Решение по дело №223/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 58/22.04.2025 г., постановено по АНД № 117 по описа на Районен съд – гр. Габрово за 2025 г., състав на същия съд е потвърдил като правилен и законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 10105914, издаден от ОД на МВР Габрово, с който на И. Я. Т., [ЕГН] от гр. София, пл. „Петко Р. Славейков“ № 1, вх. Б, ет. 2 на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от това решение е останал жалбоподателя - И. Я. Т., който в депозирана в законния срок, чрез пълномощника си и съдебен адресат адв. Е. К., САК касационна жалба го оспорва. Навежда оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди да не били изложени и обсъдени наведените от него пред РС възражения, поради което и ги преповтаря. Счита, че определянето на наказание при условията на „повторност“ при издаване на електронен фиш по реда на чл. 189. ал. 4, във връзка с ал. 5, изр. 2. предл. 1 ЗДвП е недопустимо, тъй като ЕФ се съставял въз основа на фикция, по силата на която на собственика на МПС-то се налагала глоба, без да е изяснено дали той е извършител и по този начин било възможно последния да се санкционира за трайно неправомерно поведение, което може и да не е извършил. Навежда доводи, че самият законодател признавал, че повторност е недопустима в хипотезата на налагане на наказание с електронен фиш, тъй като не е посочил тази хипотеза изрично в законовата дефиниция. В обжалвания ЕФ, освен това не било посочено кога е влезнал в сила посочения първи електронен фиш. дали деянието е било по чл. 182. ал. 1, 2 или 3 ЗДвП. Това били различни състави, всеки от които е основен и представлява собствено основание за налагане на административно наказание. Доколкото в случая второто деяние било по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, то за да бъдел налице квалифициращия признак „повторност“, то и първото наказание следвало да бъде по ал. 1, което било неустановимо тъй като не бил представен и влезлия в сила електронен фиш. Твърди, че доколкото нарушението е заснето с мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, което съгласно легалната дефиниция установявало нарушенията в присъствието на контролен орган, то влизало в противоречие с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, разпореждащ електронен фиш да се издава, когато нарушението е установено и заснето в автоматизирано техническо средство или система, но в отсъствие на контролен орган, от което обосновава и извода, че нарушението е следвало да бъде установено посредством АУАН, а наказанието да се наложи чрез НП. По така изложените съображения отправя искане към съда да отмени Решение № 58/22.04.2025 г., постановено по АНД № 117 по описа на РС – Габрово за 2025 година.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Габрово – становище по касационната жалба и доказателства не ангажира.

Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово - в съдебно заседание, навежда доводи за неоснователност на жалбата, поради което счита оспореното решение да подлежи на оставяне в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК чрез надлежен представител на легитимирано лице – страна във въззивното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационен контрол акт и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана, съобразно изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 "в" от ЗАНН, настоящият съдебен състав цени жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав счита, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав при липса на данни за нарушаване тайната на съвещанието и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Решението на Районен съд – гр. Габрово е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба против акт, който подлежи на съдебен контрол, в който смисъл не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия на това основание.

Производството пред Районен съд – гр. Габрово е образувано по жалба от И. Я. Т. от гр. София срещу горния ЕФ, издаден от ОД на МВР – гр. Габрово, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 лева.

За да потвърди ЕФ въззивния съдебен състав приел за безспорно установена фактическа обстановка, изразяваща се накратко в следното:

На 11.11.2024г. в 09,10 часа, с автоматизирано техническо средство за скорост (АТСС) АТСС - TFR1-M в гр. Габрово на бул. „Стефан Караджа“ до № 105 било заснето движението на лек автомобил марка “Мерцедес“, модел „МЛ 350 Блутек 4 Матик”, с регистрационен номер [рег. номер] в посока откъм гр. Севлиево със скорост от 85 км./ч. - над максимално разрешената за движение в населено място 50 км./ч. – приложените 4 бр. фотоснимки по делото (л. 17 от първоинстанционното производство).

Бил изготвен Протокол за използване на автоматизирано средство или система – мобилна система № 512, TFR1-M – приложеният такъв № 264р-17868 от 12.11.2024 г. на ОД на МВР Габрово, представляващ Приложение № 1 към чл. 10 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, който съдържа мястото за контрол, посоката на движението и времето на този контрол.

Като безспорно е посочено да е установено и че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията за движение тип TFR1-M е вписана в регистъра на одобрените средства за използване под № 4835 и със срок на валидност до 24.02.2020 г. - приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и писмо от ГД „Национална полиция”, адресирано до директорите на СДВР и ОДМВР.

Същото било метрологично годно - приложения Протокол № 1-14-24/1303.2024 г. за проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR1-M.

От приложените по делото ЕФ серия К № 8080386 от 09.09.2023 година на ОДМВР – Хасково и справка извлечение от АИС АНД на МВР въззивният съд е установил наличието на признака „повторност“.

Не е било пред РС, а и пред настоящия състав спорно, че към процесния момент собственик на МПС - лек автомобил марка “Мерцедес“, модел „МЛ 350 Блутек 4 Матик”, с регистрационен номер [рег. номер] е жалбоподателят.

На 11.11.2024 г., предвид горното бил издаден атакувания електронен фиш, в който като нарушител е посочен жалбоподателя И. Я. Т.. ЕФ съдържал необходимите реквизити – дата, час и място на нарушението, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за скорост. Посочена била скоростта на движение на лекия автомобил - 82 км./ч., след приспаднат толеранс от 3 км./ч., т. е. над максимално разрешената за движение в населено място 50 км./ч., с превишение от 32 км./ч. – квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на осн. на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. Противно на твърденията в жалбата е посочен и предходния ЕФ, идентифициран с № и дата на влизане в сила.

С оспореното решение, районният съд е потвърдил издадения електронен фиш. За да постанови този акт, съдът е преценил, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана, тъй като извършеното нарушение е безспорно установено от събраните по делото доказателства и при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложил е мотиви, че в издадения електронен фиш е посочено, че се касае за случай на повторност и административнонаказващият орган е доказал по безспорен начин, че посочения в процесния електронен фиш, друг такъв за предходно нарушение от същия вид е влязъл в сила. Настоящият съдебен състав на АС – Габрово намира, че изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се базира на задълбочен анализ на събраните по законовия ред допустими и относими доказателства и напълно я споделя.

Споделими са напълно и съображенията на РС – гр. Габрово относно липсата на основания за отмяна оспорения пред него електронният фиш, а оттам и за неоснователност на жалбата.

За пълното следва да се изложи следното:

Изцяло законосъобразен се явява извода на въззивния съд, че облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за налагане на административно наказание е приложима при установяване на нарушения по чл. 21 от ЗДвП с мобилни автоматизирани технически средства и системи. При изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на МПС (чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП), като нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично определя като веществени доказателствени средства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е регламентирано, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно легалната дефиниция по § 6, т.65, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.). С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи (АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като в чл. 3 от Наредбата е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

С оглед на посочената нормативна регламентация правилен и обоснован се явява направения от РС – Габрово извод, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Приложен по административнонаказателната преписка и приет по делото, като писмено доказателство е и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Последният е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата.

Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, което налага съобразяването на наказанията, наложени с влязъл в сила ЕФ при преценката дали е налице повторност, а оттам и обосновава извода за неоснователност на възражението в противна насока.

Неоснователни са и доводите, касаещи санкционните разпоредби на чл.189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. На л. 11 от въззивното производство е приложен Електронен фиш серия К, № 8080366, издаден от ОД на МВР – Хасково по отношение на жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, осъществено на 09.09.2023 г. От приложената на л. 13 справка за нарушител е видно, че същият е връчен на нарушителя на 22.12.2023 г. и е влязъл в сила на 06.01.2024 г. Ето защо следва да се приеме, че тъй като нарушението по оспорения електронен фиш е извършено в едногодишния срок от влизането в сила на посочения по- горе ЕФ, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, то е налице повторност по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Предвид горното наложената с оспорения ЕФ санкция се явява законосъобразна по основание и размер.

За разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т. е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи. Т. е. касае се за допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за която са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи белези.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от вида на процесното е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, която за населеното място е 50 км./ч.

Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, и се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство /чл. 188, ал. 1 от ЗДвП/. Няма данни по делото касаторът в настоящото производство да е посочил пред административно-наказващия орган на кого и дали е предоставил МПС, съгласно разпоредбите на чл. 188 или чл. 189 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното настоящият състав на Административен съд – гр. Габрово намира обжалваното решение на Районен съд – Габрово за валидно, допустимо и правилно и като такова подлежащо на оставяне в сила.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58/22.04.2025 г., постановено по АНД № 117 по описа на Районен съд – Габрово за 2025 г.

Решението е окончателно.