РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Бургас, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Георги Хр. Иванов
МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
в присъствието на прокурора Мануел Т. Манев
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Частно наказателно дело
№ 20252100200598 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 17 от Закона за екстрадицията и европейската заповед
за арест /ЗЕЕЗА/.
Образувано е по искане на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, към
което е приложена съдържащата се молба на съдебните власти на Република
Украйна за екстрадиране на лицето В. О. Ш. /S. V./, роден на ******* г. в
******, притежаващ *****паспорт № FP 211****, издаден на *****. от *****,
валиден до *****г. и ЛНЧ № *****А. В писменото искане и в хода на
проведеното открито съдебно заседание се твърди от прокурора, че молещата
държава е изпълнила всички изисквания на чл. 9 от ЗЕЕЗА. Към молбата за
екстрадиция били приложени Решение /Постановление/ на Святошинския
районен съд на гр. **** от 29.02.2024 г. за избор на превантивна мярка на В.
Ш. под формата на задържане под стража;; извлечение от приложимите
законови разпоредби на молещата държава, включително тези, касаещи
давността за наказателно преследване, Приложение към искането /относно
изпълнение от страна на Украйна на задълженията й по международните
1
договори и практиката на ЕСПЧ за оценка на мерките, предприети от
правителството на Украйна за осигуряване на безопасни условия за осъдените
и задържаните лица по време на военно положение/;
В съдебното заседание В. Ш. не желае доброволно да бъде
екстрадиран в молещата държава, като оспорва искането за предаване.
Защитникът на поисканото за екстрадиция лице адв.Петър Димитров
от БАК оспорва молбата за екстрадиция, считайки че са налице основанията за
отказ от предаване на Ш., разписани в чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА. Излага
съображения в няколко насоки. На първо място твърди, че Република У. се
намирала във военно положение и в тази връзка е декларирала на
основание чл. 15 от ЕКПЧ пред Съвета на Европа / съгласно Нота № JJ9325С
от 02.03.2022 г. /, ревизирана последно на 28.01.2025 г., че докато трае
военното положение дерогира изпълнението на задълженията си по ЕКПЧ, и в
частност на членове 5, 6, 8 и 13 от ЕКПЧ.Позовава се на Специален доклад на
омбудсмана на върховната Рада на Украйна по правата на човека,който
посочва,че в Украйна не са гарантирани живота и здравето на задържаните
лица в арести и затвори в резултат на водените бойни действия.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Производството е образувано по искане на прокурор от Окръжна
прокуратура - Бургас, направено въз основа на преписка, образувана пред
Върховната касационна прокуратура по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Към
тази преписка са приложени всички документи, описани в чл. 9, ал. 1 от
ЗЕЕЗА. Тези документи са съставени на украински език като официален на
молещата държава и към тях е приложен превод на български език,
съгласно чл. 9 ал. 2 ЗЕЕЗА.
На първо място, преписката съдържа официална молба от съдебните
власти на Република Украйна за екстрадиция на лицето В. О. Ш. /S. V./, роден
на *******г. в *****, притежаващ *****паспорт № FP 211*****, издаден на
*******. от *****, валиден до ****** г. и ЛНЧ № 700279****, във връзка със
съответната молба от властите на ****.
С писмо peг. № А-4564/04.04.2025 г. на МВР – ДМОС - София, ВКП е била
уведомена, че лицето В. О. Ш. /S. V./ е издирвано c цел арест и последваща
екстрадиция за провеждане на наказателно преследване за престъпления,
2
предвидени в чл. 190 и чл. 209 от НК на Украйна - измама и пране на пари в
особено големи размери, въз основа на червен бюлетин с номер А - 3443/3 от
2025 от Генералния секретариат на МОКП Интерпол. За престъпленията
максималното предвидено наказание е до 12 /дванадесет/ години „лишаване
от свобода“.
Самоличността на лицето е била потвърдена с експертна справка - Протокол
№ 28 от 03.04.2025 г. на Стоян Нейчев Нейчев - експерт - криминалист в
сектор БНТЛ - ОД МВР - Бургас и с Протокол № 148, издаден на 03.04.2025г.
от Димитър Желев - вещо лице, специалист в областта на
техниката/видеозаписите и лицевата идентификация при БНТЛ ОД МВР -
Бургас.
От актът на ВКП от 12.05.2025 г. става ясно, че с писмо № 99-Е-79-
12/12.05.2025 г. на Министерство на правосъдието на Република България, в
рамките на 40-дневния срок на постановената от съда временна мярка, по
случая е постъпила молба от Генералния прокурор на Украйна за екстрадиция
на украинския гражданин В. О. Ш. /S. V./ с цел наказателно преследване за
посочените престъпления по повод неприключено досъдебно наказателно
производство в молещата държава. Така постъпилата молба е била
придружена с останалата изискуема по ЗЕЕЗА и ЕКЕ документация.
На 13.05.2025 г. в ОП - Бургас са постъпили и оригиналните екземпляри на
горецитираната документация, както следва:
1. Искане от Офис на Генералния прокурор на Украйна за екстрадиция;
2. Приложение към искането /относно изпълнение от страна на Украйна на
задълженията й по международните договори и практиката на ЕСПЧ за оценка
на мерките, предприети от правителството на Украйна за осигуряване на
безопасни условия за осъдените и задържаните лица по време на военно
положение/;3. Решение /Постановление/ на Святошинския районен съд на гр.
Киев от 29.02.2024 г. за избор на превантивна мярка на Вл. Ш. под формата на
задържане под стража;4. Извлечение от НК и НПК на Украйна;5.
Удостоверение /справка/ за изтичане на давностните срокове;6. Копие на
уведомление за подозрение от 28.04.2023 г.;7. Копие на постановление за
предоставяне на материалите от предсъдебното разследване от 24.05.2023 г.;8.
Копие на постановление за обявяване за издирване на заподозрения,
24.05.2023 г.;9. Копие на уведомление за подозрение от 14.09.2023 г.;10. Копие
3
на постановление за предоставяне на материалите от предсъдебното
разследване от 21.09.2023 г.;11. Копие на постановление за обединяване на
материалите по наказателното производство от 22.09.2023 г.;12. Справка за
доказателства на виновността на заподозрения Вл. Ш.;13. Заключение за
резултатите от проверката на гражданството на Вл. Ш.; 14. Справка за
документ за самоличност.
От съдържанието на гореописаната документация е видно, че В. О. Ш. /S.
V./ се издирва в Украйна за това, че в периода от месец юни до месец октомври
2021 г., действайки умишлено, с цел да получи без правно основание
поземлени имоти за горскостопански цели чрез измама, привлякъл жители на
Житомирска и Донецка област, както и свои близки роднини, които да
предоставят копия на паспортите и регистрационните номера на данъчните си
карти, които в последствие да бъдат въведени в техническа документация за
установяване или възстановяване границите на поземлени имоти. След това
неустановени по време на досъдебното производство лица, са вписвали
умишлено неверни данни в бланките на държавните актове за собственост на
земя, като са създали фалшиви държавни актове. Сочи се, че след като лицето
В. О. Ш. е открил локации на поземлени парцели с относими характеристики
в с. Гореничи, обл. Буча, регион Киев, подготвил и използвал техническата
документация за управление на земя, използвайки квалифициран геодезист и
с измама, използвайки подправените документи, е извършвал държавна
регистрация на поземлени имоти при държавния регистратор на Бородянския
селски съвет. Освен това В. Ш., изпълнявайки ролята си в престъпната схема,
действайки умишлено, в предварителен сговор с неустановени по време на
досъдебното производство група лица, знаейки със сигурност, че поземлените
имоти са били придобити незаконно в резултат на измама и използване на
подправени документи, с цел да ги легализира, отчуждил двадесет и един
поземлени имота, чиято пазарна стойност е 19 054 575 гривни, като е
получили парични средства на обща стойност 1 580 000 гривни. Във връзка с
тези обстоятелства и събраните доказателства по провежданото досъдебно
наказателно производство в молещата държава, след съответно искане на
органа на досъдебното производство - старши следовател, било издадено
Постановление за ареста на исканото лице с № 759/3753/24 от 29.02.2024г. на
Святошински районен съд в гр. Киев, с което е определена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
4
Престъпленията, за които исканото лице В. О.
Ш. /S. V./ се издирва за провеждане спрямо него на наказателно преследване
на територията на Украйна са предвидени в чл. 190 и чл. 209 от НК на Украйна
- измама и пране на пари в особено големи размери, извършени в периода от
месец юни до месец октомври 2021 г. За първото престъпление според
законодателството на молещата държава е предвидено наказание „лишаване
от свобода“ от 5 до 12 години, а за второто - наказание „лишаване от свобода“
от 5 до 8 години.
Така описаните деяния имат подобен еквивалент в състави от НК на Р.
България - престъпления по чл. 211, предл. първо, вр. чл. 209, ал.1 от НК,
наказуемо с „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, като съдът може да
постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния;
престъпление по чл. 253 от НК, за което наказанието е „лишаване от свобода“
от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, както и
престъпление по чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което предвиденото наказание
е „лишаване от свобода“ до осем години. Всички тези състави касаят тежки
умишлени престъпления.
От представеното от Украйна извлечение на относими разпоредби на закона
на молещата държава е видно, че давността за наказателно преследване на
престъпните деяния не е изтекла. Не са изтекли и давностните срокове за
наказателно преследване на престъпленията по чл. 211, предл. първо, вр. чл.
209, ал.1 от НК, чл. 253 от НК, и по чл. 308, ал. 2, вр. ал.1 от НК, евентуално
разглеждани като еквивалент на деянията по българския закон.
Спрямо исканото лице е налице и постановен изпълним акт на национален
съд на молещата държава за определяне на мярка за процесуална принуда,
изискваща задържане под стража - заповед за арест или съдебно решение,
имащо същата сила, а именно Постановление за ареста на В. Ш. с №
759/3753/24 от 29.02.2024г. на Святошински районен съд в гр. Киев, с което е
определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
При така описаната фактическа обстановка съдът достига до
следните изводи:
Европейската конвенция за екстрадицията/ЕКЕ/ от 13.12.1957 г. е приета от
Съвета на Европа и цели правното уреждане на условията и процедурите на
екстрадиция между подписалите я държави. Р България и Украйна са
5
подписали и ратифицирали ЕКЕ и тя е влязла в сила съответно на 15.09.1994 г.
за Р България и на 09.06.1998 г. - за Украйна. Същевременно в периода 1997-
1999 година Украйна е ратифицирала освен Европейската конвенция за
екстрадиция и Европейската конвенция за правата на човека / официален сайт
на Съвета на Европа/. Поради това и приложимо в случая право са нормите
на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право, детайлно уреждащо тази
материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 ЕКЕ по отношение на териториите, за
които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен
договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две
договарящи държави. При внимателния преглед и след запознаване със
съдържанието на молбата за екстрадиция, настоящия състав прави извода, че
същата е подадена от компетентен орган на молещата държава в необходимата
писмена форма. Касае се за искане за предаване на лице, намиращо се на
територията на Република България за изпълнение на изпълним акт на
национален съд на молещата държава за определяне на мярка за процесуална
принуда, изискваща задържане под стража - заповед за арест или съдебно
решение, имащо същата сила, а именно Постановление за ареста на В. Ш. с №
759/3753/24 от 29.02.2024г. на Святошински районен съд в гр. Киев, с което е
определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Искането е адресирано до компетентните органи на Република
България.
Изпратени са и извлечения от приложимите законови разпоредби,
включително за давността /чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗЕЕЗА/, от които може да се
направи категоричен извод, че престъплението не е погасено по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за
екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на
исканото лице.
Съобразявайки чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, настоящия съдебен състав
намира следното:
Фактическото изложение на престъпното поведение на поискания за
предаване Ш. сочи, че то представлява престъпление и съгласно Наказателния
кодекс на Република България, защото изпълнява обективните и субективни
признаци на престъпния състав по по чл. 211, предл. първо, вр. чл. 209, ал.1 от
НК, чл. 253 от НК, и по чл. 308, ал. 2, вр. ал.1 от НК
6
Не са налице императивните основания за недопустимост на екстрадицията
по чл. 6, ал. 1, т. 1-4 от ЗЕЕЗА. Не се касае за български гражданин, за лице, на
което е предоставено убежище, или такова, което се ползва с имунитет по
отношение на наказателната юрисдикция на Р България. Липсват
доказателства, от които да се обоснове извод, че се касае за лице, което е
наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство към момента
на получаване на искането за екстрадиция.
Правната оценка на описаното в молбата деяние като престъпление
съгласно вътрешното ни право изпълнява изискването за двойна наказуемост
и наличието на предвидения съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА санкционен
минимум. От друга страна тя кореспондира с давността за наказателното им
преследване съгласно приложимите разпоредби в двете държави.
За престъпленията, в чието извършване е обвинен Ш., не е
провеждано наказателно преследване в Република България и не е
постановявана присъда. Законодателството на молещата държава не
предвижда смъртно наказание, поради което представяне на предвидените
в чл. 9, ал. 3, т. 5 от ЗЕЕЗА гаранции не е необходимо. Не се откриват и някои
от посочените в чл. 8 от ЗЕЕЗА относителни основания за отказ да бъде
уважена молбата за екстрадиция: престъплението не е подсъдно на българския
съд и в Република България не е било образувано и прекратено наказателно
производство за него; същото не е извършено извън територията на молещата
държава.
Следва да се обсъди и дали са налице някои от пречките, посочени
в чл. 7, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от ЗЕЕЗА, възведени като абсолютни основания за
постановяване на отказ за екстрадиция. Престъплението, за което се иска
предаването на В. Ш. няма политически или военен характер.
За липса на предпоставките по т. 5 на чл. 7 от ЗЕЕЗА са и основните
възражения на защитата. В контекстът на обсъдените предпоставки,
доказателствената съвкупност и общодостъпната информация на сайта на
Съвета на Европа, съдебният състав заключава, че към настоящия момент с
оглед на въведения специален силно ограничителен режим на правните
отношения в молещата държава Украйна са налице същностни дефицити за
защита на гарантираните права и законни интереси на исканото лице,
свързани с изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“,
7
съгласно изискванията на международното право.
С указ № 64/2022 на президента на Украйна е въведено военно
положение в Украйна и редица права и свободи на гражданите са били
временно ограничени за срок от 30 дни. В тази връзка страната е декларирала
пред Съвета на Европа с вербална нота JJ9325C от 02.03.2022 г. по реда на чл.
15 от ЕКПЧ, че дерогира изпълнението на задълженията си по конвенцията,
касаещи правото на свобода и сигурност; правото на справедлив съдебен
процес; правото на зачитане на личния и семейния живот и правото на
ефективни правни средства за защита, обусловено от приети извънредни
закони, валидни за периода на обявеното военно положение в страната.
С последващи укази на президента на Украйна военното положение е
било удължавано, за което е било и декларирано пред Съвета на Европа, че
продължава дерогирането на изпълняване на визираните по - горе задължения
произтичащи от чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от ЕКПЧ. С декларация, съдържаща
се във вербална нота № 31011/32-119-9327 от Постоянното представителство
на Украйна от 01. 2025 г., регистрирана в Генералния секретариат на
украинската държава е заявила, че продължава дерогацията на задълженията
си по чл. 2 § 3, чл. 9, 14 и 17 от Международния пакт за граждански и
политически права, както и на тези по чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от ЕКПЧ. По
този начин молещата държава декларира невъзможност да гарантира пълното
изпълнение на международни договори в периода на войната и въвеждане на
военно положение на територията и до пълното прекратяване на нарушаване
суверенитета, което води до категоричен извод, че за това време
законодателство в областта на наказателното правораздаване, по преценка на
Украйна е несъвместимо с изискванията на чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от ЕКПЧ.
Следователно към настоящия момент евентуалното предаване на лицето за
изпълнение на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и
евентуален предстоящ наказателен процес в Украйна, би довело не само до
накърняване на негови права, гарантирани от международни договори, по
които Р България е страна, но и до нарушаване на същите. Ето защо съдът
приема, че към настоящия момент правата на исканото лице по чл. 5, чл. 6, чл.
8 и чл. 13 от ЕКПЧ са лишени от защита от страна на украинската държава за
времето на обявеното военно положение на нейна територия и до оттеглянето
на заявената дерогация по чл. 15 от ЕКПЧ, което е абсолютно основание за
отказ за екстрадиция по смисъла на чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА.Настоящият съдебен
8
състав не приема като достатъчна гаранция приложеното към искането за
екстрадиция писмено изявление от прокурор от офиса на генералния
прокурор на Р Украйна,с което заявява,че невъзможността да се гарантира
пълното изпълнение от украинската страна на задълженията по
международните договори за международно сътрудничество трябва да се
разбира като невъзможност за изпълнение на такива задължения само на
териториите на Украйна ,временно окупирани от Руската федерация.В другите
територии на Украйна международните договори се прилагали напълно. Тази
писмена гаранция се опровергава от представения от защитата специален
доклад на Омбудсмана на Върховната Рада на Република Украйна за 2024г
действително се отразява,че от окупираните територии са останали места за
лишаване от свобода,които не са били евакуирани навреме,поради липса на
транспорт и придружители,дори при наличие на „зелени коридори“или
отсъствие на преки бойни действия.Посочва се ,че в местата за лишаване от
свобода,лицата стават жертви на физическо
насилие,дискриминация,сегрегация и стигматизация от други лишени от
свобода,настанени са в помещения с лоши санитарно-хигиенни условия и не
получават пълноценно медицинско обслужване.Според доклада на
Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията /ЕКПТ/ след
посещението му в Украйна препоръчва украинското правителство да
разработи комплексна стратегия за борба с насилието в затворите.Още
повече,че в конкретният случай исканото лице Ш. ,видно от представени
писмени медицински доказателства, страда от сериозно чернодробно
заболяване Хепатит В и С,които изискват специален режим на храна и живот.
От друга страна това твърдение на прокуратурата на Украйна противоречи и
на излъчената от издаващата държава вербална нота на постоянното
представителство на Украйна към Съвета на Европа,цитирана по-горе,която
съобщава за невъзможността да се гарантира пълното изпълнение от
украинска страна на нейните задължения по международни договори в
рамките на Съвета на Европа,включително и Европейската конвенция за
екстрадиция от 1957г и то върху територията на цялата страна,докато
продължава военния конфликт с Русия ,който и към настоящия момент не е
приключил.
В производството по екстрадиция съдът следва да прецени, дали ако
лицето бъде предадено на искащата държава, то няма да бъде изложено на
9
отношение, противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. В тази връзка съдебният орган
на замолената държава е длъжен да изследва надеждността на гаранциите от
молещата държава относно спазването на стандартите, установени в ЕКПЧ,
така както те се тълкуват в практиката на Европейския съд по правата на
човека и основните свободи. При съблюдаване принципите на чл. 3 от ЕКПЧ е
необходимо в процедурата по предаване на лицето, да се разкрият сериозни и
обосновани причини, от които може да се заключи, че в случай на екстрадиция
е налице реален риск, лицето да бъде подложено на отношение,
противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. При всяка преценка дали исканото лице би
било изправено пред реална опасност от малтретиране в държавата, на която
ще бъде предаден, съдът разглежда както цялостната ситуация на правата на
човека в тази държава, така и конкретните обстоятелства, свързани с лицето. В
тази връзка следва да се посочи, че съдебните власти на Република Украйна са
посочили в молбата за екстрадиция, че в съответствие с ЕКЗПЧОС,
Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко,
нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Европейската конвенция
против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание,
Ш. няма да бъде подложен на изтезания или на каквито и да било методи на
третиране или наказание, които за унизителни или нарушават човешкото
достойнство. Според съда обаче,липсват гаранции, че поискания за предаване
В. Ш. ще бъде настанен в арест или затвор, напълно отговарящ на
европейските стандарти за пенитенциарни заведения, без заплаха от насилие,
изтезание, жестокост и нечовешко или унизително отношение, особено в
условията на продължаващо в Украйна военно положение, негативните
последици от което развитие правата на човека и върховенството на правото
не могат да бъдат пренебрегнати в настоящото екстрадиционно производство.
Съдът следва да разгледа качеството на дадените гаранции и дали на тях може
да се разчита в светлината на практиките в приемащата държава, като може да
основава решението си на наличието на нарушения на правата на човека в
молещата държава и въз основа на документи и доклади, изготвени от
неправителствени и правителствени организации - като напр. Държавния
департамент на Съединените щати, която институция изготвя годишни
доклади за състоянието на човешките права и върховенството на правото в
повечето страни от света.
Така в последния публикуван доклад на Държавния департамент на
10
Съединените щати по въпросите на човешките права за 2023 г. в Украйна е
изследвана ситуацията с правата на човека на територията, контролирана от
украинското правителство към края на 2023 г. Този доклад е базиран на
независимо наблюдение от международни и местни правозащитни групи –
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, Службата на
омбудсмана и Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна
и според него условията в затворите и центровете за задържане остават лоши
и понякога представляват сериозна заплаха за живота и здравето на
затворниците. Като постоянен проблем са отчетени физическият тормоз,
липсата на подходящи медицински грижи и хранене, лошите санитарни
условия и липсата на подходяща светлина. Лишените от свобода са съобщили
пред независимите наблюдатели, че властите и т. н. асистенти на лишените от
свобода са използвали жестоко и унизително отношение, както физическо и
сексуално насилие.
В обобщение се налага извод за наличието на възможен риск, в случай
на предаване за изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража“,
положението на Ш. да бъде в разрез с общоприетите пенитенциарни правила,
както и за реална възможност от накърняване на неговите права, което
обосновава и основанията за отказ от допускане на екстрадицията му по
смисъла на чл. 7, т. 4 и 5 от ЗЕЕЗА.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че молбата за
екстрадиция на В. Ш. е неоснователна и като такава не следва да бъде
уважена.
Водим от горното и на основание чл. 17 ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА да допусне екстрадицията на В. О. Ш. /S. V./, роден на
****** г. в *****, притежаващ украински паспорт № FP 211****, издаден на
******. от ****, валиден до ****г. и ЛНЧ № ***** в молещата държава –
Република Украйна, за изпълнение на изпълним акт на национален съд на
молещата държава за определяне на мярка за процесуална принуда, изискваща
задържане под стража - заповед за арест, а именно Постановление за ареста на
В. Ш. с № 759/3753/24 от 29.02.2024г. на Святошински районен съд в гр. Киев,
с което е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, относно
11
обвинение в престъпления по чл. 190 и чл. 209 от НК на Република Украйна -
измама и пране на пари в особено големи размери,
Решението подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд -
Бургас в 7-дневен срок от обявяването му.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на
Министерство на правосъдието за уведомяване на молещата държава
Република Украйна и на Върховната касационна прокуратура на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12