022 г. давностният срок е изтекъл за посочения от ответника период. С оглед
акцесорния им характер, погасени по давност на основание чл. 119 ЗЗД са и лихвите за
забава, начислени върху главниците, претендирани за периода до 07.01.2019 г. С отговора
ответникът заявява, че не оспорва и признава исковете в останалата част, касаеща непокрити
по давност суми. Претендира присъждане на разноски според отхвърлената част от
исковете.
В депозирана по делото писмена молба от 17.06.2022 г. третото лице – помагач на
страната на ищеца - [фирма] посочва, че не оспорва исковите претенции, считайки същите за
доказани и основателни. Излага твърдения, че дяловото разпределение на топлинна енергия
за абонатен номер ****** през двата отчетни периода в рамките на процесния, а именно от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е извършвано в съответствие
с действащите нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно правоотношение между него и ответника с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни
Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния
топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
2
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник „М.“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила,съгласно която
„битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот,
по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота
става страна по продажбеното правоотношение.
В случаите на установена облигационноправна обвързаност между страните на
изследване подлежи и въпросът относно наличието на реално извършена доставка на
топлинна енергия до имота на потребителя и съответно нейната стойност.
Предвид становището на ответника, изразено с отговора на исковата молба, наведените
възражения и направено признание, с проекта за доклад по делото, обективиран в
определението от 31.05.2022 г. и обявен за окончателен такъв, с оглед липсата на оспорване
от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени всички
обстоятелства, включени във фактическия състав, пораждащ процесните вземания, а
именно: наличието на облигационно правоотношение между страните във връзка с
доставката на топлинна енергия до процесния имот, изпълнението от страна на ищеца на
задължението по същото да достави през исковия период топлинна енергия, възлизаща на
претендираната стойност от 3 494,98 лева, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението вследствие от това, равняващо се на сумата от 571,12 лева, възникване на
задължение за ответника за заплащане на цената за извършената услуга дялово
разпределение на топлоенергията, чиято обща стойност възлиза на сумата от 51,29 лева,
както и, че в рамките на процесния период действително е извършвано това разпределение.
Основният спорен въпрос по делото е относно конкретните дължими от ответника
вземания, с оглед въведеното от същия правопогасяващо възражение с твърдение, че част от
тях – претендираните за периода до 07.01.2019 г. са погасени по давност. Съдът, при анализ
на събраните по делото доказателства, намира този довод за неоснователен, предвид
следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е
приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на
месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119
ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването
по давност на главницата.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е подадена исковата
молба – 07.01.2022 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните
вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че поначало покрит от приложимия
тригодишен давностен срок е периодът от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., отчитайки
обстоятелството, че изискуемостта на главницата за месец октомври 2018 г. е настъпила на
15.12.2018 г., а изискуемостта на главницата за следващия месец ноември – на 14.01.2019 г.,
а с това и преди 07.01.2019 г. (три години преди датата на депозиране на исковата молба).
За изясняване на въпроса погасена ли е по давност конкретна част от процесната
главница, произнасянето по който е обусловено от данни за помесечните задължения,
включени в общия процесен период, по делото е допуснато изслушването, а впоследствие и
прието, без проведено оспорване от страните, заключението на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, изследвала начислените и дължими суми за топлинна
енергия по процесната партида с абонатен № ****** за топлоснабден имот с адрес: [адрес] с
клиентски № **********. Експертизата изяснява, че за процесния абонатен номер при
ищцовото топлофикационно дружество са начислени суми за топлинна енергия, които се
фактурират ежемесечно и са прогнозни месечни вноски, изчислени на база потребление от
предишен период, а след края на отоплителния такъв от фирмата за дялово разпределение се
изготвят изравнителни сметки за разхода на топлинна енергия в сградата на база на реален
отчет на уредите за дялово разпределение. В заключението се посочва, че съгласно данните
от издадените от [фирма] фактури, както и тези, следващи от индивидуалните справки за
отопление и топла вода от ФДР, касаещи процесния период, за времето от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., включено в рамките на общия исков период с начален момент от 01.05.2018 г.
и останал непокрит от давностния срок, общата стойност на начислената главница за
доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 3 494,98 лева, включваща суми за
отопление и битово горещо водоснабдяване в общ размер от 2 158,67 лева (от която 679,81
лева за отопление и 1 478,86 лева за БГВ /в тази част, при пресмятане на отделните суми за
всеки месец съдът намира, че вещото лице е допуснало техническа грешка при
пресмятането, като общата начислена сума за този компонент възлиза на 1 478,86 лева,
вместо на посочените от експерта 1 581,10 лева, което не променя извода относно крайния
размер на дължимата от абоната стойност/ и 1 336,31 лева - стойност на изравняването, в
случая чрез суми за доплащане от абоната. В експертизата изрично е отразено, че тази сума
касае задълженията за периода от 01.11.2018 г., в който смисъл са и данните, отразени в
таблица № 1 от заключението (л. 114 от делото). При изслушването си пред съда вещото
лице също изяснява, че експертизата установява начислените и дължими суми по процесния
абонатен номер именно за периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2020 г., като
крайната дължима сума е за този период. Съдът кредитира заключението, преценявайки го
по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано изготвено – въз основа на събраните
по делото писмени материали и допълнително извършена проверка на относимите
документи, отговорило на поставената задача при проследяване на помесечно и общо
дължимите суми за топлинна енергия в рамките на периода.
Ето защо, съдът намира, че в случая вземането в общ размер на сумата от 3 494,98
4
лева, дължимо за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., останал непокрит от
тригодишният давностен срок, е изискуемо и дължимо на общо основание от ответника.
Предвид това, предявеният главен иск с правно основание чл. 200, вр. чл. 79, ал. 1,
предл 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен, като се
постанови отхвърлителен диспозитив за периода от 01.05.2018 г. до 30.10.2018 г., предвид
установената по делото дължимост на сумата от 3 494,98 лева за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г.
Върху главницата е дължима и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.01.2022 г. до окончателното плащане, както и лихвата за
забава, за която страните не спорят (с оглед изричното признание на исковете в тази част от
ответника), че за претендирания период от 15.09.2019 г. до 10.11.2021 г. възлиза на сумата
от 571,12 лева, предвид и липсата на доказателства за извършено от ответника Х. К.
плащане на дължимите суми в изискуемия срок.
Следователно, предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземането в размер от 571,12
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2021 г.,
начислена върху задължението за цена на топлинна енергия, се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия поначало следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Изясни се, че по делото е безспорно, както възникването в тежест на ответника Х. К., в
качеството му на потребител и клиент на топлинна енергия за битови нужди, на
задължението за заплащане на ищеца на възнаграждение за дялово разпределение, така и, че
в рамките на исковия период действително е било извършено такова, в случая от
подпомагащата страна [фирма], чиято стойност възлиза на сумата от 51,29 лева.
Предвид това и при съобразяване на конкретния период, за който е предявено
вземането – 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., по вече изложените съображения във връзка с
приложимия давностен срок и началния му момент, обусловен от настъпване изискуемостта
на вземането, съдът намира, че част от това вземане и конкретно дължимата сума за месец
октомври 2018 г. в размер от 8,13 лева (определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, при
съобразяване с данните за помесечните задължения за такса за отчет на уредите за дялово
разпределение от ФДР, отразени в таблица № 3 от заключението на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза – л. 116 от делото, както и с безспорния размер на
вземането за целия процесен период от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., равняващ се на сумата
от 51,29 лева) е покрита с тригодишната давност.
Ето защо, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение следва да
се приеме за доказана в останалия претендиран размер от 43,16 лева за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. (съгласно експертното заключение), в която част предявеният
иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен, а за разликата над същата до пълния предявен размер от 51,29 лева за периода от
01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. – отхвърлен поради погасяване по давност на тази част от
вземането.
Като законна последица от уважаване на иска върху сумата от 43,16 лева следва да се
присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2022 г.
5
до окончателното плащане.
По отношение на вземането в размер на сумата от 10,93 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, заявена за периода от 01.12.2018 г. до 10.11.2021 г.,
доколкото липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на главницата, то
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не се
твърди и не се доказва от страна на [фирма] да е била отправена покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба и касаеща посочения
период, поради което предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло. За пълнота следва да се посочи, че самостоятелно
основание за недължимост на част от тази лихва, начислена върху главницата за периода от
01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., е и погасяването по давност на главното вземане, което
обуславя и погасяване по давност на акцесорното такова – арг. чл. 119 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част, има всяка от страните. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковите
претенции, следва да бъде присъдената сумата от 611,96 лева – сторени по делото разноски
за държавни такси, депозит за съдебносчетоводната експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
характеризиращо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от
1,39 лева – разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение. Заплащането
на последното в общ размер от 300 лева (в рамките на минималния такъв, установен в чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция/) съдът намира за установено по делото, с оглед
отразеното в представения договор за правна защита и съдействие № ****** от 30.06.2022 г.
(л. 77 от делото) плащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част същият има
характера на разписка, удостоверяваща заплащането му – арг. т. 1 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. И. К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] по исковете с правно основание чл. 200,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 3 494,98 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен №
******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.01.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 571,12 лева,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 10.11.2021 г. и сумата от 43,16 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.10.2018 г., иска за сумата над уважения размер от 43,16 лева до пълния предявен размер
от 51,29 лева или за сумата от 8,13 лева, представляваща цена на услугата дялово
6
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. и иска за
сумата от 10,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 10.11.2021 г.
ОСЪЖДА Х. И. К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 611,96 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Х. И. К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1,93 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7