Решение по дело №159/2019 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. София, 10.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в заседание при закрити врати на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                          СЪДИЯ: Венета Цветкова

                                                     

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 159/2019 г., намери следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ на П.Б. ООД, ЕИК: *********за откриване на производство по несъстоятелност на О.И. ЕООД, ЕИК: *********, на основание неплатежоспособност.

Молителят твърди да има към ответника изискуеми и непогасени парични вземания, за които се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на съдебно решение. Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

Молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по чл. 625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл. 629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.

Ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки на фактическия състав, установен в чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ, а именно: да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 от ТЗ, в случая - да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, както и да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ и затрудненията да не са временни, а състоянието да е обективно и трайно.

На първо място, следва да се посочи, че ответникът, като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ, е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.

Относно активната легитимация на молителя:

Съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по следните съображения. Установява се, че молителят и ответникът са били в трайни търговски отношения, във връзка с които са осъществявали продажби на стоки. Съдебно признати с влязло в сила решение са вземанията на молителя за дължимата цена по множество, описани в молбата фактури, като продавач на стоките по тях. Издаден е и изпълнителен лист за дължимите суми.

 Вземанията, съответно са изискуеми и съдът приема, че са породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ предвид нормата на чл. 286, ал. 3, вр. ал. 1 ТЗ и вр. чл. 1, ал. 2 ТЗ, поради което молителят притежава активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

По отношение посоченото като главно основание за откриване производството по несъстоятелност – неплатежоспособността.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или  задължение по частно държавно вземане. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи. Тоест, длъжникът следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания. Релевантните за платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи - материални запаси, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции и парични средства /в брой или по банкови сметки/, които участват еднократно в производствения процес и са източник на средствата за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения при едно действащо предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно да не отразява реалното положение, поради което следва до максимална степен да се търси реалното съществуване на събираеми в кратък срок активи. За да бъде открито производство по несъстоятелност, е необходимо, също така, състоянието на неплатежоспособност да е налице и към момента на устните състезания по делото – тоест и към този момент длъжникът да не притежава реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ. Неизпълнението на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с влошеното икономическо състояние.

Като се има предвид горното, от събраните по делото доказателства – заключение на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, се установява, че към датата на даване ход на устните състезания са налице и двете кумулативно посочени основания за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 631 ТЗ.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, което съдът кредитира като мотивирано, обективно и изготвено в обема на специални знания на вещото лице, се установява, че по счетоводни данни за периода 2013 – 2015 година /докогато дружеството е осъществявало дейност/, през 2015 година е регистриран драстичен спад в оборотите на дружеството и съответно - на коефициентите за ликвидност, а считано от 01.01.2016 година то е абсолютно неликвидно. Според експерта, за посочения период собственият капитал на дружеството е отрицателна величина, като дружеството трупа задължения и увеличава трайно финансовата си зависимост.

 В обобщение, финансовият експертен анализ сочи на необратимо и трайно влошаване на икономическите показатели на ответника, което е тенденциозно в целия период от края на 2015 година, в който дружеството е с показатели /за обща, абсолютна, незабавна и бърза ликвидност/ не само под оптималните стойности, но и значително под референтните стойности. Последното означава наличие на сериозни затруднения и невъзможност за обслужване на текущите задължения към кредитори. При недоказана и реална търговската дейност и действащо предприятие, в производството се доказа трайната невъзможност за дружеството да посрещне своите краткосрочни задължения и необратимост на влошаване на финансово-икономическото състояние. Не се доказа наличието на каквато и да е потенциална перспектива за засилване дейността на дружеството и съответно – подобряване на финансовите му показатели. Напротив, видно от заключението, от началото на 2016 година, дружеството не осъществява дейност, а през 2017 година е и дерегистрирано по ЗДДС.

Или, в заключение следва да се посочи, че се установи състояние на неплатежоспособност към момента на даване ход на устните състезания и ответникът по молбата е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на изискуемите си парични задължения чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи, както и неговото имущество не е достатъчно да ги покрие.

Относно началната дата на неплатежоспособността.

Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са  налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника. В случая, тази най-ранна дата е 31.12.2015 г., към който момент е установено, както наличието на изискуеми непогасени парични задължения /вкл. публични, вкл. и към молителя с най-раннен установен падеж, настъпил на 08.11.2014 година, като и последното извършено плащане е извършено на същата дата/, тоест, спиране на плащанията /като не е необходимо спиранията да касаят всички кредитори и всички задължения на молителя, а по делото е установено спиране на плащанията по отношение на почти всички задължения/, така и стойности под референтните на коефициентите за ликвидност към края на отчетния период – 31.12.2015 година, влошаващи се в последващите периоди /настъпилата окончателно трайна и обективна невъзможност на длъжника да изпълнява изискуемите парични задължения по търговски сделки към всички кредитори/. Така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др. В тази връзка следва да се отбележи, че изрично в о.с.з. вещото лице коригира своите изводи, предвид приетия като доказателство и необжалван РА, неоспорен от страните, като прави заключение, че в този случай финансовият резултат на дружеството за 2015 година би бил отрицателен. Съдът възприема посоченото от вещото лице Д. предвид установения по делото факт, че счетоводно длъжникът не е отразявал всички свои задължения към кредитори. За определяне началната дата следва да се отчете също така и изложеното от вещото лице, че към края на 2014 година дружеството е с добри показатели за ликвидност, а няма доказана по – ранна дата от 31.12.2015 година, за която да е доказана настъпилата трайна неплатежоспособност на длъжника.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

По делото няма данни длъжникът да разполага с налично ликвидно имущество, което да покрие разноските по производството по несъстоятелност, а именно - достатъчно налични парични средства, респ. друго бързоликвидно имущество, което следва от заключението на вещото лице. На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК /в който смисъл са постъпилите от НАП доказателства/ или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.

В указания срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски.

Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Относно разноските по производството.

Молителят не е отправил искане за присъждане на разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 632 ТЗ, СЪДЪТ

 

Р   Е   Ш   И

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на О.И. ЕООД, ЕИК: ********* и ОПРЕДЕЛЯ началната дата на неплатежоспособността- 09.11.2014 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника О.И. ЕООД, ЕИК: *********.

НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на О.И. ЕООД, ЕИК: *********.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на О.И. ЕООД, ЕИК: *********.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ О.И. ЕООД, ЕИК: *********.

СПИРА производството по несъстоятелност на О.И. ЕООД, ЕИК: ********* по т.д. № 159/2019 г. на СГС.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

 

 

                                                   СЪДИЯ: