№ 674
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. А.
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20231100604201 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба на частния тъжител Т. П. И. срещу разпореждане от
23.05.2023 г., постановено по НЧХД № 6865/2023 г. по описа на Софийска районен съд, НО,
11 състав, с което е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81от
НПК наказателното производство, образувано по тъжба на Т. И. срещу Д.Д..
В депозираната от заинтересованото лице жалба се оспорва постановения съдебен акт
с доводи за неправилност. Тъжителят излага аргументи, че съдия-докладчикът е подходил
формално, едностранчиво, без необходимата задълбоченост и неправилно е приел, че
инкриминираните изрази не покриват състава на престъплението „клевета“. Посочва се
също така, че ако съдия-докладчикът е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на
чл.81 ал.1 НПК, то е следвало да укаже на тъжителя в какво се изразява недостатъкът на
тъжбата, като му даде срок за отстраняване на същия.
В проведеното закрито заседание на 20.09.2023 г. въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК и след като се запозна със сезиращата го жалба, първоинстанционния съдебен акт и
приложените материали по делото прецени, че за изясняването на обстоятелствата и за
правилното решаване на делото не се налага да се допълва доказателствената съвкупност.
В съдебното заседание пред втората инстанция повереникът на жалбоподателят
поддържа жалбата си, като намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен.
Предмет на настоящата проверка е разпореждане на първоинстанционния съд, с
което се прекратява наказателното производство на основание чл. 250,ал.1, т.1, вр. чл. 24,
ал. 5, т. 2 от НПК. Поради това обстоятелство първоинстанционният акт подлежи на
въззивен контрол по реда на глава 21 от НПК. В настоящото производство въззивната
инстанция има задължение да провери единствено и само изложените в тъжбата
1
обстоятелства и законосъобразността и обосноваността на оценката им от първия съд,
направена на плоскостта на разпоредбата на чл. 250 от НПК, а не да разглежда делото по
същество. След извършване на
проверката от страна на настоящия въззивен състав, по
отношение на редовността /допустимостта/ на въззивната частна жалба и намирането на
същата за допустима, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Производството пред СРС е образувано въз основа на подадена на 19.05.2023 г. частна
тъжба, с която е повдигнато обвинение Т. И. срещу Д.Д. за това, че същият е наклеветил
тъжителя И., като на 05.05.2023г. в предаването „Денят започна“, излъчено в ефира на
телевизия „БНТ 1“ с водещи Х.Х. и С.И., Д.Д. / ректор на УНСС / е разгласил позорни
обстоятелства и й е приписал престъпление чрез израза: … Освен това, когато някой ви каже
“Не, аз съм бил на лекция и съм си взимал часовете“ и покаже някакви хвърчащи листчета с
неверни подписи на студенти….“
С атакуваното разпореждане от 23.05.2023г., съдът е прекратил наказателното
производство по НЧХД № 6865/2023 г. по описа на Софийска районен съд, на основание чл.
250, ал. 1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81от НПК. За да се произнесе в този смисъл,
предходната инстанция е приела, че инкриминираните изрази „Освен това, когато някой ви
каже: „Не, аз съм бил на лекции и съм си взимал часовете“ и покаже някакви хвърчащи
листчета с неверни подписи на студенти“ са обективно несъставомерни , тъй като на първо
място, инкриминираният израз касае действие на неустановено лице - „някой“, без
личността на частния тъжител да е обвързана с него., а от там трудно би могла да бъде
застъпена тезата за наличие на пострадало лице /а оттам - и на активна легитимация за
подаване на тъжба/ от конкретната реплика. На следващо място, съдът е приел, че в
инкрининирания израз не се излагат твърдения - този „някой“ да е съпричастен към
съставянето на документ, съдържащ неистински подписи, като липсва и конкретика за
специална цел, която да даде повод за коментиране приложението на чл. 316 НК. Предвид
гореизложеното съдът е преценил, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от
НПК и наведените с тъжбата твърдения не могат да бъдат субсимирани под състав на
престъпление от частен характер.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
правните изводи на съдията за наличието на предпоставки за прекратяване на наказателното
производство за правилни.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да
бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да
описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на когото е възложена
проверката на редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата
факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление.
Следователно, още преди да бъде предвидено правомощието на съдията-докладчик изрично
да проверява тъжбата за съответствието й по чл. 81, ал. 1 НПК, съдът следва да провери
дали действително в тъжбата се навеждат факти, които съдът е квалифицирал като
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Предвидено е и изрично
правомощие на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, в случай че
тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК, това несъмнено означава, че
съдията-докладчик е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на престъпление.
След като има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление
гражданин и то в такова престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия,
съдията-докладчик е овластен при констатирана нередовност на тъжбата в частта относно
наличието на данни за престъплението, да прекрати наказателното производство по реда на
чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК / в т.см. напр. Решение №48/2020г. на ІІ НО на
2
ВКС /.
В случая частната тъжба не съответства на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като
в нея не са посочени факти и обстоятелства, които са извършени от подсъдимия и които
могат да бъдат квалифицирани като позорни по отношение на тъжителката или да й
приписват престъпление. В този смисъл настоящият съдебен състав намира за правилни
доводите на контролирания съд, че инкриминираните изрази „Освен това, когато някой ви
каже: „Не, аз съм бил на лекции и съм си взимал часовете“ и покаже някакви хвърчащи
листчета с неверни подписи на студенти“ са обективно несъставомерни - същите касаят
действие на неустановено лице - „някой“ /без личността на частния тъжител да е
категорично изтъкната/, а от там трудно би могла да бъде застъпена тезата за наличие на
пострадало лице от конкретната реплика. Правилно съдът е приел, че в инкрининирания
израз не се излагат твърдения този „някой“ да е съпричастен към съставянето на документ,
съдържащ неистински подписи.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че ако съдия-докладчикът е приел,
че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1 НПК, то е следвало да укаже на
тъжителя в какво се изразява недостатъкът на тъжбата, като даде срок за отстраняване на
същия. Това принципно е така, но само ако в жалбата се излагат факти и обстоятелства за
извършено престъпление. След като съдът е приел, че инкриминираните изрази „Освен това,
когато някой ви каже: „Не, аз съм бил на лекции и съм си взимал часовете“ и покаже
някакви хвърчащи листчета с неверни подписи на студенти“ са обективно несъставомерни /
с което е съгласен и настоящият съдебен състав /, то няма какво да указва на тъжителя.
Предвид направеното изложение въззивният състав намира, че предходната
инстанция правилно е прекратила наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1,
т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл.81 от НПК. Постановеният в този смисъл съдебен акт
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.05.2023 г., постановено по НЧХД №
6865/2023 г. по описа на Софийска районен съд, НО, 11 състав, с което е прекратено
наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81 от
НПК
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3