№ 1459
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100507941 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №20075557/23.03.2021г. по гр.д. № 15920 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 63-ти състав са отхвърлени исковете на ЗАД ОЗК
- З.”АД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** срещу „Д. З.”АД, ЕИК ****
с адрес: гр. София, бул. **** искове за заплащане на основание на чл. 411 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 536,81лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба-15.04.2020г., . до изплащането й, представляващи
невъзстановена сума по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Автокаско” за вреди
по лек автомобил „ Форд Фокус”, рег. № **** причинени при ПТП от
02.03.2016г. в гр. София по ул. „Добри Христов” в посока от ул. „Смилица”
към бул. „Цар Борис ІІІ” ; сумата от 129,44лв. представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата за периода от 28.11.2017г. до
03.04.2020г., като на ОЗК З.”АД, ЕИК **** е осъдено да заплати на „Д.
З.”АД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 400лв.,
представляващи съдебни разноски
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25067438/15.04.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
14.04.2021г. от ищеца на „ЗАД ОЗК -З.”АД, ЕИК **** в частта, в която
исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочило е, че събраните доказателства
установявали, че вина за процесното ПТП имал водач на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” автомобил „Рено”, който
на кръстовище не пропуснал навлезлия в кръстовището „Форд”. Този
механизъм на ПТП бил закрепен в приетия по делото протокол за ПТП,
установявал се от останалите събрани доказателства. Този протокол бил
подписан от водача на Р.-Р.Г. и с него имало извънсъдебно признание за
вината му и за нарушение на чл. 48 от ЗДвП, за което му бил съставен и
АУАН. Свидетелят Р.К. потвърдила верността за записванията по протокола
за ПТП. Свидетелят Г. също посочил, че водач на Форд вече е бил навлязъл в
кръстовище за ляв завой, но въпреки това не я изчакал и не я пропуснал да
премине и това била причината за ПТП. Установявало се от заключението по
техническата експертиза, че към момента на ПТП ляв завой не бил довършен,
че за водач на Форд удар е бил непредотвратим, дори да задейства спирачна
уредба. Кръстовището не било регулирано с пътни знаци и така приложим
бил чл. 48 от ЗДвП, съгласно който водач на Рено бил длъжен да пропусне
превозни средства, които се приближават от дясната му страна. Дори да се
приемело, че водач на „Форд” е скосил радиус на завиване, то и в тази
хипотеза основна причина за ПТП имал водач на „Рено”. ПТП настъпило в
самото кръстовище, такъв бил категоричния извод на вещото лице и той
опровергавал показанията на св. Г.. Претендирало е разноски. Оспорило е
поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете „Д. З.”АД, ЕИК **** е оспорил
жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно. Посочило е , че
не било установено застрахован при него водач на „Рено” да е извършил
деликт и така да е причинил процесните вреди. Протоколът за ПТП бил
частен документ в частта за механизма на ПТП, защото не съдържал
възприятия на служители на КАТ за същото. Посочения протокола
механизъм бил опровергани от показанията на сн. Г., които правилно били
кредитирани от районния съд. Отговорност за ПТП носел водач на Форд”,
2
който при неправилна маневра завой наляво навлязъл в насрещно пътно
платно, по което се движел автомобил „Рено”. Скицата на ПТП изцяло
потвърждавала този механизъм, той се установявал и от прието заключение
по автотехническата експертиза. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2006602/15.04.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
14.04.2020г. на „ ЗАД ОЗК- З.”АД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. ****
срещу „Д. З.”АД, ЕИК **** с адрес: гр. София, бул. **** с която е поискало
от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 411 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД сумата от 536,81лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба-15.04.2020г., . до изплащането й, представляващи
невъзстановена сума по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Автокаско” полица №
0020130201500862/17.07.2015г. за вреди по лек автомобил „ Форд Фокус”,
рег. № **** причинени при ПТП от 02.03.2016г. в гр. София по ул. „Добри
Христов” в посока от ул. „Смилица” към бул. „Цар Борис ІІІ” от виновно
противоправно поведение на водач на автомобил „Рено Меган Сценик ”, рег.
№ ****, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност”
полица № BG 08/115002557483/14.10.2015г.; сумата от 129,44лв.
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
периода от 28.11.2017г. до 03.04.2020г. Навело е твърдения, че към
02.03.2016г. бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка
„Каско” за автомобил „Форд”, а ответникът бил обвързан от валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с водач на „Рено”
, който нарушил правилата за движение по пътищата и на кръстовище не
пропуснал дясно стоящия „Форд” и реализирал ПТП и го увредил, за което
ищецът платил обезщетение от 722,90лв. и направил ликвидационни
разноски от 10лв., поканил ответника за му възстанови сумите, но сумата не
била възстановена. Претендирал е разноски.
Ответникът Д. З.”АД, ЕИК **** в предоставения срок е оспорил исковете.
Заявило е, че водач на „Рено” на 02.03.2016г. не бил провел виновно
противоправно поведение, от което са настъпили вредите. Посочения в
3
протокол за ПТП механизъм не бил установен, протокол за ПТП в тази част
не обвързвал съда. Единствена причина за ПТП било поведението на водача
на „Форд”, който при маневра ляв завой навлязъл в насрещно платно без да
осигури необходимата странична дистанция със намиращия се там автомобил
„Рено”. Това се установявало и от схемата в самия протокол за ПТП, както и
от установените от служители на КАТ местоположение на автомобилите и
вредите по тях. Оспорил е размер на вреди и претенцията за лихва, причинно-
следствената връзка между вредите и ПТП. Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по
застраховка „Каско” полица № 0020130201500862/17.07.2015г., общи
условия, преписка по щета № 0020-130-01-89/2016г., съгласно които ОЗК
З.”АД и Агенция по вписвания са сключили договор за застраховка „Каско ”
за период от 18.07.2015г. до 17.07.2016г. . за територия включваща тази на
Република България за МПС „ Форд Фокус”, рег. № **** при
застрахователна сума от 7800лв., на 02.03.2016г. по искане на застрахования
е образувана щета № 0020-130-01-89/2016г за обезщетяване на вреди по
задна броня на това МПС, настъпили на 02.03.2016г. в гр. София по ул.
„Добри Христов” , където на кръстовище не бил пропуснат от друг автомобил
с рег. № С13ХН , автомобил е огледан от застрахователя , отстраняването на
вредите било възложено на „Ник Ауто 09” , за което била платена сумата от
72290лвд., ищецът начислил ликвидационни разноски от 10лв. и на
26.12.2017г. поканил ответника за му заплати сумите.
Прието е извлечение от сайта на Гаранционен фонд, съгласно което
на14.10.2015г. . е сключена от ответника застраховка „Гражданска
отговорност” за период от една година, считано от 15.10.2014г. . полица №
BG 08/115002557483/14.10.2015г за автомобил с рег. № ****.
Прието е искане за оценка на щети от 02.03.2016г., съгласно което Петя
Г.а е поискала да се оценят и обезщетят вредите й по собствения й автомобил
Рено Меган Сценик” нанесени при ПТП от 02.03.2016г. при което автомобил
се движел по ул. „Добри Христов” и от ул. „Никола Палаузов” излязъл
автомобил „Форд” , който скосил завоя и ударил Рено в предна част.
По делото е приет протокол за ПТП № 1645312/02.03.2016г. ., съставен от
служители на КАТ, посетили местопроизшествие и носещ подписи за двама
водачи на МПС, участвали в същото, съгласно който на 02.03.2016г. в гр.
4
София на ул. „Добри Христов” и ул. „Никола Палаузов” е настъпило ПТП
при което водач на Рено рег. № **** – Р. Г., е се движи по ул. Добри
Христов” от ул. Смилица” към бул. „Цар Борис ІІІ” и на кръстовище с ул. „Н.
Палаузов” не пропуска и реализира удар с „Форд” рег. № ****, управляван
от Р.К., който навлязъл от дясната му страна, за което е съставен АУАН на
водач на „Рено”, увреждания по Форд са по задна броня. В протокола за ПТП
е показана схема на ПТП, на която се вижда че удар е след кръстовище при
довършена маневра ляв завой на Форд, а автомобил Рено е в своя лента за
движение.
Разпитан по делото св. Р.К. е посочила, че и е трудно да си спомни за
ПТП, при предявяване на протокола за ПТП е посочила, че тя е положила
подпис на него и си припомнила, че имало някакъв инцидент, нямала вина за
него, но нищо друго не можела да каже, дори номер на автомобила, защото
минали 5 години. Имало някакво засичане, написаното в протокола било
вярно, след 5 години не можела да каже нещо различно, не помнела другата
кола и водача й, било рано сутринта, много чакали, докато дойде КАТ.
Разпитан по делото св. Р. Г. е посочил, че бил виждал разпитания преди
него св. К., било преди 5 години, имало ПТП на ул. Н. Палаузов”. Посочил е,
че управлявал автомобил по една улица, жината идвала от друга улица и го
ударила в задната част. При предявяване на протокола за ПТП е посочил, че
той е положил подпис на този протокол, ПТП настъпило когато другият
автомобил вече бил навлязъл в кръстовището и бил дясностоящ за свидетеля,
другият автомобил скосил завоя и настъпило ПТП, свидетелят нямало как да
избегне удар, защото отдясно имало други автомобили. Имало спор за вината
му, твърдял, че не е виновен. При ПТП той не бил навлязъл в кръстовището,
удар настъпил в негово платно, другият автомобил навлязъл в негово платно,
видял как скосява завоя, но не могъл да избегне удар заради паркирани вдясно
автомобил.
С приетото заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което
съдът кредитира като задълбочено и неопровергано от другите събрани по
делото доказателства, вещото лице е посочило, че пазарната стойност на
работи за отстраняване на процесните вреди към дата на ПТП е в размер на
фактурата, тоест в размер на 534,79лв., вредите по задния капак не били в
причинно-следствена връзка с ПТП, обичайни разноски били 15лв. Посочило
5
е, че по описания механизъм на ПТП в протокола за ПТП водач на Рено е
следвало да пропусне навлезлия в кръстовището „Форд“, дясностоящ за
„Рено”. Спрелите автомобили вдясно от Рено ограничавали видимостта и на
двамата водачи, но водач на Рено можел своевременно да възприеме Форд и
чрез задействане на спирачна уредба да предотврати удара. Съгласно скицата
в протокола за ПТП произшествие било настъпило в средата на пътно платно
в началото на кръстовището , водач на Форд не можел да избегне удар, но ако
Рено не бил навлязъл в началото на кръстовището такъв удар можело да
настъпи, ако „Форд“ при завой наляво изцяло е навлязъл в лента за движение
на „Рено“ и непосредствено преди удара да се е отклонил вдясно. За да
настъпил процесното ПТП завой наляво не трябвало да е довършен. Посочило
е, че щети могат да настъпят по начина показан на скицата на протокола за
ПТП – при него „Рено“ е на ръба да навлезе в кръстовището, но не е навлязъл
в него и има почти завършена маневра от „Форд“ за завой на ляво, така се
получава косо разположение на автомобили и можело да настъпят процесните
вреди, тогава Форд е навлязъл в насрещна лента за движение на „Рено“.
Скицата към протокола за ПТП посочвала такъв механизъм и св. Г. потвърдил
верността на този механизъм – скосен завой от водач на Форд. Нямало
обективни находки за да се определи точното място на удара. При завой
наляво водач на „Форд“ е имал възможност да осигури страничната
дистанция и да не настъпи ПТП, като навлезе в своя лента за движение, а не в
тази на „Рено“.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2016г. , то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
З.то (в сила от 01.01.2016г.) – аргумент от § 22 от ПЗР на КЗ.
6
Предявените искове са с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след
плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по
силата на закона, като основанието му не е само застрахователното
правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица
по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на
регрес – чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят
встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на
застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези,
които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска
от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на
застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
делинквента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото е установено, че
застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищеца автомобил
7
„Форд Фокус”, рег. № **** на 02.03.2016г. в гр. София на ул. Добри
Христов” и ул. „Никола Палаузов” е бил увреден при ПТП с автомобил „Рено
Меган Сценик” рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, за отстраняването на вредите ищецът е платил
сумата от 534,79лв., което е пазарната стойност на вредите, направил е
ликвидационни разноски от 10лв., на 27.10.2017г. е поканил ответника да му
ги заплати. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от
приети по делото писмени доказателства, прието заключение по съдебно
авто-техническата експертиза, което съдът кредитира като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.
Спорен въпрос по делото е механизма за настъпването на вредите и дали
същите са причинени от виновно противоправно поведение на застрахования
при ответника водач на автомобил „Рено”. Съдът приема, че по делото не е
установено процесното ПТП да е причинено от виновно противоправно
поведение на този водач. В тежест на ищеца е било да установи същото по
несъмнен начин, а пълно и главно доказване на това обстоятелства не е
проведено по делото. В случая приетия по делото протокол за ПТП съдържа
противоречиви данни за настъпването на ПТП – в словесната част е
посочено, че водач на Рено не е пропуснал извършващия завой на ляво
автомобил „Форд” , а на схемата за ПТП е показано, че автомобил „Рено” е на
ръба на кръстовището преди да навлезе в него, в своя лента за движение, а
автомобил „Форд“ е с косо разположение встрани от него. Вещото лице по
автотехническата експертиза е посочило, че процесните вреди могат да
настъпят и по двата механизма – както по посочения словесно в протокола за
ПТП, така и по механизма, посочен на схемата в протокола за ПТП. Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице като неоспорено от страните,
вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани доказателства.
Разликата в двата механизма на ПТП е съществена, защото показва различни
нарушения на правилата за движение от водачите на автомобилите - при
посочения в словесната част на протокола за ПТП нарушение на правилата за
движение по пътищата е извършил водач на „Рено“, който не е пропуснал
автомобил „Форд” в нарушение на чл. 48 от Закона за движения по пътищата,
а при механизма по схемата на протокола за ПТП виновно противоправно
поведение е провел водач на „Форд“, който е скосил радиуса на извършвания
ляв завой и е навлязъл в лента за движение на „Рено” като не е осигурил
8
странична дистанция. При така възприето съдът приема, че решаващи за
установяване дали водач на „Рено” е нарушил правила за движение по
пътищата остават събраните по делото гласни доказателства. В случая
показанията на св. Р.К., управлявала автомобил „Форд” не са от естество да
установят механизма на ПТП. Това е така, защото този свидетел е заявил, че
не помни нищо от ПТП, само знае, че не е била виновна за настъпването му,
но не помни номер на автомобил, другият автомобил, вредите, след като се е
подписала на протокола за ПТП , то написаното било вярно. Този протокол
обаче сочи различни възможни механизми на ПТП и съображения за същото
съдът изложи по-горе, поради което и показанията на този свидетел не
установяват механизма на настъпването на ПТП. Същевременно, показанията
на св. Р. Г. са подробни, последователни, логични, конкретни и правилно
районният съд е приел, че следва да ги кредитира. Тези показания
установяват настъпването на ПТП по начина, посочен на схемата в протокола
за ПТП – поради скосяване на завой от водач на Форд”, навлязъл в лента на
движение на автомобил „Рено”. Полагането на подписи на водачите на
автомобили в протокола за ПТП не може да се цени като извънсъдебно
признание на факти от тях, защото този подпис е положен под противоречиви
и взаимоизключващи се факти, а доводи на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни. Следва да се посочи, че служители на КАТ са посетили
местопроизшествие и са подписали протокола за ПТП съдържат схема на
произшествие в момента, в който служители на КАТ са го възприели, което е
допълнителен довод в подкрепа на извода на съда, че ПТП е настъпило по
начина, посочен в схемата по протокола за ПТП, а не в словесното описание
на същото. Последното съдържа изявления на водачи, а не възприятия на
служители на КАТ.
При така възприето съдът приема, че правилно районният съд е приел, че
не е установено по несъмнен начин причина за ПТП да е виновно
противоправно поведение на водач на „Рено” и че отговорността на ответника
за заплащане на процесните суми не може да се ангажира от ищеца.
С оглед гореизложеното съдът приема че решението на СРС следва да се
потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
9
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия съдебни разноски за въззивно производство в размер
на 100лв. възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда по реда на чл.
78, ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20075557/23.03.2021г. по гр.д. № 15920 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 63-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Застрахователно и презастрахователно акционерно
дружество ОЗК - З.”АД ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** да заплати
на „Д. З.”АД, ЕИК **** с адрес: гр. София, бул. **** на основание на чл. 78,
ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. /сто лева/, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт в производство пред СГС.
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10