Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 09.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№267 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.310, т.2 от ГПК, вр. чл.233, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.238 от ЗЗД от „***”ЕАД, гр.София против О.Б.Е. ***, за осъждане
на ответницата да опразни предоставен й от ищеца въз основа на договор за наем
недвижим имот.
Ищецът
твърди, че между него и ответницата е сключен Договор за наем №17ХА-Х19А032/28.02.2017г.,
по силата на който „***” ЕАД е предоставила за
ползване на О.Б.Е. собствения си недвижим имот, находящ се в ***, срещу
заплащане на месечна наемна цена в размер на 64,19 лева. Твърди, че поради
неплащане на месечни наемни вноски договорът за наем бил едностранно прекратен
от страна на наемодателя на основание чл.17, ал.1, т.4, б.”а” от договора и
изпратено до наемателя уведомление от 23.01.2019г. Твърди, че до подаване на
исковата молба не са платени седем наемни вноски и апартаментът не е
освободен. Съгласно чл.5 от договора за
наем, при предсрочното му прекратяване по вина на наемателя, последният бил
длъжен да върне владението на имота незабавно.
Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което
да осъди ответницата да опразни предоставения й от „***“ЕАД недвижим имот,
както и да заплати на ищеца направените по делото съдебни разноски, ведно с
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответницата О.Е., която в законоустановения срок не е депозирала писмен
отговор.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Установява се от Договор за наем на недвижим имот
№17НА-Х19А032 от 28.02.2017г., че ищецът „***“ ЕАД, в качеството му на
наемодател е предоставил на ответницата О.Е., в качеството й на наемател, за
временно и възмездно ползване процесния недвижим имот, представляващ апартамент
с площ от 39,69 кв.м., находящ се в *** срещу
месечна наемна цена в размер на 62,40 лв. за срок от три години.
Установява се, че в чл.17, ал.1, т.4, б“а“ от
договора, страните са договорили възможност за едностранно прекратяване на
договора за наем от наемодателя, със седемдневно писмено предизвестие, в случай
на неплащане в срок на една наемна вноска от страна наемателя.
Съгласно клаузата на чл.5, ал.1 от договора,
наемателят е длъжен в 14-дневен срок от прекратяване на договора да върне
наетия имот, като съгласно ал.2 на същата разпоредба, връщането се извършва с
подписването на приемо-предавателен протокол, описващ състоянието на имота към
момента на връщането му, дължимите суми и начина на уреждане на финансовите
взаимоотношения.
По делото е представено писмо от ищцовото дружество до
наемателя, с което последният се уведомява, че към 23.01.2019г. има задължения
в размер на 256,76 лв. относно ползвания апартамент и че съгласно чл.2, ал.3 от
договора са усвоени 4 депозита. Отправена е покана в 5-дневен срок от
получаване на съобщението сумата да бъде възстановена, като в противен случай
договорът за наем ще бъде прекратен и ще се пристъпи към извеждане от имота по
съдебен ред.
Като свидетел по делото е разпитана *** – дъщеря на ответницата. От показанията на същата се
установява, че след подписване на договора за наем майка й е живяла в процесния
апартамент, но тъй като свидетелката е пребивавала в чужбина, същата не е имала
контрол над това дали майка й заплаща редовно наемните вноски. Поради
напредналата си възраст майка й говорела неадекватно и противоречиво, твърдяла,
че е заплатила наема. Свидетелката заявява, че след завръщането си в страната,
отишла в обитавания от майка й апартамент, където намерила писмо от „***“ЕАД,
от което разбрала, че ответницата дължи пари за неплатен наем. Посочва, че се
свързала с дружеството с молба за разсрочване задълженията на майка й, но не
било постигнато съгласие. Заявява, че парите не са платени. От показанията й се
установява, че от около месец ответницата О.Е. не обитавала наетия имот, а
живеела в дома на дъщеря си в село Деков. Ключът за апартамента не бил върнат
на „***“ЕАД, тъй като все още от апартамента не били изнесени вещите на ответницата.
Съдът, след преценка показанията на свидетелката по реда на чл.172 от ГПК,
кредитира същите, като подробни, логични, безпротиворечиви, в съответствие с
останалия доказателствен материал.
Като писмено доказателство по делото е приет
приемо-предавателен протокол от 19.06.2019г., подписан между представители на
наемодателя „***“ЕАД и наемателя О.Е., съгласно който към 19.06.2019г.
последната дължи сума за неплатен наем в общ размер на 467,30лв. Установява се
от вписаното в приемо-предавателния протокол, че на посочената дата –
19.06.2019г. имотът е върнат на наемодателя в състоянието, в което е отдаден
под наем, при отчитане на овехтяването му.
С оглед на
така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:
За уважаване на предявения иск за опразване на наето
помещение, от доказателствата по делото следва да бъде установено наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, неговото прекратяване,
както и неизпълнение на задължението на наемателя да предаде фактическата власт
върху имота, съобразно уговорените в договора начин и срок.
В процесния случай безспорно установено от
доказателствата по делото е, че страните са били в наемно правоотношение по
отношение на процесния недвижим имот, на основание сключения между тях писмен
договор за наем.
Наемното правоотношение е прекратено на посоченото в
исковата молба основание. Не е спорно между страните по делото и се установява
от депозираните по делото гласни и писмени доказателства, че наемателят не е
изпълнил задължението си за заплащане на повече от една наемни вноски. На
основание чл.17, ал.1, т.4, б“а“ от договора за наем, за наемодателя е
възникнало правото за едностранно прекратяване на договора посредством
седемдневно писмено предизвестие. По делото е представено такова, без разписка
за получаването му, но от депозираните свидетелски показания следва изводът, че
писмото е достигнало до ответницата, тъй като е било намерено от дъщеря й в
обитавания имот. В допълнение към това, съгласно константната съдебна практика,
договорът може да бъде развален и с исковата молба, с която се претендират
последиците от развалянето, в случай, че са налице предпоставките за това, като
волеизявлението на кредитора се счита достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, какъвто е и процесния случай.
Установи се от приетия като писмено доказателство по
делото приемо-предавателен протокол, че след предявяване на исковата молба, в
хода на настоящия съдебен процес, наемателят е изпълнил задължението си да
предаде фактическата власт върху имота след прекратяване на договора, при
спазване на предвиденото в чл.5 от договора за наем. Съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението си съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право.
Установяването опразване на наетия имот след прекратяване
на договора за наем води до неоснователност на предявения иск по чл.310, т.2 от ГПК вр. чл.233, ал.1 ЗЗД и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Съобразно изложените по-горе съображения, причина за
отхвърляне на иска е изпълнение на задължението на ответницата в хода на
процеса. Това налага извод, че с поведението си същата е дала повод за
завеждане на делото - тъй като не е изпълнила задължението си да опразни наетия
имот преди предявяване на исковата молба. Поради това, отхвърлянето на иска
поради изпълнение след образуване на делото, не освобождава ответницата от
задължението й за заплащане на разноски по делото /в същия смисъл определение
№691/29.12.2016 по дело №2250/2016 на ВКС, ТК, II т.о., определение № 200/20.05.2016
г., по ч.гр.д. №1960/2016 г.на III г.о. на ВКС, определение №688 от
02.10.2014г. по ч.т.д. №2337/2014г. на I т.о. на ВКС/. Предвид на
изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. или сума в общ размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕАД, ЕИК:**, със
седалище и адрес на управление: ***, против О.Б.Е.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.310, т.2 ГПК, вр.
чл.233, ал.1 ЗЗД за опразване на наетия по силата на Договор за наем
№17НА-Х19А032/28.02.2017г. недвижим имот, представляващ апартамент №*, находящ се в гр.Б., ****, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА О.Б.Е., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „***“ЕАД, ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление: ***, сума в общ
размер на 100 /сто/ лева,
представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на обявяване на решението.
Препис от решението да се връчи на страните, на ищеца
– на посочения в с.з. адрес за кореспонденция.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: