Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,13.10.2016
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на тринадесети
септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
НИКОЛИНКА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
При секретаря С.Г., като изслуша
докладваното от председателя в.гр.д.№357/2016г. по описа на Ловешкия окръжен
съд и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №113 от 25.04.2016г.,
постановено по гр.д.№692/2015г. Троянският районен съд е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения от Г.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адв.Г.Г. САК, иск по чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на И.М. Я., ЕГН ********** ***, че дължи на Г.Й.К.,
ЕГН ********** сума в размер на 700.00 лева, представляваща неизпълнение на
парично задължение по устен /неформален/договор за заем от 30.08.2013г., ведно
със законната лихва от 08.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума в полза на Г.Й.К., ЕГН **********
е издадена Заповед №255 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
10.06.2015г. по ч.гр.д.№ 464/2015г. по описа на Троянския районен съд. Осъдил
ищеца да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на
420.00 лева.
Въззивна жалба против това решение е постъпила от Г.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв.Г.Г. – САК. По подробно изложените в жалбата доводи се иска
отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да се
постанови ново, с което изцяло се уважи предявения иск. Моли да му бъдат
присъдени и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции,
включително и тези в заповедното производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
страна на въззиваемата е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
излагат аргументи защо същата следва да бъде оставена без уважение, в тази
насока се сочи съдебна практика, моли и за разноските пред въззивна инстанция.
В съдебно заседание въззивникът Г.Й.К.,
не се явява, за него адв.Г.Г., която поддържа въззивната жалба по изложените в
нея съображения.
Въззиваемата
И.М. Я. се явява лично и с адв.Ч., който
счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в жалбата, събраните от районния съд
доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, предявен от Г.Й.К., ЕГН ********** против И.М. Я., ЕГН ********** за признаване за
установено на претендираното от първия вземане в размер на 700.00 лева по устен
договор за заем, ведно със законната лихва. Ищецът твърди, че е предоставил в
заем ответницата сумата от 700.00 лева, която следвало да върне в срок до
31.12.2013г., като сумата е преведена с
пощенски запис на 30.08.2013г., получена е лично от нея същия ден. Сочи, че
многократно е канил заемателя да върне сумата, но
това не е сторено. Въз основа на тези обстоятелства и писмо с
изх.№2О5В3/28.05.15г. на Пощенска станция *****, ведно с приложена към същото
Справка за експресни записи, ищецът е упражнил правото си да подаде заявление
по чл.410 от ГПК. В двуседмичния срок от съобщението е постъпило възражение от
ответницата. Към момента на подаване на исковата молба ответницата не е изпълнила задължението си да върне заетата
сума от 700.00 лева.
С отговора
на исковата молба ответницата оспорва изцяло
изложените в исковата молба обстоятелства. Възразява, че получената на
30.08.2013г. сума от 700.00 лева с
пощенски запис не й е била изпратена
като заем въз основа на сключен договор, а за материал представляващ дялан камък от съборена в наследствения й
имот в с.***** сграда, който съпругът й се бил ангажирал да натори и извози в
имота на ищеца за построяването на подпорна стена. Именно в тази връзка ищецът
превел процесната сума, но не и въз основа на договор за заем.
За да
отхвърли предявения иск първоинстанционният съд приел, че в хода на производството
освен предаването на сумата ищецът не е доказал останалите елементи, за които
съдът му е указал при разпределение на доказателствената тежест.
От фактическа страна съдът приема следното:
По делото към писмо с
изх.№2О5В3/28.05.15г. на Пощенска станция ***** е приложена Справка за
експресни записи, от която е видно, че на 30.08.2013г. е издаден експресен
запис с подател Г.Й.К. за сумата от
700.00 лева, която е получена на същата дата от И.М.Я.. От страна на
ответницата не се оспорва получаването на сумата.
По делото
са разпитани две групи свидетели за обстоятелствата, които твърдят страните.
В насока,
че процесната сума е предоставена в заем,
по делото е разпитаната свидетелка
Е. Г. К. – дъщеря на ищеца, която знае, че ответницата е имала финансов
проблем и че баща й е превел сумата от 700.00 лева за да се погаси вноска по
кредит.
По
отношение изграждането на подпорната стена в имота на ищеца, използваните
материали, транспортирането им и вложения труд, за тези обстоятелства са
разпитани доведените от ищеца свидетели К. и
М. П. И.. Първата е посещавала е имота им в с.****, които е съседен на ответницата, както преди да стане
собственост на баща й, така и след това, знае за изградената подпорна стена от габиони, уточнява, че модулите са запълвани с камък, който
е взет от самия имот при подравняването му от речното корито, но не знае лицевите камъни от къде са, категорична е, че
стената е изградена през 2012 година, със средства на баща й, като на место са
работили бригади, помагали са и отделни хора. Не може да каже дали от семейство
Я. е закупен имота, но и е известено, че преди закупуването му е изградена
стената. Тези показания следва да се
преценяват на основание чл.172 от ГПК, с оглед и на останалите събрани по
делото доказателства, но следва да се вземе предвид тяхната заинтересованост
като дадени от дъщерята на ищеца и като се съобрази, че същата сочи само конкретни
факти, които са изгодни за страната.
Свидетелят И.
също е виждал дялани камъни там /на мястото/, но не знае от къде са и не е
питал. Заявява, че е минавал в с.**** редовно „…и може август 2012г. съм ходил
и беше готова подпорната стена”, но така дадени показанията са неубедителни,
обслужващи тезата на ищеца.
Подкрепящи
и в единодушие са свидетелските показания на Д.Х., С.Б., че дялания камък е взет от съборена стара къща в махала в с.*****,
извозени са от там до имота на Г. ***, като „…тази цялата работа я организираше
Е.”. Мъжът на И. им е плащал за
извършената работа и за транспорта.
Настоящата
инстанция не споделя направения от първоинстанционният съд извод, че тези
показания дадени от свидетелите на ответницата не следва да се кредитират, тъй
като се опровергават от назначената повторна съдебно-техническа експертиза. На
първо място свидетелите в своите показания не визират времето, през което е завършена
подпорната стена и на второ място по изготвената повторна съдебно-техническа експертиза,
при изслушване в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че е работило по аерофотоснимка,
която е следвало да обработи с компютърна програма, след което е отчело
параметри и е видял отпечатъка на подпорната стена, но не може да каже от кога
е тази снимка, още по-малко да посочи дали
и към кой момент подпорната стена е била завършена.
Не е спорен
факта, че в имота на ищеца е изградена подпорна стена. От заключението на
първоначалната съдебно-техническа експертиза се установява, че към м.март и
м.ноември 2009г. тази стена не е съществувала, като от сателитно изображение от 26.10.2013г. е
безспорно, че същата съществува. Към 26.10.2012г. /дата на закупуване на имота/
няма информация дали процесната подпорна стена е изградена, поради липса на
сателитни снимки към тази дата. С оглед заинтересоваността в показанията на
свидетелите К. и И.,
липсата на безспорни други доказателства в тази насока, същите не могат да
бъдат противопоставени и категорично да опровергаят отговорите на въпросите по
реда на чл.176 от ГПК дадени от ответницата „Не, подпорната стена е изградена
през 2013 година”.
С отговора
на исковата молба ответницата е представила Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №65, том ІІІ, рег.№3960, н.дело №383/2012г. на Нотариус *****
с рег.№525 на НК с районна действие РС – Троян, от който се установява, че ответницата
И.М.Я. и съпругът й Е. Х. Я. на
26.10.2012г. са продали на Г.Й.К., като управител и представляващ „*****”ЕООД, ЕИК ***** Поземлен имот с
идентификатор 81476.83.601 и Поземлен имот с идентификатор 81476.83.602, и
двата с адрес с.****, местност северно от Зли дол.
От назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата е получила
кредит от „ОББ”АД Троян, който до 28.06.2009г. е обслужван редовно и от
м.110.2010г. е станал предмет на съдебен спор, като през м.март 2013г. чрез Съдебно изпълнителна
служба – Троян са погасени 1 946.76
лева, за времето от 30.08.2013г. до 30.09.2013г. са извършени погашения отново
чрез Съдебно изпълнителна служба – Троян в размер на 650.04 лева на
20.09.2013г. и за периода от 29.10.2013г. до 30.11.2013г. – в размер на 176.74
лева на 29.10.2013 година.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Заемът е реален договор и той се счита за сключен от момента
на постигане на съгласие едната страна да получи заем от другата и сумата да
бъде предадена от заемодателя на заемателя. Следва
освен постигане на съгласие между страните за съществените елементи от договора
да има и реално предаване на сумата предмет на договора, за да е възникнало
валидно правоотношение по договор за заем. С предаването на сумата /заместимата вещ/ договора за заем се счита сключен. Основанието на което се сключва един договор
не може да се презумира, то подлежи на доказване от
страната, която се позовава на него.
Не всяко плащане на суми от един правен субект на
друг, е с основание договор за заем. Предаване на парично сума може да бъде с дарствено намерение, в изпълнение на друго задължение. Дори
и при пасивно поведение на ответника, ищецът е задължен да установи източника
на задължението. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи валидно
правоотношение по договор за заем, т.е. че страните са постигнали съгласие
ищецът да предостави на ответника опредЕ. сума пари
срещу задължението на последния да върне същата, както и предаването на сумата
/в този смисъл Решение №52/22.05.2009г. по
т.д.№695/2008г. на ВКС, І т.о.; Решение №390/20.05.2010г. по гр.д.№134/2010г.
на ВКС, ІV г.о.; Решение №69/24.06.2011г. по гр.д.№584/2010г. на ВКС, ІІІ;
Решение №174/23.07.2010г. по гр.д.№5002/2008г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №143/12.04.2011г.
по т.д.№634/2009г. на ВКС, ІІ т.о., всички те постановени по реда на чл.290 от ГПК/.
Като документ, от който произтича вземането ищецът
сочи, пощенски запис за сумата от 700.00
лева преведена и получена на 30.08.2013г. от ответницата. Съгласно чл.38, т.4
от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ пощенските парични преводи не са
универсална пощенска услуга. Съгласно §1, т.9 от ДР на ЗПУ „пощенските парични
преводи” са пощенски услуги за изпращане
на хартиен носител, чрез пощенските служби на пощенски оператор лицензиран за
извършване на услуги по чл.39, т.3, на суми от подателя до получателя.
Паричните пощенски преводи са регламентирани като обикновени или експресни, като разликата
между тях е само в частта досежно срока на изпълнение на услугата, съответно и
нейната стойност. Услугата се приема при едни и същи условия, едно от които е
попълване на формуляр по образец от подателя. Последния може да посочи
специфични изисквания за начина на уведомяване и мястото на плащане на сумата.
Във всички случаи до получателя се изпраща известие, че същия е адресат на
пощенски паричен превод. Наред с това е предвидена възможността пощенския
оператор да извърши и допълнителна услуга срещу заплащане, а именно освен
предаване на сумата и т.нар. „съобщение на подателя” . В случая ищецът не е ангажирал доказателства, че пощенския оператор е приел да извърши и
допълнителна пощенска услуга – да съобщи на получателя при какви условия
предава сумата или както в случая ищецът твърди, че процесните 700.00 лева е следвало да бъдат
върнати в срок до 31.12.2013 година.
По отношение срока за връщане на получената сума не са
наведени и други доказателства. При така установеното настоящата инстанция
приема, че ищецът не е доказал, че с превода на процесната сума между него и
ответната страна са възникнали валидни правоотношения по договор за заем за
сумата от 700.00 лева.
По делото от страна на ответницата са ангажирани
доказателства за съществуващи други правоотношения, които да обосноват превода
на процесната сума – продаден дялан камък, както и организиране товаренето му,
превоза му от махала в с.***** до с.**** и неговото разтоварване. Събраните по
делото гласни доказателства, подкрепят тези твърдения. Така също показанията на
свидетелката К. следва да се ценят по реда на чл.172 от ГПК. Освен това
безспорно е, че към датата на превода на паричната сума – 30.08.2013г.
подпорната стена е била изградена.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
не само, че не се установява, че сумата е предадена със задължение за връщане до
31.12.2013г. , но така също, че ответната страна е канена да стори това.
При проведен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и
обективирано в заповедта за изпълнение право, което ще бъде удостоверено със
съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение, ще влезе в сила и
заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят ще се снабди с изпълнителен
лист и ще продължи процесуалните действия в изпълнителното производство или
именно за това специалния установителен иск по чл.422 от ГПК, е
продължение на заповедното производство.
С исковата молба се определят пределите на търсената съдебна защита, като в
конкретния случай се иска установяване на вземане в размер на 700.00 лева - сума дадена в заем по устен договор от 30.08.2013г., ведно със законната лихва.
В
производството по реда на чл.422, ал.1 от ГПК претенцията е обусловена от тази
заявена в заповедното производство.След като заявителят се е позовал на сключен
договор за заем, в хода на производството ищецът не е доказал наличието на
валидно правоотношение по договор за заем, искът се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При така приетото настоящата инстанция споделя
крайните изводи направени от първоинстанционния съд, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на предявения иск – не е установил по безспорен и категоричен
начин основанието на своето вземане, при което въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено.
За настоящата инстанция въззиваемата е направила
разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение от 300.00 лева,
поради което същите следва да бъдат
присъдени в тежест на въззивника.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №113 от 25.04.2016г.,
постановено по гр.д.№692/2015г. на Троянският районен съд.
ОСЪЖДА Г.Й.К., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на И.М. Я., ЕГН **********
*** направените за въззивна инстанция разноски в размер на сумата 300.00
/триста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.