Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 413/28.07.2014
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, ІІІ
състав в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
Председател: Момчил Таралански
при
секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно
дело № 338 по описа за
Производството е по жалба за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебно правоотношение с
правно основание чл.233 във връзка с чл.226, ал.1, т.6 и чл.250 във връзка с
чл.245, ал.1, т.8 от ЗМВР (отм.) във връзка с § 15, ал.2 от ПЗР на ЗМВР и
чл.133, ал.1 от АПК.
Жалбоподателят М.Р.Л. обжалва
заповед № З-4159/09.05.2014 г. на Директора на Главна дирекция „Национална
полиция“, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е
прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР – полицай
в С*** полицейско управление – Монтана към дирекция „С*** полицейски сили“ при
Главна дирекция „Национална полиция“, категория Е-І степен. В жалбата и чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание поддържа, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като при провеждането на процедурата по реализиране на
дисциплинарната отговорност са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, нарушения във формата на заповедта, липсвали
мотиви и фактически и правни основания, а доколкото били отбелязани такива,
същите са несъответстващи, поради което не можело да се приеме, че е извършено
дисциплинарно нарушение. Счита, че наведените в заповедта мотиви за нарушение
на разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР
(ЕКПДСМВР) не се основавали на цитираните разпоредби от кодекса. Също така
намира, че така квалифицираните от наказващия орган бездействия не са довели до
засягане на общовалидни обществени ценности и до накърняване на обществения
авторитет на полицията. Поддържа, че извършената предварителна проверка била не
само ненужна от гледна точка на установяването на фактите, за които се
поддържа, че са били известни на дисциплинарно-наказващия орган още към
23.02.2014 г. от доклада на самия жалбоподател, но от гледна точка на
процесуалния закон тази проверка била незаконосъобразна. Поддържа също така, че
обжалваната в настоящето производство заповед е постановена след изтичане на
преклузивните срокове, като било налице прекомерно и необосновано забавяне на
предаването на документите от дисциплинарното производство на наказващия орган
и по този начин нарушаване на преклузивния двумесечен срок от откриване на
нарушението за налагане на наказание. Моли да се отмени обжалваната от него
заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание и е прекратено служебното
му правоотношение.
В хода на съдебното производство Закона за МВР, по
който е наложено наказанието беше отменен и беше приет нов Закон за МВР (ДВ,
бр.53/27.06.2014 г.), като въз основа на разпоредбата на §15, ал.2 от ПЗР на
ЗМВР, образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по
отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за прекратяване
на служебни правоотношения се довършват по досегашния ред. Съгласно разпоредбите
на §8, ал.1-2 от ПЗР на ЗМВР, създадените с този закон Главна дирекция "К***
полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция" са правоприемници
на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Главна дирекция
"Национална полиция" съобразно разделителни протоколи, утвърдени от
министъра на вътрешните работи, а процесуалното представителство по висящи
спорове на Главна дирекция "Национална полиция" се осъществява от
директора на Главна дирекция "Охранителна полиция". Поради това съдът
заличи като страна - ответник по делото Директора на Главна дирекция
„Национална полиция“ и конституира като страна – ответник по делото Директора на
Главна дирекция „Охранителна полиция“. Същият в писмен отговор по жалбата срещу
заповедта заявява, че оспорва жалбата и моли съда да отхвърли оспорването по
съображения, изложени в писмения отговор, отнасящи се до всяко от наведените в
жалбата основания за отмяна на акта.
По допустимостта на жалбата.
Обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на служебното правоотношение на служител от МВР е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК във връзка с чл.233
във връзка с чл.226, ал.1, т.6 и чл.250 във връзка с чл.245, ал.1, т.8 от ЗМВР
(отм.) – изрично волеизявление на административен орган – Директор на Главна
дирекция "Национална полиция", с който пряко се засягат лични
имуществени и неимуществени права и законни интереси на жалбоподателя. Жалбата
е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК във връзка с чл.233 и
чл.250 от ЗМВР (отм.) – аргумент от л.14 и л.4 по делото, поради което е
допустима за разглеждане по същество.
По основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и обясненията на жалбоподателя, в частта, с която
прави съдебно признание на неизгодни за него факти и обстоятелства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.Р.Л., видно от справка на л.76 от
делото, е заемал по служебно правоотношение (СлПО) като държавен служител в МВР
на длъжност старши полицай, той и водач на автомобил в 01 отделение на 02 взвод
от „Охранителна дейност и специални операции“ на С*** полицейско управление –
Монтана към дирекция „С*** полицейски сили“ при Главна дирекция „Национална
полиция“, категория Е-І степен, като от началото на службата му в МВР –
01.11.2002 г. до 09.05.2014 г. е бил на различни длъжности в подразделението в
гр. Монтана, което по силата на променените закони за МВР и подзаконовите
нормативни актове по прилагането им е било с различни наименования –
Жандармерийско подразделение – Монтана, Зонално жандармерийско подразделение –
Монтана и С*** полицейско управление. За този период жалбоподателя е
награждаван с четири писмени похвали (2003, 2009, 2010 и 2012) и е наказан с едно
дисциплинарно наказание – писмено предупреждение (2003). Видно от протокол №
1607/03.04.2013 г. (л.125 по делото) Л. е бил запознат с изискванията на
длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, а с протокол №
5283/17.11.2013 г. е запознат със съдържанието на ЕКПДСМВР (л.67 по делото).
В хода на дисциплинарното производство и в хода на
съдебното дирене по настоящето дело се установиха и следните факти:
Жалбоподателят М.Р.Л.,
След пристигането на Л. в с. Л*** , същия заедно със
св. Добринова отпътуват за гр. Монтана, където престояват в дома на
жалбоподателя в продължение на 15-20 минути и се връщат към с.Л*** , като
продължават до с. М*** , обл. Враца, а след това се връщат отново към с. Л*** и
до с. Г*** . От събраните обяснения от очевидци в хода на дисциплинарното
производство се установява, че към 0,30 часа на 23.02.2014 г. жалбоподателя Л.,
управлявайки личния си автомобил, в който на предната дясна седалка до шофьора
е пътувала св. Добринова, с посока на движение с. Л*** – с. Г*** – гр. Монтана,
преминавайки с автомобила пред бар „П*** “ в с. Л*** от автомобила са
произведени изстрели по посока на заведението, вследствие на които са счупени
прозорци на втория етаж на сградата и две от панорамните стъкла на първия етаж,
като единия от куршумите е проникнал в помещението. От обясненията на
очевидците Д*** и И*** , снети на стадия на дисциплинарното производство (л.50)
и преди това при изготвяне на справката въз основа на заповед №
З-1805/24.02.2014 г. (л.93 по делото), има убедителни данни, че произвелия
изстрелите е именно притежателя на оръжието Л.. Съдът не кредитира показанията
на св. Добринова, че тя самата е произвела изстрелите, тъй като нейните
показания не са подкрепени от други доказателства, явно пристрастни са, с оглед
на близките приятелски отношения с жалбоподателя, и по разбиране на съда не са
достоверни доказателствени средства, които да установят правно-релевантни
факти. Още по-малко обясненията на жалбоподателя пък могат да бъдат приети като
основа за установяване на правно-релевантни факти, доколкото по силата на
разпоредбите на чл.175-177 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК съдебното
признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото. Под признание на факт и теорията на гражданския процес и съдебната
практика по приложението на ГПК винаги са разбирали признание на неизгоден за
страната факт, но не и изгоден такъв, а без съмнение произвеждането на изстрели
от личното оръжие на жалбоподателя от друго лице е именно изгоден за него факт.
Доколкото обстоятелствата по делото не обосновават обратното, съдът приема, че
не е доказано твърдението на жалбоподателя, че автор на изстрелите е св. Добринова.
Обстоятелството, че св. Добринова е била „обучавана“ от жалбоподателя да борави
с неговото лично оръжие в района на яз. „О*** “, за което по делото се събраха,
както преки – показанията на св. Добринова, така и косвени доказателства за
наличие на веществено доказателство – видеоклип, пресъздаващ предходна употреба
от нейна страна на това оръжие, съставлява само по себе си укоримо за
жалбоподателя обстоятелство (пряко нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ), но не може да обоснове и докаже този правно-релевентен факт –
употребата на личното оръжие на жалбоподателя от друго лице в конкретния случай
на 23.02.2014 г. около 0,30 часа в с. Л*** , доколкото съответните
процесуално-следствени действия – експертизи и натривки и резултатите от същите
са приложени към следствено дело № 12/2014 г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура - Монтана. Дори да се приеме, че жалбоподателя не е произвел лично
изстрелите, безспорният факт, обаче е, че от личния автомобил на жалбоподателя
в момент, когато е управляван от него, с личното му оръжие са произведени
изстрели по посока на бар „П*** “, с. Л*** , които са причинили материални щети
и уплаха у посетителите на заведението.
След произвеждането на изстрелите жалбоподателя Л. е
продължил управлението на автомобила в посока гр. Монтана. Същият е настигнат и
спрян от автомобил с лица от селото, дали обяснения по дисциплинарното
производство, като на въпросите защо е стрелял, същия е отговорил, че не е
стрелял и че вероятно от друг автомобил са стреляли, като по този начин е
прикрил участието си към инцидента с употреба на личното му огнестрелно оръжие.
Впоследствие, тъй като е подаден сигнал от управителя
на заведението Е*** Т*** Л. за стрелбата чрез тел. 112, органите на полицията
от системата на ОД на МВР – Монтана са идентифицирали чрез регистрационния
номер на автомобила, собственика, респективно са установили участието на
жалбоподателя в инцидента, като от същия е изискано обяснение. В хода на
производството не се установи даването на обясненията да е станало доброволно
от жалбоподателя, а едва след разпореждане от дежурния служител при РУП –
Монтана и ръководителя на Специализираното полицейско управление – Монтана
(така и в обясненията на жалбоподателя на л.103 по делото).
Също така се установи, че жалбоподателя е предал
личното си оръжие на органите на РУП-Монтана едва на 25.02.2014 г., след като е
провел манипулации върху същото, включително и дозареждане на пълнителя.
Съдът кредитира част от показанията на св. Атанасов,
доколкото същия призна, че не е бил пряк свидетел на инцидента. Допустимите и
относими към предмета на делото показанията са свързани със служебното
правоотношение на жалбоподателя като служител на МВР, чийто бивш ръководител до
Със заповед № З-1805/24.02.2014 г. на Директор на
Дирекция „С*** полицейски сили“ при ГДНП, въз основа на телеграма №
925/23.02.2014 г. от ОДЦ-ДСПС, е назначена комисия, на която е разпоредено
извършване на проверка за изясняване на данните и установяване на
обстоятелствата относно произведени изстрели с огнестрелно оръжие и
присъствието на местопроизшествието на полицай М.Р.Л.. Същият е запознат със
заповедта на 26.02.2014 г. (л.87). Със справка рег. № У-34163/14.03.2014 г.,
комисията е изложила установените факти и обстоятелства и е предложила на Директора
на СПС при ГДНП да се изпрати преписката на ГДНП за образуване на дисциплинарно
производство срещу Л., който е запознат със справката на 16.03.2014 г. (л.99).
С предложение рег. № У-36919/20.03.2014 г. на
Директора на Дирекция „С*** полицейски сила“ при Главна дирекция „Национална
полиция“ (ГДНП), дисциплинарно-наказващия орган Директор на ГДНП е сезиран за образуване
на дисциплинарно производство въз основа на сигнали, сведения и докладни
записки за участие на жалбоподателя М.Р.Л. в инцидент, свързан с употреба на
огнестрелно оръжие в с. Л*** , обл. Монтана на 22-23.02.2014 г.
Със заповед № З-2781/21.03.2014 г. на Директора на
ГДНП (л.25-27 по делото) е образувано дисциплинарно производство срещу
държавния служител полицай М.Р.Л., като е определен дисциплинарно разследващ
орган (ДРО) – тричленна комисия от служители на ГДНП. С тази заповед е
разпоредено на комисията да запознае дисциплинарно привлеченото лице с правата
му по закон и да събере доказателства, като изготви становище относно наличието
на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност, което да се
докладва на дисциплинарния орган в 30-дневен срок. Заповедта е предявена на дисциплинарно-привлеченото
лице от дисциплинарно-разследващия орган с протокол № У-39349/26.03.2014 г.,
като същия е отказал да подпише, което е удостоверено с подписите на двама
служители на МВР (л.65 по делото). С писмо (приложение № 3 по чл.10, ал.2 от
вътрешно-служебен акт – Инструкция) вх. № Я-25931/02.04.2014 г. (л.41-44)
дисциплинарно привлеченото лице М.Р.Л. е дал обяснение във връзка с
образуваното дисциплинарно производство.
С обобщена справка рег. № У-48045/15.04.2014 г.
(л.34-39) ДРО е представил резултатите от извършената проверка по образуваното
дисциплинарно производство, като предложението към дисциплинарния орган е за
налагане на наказание на дисциплинарно привлеченото лице М.Р.Л. „уволнение“ и
прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. Тази
обобщена справка и предложението до дисциплинарния орган са връчени на
дисциплинарно-привлеченото лице на 15.04.2014 г. в 14,50 часа (л.40). С писмо
рег. № 2111/16.04.2014 г. (л.45) дисциплинарно-привлеченото лице М.Р.Л. е дал
обяснение пред дисциплинарния орган Директора на ГДНП.
Със заповед № З-4159/09.05.2014 г. на Директора на
Главна дирекция „Национална полиция“ на М.Р.Л. е наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител
в МВР на длъжност старши полицай, той и водач на автомобил в 01 отделение на 02
взвод от „Охранителна дейност и специални операции“ на С*** полицейско
управление – Монтана към дирекция „С*** полицейски сили“ при Главна дирекция
„Национална полиция“, категория Е-І степен.
От правна страна, въз основа на установените по делото
факти, като прецени законосъобразността на оспорения акт на всички основания за
отмяна по чл.146 от АПК, съдът намира следното:
Обжалваният административен акт – заповед № З-4159/09.05.2014
г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която на М.Р.Л. е
наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му
правоотношение е постановен от компетентния орган по чл.232, ал.1 във връзка с чл.228,
т.3; чл.230, ал.1, т.2 и чл.186, ал.1 от ЗМВР (отм.) и чл. 246, т.2 във връзка
с чл.186, ал.1 от ЗМВР (отм.) – органа по назначението (Директора на ГДНП) на
държавните служители категория Е, какъвто е бил жалбоподателя до прекратяването
на СлПО.
Обжалваният административен акт е постановен в
изискуемата от закона писмена форма с подробно и надлежно отразяване на
реквизитите на акта по чл.232, ал.1 и чл.246, т.2 от ЗМВР (отм.) във връзка с
чл.59, ал.2 от АПК. Освен това в акта са отразени пълно и подробно и мотивите
за издаването му – фактическите и правни основания. Тези основания са отразени,
както в окончателния акт за налагане на наказание и прекратяване на СлПО, така
и в предварителния административен акт – заповедта за образуване на
дисциплинарното производство, а именно нарушения на чл.57, ал.1-2 и чл.176,
ал.2 от ЗМВР (отм.), чл.59, ал.1 и чл.60, ал.1, т.3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ, т.4,
т.5, т.7, т.8 и т.64 от ЕКПДСМВР (пълния текст на http://www.mvr.bg/NR/rdonlyres/393641E6-9B0A-4C41-A7CA-5833EC80B50C/0/Etichen_kodeks.pdf
и допълнението на http://www.mvr.bg/NR/rdonlyres/D45F04AC-D367-496B-B278-195E9C18B214/0/Etichen_kodeks_dopalnenie_I3_2153.pdf), както и 224, ал.2, т.1 и т.4; чл.226,
ал.1, т.6; чл.227, ал.1, т.10 ЗМВР (отм.) и чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР (отм.).
Неоснователни са възраженията, наведени в жалбата и в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя, за несъответствие между
фактическите и правни основания за постановяване на акта. По разбиране на съда
е налице пълно съответствие на мотивите, доколкото деянията, извършени от
жалбоподателя са нарушения на т.4, 5, 7, 8 и 64 от ЕКПДСМВР и съставляват както
дисциплинарни нарушения по смисъла на разпоредбата на чл.224, ал.2, т.1 и т.4
от ЗМВР, а в съвкупност и тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на
разпоредбата на чл.227, т.10 от ЗМВР (отм.), което обосновава налагането на
най-тежко наказание.
При провеждане на дисциплинарното производство и издаване
на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Образуването на дисциплинарното
производство е извършено от компетентния дисциплинарно-наказващ орган –
Директора на ГДНП, като е назначен съответен дисциплинарно-разследващ орган
(ДРО) – тричленна комисия. Този ДРО е извършил всички разпоредени със заповедта,
за образуване на производството и уредени от основа на закона (чл.229, ал.3-4 ЗМВР-отм.) действия, в това число е уведомил дисциплинарно-привлеченото лице за
правата му по закон и възможността по чл.230, ал.4 от ЗМВР (отм.) да ползва
като подпомагащо лице служител от състава на МВР, от която възможност
жалбоподателя не се е възползвал. Всички междинни актове в производството са
били предявени на дисциплинарно-привлеченото лице, като същия се е възползвал
от правото да даде обяснения и възражения. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за незаконосъобразна проверка. Тази проверка всъщност е част от
законово регламентираната процедура (чл.230, ал.3 от ЗМВР и чл.239, ал.5 от
ППЗМВР - отменени) на дисциплинарното производство пред ДРО и всички действия,
които са извършени за доказване на дисциплинарното нарушение са надлежно
документирани, с приложени копия по делото. Следва да се отбележи, че всички
заповеди и справки и преди образуването на и в хода на дисциплинарното
производство са били надлежно връчвани на
заинтересованото/дисциплинарно-привлеченото лице, като по този начин същия е
имал пълната процесуална възможност да защити правата и законните си интереси.
Съдът не възприема наведените в жалбата оплаквания за съществено нарушение на
административно-производствените правила и формата на акта, свързани с липсата
в обжалваната заповед на пълен опис на доказателствата, въз основа на които е
направен извода за извършено нарушение, както и за съществена непълнота на
доказателствата, поради несъбиране на гласни доказателства от „единствения пряк
очевидец на събитията“ (поддържано от жалбоподателя). Св. Добринова е била
поканена от ДРО да даде обяснения, но същата, възползвайки се от правата си по
закон, е отказала, при което ДРО е снел обяснения от другите очевидци. От друга
страна, както вече се изтъкна по-горе, пълен опис на доказателствата е направен
в обобщената справка, която е представена на жалбоподателя и в становището, с
което е предложено на наказващия орган да наложи наказанието и да прекрати
СлПО. Трайната съдебна практика по приложението на АПК приема, че част от
мотивите и доказателствата в това число могат да се съдържат в междинни, подготвителни
актове преди издаването на окончателния административен акт. Именно такива са
обобщената справка и становището, поради което наказващия орган не е имал
задължението да прави пълен опис на доказателствата в заповедта за налагане на
наказание и прекратяване на СлПО. Поради това съдът намира, че няма нарушение
на административно-производствени правила, а още по-малко съществено такова,
което да е накърнило права и законни интереси на дисциплинарно-привлеченото
лице.
По основното възражение на процесуалния представител
на жалбоподателя за изтекли преклузивни срокове за налагане на наказанието,
съдът счита същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.1 от ЗМВР (отм.), дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Тази законова
разпоредба е пояснена в разпоредбите на
чл.233, ал.1 и ал.2 от ППЗМВР, а именно – дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган.
Нарушението е извършено на 23.02.2014 г.
Дисциплинарното производство е образувано на 21.03.2014 г. Становището на ДРО, с което предлага на наказващия
орган да наложи наказание е от 17.04.2014
г., което е представено преди изтичане на 30-дневния срок, даден на ДРО със
заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Наказващият орган се е
запознал със становището на 09.05.2014 г. (л.28 от делото). Доколкото по делото
не е установено на коя дата след изготвяне становището е постъпило в
деловодството на наказващия орган, като най-ранна възможна дата съдът приема
датата на изготвянето му – 17.04.2014 г., от която дата нарушението се счита за
открито и следва да тече двумесечния срок за налагане на наказанието.
Наказанието е наложено на 09.05.2014 г.,
при което нито преклузивния срок в първата хипотеза (два месеца от
откриването на нарушението), нито преклузивния срок във втората хипотеза (една
година от извършването) са били нарушени. Неоснователно е в тази връзка
възражението, че като релевантна дата за откриване на нарушението следвало да
се счита 23.02.2014 г., когато жалбоподателя „докладвал сам за събитията“. На
първо място, както вече се отбеляза, жалбоподателят не е дал обяснения
доброволно, а след разпореждане на дежурния в РУП-Монтана и ръководителя на
СПУ-Монтана, а на следващо място тълкуването на закона, което прави
процесуалния му представител, за да приеме, че даването на обяснения в онзи
момент е откриване на нарушението противоречи на цитираните по-горе разпоредби
на чл.225, ал.1 от ЗМВР и чл.233, ал.1 и ал.2 от ППЗМВР – отм.
Обжалваният акт
не е в противоречие с материално-правни разпоредби. Както вече се отбеляза
по-горе във връзка с формата на акта – мотивите (фактическите и правни
основания) за издаването му, жалбоподателят е извършил както дисциплинарни
нарушения, така и тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗМВР и
подзаконовите актове по прилагането му – ППЗМВР, както и на Етичния кодекс,
който има значение за правната квалификация на деянието. Извършените деяния от
жалбоподателя съставляват пряко нарушение на чл.18б и чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ,
които разпоредби забраняват на други лица за ползване на огнестрелни оръжия, а
по делото се установи, че и преди 23.02.2014 г. Л. е предоставял нееднократно
личното си оръжие на св. Добринова. Пак Л. е настоял Д*** да премахне
видеоклип, публикуван в социална мрежа, от който се вижда, че същата борави с
личното му оръжие в негово присъствие и с явно негово одобрение т.е. същия е
премахнал веществени доказателства, свидетелстващи за извършено правонарушение
и по този начин е нарушил и норми от НК (състави на чл.338 и чл.339). Доколкото
по делото са приети разпечатки от електронни сайтове за новини – Конкурент,
Блиц, Бг-днес (л.78-81 по делото), от които е видно, че действията на
жалбоподателя са намерили отзвук и в средствата за масова информация,
настоящият съдебен състав счита, че са нарушени и нормите на чл.227, ал.1, т.10
от ЗМВР и т.4, т.5, особено на т.7, т.8 и т.64 от Етичния кодекс. В резултат на
медийното отразяване, неограничен кръг от лица са възприели случая, а по този
начин несъмнено доброто име и авторитетът на институцията МВР са накърнени,
вследствие на неправомерната употреба на огнестрелно оръжие от служител на МВР
в извънработно време и то за цели, които са в разрез със задълженията му по
закон. В тази връзка абсолютно неоснователни са изложените в жалбата доводи, че
„…не било посочено по какъв начин тези бездействия са довели до засягане на
общовалидни обществени ценности и до накърняване на обществения авторитет на
полицията…“. Дори само жителите на с. Л*** да са разбрали за инцидента (а със
сигурност още при подаване на сигнала до тел.112 от управителя на заведението Е***
Л. за стрелбата посетителите на заведението са знаели кой е произвел изстрелите),
пак е налице накърняване на авторитета и доброто име на институцията МВР.
Разгласяването на инцидента в СМИ има само акцесорно значение т.е. много повече
и неопределен кръг от лица са научили за участието на жалбоподателя като
служител на МВР в него. Обстоятелството, че в СМИ са дадени само инициалите на
жалбоподателя не може да се тълкува като смекчаващо дисциплинарната отговорност
обстоятелство, а е свързано само и изключително с охрана на неговите права в
рамките на образуваното досъдебно производство, като част от наказателния
процес, където действа основната презумпция за невиновност до влизане на
присъдата в сила. Наложеното дисциплинарно наказание съответства изцяло и
напълно на тежестта на нарушението. Макар нормата на чл.227, ал.1, т.10 ЗМВР
(отм.) да е бланкетна – „друго тежко
дисциплинарно нарушение“ извън лимитативно изброените по т.1-9, настъпилите
вредни последици, които не са само материални (счупените панорамни стъкла на
заведението), колкото неимуществени (грубото нарушение на обществения ред,
стреса у посетителите на заведението от използването на оръжие, особено на
обществено място при наличие на много хора, засягане на доброто име на държавен
служител от системата на МВР и на основната правоохранителна институция МВР
като цяло). В този смисъл наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на
чл.229, ал.2 от ЗМВР (отм.), че при определяне вида и размера на
дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Макар, че от писмените и гласни доказателства по делото се установи, че
цялостното поведение на жалбоподателя по време на службата е било добро –
наказван е веднъж преди повече от 10 години, а е награждаван многократно – има
четири писмени похвали, то тежестта на нарушението и вредните последици
правилно са били преценени от наказващия орган като достатъчно тежки и
обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Действията на
жалбоподателя не са били продиктувани от крайна необходимост или каквато и да
било разумна подбуда за помощ на близък човек, доколкото подаването на сигнал
на тел.112 от св. Добринова към 21.01-21.06 часа и намесата на служител на
полицейския участък в гр. Бойчиновци, са били достатъчни за възстановяване на
посегателството спрямо имуществената сфера на св. Добринова (връщане на отнетия
мобилен телефон). Ако същата е претърпяла противозаконно засягане на
неимуществената сфера (състав на престъплението обида), каквито данни има и по
преписката и в хода на съдебното дирене, то процесуалния ред за признаването и
репарирането им е този по НК и НПК, което жалбоподателя като държавен служител
в МВР следва да знае. Напълно произволно и противоречиво в жалбата се поддържа,
че от една страна жалбоподателя е „…действал
инстинктивно и не се е крил…“, а от друга страна се поддържа, че ако е
останал на мястото на инцидента би предизвикал действия на саморазправа с
по-тежки последици „…събитие, случило се
след полунощ в непознато село в обсег на хора, употребили алкохол и дори
притежаващи оръжие…“. Събитията от 22.00 часа на 22.02.2014 г. до 0,30 часа
на 23.02.2014 г. т.е. от момента, в който Д*** е напуснала заведението и Л. ***
до момента на произвеждането на изстрелите не обосновават разбирането, че
жалбоподателя е действал в съответствие с нормативно предписаното – съответните
разпоредби на ЗМВР, ЗОБВВПИ, та дори и Етичния кодекс. За този период от повече
от два часа същият е имал възможността да заведе св. Добринова до дома й, като
по този начин даде пример с поведението си по смисъла на т.8 от Етичния кодекс.
Вместо това жалбоподателят е транспортирал с личния си автомобил същата неясно
с каква цел до гр. Монтана, а след това и до съседни села, като е преминавал нееднократно
до заведението, пред което е настъпил инцидента. Самият жалбоподател ясно е
показал, че не е предприел и минимално необходимите и предвидими дори за
средностатистически гражданин, още повече за служител в основната
правоохранителна институция МВР, действия за избягване на инцидента. Предаването
на личното оръжие едва два дни след стрелбата, като междувременно са извършвани
манипулации върху същото от жалбоподателя е факт, който изобщо не обосновава
тезата му, че е направил всичко възможно да съдейства за изясняване на
обективната истина по инцидента. Тези действия и бездействия на жалбоподателя в
съвкупност и в тяхната хронологична последователност недвусмислено указват на
ясно изразен умисъл не само за извършване на тежко дисциплинарно нарушение, но
и на такъв за прикриване на извършеното. Единственият възможен извод на
наказващия орган е за наличие на тежко дисциплинарно нарушение и в този смисъл
органа е наложил законосъобразно най-тежкото наказание. Общоизвестното
обстоятелство, че през годините по обективни (действащата тогава законова
уредба) или субективни (преценка на съответния наказващ орган) причини е имало несанкционирани
в същата степен случаи на неправомерна употреба на лично или служебно оръжие в
извънработно време от други служители на МВР не може да обоснове в случая
разбирането за липса тежко нарушение на служебната дисциплина или за наличие на
смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства.
Наложеното с обжалваната заповед дисциплинарно
наказание е в съответствие и в точно изпълнение на целта на закона – осигуряване
спазването на служебната дисциплина в структурите на МВР (чл.222 ППЗМВР-отм.),
чрез налагане на предвидените в този закон наказания на държавните служители в
МВР, които са нарушили служебната дисциплина (чл.224, ал.1 ЗМВР – отм.).
Наказващият орган е извършил правилна и законосъобразна преценка, че именно
наложеното, макар и най-тежко, наказание би съответствало на дефинираната цел.
Съдът счита, че заповедта е законосъобразен
административен акт, като не са налице релевираните основания за отмяна по
чл.146 от АПК във връзка с чл.233 и чл.250 от ЗМВР-отм. Оспорването следва да
се отхвърли, като с оглед на липсата на искане в тази насока от ответника, не
следва да се присъждат разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, т.5
от АПК във връзка с чл.233 и чл.250 от ЗМВР-отм. и § 15, ал.2 от ПЗР на ЗМВР, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.Л., с ЕГН * ***, със съдебен
адрес – гр. С*** , ул. „В*** “ № * , ап.* , чрез адв. Р.М. срещу заповед № З-4159/09.05.2014
г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която му е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение
като държавен служител в МВР – полицай в С*** полицейско управление – Монтана
към дирекция „С*** полицейски сили“ при Главна дирекция „Национална полиция“,
категория Е-І степен.
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: