РЕШЕНИЕ
№ 431
Видин, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Видин - II-ри тричленен състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | РОСИЦА СЛАВЧЕВА |
| Членове: | НИКОЛАЙ ВИТКОВ БОРИС БОРИСОВ |
При секретар МАРИЯ ИВАНОВА и с участието на прокурора КИРИЛ ЦВЕТКОВ КИРИЛОВ като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ канд № 20257070600069 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин, против решение № 471/05.12.2024 г., постановено по АНД № 1110/2024 г. по описа на Районен съд Видин (ВРС), с което е отменено наказателно постановление (НП) № 25-0000651/11.06.2024 г. на главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин, с което на ответника по касация е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, за нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр.
В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд Видин е неправилно. Иска се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Видин поддържа становище, че жалбата е неоснователна.
След като обсъди данните по делото, във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, административният съд намира, че жалбата е неоснователна.
Безспорно е установено по делото, че на 09.04.2024 г. около 08:00 ч. ответникът бил спрян за проверка от съвместна проверка на служители на ОО”АА”-Видин и ОДМВР-Видин, в [населено място], [улица], Южна промишлена зона, пред сградата на Сектор „Пътна полиция”-Видин. Ответникът управлявал лек автомобил Пежо 206 Плюс, рег.№ [рег. номер], собственост на трето лице, в който имало още едно лице освен водача. При извършена проверка било прието от контролните органи, че водачът извършва обществен превоз на пътници без да притежава лиценз за превоз на пътници за територията на Република България, както и че автомобилът не е включен в Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
В резултат на горното актосъставителят Й. приел, че е осъществено нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр, за което съставил АУАН № 341722/09.04.2024 г., против който нарушителят не направил възражения. При така установеното главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин издал атакуваното НП.
Въззивният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са допуснати съществени нарушения, които обуславят незаконосъобразността на процесното постановление. Прието било, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да обоснове и докаже извършването на процесното деяние от обективна и субективна страна.
При така установената фактическа обстановка административният съд намира от правна страна следното: първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за пълното и изчерпателно изясняване на фактическата обстановка по делото. Правните изводи, направени от съдебния състав отговарят на установените факти и обстоятелства в производството.
Действително, видно от представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че наказващият орган е допуснал описаното в първоинстанционното решение нарушение, като не е доказал осъществяването на процесното нарушение, неговия автор и наличието на вина. Както в административно наказателната преписка, така и в производството пред ВРС не са ангажирани доказателства в подкрепа на направения извод от АНО за извършване на обществен превоз на пътници от страна на ответника. Не са представени обяснения от лицето, за което се твърди, че е открито в лекия автомобил, управляван от ответника, за това, че е било договорен таксиметров превоз с уличеното като нарушител лице, а актосъставителят също признава, че не е разговарял с пътника. В действителност цялото обвинение се крепи на писмените обяснения на уличеното като нарушител лице, което е недопустимо в настоящето производство, предвид императивната разпоредба на чл.116, ал.1 от НПК. Напротив, в ал.2 от същия член законодателят изрично е постановил, че самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото, което безспорно не е сторено в случая.
Допуснато представлява нарушение на задължението на наказващия орган да повдигне и обоснове административно наказателната отговорност на ответника, което е съществено и обуславя незаконосъобразността на атакуваното НП.
Административен съд Видин в настоящия си състав намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. Атакуваното решение на ВРС следва да бъде потвърдено, като валидно, допустимо, правилно и обосновано.
При този изход на произвоството по делото и липсата на своевременно направено искане за разноски от ответната страна, такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Видин
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 471/05.12.2024 г., постановено по АНД № 1110/2024 г. по описа на Районен съд Видин.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
| Председател: | |
| Членове: |