Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по реда на чл. 629 и сл. от ТЗ. Молителят "Р." Е. със седалище и адрес на управление гр.С., район Искър, ул. 5.,№1 и с ЕИК ********* твърди, че между него и ответника по молбата за несъстоятелност "П. М. Г."Е. е подписано споразумение на 20.3.2009г. за уреждане на дълг на последното за извършени печатарски услуги, като в чл. 2 от това споразумение дружеството-длъжник е поело задължението да погаси дълга си на шест вноски, дължими до 12- число на месеците от април до септември 2009г. ,като извън споразумението е останал дълг от сумата 25152 лева по фактура №317/22.1.2009г., поради уверението, че същата ще бъде платена веднага. Ответникът е извършил частично плащане по дълга на 13 и 15 април 2009г. и на 21.5.2009г., като след тази дата е преустановил плащанията по задължението. Останала е неразплатена и фактура 317/22.1.2009г.Към момента на подаване на молбата , молителят е начислил в счетоводството си следния размер на задължение на ответното дружество: 31 589,56 лева, представляваща неплатена част от признатото със споразумението задължение от 20.3.2009г. и сумата от 25 152 лева, представляваща неплатена сума по горепосочената фактура., както и сумата от 5 410,46 лева, представляваща начислена договорна лихва, съгласно споразумението и законна такава върху дължимата сума по фактурата, останала извън споразумението. Освен неизпълнението на задълженията към този кредитор, молителят твърди, че "П. М. Г."Е. не е в състояние да изпълнява изискуеми парични задължения по търговски сделки и на други кредитори, а също е и свърхзадължен. Твърди, че дружеството не разполага с имущество, достатъчно за удоволетворяване на кредиторите, без опасност за техните интереси. Моли на основание чл. 607а във връзка с чл. 608, ал. 2 от ТЗ да бъде обявена неплатежоспособността на "П. М. Г."Е., да бъде определена началната й дата, евентуално - ако съдът приеме, че длъжникът е платежоспособен - да бъде обявена свръхзадължеността на "П. М. Г."Е. и да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на същото дружество, както и да бъде определен временен синдик. Ответникът "П. М. Г."Е. в депозирания отговор заема следното становище: макар молителят да се явява по смисъла на закона кредитор по търговска сделка, не е настъпил падежа / изискуемостта / на това задължение, тъй като в споразумението няма посочена година ,а само месец като дата, от която настъпва изискуемостта на вземането. Следователно не е налице първата предпоставка за уважаване на молбата, същата да е подадена от кредитор по търговска сделка и да се касае за неизпълнение на изискуемо парично задължение. Второ, счита, че не следва да се прилага презумпцията на чл.608 ал 3 от ТЗ, тъй като длъжникът може да плаща на едни кредитори, а към други да не обслужва задълженията си. Освен това с представените писмени доказателства , изрично посочени на стр. 27 от делото , ответникът намира, че е платежоспособен. Също така , след като посочва размера на задълженията и краткросрочните активи, намира, че е налице и твърдяваната свръхзадлъжнялост на дружсетвото , по няколко причини: налична стока в размер на 51 917,54 лева, която ще бъде продадена с надценка, както и наличие на подписани договори за реклама с клиенти, които прилагат , на обща стойност от 105 167,88 лева ,както и неполучени вземания по издадени фактури за м.1 и 2 .2010г. като всички тези вземания за 2010 г. към 9.2.2010г. са на обща стойност от 147 629,88 лева. С оглед на това счита подадената молба като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност намира за установеното следното : За да бъде открито производство по несъстоятелност, трябва да са налице трите предпоставки, предвидени в чл. 608, ал. 1 от ТЗ - длъжникът да е търговец по смисъла на ТЗ, да е налице неизпълнено изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение по търговска сделка или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност и да е подадена молба до съда. Първите две предпоставки са материалноправни, третата - формална. Наличието на трите предпоставки едновременно е необходимо, за да може да се открие производство по несъстоятелност. Настоящото производство е образувано по подадена от търговско дружество молба, твърдящо че е кредитор на ответника по търговска сделка - договор за извършване на печатарски услуги, по който са издадени фактури с №№ 202/20.10.2008г,315/20.1.2009г и 316/ 20.1.2009г./ находящи се на стр. 7-9 от делото / като за погасяване на задълженията по тези фактури е сключено споразумение от 20.3.2009г. на стр. 5 от делото, с което е договорено разсрочено заплащане на задължението по тях, като е прието в чл.2 ,че то ще става на шест месечени вноски, без обаче да е посочено изрично за коя година става дума. Издадена е и фактура 317/22.1.009г., която е извън обхвата на това споразумение и за която няма спор, че дължимата сума не е платена от ответника. Съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива срещу търговец. Търговското качество на ответника е безспорно, тъй като се касае за търговско дружество - Е., рег. в ТР с ЕИК *, управлявано и представлявано от Р. Р., със седалище и адрес на управление гр. К., ул."Б."№5/ извършена е служебна справка от съда в АВ/. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ търговските дружества са търговци. Горното обстоятелство се установява от извършената от съда служебна справка по партидата на търговеца в търговския регистър към Агенцията по вписванията. Ето защо може да се направи извод, че е налице първата материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. Другата предпоставка е молбата да е подадена от кредитор с изискуемо паричн¯ задължение. Съгласно нормативното определение на чл. 286 от ТЗ това са сделките, сключени от търговеца при и по повод извършването на занятието му , а също и тези изрично изброени в чл. 1 ал 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните. Няма спор, че сключената между страните сделка е търговска. И двете страни по нея имат качеството на търговци - по- горе се посочи за ответника, същото качество и на същото основание притежава молителят, който има организационното качество на Е./ извършена е служебна справка от съда в търговския регистър към АВ/. От тази справка се установява и настъпилата промяна в наименованието на дружеството кредитор от " А. Р." в "Р. "Е. / промени от 10 и 24 април 2009г./. Сключената между тях сделка е при и повод на тяхното занятие, тъй като ответникът е издавал списание Beauty и с молителят е сключил договор за печатарски услуги, за което са сътавени и горецитираните данъчни фактури. Освен да е налице такава търговска сделка , същата следва да е действителна , да не е развалена и задължението да е изискуемо. Няма спор, че задължението на ответника към молителя е парично , същият не спори ,че не го е погасил, не спори и не се позовава на недействителност на сключената сделка. Спорен е въпросът дали е настъпила изискуемост на задължението по споразумението, тъй като съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Наистина в споразумението липсва точна дата : посочен е само ден и месец, но не и година. Въпреки това съдът намира ,че съгласно чл. 20 от ЗЗД следва да се търси при тълкуването на договорите, действителната воля на страните. След като страните са се споразумяли за уреждане на задължение , което вече е било просрочено, то действителната им воля е погашението да стане съгласно възможностите на длъжника, но в сравнително най- кратки срокове и при договоряне през месец март 2009 г., при посочване на месеци до септември следва да се приеме, че се касае за месеци от същата 2009г., тъй като не е уговорено друго. Въпреки това е налице безспорно изискуемо задължение по фактура № 317/ 22.1.2009г. ,която е извън приложното поле на тази спогодба и чийто срок за плащане е от датата на нейното издаване , доколкото не е уговорено друго. Това не се доказа в процеса , поради което задължението по тази фактура от 25152 лева е станало изискуемо на 22.1.2009г.Следователно тази предпоствака в закона е посочена като наличие на неплатежоспособност на търговеца. За другото задължение, което съдът нимар с горните мотиви също за изискуемо неплтежоспособоността е настъпила на 21.5.2009г. Легалното определение на термина "неплатежоспособност" се съдържа в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Както се посочи по -горе трябва да е налице изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение на ответника по търговска сделка или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Този факт е доказан. Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ в ал. 2 съдържа една презумпция, че е налице неплатежоспособност, когато длъжникът е спрял плащанията. В този случай е налице тази хипотеза. Изцяло в тежест на длъжника - ответник в настоящото производство е да обори тази презупция, т.е. че е продължил да погасява задълженията си . Съгласно константната практика на ВКС , ако длъжникът е спрял плащанията по отношение на един кредитор, не може да се счита ,че същият е неплатежоспособен. Стриктното тълкуване на горепосочената норма означава длъжникът да е спрял всички плащания. При систематично тълкуване на тази разпоредба с нормата по ал. 3 от същия член ,т.е. че може да е налице неплатежоспособност и при условие, че длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори, означава да се търси обективен критерий, за да се приеме ,че длъжникът е неплатежоспособен и като такъв се явяват приетите от доктрината коефициенти : на обща ликвидност, коефициент на бърза ликвидност, коефициент на незабавна ликвидност, коефициент на абсолютна ликвидност. Всички тези коефициенти са качествени показатели за възможността на длъжника да изплаща текущите си задължения с текущите си активи. В отговора си ответникът поддържа становището, че въпреки че е спрял плащанията тези негови показатели са достатъчно добри, и означават , че е оборил съществуващата презумпция, като не спори че е спрял всички плащания. Спряно е и плащането към НАП - признато от длъжника задължение в размер на 26 730,24 лева, като е депозирано искане за прихващане на 4.1.2010г. Признати са задължения към доставчици 246 098,40 лева. От изслушаната и необорена СИЕ, от вещо лице Б. се установяват посочените по- горе коефицинети както следва : на обща ликвидност 1,14, на бърза ликвидност 0,95, коефицинет на незабавна ликвидност 0,95 като този на абсолютната такава е - 0,08. Всички тези коефициенти са под 1, които дават основание на съда да приеме, съгласно приетата икономическа теория ,че дружеството длъжник среща трудности за покриване на задълженията си , същите нямат временен характер, а са трайни такива. Представените по делото счетоводни регистри , подробно изборени на стр. 29 от делото не са оспорени от молителя. В писмената си защита обаче процесуалният представител на молителя прави възражение, че същите не могат да се ценят като годни доказателства по следните съображения: съгласно чл. 182 от ГПК и чл. 55 от ТЗ същите следва да са редовно водени, а за да са редовно водени, същите следва да отговарят на изискванията на ТЗ и ЗСч чл. 55 ал 2 от ТЗ, като същият приема, че е налице, доказано от изслушаната СИЕ нарушение на счетоводните /основни/ принципи както следва : •началният баланс за всяка година трябва да съответства на заключителния баланс за предходната година - чл. 54 ТЗ и чл. 4 т.7 ЗСч.;съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за^тяхното получаване чл. 4 т.4 ЗСч.;• документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като се спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство - чл. 4 ал.З ЗСч.• разходите и приходите да се класифицират и представят във финансовите отчети при условията и по реда на приложимите счетоводни стандарти -чл. 17 ЗСч.Съдът намира, че тези принципи за редовно водено счетовдство са нарушени, но в рамките на това производство само счетоводните регистри и записванията в търговските книги на ответника могат да послужат като доказателство за формиране на крайния извод. Въпреки констатираните пропуски в счетоводните записвания е ясно че посочените по- горе коефициенти и всякаква липса на парични средства в каса и по разплащателни с/ки / вещото лице обяснява ,че минус по разплащателна с/ка означава наложен запор от ТД на НАП/ говорят за трайни затруднения за погасяване на краткосрочните задължения с краткосрочните активи. Основната теза на длъжника по първото искане за неплатежоспособност е, че наличните активи - стоки и бъдещи приходи от сключени договори за реклама, час от които приложени по делото стр. 31-46 от делото ще дадат възможност на длъжника да погаси задълженията си . Наличната стока , съгласно заключението на вещото лице е в размер на 51 917,54 лева / в отговора и оборотната ведомост са посочени / , която с дължимото ДДС и съответна надценка прави посочената в баланса стойност от 84 106,41 лева и вземания от клиенти в размер на 27 114,68 лева. Посочените в оборотната ведомост приходи от бъдещи периоди , които се основават на сключени договори за реклама , съдът намира, че неправилно са включни , тъй като същите не са фактурирани, по тях няма изпълнение. Следователно вещото лице правилно е установило и високият коефицинет на задлъжнялост на ответника 3,42 . С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 608 от ТЗ, поради което на това основание следва да се открива производство по несъстоятелност на ответника. Още веднъж следва да ес посочи , че първо, длъжникът не е оборил презупцията по чл. 608 ал 2 от ТЗ, в това производство е доказано спирането на плащания към два кредитора, молителя и ТД на НАП. Не е доказано плащане към оснатаналите изброени от вещото лице кредитори, и второ горецитираните по-горе показатели дават възможност на съда да направи извода за тарйна невъзможност да се обслужват текущи задължения с текущи активи. Твърди се, че ответникът е и свръхзадължен. Това е алтернативно подържаното искане от молителя. По правноорганизационната си форма ответникът е еднолично дружество с ограничена отговорност, поради което е сред кръга субекти, по отношение на които може да бъде открито производство по несъстоятелност на основание свръхзадълженост - чл. 607а, ал. 2 от ТЗ. Съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че по баланса на дружеството към 31.12.2000 г. общият размер на задълженията му е 284 хиляди лева, а имуществото на длъжника по посочения баланс са/ стр. 103/ 5000 внесен капитал, ДМА 43 хил. лева , материални запаси 52 хил. вземания 51 хил. и касова наличност 1 лева, или общо активи в размер на 194 хиляди лева. Съдът не приема, че посочената сума от 243 хиляди лева, представляваща приходи за бъдещи периоди представляват реални активи. Същите неправилно са осчетоводени , тъй като за тях има подписани договори всички от 21.1.2010г. и един от 5.1.2010г., които са само договори, същите са сключени след подаване на молбата за обявяване в несъстоятелност и по- конкретно след уведомлението до ТД на НАП , поради което съдът намира, че същите са създадени за нуждите на процеса, и не могат да бъдат осчетоводявани като приходи, тъй като същите касаят период след приключване на баланса от 2009г. Следователно е налице и свръхзадлъжнялост на дружеството. Съгласно нормата на чл. 631 от ТЗ, съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или ,че той разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. От списъка на кредиторите, заключението на вещото лице се установява наличието на големи задължения към множество кредитори вкл. към държавата с произход данъци и осигуровки. С налични парични средства дружеството не разполага. Единственото имущество, което обезпечава задълженията на длъжника съгласно чл. 120 от ЗЗД представляват собствения капитал, който се води само счетоводно , и машини и съоръжения на стойност 43 хиляди. Особено в условия на криза материалните запаси представляват трудно реализирани активи, в противен случай длъжникът би ги отчуждил и би погасил задълженията си . Определено нито имуществото е достатъчно да обезпечи задълженията на търговеца, нито затрудненията му са временни, а опасност за интересите на кредиторите съществува, тъй като повечето от тях са хирографарни такива. С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че молбата по чл.695 от ТЗ е основателна и като такава следва да бъде уважена. Длъжникът разполага с имущество, което може да покрие разноските по несъстоятелност, поради което производството не следва да бъде спирано. Тъй като не е направено исконе за прекратяване на дейноста и за обявяване в несъстоятелност, съдът не се поризнася по чл. 630 ал 2 от ТЗ. т Водим от горното ВТОС РЕШИ: ОБЯВАВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА /СВРЪХЗАДЛЪЖНЯЛОСТТА/ на "П. М. Г."Е. със седалище и адрес на управление: гр. К., област В. Търноов, пл.Б., №5 с ЕИК * , ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА "П. М. Г."Е. със седалище и адрес на управление: гр. К., област В. Търноов, пл.Б., №5 с ЕИК *, ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "П. М. Г."Е. със седалище и адрес на управление: гр. К., област В. Търноов, пл.Б., №5 с ЕИК *, от 21.5.2009г./ дата на последно, извършено от дружсетвото плащане / ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на "П. М. Г."Е. със седалище и адрес на управление: гр. К., област В. Търноов, пл.Б., №5 с ЕИК *, НАЗНАЧАВА ВРЕМЕНЕН СИНИДИК Иван Тодоров Балабанов с ЕГН: * от гр.Г. ул."Й. С." №23 2 ап 6,. ОПРЕДЕЛЯ датата на първото събрание на кредиторите на 10.6.2010г. 14,00 часа зала 11 на ВТОС. Решението подлежи на вписване в търговския регистър към АВ и в книгата за несъстоятелноста при ВТОС. На основание чл. 694 от ТЗ решението поделжи на незабавно изпълнение. Препис от него да се връчи на АВ и да се впише в търговсикте книги при ВТОС. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в седмичен срок от вписването му в Търговсия регистър. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |