№ 569
гр. Сливен, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101935 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., П.К. ., ж.к. Л. ., бл. ., ет. 1, представлявано от Д. В. Д.в в качеството си на управител чрез
процесуален представител адв. Б. В. СТР.- АК Кюстендил, против длъжника П. ИВ. Ч.
ЕГН:********** с постоянен адрес - гр. С., П.К. 8800, ул. Т. И. . който е подал възражение по
чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за
изпълнение е сключен индивидуален Договор за потребителски кредит с SO No 2302 от дата
03.11.2020г. между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД с търговско
наименование HAPPY CREDIT, като Кредитодател и П. ИВ. Ч. като Кредитополучател.
Договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние /електронна
поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалния Договор за потребителски кредит
бил сключен във формата на електронен документ и отношението било реализирано при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите,
Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис,
както и Закона за електронната търговия. Договорът между страните бил сключен онлайн,
1
като Кредитополучателят го бил подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя,
въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от
автоматичната системата на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД служещ
като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на
Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП. Конкретните действия по
отпускане на кредита били описани в Договора и Общите условия, уреждащи отношенията
между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД и П. ИВ. Ч. за предоставения от
Дружеството потребителски кредит. Съгласно сключения между страните Договор,
Кредитополучателят бил декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема
всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова
услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.
Кредитополучателят бил длъжен да запази всички електронни документи, изпратени му от
Кредитодателя по електронната поща, в това число преддоговорнна информация,
Декларациии, Договора в едно с ОУ, молби и др. на хард диска на компютъра си, на CD или
друг траен носител, както и да съхранява същите до приключване изпълнението на договора.
Всички документи, изпратени на Кредитодателя били във формат, непозволяващ
промяна/корекция по документите, като същите са му предоставени в PDF формат. Твърди,
че по силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит SO No
2302/03.11.2020г. между П. ИВ. Ч. и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД
бил отпуснат кредит в размер на 2000.00 лв. на Кредитополучателя. С подписване на
процесния Договор, Кредитодателят бил предоставил сумата, по личната банкова сметка на
ответника, с което Дружеството било изпълнило задълженията си по Договора, а
Кредитополучателят се бил задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията
на сключения договор на 36 месечни погасителни вноски, 35 от които в размер на 255.56 лв.,
а последната 36-та вноска в размер на 255.40 лв. /включващи главница, договорна лихва и
такса за експресно разглеждане/. Посочва, че по Договора за кредит, П. ИВ. Ч. бил извършвал
плащания в общ размер на О лв., предвид което и задължението му било обявено за
предсрочно изискуемо на дата 21.12.2020г. Към настоящия момент дължимата главница била
в размер на 2000.00 лв.
Твърди, че ответникът по сключения Договор за потребителски кредит SO No
2302/03.11.2020г. между страните, се бил задължил да ползва и върне отпуснатата сума,
ведно с дължимата договорна лихва, която била в размер на 111.12 лв. за периода от
07.12.2020г. дата на първа просрочена вноска до 07.01.2021г. - датата на последната /втора/
просрочена вноска. Заявява, че разпоредбите на Договора предвиждали, че
Кредитополучателят при попълване на Заявлението си бил избрал и заявил доброволно
допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на Заявлението му с искане
за потребителски кредит в срок до 15 (петнадесет) минути, като се бил съгласил да заплати
за закупуване на допълнителната услуга такса експресно разглеждане във фиксиран размер,
която се била начислявала еднократно след предоставяне на услугата и за улеснение на
2
длъжника била включена в погасителните вноски. Към настоящият момент
Кредитополучателят бил дължал сума в размер на 323.60 лв. представляваща Такса
експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит, само върху
падежиралите вноски. Услугата била предоставена без забавяне, което било видно от
представеното към настоящата искова молба PDF електронно досие на длъжника от
платформата на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД. Посочва, че,
ответникът бил дължал и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на
22.78 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 08.12.2020 г. до
12.01.2021 г. дата на подаване на заявлението, както и законната лихва от момента на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съдът да признае за установено, че „Интернъшънъл Саламанка Капитал" ООД
има следните вземания срещу П. ИВ. Ч.: главница: 2000.00 лв., договорна лихва: 111.12 лв.
за периода от дата на първа вноска 07.12.2020г. до 07.01.2021г. - дата на последна вноска,
такса за експресно разглеждане на документи: 323.60 лв.; мораторна лихва върху
непогасената главница: 22.78 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
08.12.2020 г. до 12.01.2021 г. дата на подаване на заявлението, както и законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Моли съдът да осъди П. ИВ. Ч. да заплати на ищеца и направените съдебни
разноски в заповедното производство в общ размер на 554,45 лв., както и в настоящото
производство, в това число за държавна такса - 49.15лв. и възнаграждение за процесуално
представителство - адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Ищцовото дружество, следва да установи по безспорен начин наличието на
договорни отношения между страните – договор за потребителски кредит, изпълнението на
задължението си по предаването на сумата по договора и нейното усвояване от ответника,
настъпването на предсрочната изискуемост на задължението и нейното обявяване и
уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, както и
изпълнението на задължението си да предостави на ответника ползването на услугата за
експресно разглеждане на документите. Следва да докаже основанието и размера на
задължението на длъжника за договорната и мораторната лихва. Следва да докаже, че
договорът за потребителския кредит е бил сключен при спазване на всички императивни
изисквания на ЗПК. Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане по договора за
кредит.
В о.с.з. ответникът се явява лично и признава обстоятелствата, че са налице
договорни отношения между страните – договор за потребителски кредит, предаването на
сумата по договора от ищеца и нейното усвояване от него, настъпването на предсрочната
3
изискуемост на задължението и нейното обявяване и уведомяването на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, както и изпълнението на задължението на
кредитора да предостави на ответника ползването на услугата за експресно разглеждане на
документите. Не оспорва основанието и размера на задължението си за договорната и
мораторната лихва Прави възражение за неравноправност на клаузата за договорната лихва
и на клаузата за такса за експресно разглеждане на документи. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в заповедното и в исковото
производство. Не оспорва обстоятелството, че не е извършил плащане по кредита.
По делото са представени писмени доказателства и е приложено е ЧГД №149/2021 г.
на СлРС.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно е от ч. гр. дело №149/2021 г. по описа на СлРС, че в производство по чл.410 и
сл. ГПК е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 260074 от 15.01.2021 г.
срещу ответника за претендираните суми. Заповедта е била връчена на длъжника, който в
срока по чл. 414 ГПК е депозирал възражение срещу нея, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в
законоустановения едномесечен срок.
Между страните е сключен индивидуален Договор за потребителски кредит с SO No
2302 от дата 03.11.2020г. Договарянето е осъществено, чрез средства за комуникация от
разстояние /електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалния Договор
за потребителски кредит е сключен във формата на електронен документ. Договорът между
страните е сключен онлайн, като Кредитополучателят го бил подписал в Профила си в
платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен
код, изпратен му от автоматичната системата на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ" ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен
подпис за сключване на Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП.
Конкретните действия по отпускане на кредита са описани в Договора и Общите условия,
уреждащи отношенията между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД и П.
ИВ. Ч. за предоставения от Дружеството потребителски кредит. Съгласно сключения между
страните Договор, Кредитополучателят е декларирал, че е получил предварително, запознат
е и приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите
условия. По силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит SO No
2302/03.11.2020г. между П. ИВ. Ч. и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД е
отпуснат кредит в размер на 2000.00 лв. на Кредитополучателя. С подписване на процесния
Договор, Кредитодателят е предоставил сумата, по личната банкова сметка на ответника, с
4
което Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а Кредитополучателят се е
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор на 36
месечни погасителни вноски, 35 от които в размер на 255.56 лв., а последната 36-та вноска в
размер на 255.40 лв. /включващи главница, договорна лихва и такса за експресно
разглеждане/. Страните не спорят, че по Договора за кредит, П. ИВ. Ч. не е извършил
плащания, предвид което и задължението му е обявено за предсрочно изискуемо на дата
21.12.2020г. Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 2000.00 лв.
Ответникът по сключения Договор за потребителски кредит SO No 2302/03.11.2020г. се е
задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва, която
била в размер на 111.12 лв. за периода от 07.12.2020г. дата на първа просрочена вноска до
07.01.2021г. - датата на последната /втора/ просрочена вноска. Кредитополучателят при
попълване на Заявлението е избрал и заявил доброволно допълнителна незадължителна
услуга за експресно разглеждане на Заявлението му с искане за потребителски кредит в срок
до 15 (петнадесет) минути, като се е съгласил да заплати за закупуване на допълнителната
услуга такса експресно разглеждане във фиксиран размер, която се била начислявала
еднократно след предоставяне на услугата и е била включена в погасителните вноски. Към
настоящият момент Кредитополучателят дължи сума в размер на 323.60 лв. представляваща
такса експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит, само
върху падежиралите вноски. Ответникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената
главница, в размер на 22.78 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
08.12.2020 г. до 12.01.2021 г. дата на подаване на заявлението, както и законната лихва от
момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД и акцесорни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от заявител в заповедно
производство, като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е била връчена на длъжника,
който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок, което обуславя
правния интерес на кредитора от предявяване на настоящите искове. За да се уважи иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен
договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил
падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от
страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от представените по
делото писмени доказателства. Налице е валиден договор за потребителски заем, усвоена е
от кредитополучателя предоставената сума от 2000 лв., настъпил е падежа на задължението за
връщане на главницата и уговорената договорна лихва , като кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем и длъжникът е бил уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита
5
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и ответникът не
изплатил дължимата сума по кредита. Длъжникът не оспорва тези обстоятелства.
Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240,
ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -14.01.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Спорни между страните са обстоятелства относно неравноправността на клаузите в договора
относно възнаградителната лихва и относно таксата за експресното разглеждане.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД
За уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се
установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна
лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса
на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна лихва в
договора, като нейният падеж е настъпил с обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита на 21.12.2020 г. преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-14.01.2021
г. Договорната лихва надхвърля трикратния, дори и петкратния размер на законната лихва
за претендирания период, която е в размер на 17,58 лв. Съдът констатира, че вземанията
предмет на правния спор, произтичат от договор сключен с потребител, поради което следва
да се направи преценка дали е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 411 ал. 2 т. 3
от ГПК, като въз основа на представените писмени доказателства от страна на ищеца, съдът
следва да прецени, дали е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни
клаузи. Съдът счита, че длъжникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от
ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност. На длъжника, в качеството на
физическо лице е предоставена финансова услуга –потребителски кредит. Разпоредбата на
чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл.
146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
6
договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според
чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени
от едната страна- кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при
формиране размера на договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на
законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е
действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава / в този смисъл
решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият
случай договорената между страните лихва и надхвърля повече от три пъти законната
лихва, която за процесния период от 07.12.2020 г. до 07.01.2021 г. е в размер на 17,58 лв. С
оглед на изложеното, съдът приема, че клаузата за договорната лихва е нищожна, тъй като
противоречи на закона и на морала и поставя потребителя в неравнопоставено положение.
Освен това договорната лихва по см. на ТР № 3/2019 на ОСГТК на ВКС, съгласно което „
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането“ се дължи за периода на действието на договора до
настъпването на предсрочната му изискуемост, която съгласно твърдението на ищеца
неоспорено от ответника е настъпила на 21.12.2020 г. или се дължи за периода от 07.12.2020
до 21.12.2020 г. С оглед на изложеното, съдът счита, че следва да присъди договорна лихва
в размер на 24,99 лв. /трикратния размер на законната лихва за процесния период/ и за
периода от 07.12.2020 г. до 21.12.2020 г., като предявеният акцесорен иск бъде отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер и за периода от 21.12.2020 г. до
07.01.2021 г. като неоснователен.
Обезщетението за забава по договора за заем се равнява на законната лихва за периода и не
съставлява неравноправна клауза.
С оглед основателността на главния положителен установителен иск се обуславя и
основателността на предявения акцесорен иск за заплащане на мораторната лихва с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 08.12.2020 г. до 12.01.2021 г, в размер от 22,78 лв. тъй като в
7
договора за кредит, е уговорена мораторна лихва в размер на законната лихва за всяка
просрочена вноска.
При главница в размер на 2000 лева, от сключения договор за потребителски кредит е
уговорена такса за услугата „експресно разглеждане по т. 9 от договора” в размер на 9200
лева., която е включена в месечните погасителни вноски в размер на 161,80 лв. заедно с
главницата в размер на 55,56 лв. и договорната лихва в размер на 38,20 лв.
По отношение на таксата за експресно разглеждане на отпускане на кредит – съдът намира,
че тази претендирана сума за експресно разглеждане на документи също не се дължи от
ответника. Клаузата в договора за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тя нарушава и добрите нрави,
тъй като тази такса надхвърля над четири пъти размера на отпуснатия кредит. В случая не е
приложима нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като
таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение
на кредитора- предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с
него. Освен това в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е установено, че
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е
допустимо да се изисква. Съдът установява, че към момента на сключване на договора за
кредит претендираната сума за експресно обслужване на кредита 9200 лева е била
фиксирана по размер, значително надвишава размера на този вид такси и по същество,
съставлява над 4 пъти от главницата и цели недължима облага на кредитора и е
нееквивалентна с оглед предоставената в заем сума и се касае за неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, следователно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
При това положение искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумите: главница: 2000.00 лв.,
договорна лихва в размер на 24,99 лв. за периода от дата на първа вноска 07.12.2020г. до
21.12.2021г. ; мораторна лихва върху непогасената главница: 22.78 лв. за периода от датата
на настъпване на забавата, а именно 08.12.2020 г. до 12.01.2021 г. дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението-14.01.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Предявеният
иск следва да се отхвърли за такса за експресно разглеждане на документи в размер на
323.60 лв. и по отношение на договорната лихва за разликата над сумата от 24,99 лв. до
пълния претендиран размер от 111,12 лв. и за периода от 21.12.2020 г. до 07.01.2021 г. като
неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 391,38 лв.,
съставляваща разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на иска и сумата от
285,67 лв., съставляваща разноски сторени в заповедното производство съобразно с
8
уважената част на иска. Съдът определи минималните размери на адвокатските
възнаграждения на процесуалния представител на ищцовата страна по реда на чл. 7, ал. 2, т.
2 и ал. 7 от НМРАВ в размер на 325,27 лв. в заповедното производство и в размер на 420,53
лв. в исковото производство. Съдът уважи възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът не следва да заплати на ответника разноски по
делото, съобразно отхвърлената част на иска, тъй като същият не е сторил такива.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
установено съществуването на вземането на "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., П.К. ., ж.к.
Л. ., бл. ., ет. 1, представлявано от Д. В. Д.в в качеството си на управител, против длъжника
П. ИВ. Ч. ЕГН:********** с постоянен адрес - гр. С., П.К. 8800, ул. Т. И. . за следните суми:
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит с SO No 2302 от дата
03.11.2020г. в размер на 2000.00 лв., договорна лихва в размер на 24,99 лв. за периода от
дата на първа вноска 07.12.2020г. до 21.12.2021г. ; мораторна лихва върху непогасената
главница: 22.78 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 08.12.2020 г. до
12.01.2021 г., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението-14.01.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 260074 от 15.01.2021 г. на СлРС по
ч.гр.д. № 149/2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., П.К. ., ж.к. Л. ., бл. ., ет. 1,
представлявано от Д. В. Д.в в качеството си на управител, против длъжника П. ИВ. Ч.
ЕГН:********** с постоянен адрес - гр. С, П.К. 8800, ул. Т. И. ., иск по чл.422 ГПК за
установяване дължимостта на такса за експресно разглеждане на документи в размер на
323.60 лв. и по отношение на договорната лихва за разликата над сумата от 24,99 лв. до
пълния претендиран размер от 111,12 лв . и за периода от 21.12.2020 г. до 07.01.2021
г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П. ИВ. Ч. ЕГН:********** с постоянен адрес - гр. С, П.К. 8800, ул. Т. И. . да
заплати на “ “ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., П.К. ., ж.к. Л. ., бл. ., ет. 1 сумата от 285,67 лв.
9
разноски в заповедното производство, както и сумата от 391,38 лв. разноски по делото пред
настоящата инстанция съобразно с уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10