РЕШЕНИЕ

  №

гр.София, 18.12.2023 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди  двадесет и трета година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3992 по описа за 2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, от Ж.Д.Б. срещу „Б.б.г.х.“ АД, за заплащане на сумата от 58 140 лв., представляващо дължимо на ищеца Ж.Д.Б. възнаграждение по договор за възлагане на управление от 04.02.2019 г., за месеците ноември и декември 2019 г. и месеците от януари до септември включително за 2020 г., ведно със законна от датата на завеждане на исковата молба. претендират се освен разноски по настоящето производство, и сторените разноски по обезпечителното производство за такса и адвокат пред ОС – Пазарджик  и разноски по изпълнително  дело № 157/2021 г. пред ЧСИ М. А. във връзка с налагане на допуснато обезпечение (запор) по изпълнително дело № 157/2021 г.

В исковата молба се поддържа, че Ж.Б. е бивш изпълнителен директор в „Б.б.г.х.“ АД. С встъпването в длъжност е подписал договор за възлагане на управлението на акционерното дружество с дата 04.02.2019 г., като на същата дата е извършено и вписването му като изпълнителен директор по партидата на дружеството. По възникналото правоотношение му е определена месечна брутна заплата в размер на 6000 лв., от която е удържан ежемесечно само по 10 % от ДОД, като чистата му заплата е 5400 лв. Ищецът твърди, че е изпълнявал функциите на изпълнителен директор до 02.10.2020 г., когато е заличен от търговския регистър.  За периода на управление на дружеството е получил дължимите му се възнаграждения за месеците от февруари до септември 2019 г. включително. За 2020 г. не е получил нито една от дължимите му се заплати. По този начин, към датата на прекратяване на договора за възлагане на управлението, ответникът дължи на ищеца заплати за два месеца (ноември и декември) 2019 г. и за месеците от януари 2020 г. до септември 2020 г. включително. През м. септември ищецът е използвал 7 дни болнични и нетното му възнаграждение за този месец е в размер на 4140 лв., а за останалите месеци му се следва заплата в пълен размер, като общо дължимата сума е в размер на 58 140 лв.

Ищецът сочи, че многократно е търсил от дружеството полагащите му се суми, включително и с покана за доброволно плащане, получена на 18.12.2020 г.,  което не  е сторено до момента. С молба по чл. 390 ГПК пред ПОС е образувано ч.т.д. № 32/2021г., по което е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу „Б.б.г.х.“ АД в размер на исковата претенция. По образуваното изпълнително дело № 157/2021 г. пред ЧСИ М. А. с район на действие ОС - Пазарджик е наложен запор на банковата сметка на ответника и сумата е обезпечена.

Ответникът „Б.б.г.х.“ АД оспорва исковата молба по основание и размер, като сочи, че в периода, в който ищецът е бил избран за изпълнителен директор от м. 02.2019 г. до м. 09.2020 г., не е изпълнявал задълженията си. Не оспорва обстоятелството, че Ж.Б. е вписан в търговски регистър на 04.02.2019 г. и заличен на 02.10.2020 г.

Сочи, че ищецът е посещавал офиса на дружеството епизодично, в моменти и продължителност на престоя по собствено усмотрение в рамките на 4 работни дни в месеца. Липсата му е затруднявала дейността на дружеството и е забавяла определени процеси, предвид обстоятелството, че ищецът е бил единствен представляващ дружеството с право на подпис. Поддържа, че определеното в чл. 4 от договора за възлагане на управлението месечно възнаграждение от 6000 лв. е високо и е определено с идеята, че ищецът ще съсредоточи основните си функции в управлението на „Б.б.г.х.“ АД, което включва и присъствие в офиса на дружеството в гр. София. Дружеството има за предмет на дейност търговия със строителни материали, които се продават на строителни складове и други клиенти, което изисква добра координация на голям брой сделки, сключвани ежедневно, а това от своя страна изисква присъствие на изпълнителния директор в работните помещения с цел създаване на необходимата организация, управление на персонала и доставките.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Установява се, че между „Б.б.г.х.“ АД, в качеството на възложител и Ж.Д.Б., в качеството на изпълнителен директор, е сключен на 04.02.2019 г. договор за възлагане на управлението на акционерното дружество. 

Съгласно чл. 1 от договора за възлагане на управлението, възложителят възлага на изпълнителят да извършва всички правни и фактически действия, необходими за законното и целесъобразно управление на възложителя, както и да го представлява пред всички физически и юридически лица, административни органи и други, възмездно.

В чл. 3 е предвидено, че изпълнителният директор  е длъжен да извършва всички действия, свързани с организацията и ръководството на възложителя, както и всички действия, свързани с управлението като изпълнителска дейност; да управлява дружествената и търговска дейност в рамките на предмета на дейност на дружеството; да следи финансовото състояние на дружеството и по възможност да предотвратява негативните последици при проявлението на неблагоприятна пазарна конюнктура; да изпълнява решенията на Общото събрание на акционерите; да полага грижата на добрия търговец при упражняване на търговската дейност  и др.

Договореното възнаграждение на изпълнителни директор е в размер на 6000 лв.

По делото е представено извлечение от сметка на ищеца Ж.Д.Б. в „Банка ДСК“ ЕАД, за преведените суми от ответното дружество и справка от НАП за осигурителния доход на ищеца, за 2019 г. и за 2020 г.

С покана за доброволно изпълнение от Ж.Б., връчена на ответното дружество с обратна разписка на 18.12.2020 г., ищецът моли да му бъдат заплатени доброволно дължимите суми по договора за възлагане на управлението, към момента на поканата в размер на 74 340 лв.

С молба от 06.07.2020 г. до председателя на Съвета на директорите на „Б.б.г.х.“ АД ищецът е поискал да бъде освободен от длъжността изпълнителен директор, на основание чл. 10, т. 1 от него. (едностранно от изпълнителния директор с тримесечно уволнение).

Представена е обезпечителна заповед от 12.03.2021 г., издадена по ч.т.д. № 32/2021 г. на ОС- Пазарджик, с която е допуснато обезпечение по реда на чл. 390 ГПК на настоящия иск за заплащане на сумата от 58 149 лв., възнаграждение по договора за възлагане на управлението, като са представени доказателства и за разноските в обезпечителното производство и образуваното производство по налагане на запора.

С определение от 21.02.2023 г. по настоящето дело, не е прието за разглеждане релевираното в отговора възражение за прихващане.

За пълнота, следва да бъде отбелязано, че ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството дали оборота на „В.Т.И.“ ЕООД е намалял през 2020 г., а отделно от това, в този период е налице световна здравна пандемия, което неминуемо е дала отражение на търговията  не само у нас, но и в световен мащаб.

Съдът намира, за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е изпълнявал задълженията си  по договора за възлагане на управлението. С оглед спецификата му, и възложените функции по управление и представителство на дружеството, същият не е обвързан с работно време или място на работа. Динамиката на живота и новите технологии позволяват различна организация на работата и не са свързани с присъствено изпълнение на функциите. Доказателства, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора не са ангажирани, като в тази насока не могат да се възприемат и показанията на свидетеля М.С.С., който сочи, че оперативките са всеки понеделник и обикновено Б. е идвал в офиса в София около 10-11 ч. и е оставал до вторник, ранния следобед. Ищецът освен това често пътувал извън ЕС, знае че живее в Пазарджик.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, след проверка в счетоводството на ответното дружество, се е установява, че „Б.б.г.х.“ АД е изплатило на Ж.Б., дължимото възнаграждение за м. февруари – м.октомври 2019 г. включително, в общ размер на 468 600 лв.. За исковия период, за който е действал договора за възлагане на управлението, неизплатената сума е в размер на 58 140 лв.

Следователно предявеният иск по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, от Ж.Д.Б. срещу „Б.б.г.х.“ АД, за заплащане на сумата от 58 140 лв., представляващо дължимо на ищеца Ж.Д.Б. възнаграждение по договор за възлагане на управление от 04.02.2019 г., за месеците ноември и декември 2019 г. и месеците от януари до септември включително за 2020 г., ведно със законна от датата на завеждане на исковата молба, е изцяло основателен, и следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца Ж.Д.Б. следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса, в размер на 2326 лв., както и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лв., по представения договор за  правна защита и съдействие от 24.03.2021 г., както и сумата от 40 лв. за държавна такса в размер на 40 лв. по ч.гр.д. № 32/2021 г. на ОС – Пазарджик (обезпечителното производство) и 1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 390 ГПК, по договора за правна защита и съдействие от 11.03.2021 г.,  както и сумата от общо 114 лв. по изпълнително дело № 20218840400157 на ЧСИ М.А., рег. № 884 на КЧСИ, с район на действие ОС - Пазарджик, във връзка с налагане на обезпечителния запор.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Б.б.г.х.“ АД, ***, Административна сграда *********, да заплати на Ж.Д.Б., ЕГН **********,***, представляван от адв. С.Б.,***, на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, сумата от 58 140 лв., представляващо дължимо възнаграждение по договор за възлагане на управление от 04.02.2019 г., за месеците ноември и декември 2019 г. и месеците от януари до септември включително за 2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.03.2021 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Б.б.г.х.“ АД, ***, Административна сграда *********, да заплати на Ж.Д.Б., ЕГН **********,***, представляван от адв. С.Б.,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2326 лв. за  разноски за държавна такса, сума в размер на 2300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, сумата в размер на 40 лв. за държавна такса по ч.гр.д. № 32/2021 г. на ОС – Пазарджик (обезпечителното производство) и 1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 390 ГПК, както и сумата от 114 лв. по изпълнително дело № 20218840400157 на ЧСИ М.А., рег. № 884 на КЧСИ, с район на действие ОС - Пазарджик, представляващи разноски във връзка с налагане на обезпечителния запор.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: