№ 121
гр. София , 14.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503987 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по две частни жалба, подадени от М. С. К. и В. С. К.: първата-
срещу разпореждане № 2264/01.06.2020г., постановено по гр.дело № 213/2018г. на
БлОС, ГО, с което, на основание чл. 129, ал.3 ГПК, е върната исковата молба на М. К.
и В. К. против С. С. С., Г. К. К., А. Б. П. и В. И. К. и е прекратено производството по
делото и втората, озаглавена „молба” - против определение № 903864 от 18.09.2020г.,
постановено по същото гражданско дело на БлОС, ГО, с което по реда на чл. 284, ал.1
ГПК, е допълнено разпореждането № 2264/01.06.2020г. и М. и В. К.и са осъдени да
платят на С. С. С. сумата 1335 лева и на А. Б. П. и В. И. К. да платят 1 335 лева за
адвокатски възнаграждения.
В частната жалба срещу разпореждане № 2264/01.06.2020г. частните
жалбоподатели сочат, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и
искат отмяната му. Твърдят, че на 23.01.2020г. М. К. е била принудително настанена в
психиатричното отделение на психодиспансера в Благоевград за срок три месеца,
поради което не е била в състояние да отстрани в срок констатираните нередовности на
исковата молба. Сочат, че съдът е бил уведомен за принудителното лечение на К. и
смятат, че е трябвало да спре делото, докато тя бъде изписана или да удължи срока за
отстраняване на нередовностите на ИМ с три месеца.
В предвидения в процесуалния закон срок ответниците по частната жалба С. С.
С., Г. К. К., А. Б. П. и В. И. К., не вземат становище.
В частната жалба, озаглавена „молба” против определение № 903864 от
18.09.2020г., постановено по гр.дело № 213/2018г. на БлОС, ГО, се иска отмяна на
атакувания съдебен акт, поради неговата неправилност. Сочи се, че делото е висящо,
все още не е приключило, поради което не може да се направи извод в чия полза следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
В предвидения в процесуалния закон срок ответниците по частната жалба - С.
1
С. С., А. Б. П. и В. И. К., чрез пълномощника адв.Р. Б., оспорват като неоснователна
частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на частните
жалбоподатели и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Благоевградският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от М. С. К. и В. С.
К., с която против С. С. С., Г. К. К., А. Б. П. и В. И. К. са предявени обективно и
субективно съединени искове: иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК- да се признае
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, на основание
покупко – продажба, на втори жилищен етаж с идентификатор 04279.613.200.1.2, с
предназначение - жилище, намиращ се в жилищна сграда с идентификатор
04279.612.200.1, с адрес гр.***, ул.„***“ № *, ведно с прилежащите му ½ идеални
части от общите части от първия партерен етаж, включващ: сервизно помещение, баня,
тоалетна и складово помещение, описани подробно в протокол за доброволна делба по
гр.д. № 141/1974г. по описа на РС Благоевград, които са идентични със съответните
идеални части от общите части на първия партерен етаж, записан неправилно като
обект с идентификатор 04279.613.200.1.11 с предназначение на самостоятелен обект:
„За обществено хранене“; искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД - за прогласяване
за недействителна на сделката за дарение, оформена в нот.акт № 150, т.III, дело №
824/1991г., издаден от PC Благоевград, с която С. и М. Ю. са дарили на С. С. С.
партерния първи етаж от сградата; сделката да покупко-продажба,оформена в нот.акт
№ 149, т.V, peг. № 12791, дело № 904/2005 г. на нотариус И. К., с която С. С. е продала
на Г. К. партерния първи етаж от сградата и сделката за покупко-продажба, оформена в
нот.акт № 88, т.1, peг. № 1425, дело № 79/2007г. на нотариус М.Г., с който Г. К. е
продал на ответниците А. П. и В. К. партерния първи етаж.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на втория етаж в
жилищната сграда, придобит чрез договор за дарение от 1980г. и договори за покупко-
продажба от 1992г. и от 2010г., както и на идеалните части от земята, върху която е
построена сградата и на съответните идеални части от общите части-партерно
спомагателно помещение. Твърди се, че през 1991г. С. и М. Ю. не са притежавали
право на собственост върху първия партерен етаж, не са били собственици на
самостоятелен обект в сградата, нито са притежавали идеални части от общите й части.
Сочи се, че партерният етаж неправилно е записан с идентификатор 04279.613.200.1.1.
и със самостоятелно предназначение, а представлява обща част на сградата. Предвид
това се поддържа, че дарението от 1991г. е нищожно, поради невъзможен предмет-
прехвърлени са общи части на сградата, които са за общо ползване. Твърди се, че
сделката от 1991г. е нищожна и поради липса на съгласие, тъй като ищцата, като
собственик на самостоятелен обект в сградата, не е давала съгласие за прехвърлянето
на идеални части от общите й части.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Г. К. К., С. С. С., А. Б. П. и В. И. К. са
постъпили отговори на исковата молба с които се оспорват предявените искове.
С определение № 1295 от 19.03.2019г., постановено по гр.д. № 213/2018г.,
съставът на БлОС е приел, че е сезиран с недопустими искове и е прекратил
производството по делото.
С определение № 3683 от 08.11.2019г., постановено по ч.гр.д. № 4180/2019г. 13
състав на САС е отменил определение № 1295 от 19.03.2019г., по гр.д.№ 213/2018г. на
Благоевградския окръжен съд, в частта, с която са оставени без разглеждане
2
предявеният иск от М. К. и В. К. за признаване за установено по отношение на С. С. С.,
Г. К. К., А. Б. П. и В. И. К., че ищците са собственици на идеални части от общите
части на първия жилищен етаж, включващ сервизно помещение, баня, тоалетна и
складово помещение, подробно описани в проект за доброволна делба по гр.д.
№141/1974г. по описа на PC Благоевград, представляващи идеални части от първи
жилищен етаж, записан неправилно като самостоятелен обект с идентификатор
04279.613.200.1.1, с предназначение „За обществено хранене“, и искът на К. против С.
С. С., Г. К. К., А. Б. П. и В. И. К. за прогласяване нищожността на сделката за дарение,
оформена в нот.акт № 150, т.III, дело № 824/1991г. на PC Благоевград, сделката да
покупко-продажба, оформена в нот.акт № 149, т.V, peг. № 12791, дело № 904/2005г. на
нотариус И. К. и сделката да покупко-продажба, оформена в нот.акт № 88, т.1, peг. №
1425, дело № 79/2007г. на нотариус М. Г., поради липсата на предмет на сделките, и е
прекратено производството по гр.д.№213/2018 г. по описа на ОС Благоевград в тази
част, като е потвърдил определението № 1295 от 19.03.2019г. в останалата част-с която
е оставен без разглеждане предявеният иск от М. С. К. и В. С. К. за признаване за
установено по отношение на С. С. С., Г. К. К., А. Б. П. и В. И. К., че са собственици на
втори жилищен етаж с идентификатор 04279.613.200.1.2. и делото е върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, в частта,
в която производството по делото не е прекратено.
След връщане на делото в БлОС с разпореждане № 5426 от 13.12.2019т. съдът е
приел, че исковата молба е нередовна и е оставил същата без движение, като е указал
на ищците в седмичен срок от получаване на съобщението да посочат ясни и
конкретни обстоятелства, от които извеждат основанието, на което претендират
собственост на идеални части; обстоятелства, от които да се изведе размерът на
притежаваните от тях идеални части; обстоятелства, от които да се изведе основанието,
обуславящо нищожност на атакуваните сделки, както и обстоятелства, от които да се
изведе правен интерес от атакуване нищожността на сделките от трето лице. Съдът е
указал на ищците да посочат и обстоятелства, от които да се изведе вида на обективно
и субективно съединяване на исковете; да конкретизират петитума на исковете си-вида
и обема на търсената по всеки иск защита-да се посочи по всеки иск срещу всеки
ответник вида и характера на основанието, на което се иска прогласяване на
нищожност, съобразено с обстоятелствената част на исковата молба и петитумът да се
конкретизира с оглед визираните в исковата молба обстоятелства, за да се изведе
характера на обективно съединяване на исковете. С разпореждането от 13.12.2019г.
съдът е предупредил ищците за неблагоприятните последици от неизпълнението на
указанията в предоставения срок.
Съобщението за разпореждането е връчено на лично на В. К. на 31.01.2020г.
Липсват данни за връчване на съобщение за разпореждането на ищцата М. К..
На 07.02.2020г. от пълномощника на ищците-адв. М. Б. е постъпила молба, с
която е поискано удължаване на срока за отстраняване на нередовностите поне с три
месеца, като са изложени твърдения, че ищцата е настанена в психиатрична клиника за
принудително лечение.
На 07.02.2020г. съдът е разпоредил повторно връчване на съобщението на
ищцата, тъй като са налице данни, че тя е на болнично лечение.
На 20.02.2020г. е представено пълномощно, дадено от двамата ищци на адв. Б.
за защита и представителство по делото.
3
С разпореждане от 24.02.2020г. съставът на БлОС е удължил срока за
отстраняване на нередовностите на исковата молба с един месец, считано от
20.02.2020г., тоест до 20.03.2020г.
Със заявление от 19.05.2020г. ищците са посочили, че оттеглят пълномощията
си от адв. М. Б..
С атакуваното разпореждане от 01.06.2020г. съставът на БлОС е приел, че
констатираните нередовности на се отстранени, включително и в рамките на
продължения срок, поради което, на основание чл. 129, ал.3 ГПК е върнал исковата
молба и е прекратил производството по делото.
С атакуваното определение № 903864 от 18.09.2020г., постановено по гр.дело №
213/2018г. на БлОС, ГО, по повод постъпила от ответниците молба с правно основание
чл. 248 ГПК, съдът е уважил искането им за допълване на разпореждането от
01.06.2020г. и е осъдил ищците да платят на С. С. С. сумата 1335 лева и на А. Б. П. и В.
И. К. сумата 1 335 лева за адвокатски възнаграждения.
Частните жалби срещу разпореждането от 01.06.2020г. и срещу определението
от 18.09.2020г. са подадени в срок от надлежна страна, против подлежащи на
обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и САС дължи
разглеждането им по същество.
По частна жалба срещу разпореждане № 2264/01.06.2020г., с което, на
основание чл. 129, ал.3 ГПК, е върната исковата молба и е прекратено производството
по делото:
При така установените факти следва да се приеме, че обжалваното
разпореждане е законосъобразно. Благоевградският окръжен съд ясно и изчерпателно е
указвал на ищците в какво се състоят нередовностите на исковата молба, предоставил
им е възможност да бъдат изпълнени в срок указанията и ги е предупредил за
неблагоприятните последици от неизпълнението. Неизпълнението в срок на дадените
от съда указания винаги е основание за връщане на искова молба.
В Определение № 273/11.05.2015г. по гр. д. № 943/2015 г. на ВКС, III ГО,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК е прието, че правилността на
определението по чл.129, ал.3 ГПК е функционално обусловена от правилността на
предхождащото го определение по чл.129, ал.2 ГПК, с което исковата молба се оставя
без движение. Целта на последната разпоредба е привеждане на исковата молба в
съответствие с формалните изисквания, посочени в чл.127, т.1, т.2, т.3 и т.6 ГПК и
ясното очертаване предмета на спора и искането, което ищецът отправя към съда
съобразно вида на търсената от него защита. В този смисъл упражняването на
правомощието по чл. 129, ал. 2 ГПК е насочено към постигане на яснота в процеса.
Посочи се вече, че БлОС е оставил без движение исковата молба на М. и В. К.и
и с разпореждането от 13.12.2019г. е дал ясни и изчерпателни указания за уточняване
от страна на ищците на посочени в разпореждането обстоятелства. Дори да се приеме,
че от твърденията в първоначалната искова молба и в поправената искова молба може
да се изведе, че ищците претендират собственост върху идеалните части от общите
части на сградата, тъй като са собственици на самостоятелен обект в нея и размерът на
претедираните идеални части да е определяем, остават неуточнени правния интерес от
предявяване на исковете за прогласяване нищожността на сделките. Ищците не са
уточнили вида и характера на основанието, на което искат прогласяване на
4
нищожността по всеки един от исковете срещу всеки един ответник; не са уточнили и
вида на обективното и субективно съединяване на исковете.
От данните по делото се установява, че към 07.02.2020г.(когато адв. Б. -
пълномощно от 20.02.2020г., е поискал удължаване на срока и е изложил твърдения за
принудителното лечение на К.) ищците, включително и М. К. са били уведомени за
разпореждането на съда. В първоначално дадения от съда срок пълномощникът на
ищците е поискал продължаването на срока за изпълнение, като с разпореждането от
24.02.2020г., на основание чл. 63 ГПК, срокът е продължен с един месец, считано от
20.02.2020г., тоест до 20.03.2020г. Съгласно чл.3 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците, процесуалните срокове не текат по време на
извънредното положение (обявено с Решение на НС, на основание чл. 57, ал. 3 и чл.
84, т. 12 от Конституцията на Р България), считано от 13.3.2020г. до 13.5.2020г.
Съгласно § 13, ал. 1 от ПЗР на ЗМДИПОРНС сроковете продължават да текат след
изтичане на 1 седмица от изтичане на извънредното положение, т. е. до 20.05.2020г. В
случая, до 13.03.2020г. са изтекли 3 седмици от предоставения от съда месечен срок;
на 13.03.2020г. предоставения срок е спрял да тече, като на 21.05.2020г. е продължил и
е изтекъл на 28.05.2020г. В течение на продължения срок, както и до момента на
постановяване на атакуваното разпореждане, ищците, лично или чрез пълномощник,
не са отстранили нередовностите на исковата си молба, нито са направили искане за
ново продължаване на срока, на основание чл. 63 ГПК.
Неоснователно е оплакването в частната жалба и че съдът е трябвало да спре
делото, докато К. бъде изписана от лечебното заведение. Вярно е, че в чл.229, ал.1, т.3
от ГПК е предвидена възможност съдът да спре производството по делото, когато
сметне за необходимо учредяване на настойничество или попечителство на страната,
поради настъпила недееспособност. Това се налага, тъй като процесуалната
правоспособност и дееспособност на страните са абсолютни процесуални предпоставки
за допустимост на процеса, както и условия за валидността на извършените от или
спрямо страната процесуални действия.
В случая в първоинстанционното производство, освен твърденията на
пълномощника на ищците адв. Б., изложени в молбата от 07.02.2020г., липсват данни и
не е събрана надлежна информация за здравословното състояние на К., от която да
бъде установена недееспособността й, респ. нуждата от назначаване на настойник или
попечител. От представената към частната жалба епикриза от Центъра за психично
здраве-Благоевград, се установява единствено, че в периода от 24.01.2020г. до
07.05.2020г. К. е била на принудително лечение и е изписана спокойна, емоционално
съзвучна, манеирна с подредено поведение, отговаряща адеккватно на поставените
въпроси, безкритична, с манипулативно поведение. Следва да бъде посочено, че
спирането на делото, на основание чл. 229, т.3 ГПК се постановява в защита правата и
имуществените интереси на страната и при съблюдаване в най-пълна степен на
нейния интерес. В случая, в периода на лечение на К. по никакъв начин не са засегнати
правата и законните й интереси.
След като дадените от първостепенния съд указания са ясни и изчерпателни
относно подлежащите на отстраняване нередовности на исковата молба, поради което
неизпълнението им, в първоначално и в допълнително предоставените срокове, е
основание за прилагане на неблагоприятните последици по чл.129, ал.3 ГПК.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на първоинстанционния
5
съд, поради което атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба срещу определение № 903864/18.09.2020г.
САС намира следното:
На основание чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото. С оглед постановеното от САС определение за потвърждаване
на разпореждането за прекратяване на делото са налице предпоставки по чл. 78, ал.4
ГПК за присъждане на разноски в полза на ответниците. По делото са представени
доказателства за уговорено и заплатено от ответниците в полза на адв. Бараков
адвокатско възнаграждение. Поради което и обжалваното определение следва да бъде
отменено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2264/01.06.2020г., постановено по гр.дело №
213/2018г. на БлОС, ГО, с което, на основание чл. 129, ал.3 ГПК, е върната исковата
молба на М. С. К. и В. С. К. против С. С. С., Г. К. К., А. Б. П. и В. И. К. и е прекратено
производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 903864 от 18.09.2020г., постановено по
гр.дело № 213/2018г. на БлОС, ГО, с което по реда на чл. 284, ал.1 ГПК, е допълнено
разпореждането № 2264/01.06.2020г. и М. С. К. и В. С. К. са осъдени да платят на С. С.
С. сумата 1335 лева за адвокатско възнаграждение и на А. Б. П. и В. И. К. да платят 1
335 лева за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6