Р Е Ш
Е Н И Е
№ 664
04.01.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 749 по описа за 2021 г. на Административен
съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.К.Д., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена
чрез адв.Г.Г., против Заповед
№ 4581з-813/01.07.2021г. на Ректора на Академията на МВР - гр.София.
Жалбоподателят посочва, че с горепосочената заповед му било
наложено наказание „отстраняване от академията“ на основание чл. 170, т. 1 и
чл. 168, т. 5, вр. чл. 163, т. 4 от ПУДАМВР за извършено нарушение по чл. 162, т.
12 от ПУДАМВР. Заявява, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не била
съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в
разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ПУДАМВР. Изтъква, че липсвал основен реквизит
от съдържанието, който следвало да е неизменна част от заповедта, а именно
„място, време и обстоятелства, при които е извършено нарушението“. В заповедта липсвало ясно и конкретно описание
на твърдяното за извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, както и на
механизма на неговото извършване. Налице било препращане към обстоятелства,
установени в хода на наказателно производство, без да бил коментиран въпросът
за това, че жалбоподателят се счита невиновен по това производство до доказване
на противното. Очевидно било при това положение, че с издаване на заповедта
презумпцията за невиновност била грубо нарушена.
В заповедта било извършено и позоваване на доказателства,
които не били пряко и непосредствено събрани от наказващия орган, а евентуално били
приобщени в наказателното производство, с което последният не разполагал.
Поради това и санкциониращият орган не бил изпълнил задълженията си пряко и
непосредствено да се запознае със случая и да събере необходимите данни и
доказателства, на база на които да достигне до правилни фактически и правни
изводи.
Дадената правна квалификация на твърдяното нарушение също била
неясна и неправилна.
Тези обстоятелства определяли обема на дисциплинарното
обвинение срещу жалбоподателя като курсант в Академията на МВР и съответно
предопределяли параметрите на неговата защита. Неяснотата относно съществени
обективни елементи от твърдяното нарушение винаги представлявала несъответствие
на издадената заповед със закона.
Обжалваната заповед била издадена и при съществено нарушение
на административно- производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. На жалбоподателя не била връчена нарочна заповед, от която да разбере за
воденото срещу него дисциплинарно производство, за твърдяните нарушения и
доказателствата, които го уличават. Изискваните от него обяснения не били дадени
с конкретна цел, а принципно и при липса на яснота относно повода за
изискването им.
От формална гледна точка съдържанието на заповедта също не
отговаряло на изискванията на процесуалния закон, тъй като било непълно, неясно
и давало поводи за различни тълкувания.
На трето място се изтъква, че не били налице фактическите и
правни основания за издаване на заповедта, тъй като жалбоподателят не бил
извършил дисциплинарното нарушение, визирано в нея. В тази смисъл обжалваната
заповед противоречала на материалния закон, което било основание за нейното
оспорване по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Посоченото в заповедта твърдение,
че жалбоподателят извършил действия, уронващи престижа и доброто име на
академията, не отговаряло на истината.
Твърди се още, че обжалваната заповед е несправедлива и не
съответства на целта на закона - основание за оспорването й по смисъла на чл. 146,
т. 5 от АПК. Налагането на наказание за неясно и неизвършено нарушение при
всички положения било несправедливо и ненужно за постигане на целите на
дисциплинарното наказание, насочено към санкциониране, поправяне и
превъзпитание на нарушителя. Още повече, че наложеното наказание било
най-тежкото по вид и размер измежду наказанията, предвидени в разпоредбата на
чл. 163 от ПУДАМВР.
С оглед на гореизложеното, жалбоподателят моли за цялостна
отмяна на Заповед № 4581з-813/01.07.2021 г. на Ректора на Академията на МВР -
София като незаконосъобразна, както и за присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът по жалбата – РЕКТОР НА АКАДЕМИЯТА НА МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – гр.София, не изразява становище по основателността на
жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
С Писмо № УРИ 272р-11916/31.05.2021 г. Директорът на ОД на МВР
- Хасково уведомява Ректора на Академията на МВР ст. комисар И. В., че на
28.05.2021 г. при проведена специализирана полицейска операция под наблюдението
на Районна прокуратура – Хасково, по план за противодействие на престъпления,
свързани с наркотични вещества, бил спрян за проверка лек автомобил марка * рег.№ *КМ, движещ
се в посока гр.Ивайловград, в който пътувал А.К.Д., с ЕГН : **********, курсант
в III курс, специалност ППООР на факултет „Полиция“ при Академията на МВР,
факултетен № РБП1705463. В хода на проверката А.К.Д. се представил, че е
курсант в Академията на МВР и заявил на проверяващите служители, че в личния му
багаж, намиращ се в багажното отделение на автомобила, държи количества
наркотични вещества - около 50 гр. „Марихуана“ и 100 таблетки „Екстази“.
В писмото е отбелязано, че при проведените
процесуално-следствени действия, в сак, намиращ се в багажното отделение, били
открити 53.8 грама брутно тегло суха зелена листна маса, която при направения
полеви нарко-тест реагирала на „Марихуана“ и 100 броя таблетки с 40.6 грама
брутно тегло с розов цвят, които при направения полеви нарко-тест реагирали на
наркотично вещество. Веществата били предадени с протокол за доброволно
предаване от А.Д.. По случая било образувано ДП № 160/28.05.2021 г. по описа на РУ - Свиленград за престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. По образуваното досъдебно производство на курсант Д.
било повдигнато обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл. 354а, ал.
3, т. 1 от НК. Първоначално А.Д. бил задържан за срок от 24 часа в РУ, а впоследствие
му била наложена постоянна мярка за неотклонение парична гаранция.
До А.Д. е отправена Покана за даване на обяснения рег.№
4581р-7560/16.06.2021 г. от Ректора на Академията на МВР, връчена му на 17.06.2021
г. в 12.32 ч., за удостоверяване на което връчване жалбоподателят е положил
саморъчен подпис. В поканата е посочено, че са постъпили данни, че на
28.05.2021 г. курсантът е бил задържан след проведена СПО под наблюдението на
Районна Прокуратура - Хасково за противодействие на престъпления, свързани с
наркотични вещества за това, че в него са намерени наркотични вещества - дисциплинарно
нарушение по смисъла на Правилника за устройството и дейността на Академията на
МВР. Отправено е искане в срок от три дни писмено да отговори на следните
въпроси: 1. Запознат
ли e
с Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР? 2. Употребявал ли е наркотични
вещества? 3. За
случилото се уведомил ли е някого от служебното ръководство на факултет
„Полиция“ или Академия на МВР? 4. Ако „да“, кого, по какъв начин? 5. Ако „да“,
какво точно е информирал? 6. След задържането след проведената СПО, какви мерки
са предприети срещу него? 7. Други обяснения по случая, по негово усмотрение.
В предоставения му тридневен срок жалбоподателят не е
представил писмени обяснения, нито е изтъкнал причини, които да са
възпрепятствали даването на обяснения от негова страна.
По скучая е изготвена Докладна записка peг.№ 4581р-7861/23.06.2021
г. от декана на факултет „Полиция“ при Академията на МВР до ректора на
Академията, с която се предлага на курсант А.К.Д. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „отстраняване от академията“.
С оглед така установените факти е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед № 4581з-813/01.07.2021 г. от Ректора на
Академията на МВР, с която на основание чл. 170, т. 1 и чл. 168, т. 5, вр. чл.
163, т. 4 от ПУДАМВР, за извършено нарушение по чл. 162, т. 12 от ПУДАМВР - уронване
на престижа на академията, на А.К.Д. с ЕГН : **********, курсант в III курс,
специалност ППООР на факултет „Полиция“ при Академията на МВР, фак.№
РБП1705463, се налага дисциплинарно наказание „Отстраняване от академията”,
считано от датата на връчване на заповедта. Като фактическо описание на
извършеното нарушение в заповедта е възпроизведено посоченото в горецитираното Писмо
№ УРИ 272р-11916/31.05.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, като е
посочено, че извършеното от курсант А.
Д. деяние е уронващо престижа на Академията на МВР. Заявено
е, че от субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вина
пряк умисъл. Безспорно било доказано, че курсант Д. е знаел за задължението си
да не уронва престижа на Академията на МВР, знаел, че държането на наркотични
вещества е тежко закононарушение,
характеризиращо се с особено високо обществена опасност, извършването на
което от страна на курсант в Академията на МВР било от естество силно да
засегне в негативен аспект авторитета на академията, но въпреки това го
извършил. В тази връзка е прието, че се касае за особено тежко дисциплинарно нарушение,
чиято тежест в значителна степен надвишава обикновената за дисциплинарните
нарушения от същия вид. При определянето на дисциплинарното наказание е прието,
че от цялостното поведение на курсант Д. не може да се направи извод за
наличието на смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства, но че е налице
по-небрежно отношение към обучението му, което съпоставено с характера и
тежестта на извършеното деяние е несъвместимо с основната му бъдеща задача като
полицейски служител, а именно противодействие на престъпността, опазване на
обществения ред и защита на правата и свободите на гражданите.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена
на жалбоподателя на 16.07.2021 г. срещу подпис, а жалбата срещу същата е
подадена на 29.07.2021 г. и заведена в Административен съд – Хасково под вх.№
4917/29.07.2021 г.
Към доказателствения материал по делото са приобщени материалите
по дисциплинарната преписка, сред които Писмено обяснение peг. № 4581р-6737/31.05.2021
г. от И.
Т.,
Писмено обяснение peг.№ 4581р-6738/31.05.2021 г. от И. К., Справка рег.№ 272р-12199/03.06.2021
г., Протокол за проверка на лични вещи и превозни средства рег.№
272р-12896/11.06.2021 г., Протокол за обиск на лице рег.№
272р-12818/29.05.2021 г.
От същите се установява, че 28.05.2021 г. жалбоподателят Д. е
пътувал от гр.София към гр.Ивайловград в управляван от И.Р.Т.
лек автомобил, като в автомобила освен тях двамата се
намирал и И.Г.К., всички
курсанти в Академията на МВР. От гр.Пловдив взели приятелката на И. Т., след
което се отправили към гр.Свиленград. Там оставили И. Г. К. и потеглили към гр.Ивайловград. По
пътя автомобилът бил спрян за полицейска проверка, при която в багажното
отделение в сак, собственост на жалбоподателя Д., били открити 53.8 грама суха
зелена листна маса, която при направен полеви нарко-тест реагирала на марихуана,
и 100 броя таблетки с 40.6 грама тегло, които при направения полеви нарко-тест
реагирали на наркотично вещество.
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу
подлежащ на съдебно обжалване административен акт, с който се засяга правната
сфера на жалбоподателя, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 171, ал.
1 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), приетите в Академията
на МВР за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение
за нуждите на МВР имат статут на курсанти, като техните права и задължения се
определят с Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР (ПУДАМВР).
Съгласно чл. 54, ал.
2 от ПУДАМВР, курсант е този, който се обучава за придобиване на
образователно-квалификaционната степен "бакалавър" за нуждите на МВР.
Съгласно разпоредбата
на чл. 160, ал. 2 от ПУДАМВР, курсантите, студентите и докторантите, които не
са служители на МВР, носят дисциплинарна отговорност за нарушения по този
правилник и други актове в Академията. Разпоредбата на чл. 162, т. 12 от
ПУДАМВР, от своя страна, предвижда сред видовете дисциплинарни нарушения уронване
на престижа на Академията.
Съгласно чл. 163 от
ПУДАМВР, на обучаваните се налагат следните дисциплинарни наказания: 1.
мъмрене; 2. писмено предупреждение; 3. порицание; 4. отстраняване от Академията,
като според чл. 168, т. 5 от ПУДАМВР, отстраняване от Академията може да бъде
наложено в случаите на уронване престижа на Академията.
Съгласно чл. 169 от
ПУДАМВР, дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на
обучаваните, които задължително ги изслушват или приемат писмените им обяснения,
като според нормата на чл. 170 от ПУДАМВР, наказанията се налагат със заповеди
от: 1. Ректора - за всички дисциплинарни наказания; 2. декана - за наказанията
"мъмрене", "писмено предупреждение" и
"порицание".
С оглед на така цитираната
нормативна уредба, следва да се приеме, че в случая оспорената заповед е
издадена от компетентен орган - Ректор на Академията на МВР, съгласно
разпоредбата на чл. 170, т. 1 от ПУДАМВР.
Същата е издадена в двумесечния
срок по чл. 171, ал. 1 от ПУДАМВР за налагане на дисциплинарно наказание.
При издаването й
обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, който извод се обосновава от следните съображения:
Във всяко едно дисциплинарно производство по
чл. 169 от ПУДАМВР, без оглед на вида на нарушението, цитираната разпоредба
императивно задължава преките началници на обучаваните преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслушат обучаваните или да приемат писмените им
обяснения. Това правило е въведено с оглед събиране на нови доказателства и
оценка на вече събраните такива, както и за преценка отношението на обучаемия
към нарушението и формата на вината му. В дисциплинарната процедура това е
единственото правно средство за защита на дисциплинарно разследвания обучаем,
без прилагане на което е недопустимо привличането към санкционна юридическа
отговорност, каквато е дисциплинарната по чл. 167 - 171 от ПУДАМВР. Ето защо
изискването на чл. 169 от ПУДАМВР следва да е надлежно изпълнено, за да се даде
реална възможност на обучаемия да се защити по повдигнатото му дисциплинарно
обвинение. В Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР липсва
детайлна регламентация на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, съответно
не е регламентиран ред за приемане на писмените обяснения на дисциплинарно
разследваните лица, с оглед на което по аналогия следва да се приложи
процедурата, регламентирана в действащата към момента на осъществяване на
дисциплинарната процедура Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи (отм., ДВ
бр. 59 от 16.07.2021 г.).
Целта на съответната
процедура е държавният служител да даде обяснения във връзка със събраните
материали в хода на дисциплинарното производство, както и да поиска или да
посочи доказателства във връзка с нарушението, които следва да бъдат събрани
или обсъдени от наказващия орган. Нещо повече - императивното изискване,
регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, задължава дисциплинарнонаказващия
орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния
служител или да приеме писмените обяснения, но това следва да стане, след като
последният се е запознал с изготвената справка, събраните материали и
доказателства, квалификацията на нарушението и евентуално дисциплинарното
наказание, което се предлага да бъде наложено. В случая от събраните в
дисциплинарното, а и в настоящото съдебно производство, доказателства се
установява, че тези изисквания не са спазени. В тази връзка по делото не бяха
представени доказателства за запознаването на курсанта с изготвената от декана
на факултет „Полиция“ при Академията на МВР Докладна записка peг.№
4581р-7861/23.06.2021 г., чиито констатации са възприети изцяло от
дисциплинарнонаказващия орган, както и липсват доказателства, че изисканите
преди изготвянето на справката обяснения се изискват с конкретна цел и именно по
повод образувано срещу курсанта дисциплинарно производство. Макар и в
Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР да не е предвидена
конкретна процедура във връзка с даването на обяснения и запознаване на привлеченото
към дисциплинарна отговорност лице с докладна записка, то доколкото такава е
била изготвена по повод извършена проверка, то е следвало да му бъде съобщена,
едва след което от курсанта да бъдат изискани обяснения. В случая, макар и да
липсва изрична регламентация, самият дисциплинарнонаказващ орган е започнал
производство, сходно с регламентираното в ЗМВР, като при това положение е
следвало изготвената справка да се връчи на наказаното лице, доколкото съдържа
данни за нарушението и доказателствата, които го потвърждават, след което
лицето да бъде поканено да даде писмени обяснения или да бъде изслушано на
определена дата.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че правото на защита на наказаното лице е
нарушено, и съответно, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като
постановена при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила.
На следващо място,
следва да бъде отбелязано, че заповедта е обективирана в писмена форма, но при
проверката за нейната законосъобразност съдът намира, че при издаването й не са
спазени в цялост изискванията на чл. 171, ал. 2 от ПУДАМВР относно съдържанието
й. Съобразно правилото на чл. 171, ал. 2 от ПУДАМВР, дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
доказателствата, въз основа на които е установено нарушението; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва. В случая обаче в заповедта по отношение на
фактическото описание на извършеното нарушение е налице единствено
възпроизвеждане на съдържанието на Писмо № УРИ 272р-11916/31.05.2021
г., отправено от Директора на ОД на МВР - Хасково до Ректора на Академията на
МВР, но липсва точно
описание на вмененото на курсанта дисциплинарно нарушение. Описаните действия във
връзка с осъществената специализирана полицейска операция по проверката на лекия
автомобил, в който е пътувал жалбоподателят, и откритите в автомобила
наркотични вещества, не представляват конкретизиране на деянието, за което
жалбоподателят е наказан. В този
смисъл не може да се приеме, че заповедта изпълнява изискванията на чл. 171,
ал. 2 от ПУДАМВР за излагане на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Специалният текст на чл. 171, ал. 2 от ПУДАМВР задължава
дисциплинарнонаказващият орган подробно да мотивира този вид актове, като
мотивите следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от
съдържащите се в преписката материали. Липсата на конкретика на вмененото
нарушение лишава лицето, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана, да
разбере за какво точно нарушение с неговите индивидуализиращи признаци е
наказан, съответно ограничава правото му на защита.
Независимо
от изложеното и за пълнота на изложението, настоящата инстанция намира за
необходимо да отбележи, че доказателствената съвкупност по преписката не
позволява формиране на извод за установеност по несъмнен начин на процесното
дисциплинарно нарушение.
В
мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. №
4/2007 г., е посочено, че под "престиж на службата" следва да се
разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да
защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения
ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона,
зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на
правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на
установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на
общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за
цялостната полицейска дейност. Достатъчно е поведението да е от такова
естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от
страна на обществото в полицейската институция.
В случая
дисциплинарно наказващият орган на практика е приел, че е извършено
дисциплинарно нарушение, предвид привличането на курсанта като обвиняем за
извършено престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Макар и, както вече да бе отбелязано, в оспорваната заповед да липсва ясно и конкретно
описание на твърдяното за извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, може
да се приеме, че според дисциплинарно наказващия орган, уронването на престижа
на академията е осъществено предвид приетите за извършени действия на курсанта,
които изпълват фактическия състав на престъплението - държане на високорискови
наркотични вещества, за което му е повдигнато обвинение. На практика основните
данни и доказателствата, на които се позовава издателят на оспорваната заповед,
изцяло се припокриват с доказателствата по досъдебното производство, като се
цитират постановлението за привличане на обвиняем и взетата мярка за
неотклонение. Така постъпилите данни относно вмененото на А.Д. престъпление, за
което административният орган твърди, че съответно е довело до уронване на престижа
на Академията, са изцяло възприети и възпроизведени от дисциплинарно наказващия
орган като фактически основания за налагане на процесното дисциплинарно
наказание.
Факт е, че ако
вмененото на курсанта престъпление действително е извършено от него, то това би
представлявало освен престъпление и тежко дисциплинарно нарушение, но само
фактите, въз основа на които се гради обвинението, при липса на влязла в сила
осъдителна присъда, не могат да бъдат основание за налагане на дисциплинарно
наказание за нарушение, което, за да е налице, трябва да е извършено и самото
престъпление. В случая не е налице влязла в сила присъда, за да се приеме, че
извършеното деяние е престъпление.
Действително съгласно
текста на чл. 194, ал. 3 ЗМВР, държавните служители в МВР носят
дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за
търсене и на друг вид отговорност. Предвид независимия характер на
дисциплинарната отговорност за реализиране на дисциплинарната отговорност е без
значение дали деянието, във връзка с което същата е ангажирана, представлява
същевременно и престъпление или административно нарушение. Следва да се има
предвид обаче и факта, че независимият характер на дисциплинарното производство
предполага задължително извършването на самостоятелна проверка от страна на
субекта на дисциплинарна власт относно изясняване на релевантните факти и
обстоятелства, свързани с установяване на деянието и неговия извършител. В
случая, за да обоснове извършеното нарушение, ответникът е приел за установени
и доказани факти, които имат характер на престъпни обстоятелства, при липса на
влязла в сила осъдителна присъда относно тези обстоятелства. В допълнение съдът
намира за нужно да посочи, че престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно
българското законодателство, могат да се установяват само по два начина - от
наказателния съд, чрез осъдителна присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК, при изчерпателно изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе
по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство. Никой друг – било
то административен орган или съд, различен от посочените по-горе, не разполага
с компетентността да установява престъпни обстоятелства дори и инцидентно във
връзка с решаването на друг спор, който му е подведомствен или подсъден.
Приемането на обратното би довело до нарушаване на презумпцията за невиновност.
Нямало е пречка при влизане в сила на осъдителна присъда по отношение на жалбоподателя
да бъде издадена заповед от страна на дисциплинарно наказващия орган, с която
да се наложи дисциплинарно наказание "отстраняване от академията", а
преди това същият да бъде временно отстранен от същата, което на практика е
сторено.
Поради горното,
настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на
материалноправни разпоредби, които обосновават извода за нейната
незаконосъобразност.
При този изход на
спора и при своевременно заявеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените в производството разноски, които
са в размер на 800 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие, сключен на 28.07.2021 г., както и
заплатена държавна такса в размер на 10 лв.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Хасково
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
4581з-813/01.07.2021г. на Ректора на Академията на МВР - гр.София, с която на
основание чл. 170, т. 1 и чл. 168, т. 5, вр. чл. 163, т. 4 от ПУДАМВР, за
извършено нарушение по чл. 162, т. 12 от ПУДАМВР - уронване на престижа на
академията, на А.К.Д. с ЕГН : **********, курсант в III курс, специалност ППООР
на факултет „Полиция“ при Академията на МВР, фак.№ РБП1705463, е наложено
дисциплинарно наказание „Отстраняване от академията”.
ОСЪЖДА
АКАДЕМИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.София бул.“Александър Малинов“ № 1, да
заплати на А.К.Д., ЕГН : **********, адрес: ***, сумата в размер на 810 (осемстотин
и десет) лева - разноски по делото.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: