№ 1162
гр. Варна, 29.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20233110201440 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Д. Г. Г. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 23-0819-000285/09.03.2023г. на началник група към
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.53 ал.1
от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено изцяло. Привежда доводи за
наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при
съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление-
твърди, че инкриминираното поведение не е описано достатъчно ясно;
липсват мотиви; издадени са от органи без надлежната компетентност; АУАН
не е подписан от единия свидетел. Оспорва приетата от наказващия орган
фактическа обстановка и отрича извършването на вмененото му нарушение
както от обективна, така и от субективна страна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.Г.Г. от ВАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Подчертава допълнително, че на посочените в
НП време и място на лицето не е предлагано извършването на проба, а отказ
да бъде изпробван е бил обективиран много по-късно, когато Г. вече не е имал
1
качеството „водач“. Моли за уважаване на жалбата и за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: На 04.01.2023г. около 02,35 часа, между
жалбоподателя и негова приятелка възникнал скандал, в хода на който той
счупил с ръка стъклото на входната врата на жилищна сграда, на адрес:
гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.110, вх.4. След това Г. се качил в собствения си
лек автомобил „Пежо 206 СВ 2.0Д“ с рег. № ВТ 8612 ВН и потеглил по
улиците на гр.Варна. Междувременно за действията му бил подаден сигнал в
Трето РУ при ОД на МВР-Варна и към адреса се насочили полицейските
служители Д. М. Д. и В. С. В.. Те забелязали управлявания от жалбоподателя
автомобил, който отговарял на предоставеното им описание и му подали
сигнал да спре. Водачът обаче не се подчинил, а продължил да се движи с
висока скорост към бул.“Цар Освободител“. След като бил преследван
известно време от полицейските служители и след като преминал на няколко
кръстовища на червен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят се
насочил към намиращия се на бул.“Република“ магазин „Кауфланд“ и спрял в
близост до него. Свидетелите Д. и В. веднага се насочили към него и
установили самоличността му. Забелязали също, че Г. видимо е употребил
алкохол, а освен това кърви обилно от наранявания, които получил при
счупването на стъклото. В хода на извършената проверка самият водач
споделил, че е много пиян и дрогиран. Поради това свидетелите поискали
съдействие и на място пристигнали служители на сектор „Пътна полиция“,
които поканили Г. да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство. Той обаче категорично отказал. Поради липса на тест-касети за
съответното техническо средство на жалбоподателя не било предложено да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Той бил отведен в
МБАЛ-Варна към ВМА София, но отказал да предостави проба за изследване
за употреба на алкохол, за което му бил съставен акт серия GA, №855640.
След това Г. бил отведен в МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където му била оказана
2
медицинска помощ, а след това бил задържан в сградата на Трето РУ. През
цялото време Г. се държал грубо с полицейските служители и медицинските
лица и им отправял множество обиди.
На сутринта, след смяната на екипите на сектор „Пътна полиция“, било
осигурено необходимото оборудване и Г. бил поканен да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества, но той отново отказал. Бил му издаден
талон за медицинско изследване, който му бил връчен на 04.01.2023г. в
09,00ч. и Г. бил придружен до МБАЛ-Варна при ВМА-София за вземане на
проба за химичен анализ. На лицето бил извършен преглед от медицински
специалист, констатациите от който били обективирани в Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, но медицинско
изследване не било извършено, тъй като жалбоподателят отказал да
предостави проби. Отказът на Г. да даде кръв и урина за изследване бил
отразен в съставения Протокол за медицинско изследване и бил удостоверен
с подписите на присъствалите лица, включително и на лицето.
С оглед тази обстановка на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
отказва да бъде тестван за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство. Актът бил съставен в присъствието
на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени
такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт на 09.03.2023г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни
наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П. А. В., Д. М.
Д., В. С. В. и К. Г. И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на разпитаните
свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни,
непротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на
основания за съмнение в тяхната достоверност. Конкретно показанията на
св.В. кореспондират и на данните от изготвената от него докладна записка, в
която е изложил аналогични твърдения (а последователността и
безпротиворечивостта на изявленията на свидетелите е индиция за тяхната
достоверност). Разпитаните свидетели непосредствено са възприели
действията на жалбоподателя, като в показанията им се съдържа достатъчно
информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства,
която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за
установена по несъмнен начин. Така показанията на свидетелите се подкрепят
от приложения по делото Талон за изследване №114923, в който е отразен
отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с Dreger Drug test. От
приобщения към доказателствата по делото Протокол за медицинско
3
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози е видно, че жалбоподателят
действително е отказал да предостави и проби за медицинско изследване.
Всички коментирани доказателства са еднопосочни и позволяват
изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен
начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за водач,
който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Посочената норма е задължаваща, доколкото
изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента
на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. (ТР №13/2021г. на ВАС,
ОСС от I и II колегия). По изложените по-горе съображения съдът приема, че
Г. действително е управлявал МПС около 02,45ч. на 04.01.2023г., както и че
сутринта около 09,00ч. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества (видно от отбелязването на издадения
талон за медицинско изследване). Съдът намира обаче, че по този начин той
не е извършил вмененото му нарушение. Безспорно се установява по делото,
че при спирането му за проверка Г. не е бил поканен да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, поради липса на
тест-касета. Едва няколко часа по-късно му е било предложено да бъде
изпробван с такова. В този момент обаче той не е имал качеството водач, тъй
като е преустановил управлението на автомобила си значително по-рано.
Разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „Водач“ като
лице, което управлява пътно превозно средство. От обстоятелството, че в
2,45ч. жалбоподателят е управлявал МПС не означава, че той продължава да
има качеството водач и около 09,00ч. сутринта. В този момент той не е имал
това качество и следователно не е бил задължен да приеме да му бъде
извършена проба за употреба на наркотични вещества. Следва да се
отбележи, че нормата на чл.6, ал.6, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
4
наркотични вещества или техни аналози предвижда специален срок, в който
водачът може да се яви за даване на проби за медицинско изследване и този
срок е установен с оглед установяване на състоянието на лицето към момента
на управлението на превозно средство. След изтичането му не може да се
очаква обективен резултат от проведеното изследване. По същата логика
лице, управлявало МПС, би следвало да бъде поканено да бъде изпробвано с
техническо средство непосредствено след спирането за проверка, а не в
произволен момент много време след това. Поради това съдът намира, че към
момента, в който е бил поканен да бъде изпробван, жалбоподателят вече не е
имал качеството водач и следователно не е бил годен субект на нарушение по
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. При така установеното наказателното
постановление следва да бъде отменено като необосновано и противоречащо
на материалния закон, тъй като поведението на жалбоподателя не може да
бъде подведено под хипотезата на посочената в НП правна норма.
Дори и все пак да се приеме, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение, отново не би било възможно наказателното
постановление да бъде счетено за законосъобразно. При извършената
цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК,
съдът установи, че при издаването на обжалваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа
на него наказателно постановление съдържат законоустановените в чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира
адекватно защитата си. Съдът констатира обаче, че датата и мястото на
извършване на нарушението са определени неправилно от наказващия орган.
Както в акта, така и в наказателното постановление се приема, че
нарушението е извършено на 04.01.2023г. в 02,45ч., по бул.“Република“,
посока бул.“Трети март“, до магазин „Кауфланд“. В действителност се
установява, че отказът да бъде изпробван с техническо средство, е
обективиран от жалбоподателя в сградата на Трето РУ, сутринта около
09,00ч. Подобни данни обаче липсват в акта и в обжалваното НП. Макар и
датата да е една и съща, очевидно времето и мястото, посочени като такива на
5
извършване на нарушението, не съвпадат с тези, на които лицето реално е
осъществило поведението, което е счетено за противоправно. Констатираното
противоречие между фактическите твърдения на наказващия орган и
обективната действителност е довело до неяснота, която е особено
съществена, тъй като е накърнила правото на защита на наказаното лице и
конкретно- правото му да разбере извършването на какво нарушение му е
вменено. Недопустимо е извличането по тълкувателен път на волята
наказващия орган. Неяснотата на относимите към претендираното нарушение
факти в АУАН и НП винаги ограничава правото на защита, тъй като
наказаното лице се защитава именно срещу фактите, като непосочването им
представлява съществено процесуално нарушение и обуславя отмяна на НП.
В практиката си ВАдмС изрично изтъква, че административнонаказателното
правоприлагане не може да почива на предположения, а единствено на
конкретни факти, обстоятелства и данни. (Решение №1453/11.11.2022г.,
постановено по к.а.н.д. №1809/22г.). След като по делото не е доказано, че
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества в 02,45ч. до магазин „Кауфланд“,
наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като съдът не би
могъл да приеме, че нарушението е извършено по друго време и на друго
място. Районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, но не разполага с възможност да приеме
различна фактическа обстановка от описаната в НП. Липсва процесуален
способ за преодоляване на неправилното посочване на факти в диспозитива
на наказателното постановление. Следователно неправилното посочване в
наказателното постановление на времето и мястото на извършване на
деянието, се явява неотстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, което обуславя на самостоятелно основание основателността на
подадената жалба. Следва да се отбележи също, че допуснатото
несъответствие поражда възможност жалбоподателят да бъде санкциониран
повторно за същото деяние, този път- за нарушаване на процесната норма в
сградата на Трето РУ, в сутрешните часове на 04.01.2023г.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
6
С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на
жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от
ГПК на Д. Г. следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите
се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. за
процесуално представителство и следва да бъдат присъдени изцяло, тъй като
са под минималния размер, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0819-000285/09.03.2023г.
на началник група в ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което
на Д. Г. Г. от гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Д. Г. Г. от гр.Варна,
ЕГН:********** сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7