Р Е Ш Е Н И Е
№ 82 19.08.2020 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На четвърти август година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 138 по описа за 2020 година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
с чл. 70 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ).
Делото е образувано по жалбата на „ПИФ 7 Г. Д.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Търговище, ул. „Иван Асен“ № 2, ет. 3, ап. 5, представлявано
от управителя Г. Д., чрез а.. Н. С. ***, кантора 8 против Изричен отказ №
2503-26-00-163б от 06.07.2020 на директора на дирекция „Социално подпомагане“ –
Търговище (Д“СП“), с която е отказано изплащането на сумата от 380 лв. за
изработени помощни средства – два чифта ортопедични обувки за лицето Е. Г. Сп..
Жалбоподателят сочи, че се занимава с
изработването на Помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински
изделия (ПСПСМИ) – в случая с обувки за хора с увреждания. С процесната заповед
е отпусната целева помощ на лицето Е. Г. Сп. в размер на 380 лв. за
изработването на два чифта ортопедични обувки от № 25 с микропореста гума до 5
см тапа. Обувките са били изработени от жалбоподателя и предадени на лицето С.
с приемно-предавателен протокол. След това дружеството е подало пред дирекция
„Социално подпомагане“ – Търговище заявление за изплащане на отпуснатата на
лицето С. целева помощ от 380 лв. за изработените обувки с приложени и други
документи. Изплащането на изработените обувки е отказано, тъй като адм. орган е
приел, че към искането не е била приложена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Т/497/ППС от
01.04.2020 г. на директора на Д“СП“ – Търговище в оригинал, а приложената
заповед е била само уведомление за лицето с увреждане. Това заключение е
незаконосъобразно, тъй като екземпляра, представен от дружеството-жалбоподател
е озаглавен – „Заповед“. При възлагане на поръчката той е бил предоставен от
лицето С.. Въпросната заповед си има всички реквизити и не е ксерокопие, като
никъде в нея не е посочено, че е само уведомление.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично управителя Г. Д. и се представлява от а.. Н.С. ***, който
поддържа жалбата изразява становище за незаконосъобразност на издадения адм.
акт.
Ответникът по оспорването – директорът на
дирекция „Социално подпомагане” Търговище, редовно призован се представлява от
ст. юрк. Кр. М., която изразява становище за неоснователност на жалбата и
представя писмено становище.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че жалбоподателят „ПИФ 7 Г. Д.“ ЕООД се занимава с изработването на
Помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) – в
случая с обувки за хора с увреждания.
На 03.07.2020 г. жалбоподателят подал
Искане за плащане изх. № 10 до директора на Д“СП“ – Търговище (стр. 12 от адм.
преписка). Към заявлението жалбоподателят приложил Фактура за изработени по
поръчка медицински изделия, заповед на директора на Д“СП“ – Търговище (без
печат – стр. 8 от делото) за отпускане на целева помощ за изработване, покупка
и ремонт на ПСПСМИ за лицето Е. Г. Сп., приемно-предавателен протокол – 1 бр. и
документи да изработените МИ, съдържащи специфични характеристики, съгласно
заданието – 1 бр.
На 06.07.2020 г. директорът на Д“СП“
издал Изричен отказ за изплащане на сумата от 380 лв. и върнал представената
заповед № ЗХУ-ИО/Д-Т/497/ ППС от 01.04.2020 г. на жалбоподателя.
По делото е разпитана свидетелката Цв. В.
Д. (съпруга на управителя на дружеството-жалбоподател). Според свидетеля редът
за отпускане на помощи, когато изработват ортопедични обувки на хора, на които
им е отпусната такава помощ или други изделия е следният: Първата стъпка е
лекар-ортопед издава протокол, на основание на който, вътре е записано по коя
точка се отпуска помощта, като те имат списък от социалното министерство на
какво заболяване какво е позволено и на каква сума е позволено. С този протокол
клиентът идва и те му издават документ, че са съгласни да му изработят
обувките, като пишат основанието. С този документ той отива в социални грижи и
там му се обяснява след колко да отиде и да види дали е одобрен за помощта.
След като го одобрят те пускат заповед, че на лицето се полага тази сума, за
която е написан договорът. Човекът идва при тях, изработват обувките и от
години образците са едни и същи. Пускат си приемно-предавателен протокол, който
подписва клиентът, пускат си фактура от предприятието за парите да им ги
преведат, пускаме си и една спецификация за материалите, които са изразходвани
по изработката и правим едно искане да ни бъдат изплатени парите, които се
полагат. Носят ги в социални грижи. Никога от социални грижи не дават документ,
с който да удостоверят, че те са ги получили тези документи. Никога не са
давали входящ номер, за да може да се направи насрещна проверка. Е. Г. Сп. си
получи обувките, след като бяха изработени, подписа си приемно-предавателния
протокол, фактурите и всички документи, които са необходими. Свидетелят занесъл
документите в социални грижи. След като мина
определения двуседмичен срок за превеждане на парите, те не постъпили и свидетелят
звъннал да видя защо. Тогава след три-четири дни документите му се върнали
обратно и беше написано, че не могат да им ги изплатят, тъй като социални грижи
издават две заповеди-на едната има печат, която те после си прибират при тях, а
другата отива в клиента. Тези заповеди нямат разлика, те са образци на
Социалното министерство, които задължително ние трябва да приемем, когато ни ги
донесе клиентът. Осем години нямат такъв случай-дали заповедта е с печат или
без печат, в кое досие остава, при кого остава, това е първият случай, в който им
се отказва плащане за това, че заповедта, която сме представили няма печат. Свидетелят
е отишъл веднага и попитал защо не им е изплатена сумата. След продължителни
консултации по телефон е проверил, излязла е служителка и е казала, че няма да им
бъде изплатена сумата, защото на заповедта няма печат. Свидетелят е казал, че
това е техен печат, тези печати не ги слагаме те. Тя е отговорила, че няма да
ни ги платят. Свидетелят отново е пуснал на следващия месец комплекта документи
и отново му се върнали със същия претекст, че това, което те са направили, това
което се е полагало на клиента няма да бъде изпълнено. След като имат заповед,
че помощта е отпусната, с печат и подпис на директорката и на служителката,
която я предава, и е образец на Социалното министерство, а не е със свободен
текст и са еднакви двете заповеди, им е било отказано.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
като непротиворечащи на събраните доказателства по делото и ги приобщава към
същите.
При тази фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът счита оспорения адм. акт – Изричен
отказ № 2503-26-00-163б от 06.07.2020 на директора на Д“СП“ за законосъобразен
адм. акт, като издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия
съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП във вр. с чл. 70, ал. 1 от ППЗХУ.
Съдът приема, че процесната заповед е
издадена в съответствие с административно производствените правила, материалния
закон и в съответствие с целта на закона при следните съображения:
При издаване на адм. акт адм. орган е
съобразил разпоредбите на чл. 70, ал. 3 до ал. 5 от ППЗХУ. Съгласно ал. 3 „заповедта
за отпускане на помощта по ал. 1 се издава в три екземпляра за всяко помощно
средство, приспособление, съоръжение и медицинско изделие поотделно, а за отказ
за отпускане – в два екземпляра.“ Според ал. 4 „Два екземпляра от заповедта за
отпускане на помощта по ал. 3 се предоставят на човека с увреждане по ал. 1
заедно с екземпляр на предавателно-приемателния протокол по образец съгласно
приложение № 3.“ Видно от разпоредбата на ал. 5 „Целевата помощ за изработване,
покупка и/или ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и
медицински изделия се реализира в 3-месечен срок от датата на съобщаването на
заповедта по ал. 3 освен в случаите, когато изработването или ремонтът на
помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия изисква
по-дълъг период и е удостоверено с документ от изпълнителя.“
Съдът намира, че на лицето С. са
предадени два екземпляра на заповедта за отпускане на целева помощ за ПС, като
единият е бил с печат и друг без печат. Не е ясно защо тя е представила в
дружеството-жалбоподател екземпляра от заповедта без печат. Не е ясно къде се
намира вторият екземпляр на заповедта, който е с печат на Д“СП“, даден на
лицето С. и защо тя не е представила на жалбоподателя този екземпляр. В случая
дружеството-жалбоподател е представило екземпляра на лицето С., който е без
печат на Д“СП“ при подаване на документи за изплащане на целевата помощ за ПС –
ортопедични обувки. В тази връзка съдът счита, че с цел злоупотреба с
отпусканите целеви средства за ПС правилно е отказано от адм. орган изплащането
на целевата помощ, предвид на вероятността за повторно плащане за изработването
на ПС поради неизтеклия 3-месечния срок по чл. 70, ал. 5 от ППЗХУ към момента
на издаване на процесния адм. акт. За заплащане на отпуснатата целева помощ
следва да се представи от жалбоподателя екземляра от заповедта за целева помощ
за ПС на лицето С. с печат от Д“СП“ – Търговище или да се изчака изтичането на
3-месечния срок по чл. 70, ал. 5 от ППЗХУ поради вероятност от загубване на
екземпляра с печата от страна на С..
Поради изложеното жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При изхода от оспорването и на липсата на
претенции за разноски от страна на адм. орган по делото не следва да се
присъждат разноски.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПИФ 7 Г. Д.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Търговище, ул. „Иван Асен“ № 2, ет. 3, ап. 5, представлявано
от управителя Г. Д., чрез а.. Н. С. ***, кантора 8 против Изричен отказ №
2503-26-00-163б от 06.07.2020 на директора на дирекция „Социално подпомагане“ –
Търговище, с която е отказано изплащането на сумата от 380 лв. за изработени
помощни средства – два чифта ортопедични обувки за лицето Е. Г. Сп..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението пред Върховен административен съд на Република
България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: