Р Е Ш Е Н И Е
№546
от 30.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на тридесети май, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
участието на секретар Дорета Атанасова, като разгледа адм. дело № 538/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по жалба на „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез
управителя Г.И.И., срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №
14/24.03.2022 г., издаден от главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна
дирекция“ – Община Хасково, потвърден с Решение с рег. индекс 53 Р-288-4#2 от
дата 25.05.2022 г. на Кмета на Община Хасково /определение № 8460/04.10.2022 г.
по адм. дело № 8276/2022 г. на ВАС, Първо отделение, задължително съгласно чл.
235, ал. 2 АПК и чл. 236 във връзка с чл. 224 АПК/.
Изложени
са твърдения, че в оспорения АПВ липсват мотиви, а изводите, обективирани в
решението, относно дължимостта, начина на определяне, събираемостта и
ангажиментите и реалната дейност на Общината относно такса „поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване“ са неправилни и незаконосъобразни.
Не били посочени номерът и датата на издаване на решението на Кмета на
Общината, което представлявало съществено процесуално нарушение, водещо до
нищожност на акта. Посочва, че собственият на дружеството имот не попада в
територията на гр. Хасково, съответно – „в територията за поддържане на
чистотата за обществено ползване на общината“. Имотът граничи изцяло с
републикански път и земеделски земи, т.е. Община Хасково не извършва дейности
по услугата „поддържане на чистотата за обществено ползване“. Позовава се на
решение по адм. дело № 10901/2018 г. на ВАС. Изразява несъгласие с това, че е
негово задължение да декларира и предекларира първоначална отчетна стойност на
имота и неговото изменение, а следва да се отчита от Община Хасково, като тя намалява
тази стойност с предвидените по закон проценти за амортизация. Общината е
получила без основание такса „за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване“ в размер на 3,0 промила върху данъчната оценка за имота, без да
осъществи подобна услуга на територията на имота. Жалбоподателят бил заплатил
недължима сума в размер на 21 961 лева за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.,
която Общината отказва да възстанови. Позовава се на постановеното решение по
адм. дело № 402/20 г. на Административен съд /уточнение в проведено на
22.11.2022 г. открито съдебно заседание/, чиито мотиви били абсолютно относими
към годините 2017 г., 2018 г. и 2019 г., като е следвало Кметът на Общината да
съобрази и за тях – има ли изготвени план-сметки, планиране и реално извършване
на услугата на цялата територия и кой я е осъществил. Посочва, че съгласно
решения по адм. дело № 8468/2012 г. на ВАС, № 2824/2020 г. на ВАС и № 1413/2020
г. на ВАС се изисква сградите да се намират на територията на града, а не – в
землище, услугите реално да са планирани в предварително изготвени план-сметки
и реално осъществени от Общината. Моли оспореният акт да бъде отменен, а вместо
него постановено решение, с което да бъдат възстановени сумата в общ размер на
21 961 лева за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., представляваща
незаконосъобразно и неоснователно събрана такса „за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване“.
В съдебно
заседание жалбоподателят „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД, редовно уведомен, се
представлява лично от управителя на дружеството и от адв. И.. Поддържа изложеното в жалбата. Посочва, че при определяне на местните
такси, каквато безспорно се явява таксата за поддържане чистотата на
териториите, определима по чл. 62, т. 3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/,
следва да бъде престирана, предложена от Общината, утвърдена по съответния
законов ред и едва след това да се делят и да се заплащат тези такси от лицата,
които ползват тази услуга. По безспорен начин се установявало, че за
съответните години Община Хасково не е изпълнила своите задължения по закон, а
именно - правилно и законосъобразно да определи размера на тази такса, като се
съобрази с всички изисквания на закона - подробни анализи, план-сметки, които
да се включат в решенията на общинския съвет, при възлагане на обществена
поръчка и изпълнението й. От назначената експертиза и разпитаните свидетели по
безспорен начин се установявало и, че теренът, собственост на жалбоподателя, е
извън границите на град Хасково. Въпреки че той попадал в урбанизирана
територия, не граничи с никакви други обекти, които да бъдат подложени на
услугата или при тях да бъде престирана този вид услуга. Твърди, че по
отношение на този имот не е престирана услугата, като видно от картите и
снимките към експертизата имотът граничи с ниви и с републикански път. Допълва,
че експертизата е констатирала коректност при направените на сумите разчети,
както и относно намаляването на поисканите суми след извършване на последното
прихващане, за което е направено и изменение в претендираната сума. Претендира
разноски. Депозирана е писмена защита, в която излага подробни съображения за
отмяна на оспорения акт. Посочва, че недвижимият имот, собственост на
дружеството, не попада в територията на гр. Хасково, а от там – и в територията
за поддържане на чистотата за обществено ползване на Общината. Тези факти били
доказани чрез свидетелските показания и експертизата. Обстоятелството, че
имотът попада в урбанизирана територия на населено място, не променя факта, че
Общината не извършва и няма определен изпълнител, който да извършва която и да
е от дейностите, предвидени в чл. 62, т. 3 ЗМДТ, т.е. в местността „Увата“ няма
реално извършване на дейности за поддържане на чистотата на териториите. Имотът
граничи изцяло с републикански път и ниви, поради което и по отношение на него
не се извършват дейности по поддържане чистотата на уличните платна, площадите,
алеите, парковите и другите територии на населените места и селищните
образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Спекулирането с
чертите на града и неговите административни граници нямало отношение към
реалното предоставяне на услугата, както и свързването й със събирането на
битови отпадъци, каквато всъщност била основната теза на административния
орган. Двете дейности не бивало да се смесват и да се приемат като неделимо
цяло. От комплексната експертиза се установявало, че няма детайлизирани и
прогнозни отделни пера по дейности – чистота, миене, метене, снегопочистване и
по отношение на кои зони. Използват се отчети за изминали периоди на
дружествата, които извършват дейностите. Конкретизира, че в хода на настоящото
производство Община Хасково е възстановила частично надвнесената сума за 2020
г., прихващайки я като дължим данък за 2022 г. в размер на 3 556,84 лева, като
по този начин било признато частично, че сумите са събрани неправомерно и
незаконосъобразно. Моли АПВ да бъде отменен, като бъде възстановена сумата в
размер на 18 404,16 лева за годините 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., представляваща
незаконосъобразно и неоснователно събрана такса „за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване“. Претендира разноски – държавни такси,
адвокатски хонорар, възнаграждения за вещи лица.
Ответникът
Кмет на Община Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Оспореният акт бил издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма и мотивиран. От доказателствата по делото се установявало, че
Община Хасково е включила услугата „поддържане на териториите за обществено
ползване“ в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и реално е престирала
тези услуги през процесните години. Община Хасково е осъществявала услугата,
потвърдено и от комплексната експертиза. Процесният имот бил с променено
предназначение, поради което и с оглед на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ за него се дължала
такса „битови отпадъци“. Таксата за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване се дължала поради принадлежността на имота към територията
на дадена община и поддържането на териториите за обществено ползване в нея.
Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ такса „битови отпадъци“ се заплащала от лицата по
чл. 11, тоест от данъчнозадължените лица за местни данъци. Чл. 10 ЗМДТ
определял кои имоти се облагат с данък върху недвижимите имоти, а именно -
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат предназначение по чл. 8, ал.
1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изиска от
реда на специален закон. От заключението на комплексната съдебно-икономическа и
техническа експертиза било видно, че процесният имот попада в урбанизирана територия
на населеното място, в границите на ПУП. Твърди, че нормативната уредба на
такса „битови отпадъци“ по ЗМДТ е изградена върху принципа, съгласно който
таксата се заплаща за предоставена услуга. Ако недвижимият имот попадал в
район, в който съгласно заповедта на кмета се извършва услугата по чл. 62,
общината имала основание да търси таксите за съответните услуги. Заплащането на
таксата се определяла от принадлежността на имота към територията на дадено
населено място, съответно от предназначението му, и не се свърза с
произвеждането на отпадъци от собствениците или ползвателите. Акцентира, че
таксата за услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване“, не се събира само, когато услугата не се предоставя от общината,
като било без значение обстоятелството дали самият имот се ползва или не. Сочи
също, че за дължимостта на таксата за тази услуга е необходимо услугата да се
извършва по отношение на обществените територии в населеното място, а не
конкретно по отношение на самите имоти, тъй като самият характер на въпросните
територии предполагал ползването им от всички лица, които са собственици или
ползватели на недвижими имоти. Не било налице условието по чл. 71, ал. 2 ЗМДТ
за освобождаване от задължението за заплащане на таксата за тази услуга.
Безспорно било, че процесният имот е включен в границите на районите,
определени с издадените от кмета на Община Хасково заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Предвид горното данъчната администрация правилно била изчислила дължимата
сума за такса битови отпадъци. Допълва, че по повод отмененото решение на
Общински съвет – Хасково за 2020 г., е издаден АПВ № 4/18.01.2023 г. за възстановяване
на разликата на сумата. Оспорва твърдението, че актът е издаден
незаконосъобразно, като счита за обосновано и решението на Кмета на Община
Хасково. Претендира разноски – депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Депозирани са писмени бележки, в които излага
подробни съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Оспорва
твърдението, че актът е нищожен. Допълва, че не били допуснати
съществени процесуални нарушения. Моли обжалваният АПВ да бъде потвърден. Претендира разноски и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Хасково, редовно уведомена, не
изпраща представител.
Административен съд – Хасково, след като се запозна
с твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, установи следното от фактическа страна:
I. От писмените доказателства:
1. Не е
спорно, че поземлен имот с идентификатор № 77195.215.11, находящ
се в местност „Увата“, в землището на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково,
по КК на гр. Хасково, с трайно предназначение – урбанизирана земя, с площ на
имота – 11 500 кв.м., при граници: имоти № 77195.215.2; №77195.215.6; №
77195.215.10; № 77195.215.16; № 77195.215.9, който имот е със стар
идентификатор № 215009, при граници на имота по документ за собственост: имот №
215010 - селскост.склад на И. Г. П., имот № 002094 - полски път на Община Хасково; имот №
215006 - нива на Д. А. Ю.; имот № 215002 - нива на И.Н. Г.; имот 002103 - полски път на Община Хасково,
представлява непарична вноска в капитала на „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД /видно от
доказателствата по делото и при направена служебна справка във водения от
Агенцията по вписванията Търговски регистър/.
Съгласно удостоверение с рег. индекс
УУТ-908/21.11.2022 г. на Кмета на Община Хасково процесният имот представлява
урбанизирана територия извън строителните граници с начин на трайно ползване –
за складова база /л. 372/.
2. На 09.03.2022 г. с рег. индекс № 53 Р-228-3 е
подадена молба от „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД за възстановяване на неправилно
надвзети суми за такса „за поддържане чистотата на териториите на обществено
ползване“ в размер на 3,0 промила върху данъчната оценка на посочения по-горе
имот в общ размер на 21 961 лева, както следва: за 2017 г. – 5 490,25 лева,
2018 г. - 5 490,25 лева, 2019 г. - 5 490,25 лева, и 2020 г. - 5 490,25 лева /л.
16/. Посочва се, че е платена такса битови отпадъци /ТБО/, както следва: за
2017 г. – 6 631,02 лева, 2018 г. – 7 050,25 лева, 2019 г. – 7 050,25 лева, и
2020 г. – 6 955,26 лева. За услугата нямало изготвяне за съответните години
план-сметки, заповеди за това в какво конкретно се извършва и включва тази
услуга, като същата не била осъществявана в района на имота.
3. На 15.03.2022 г. с резолюция на началник отдел
„Отчитане на приходите и обслужване на данъкоплатци“ в дирекция „Общинска
данъчна администрация“ – Община Хасково е определен орган по приходите, който
да извърши проверка относно установяването на надвнесена ТБО /л. 18, л. 46/.
4. На 24.03.2022 г. е издаден от главен инспектор в
Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ – Община Хасково, АПВ № 14 /л. 19-23/, с
който е отказано възстановяване на претендираните суми. В АПВ са обективирани
следните констатации:
„РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД е подало данъчна декларация по
чл. 14 ЗМДТ на 03.05.2011 г. /л. 98-109/, коригиращи декларации на 01.03.2017
г. /л. 54-58/ и 22.11.2019 г. /л. 120-129/, за имот с партиден № ********* 001,
с идентификатор № 77195.215.11, находящ се в местност „Увата“, гр. Хасково,
представляващ урбанизирана територия, с площ на имота – 11 500 кв.м., ведно с
построената в него сграда музей с обща отчетна стойност 1 830 084,00 лева и
данъчна оценка на имота – 949 471,90 лева.
4.1. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г.
С решение № 193/29.10.2004 г. на Общински съвет
Хасково /л. 47-48, план-сметка за 2005 г. – л. 49/ в левове в зависимост от
вида и броя на декларираните съдове за изхвърляне на битовите отпадъци от
предприятията, размерът на таксата е, както следва:
- за кофа 110 л. – 550,00 лева;
- за контейнер тип „Бобър“ – 1 560,00 лева;
- за контейнер с обем 4 м3 – 1 560,00 лева;
- за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване – в размер на 3,0 промила върху данъчната оценка.
4.1.1 Цитирана е заповед № 1469/28.10.2016 г.,
издадена на основание чл. 62 и чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в т. 4 – поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване – почистване на улични платна, площади,
алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване /л.
38-39/.
С декларация от 15.11.2016 г. за определяне на ТБО
според количеството дружеството е декларирало, че ТБО ще се определя в
зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използва следния съд за
битови отпадъци – 1 брой контейнер.
ТБО за 2017 г. е в размер на 6 621,02 лева, платена на
две вноски с лихви.
4.1.2 за 2018 г.
Цитирана е заповед № 1536/24.10.2017 г., издадена на
основание чл. 62 и чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в т. 4 – поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване – почистване на улични платна, площади,
алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване/л. 40-41/.
С декларация от 02.11.2017 г. за определяне на ТБО
според количеството дружеството е декларирало, че ТБО ще се определя в
зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използва следния съд за
битови отпадъци – 1 брой контейнер.
ТБО за 2017 г. е в размер на 7 050,25 лева, платена на
две вноски с лихви.
4.1.3 за 2019 г.
Цитирана е заповед № 1627/31.10.2018 г., издадена на
основание чл. 62 и чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в т. 5 – поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване – почистване на улични платна, площади,
алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване /л.
42-43/.
С декларация от 07.11.2018 г. за определяне на ТБО
според количеството дружеството е декларирало, че ТБО ще се определя в
зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използва следния съд за
битови отпадъци – 1 брой контейнер.
ТБО за 2019 г. е в размер на 7 050,25 лева, платена на
две вноски с лихви.
4.2. за 2020 г.
4.2.1. С решение № 14/20.12.2019 г. на Общински съвет
Хасково /л. 50-52, план-сметска за 2020 г. – л. 53/ в зависимост от вида и броя
на декларираните съдове за изхвърляне на битовите отпадъци на предприятията,
размерът на таксата е, както следва:
за събиране и транспортиране на битови отпадъци:
- за кофа 110 л. – 550,00 лева;
- за контейнер тип „Бобър“ – 1 560,00 лева;
- за контейнер с обем 4 м3 – 1 560,00 лева;
за третиране на битови отпадъци, поддържане и
експолатация на депа за битови отпадъци, както и за отчисления по чл. 60 и чл.
64 ЗУ - в размер на 0,5 промила върху по-високата стойност на данъчната оценка
и отчетната стойност на недвижимите имоти.
за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване - в размер на 3 промила върху по-високата стойност от
данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимите имоти.
4.2.2. Цитирана е заповед № 1888/23.10.2019 г.,
издадена на основание чл. 62 и чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в т. 5 – поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване – почистване на улични платна,
площади, алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване
/л. 44-45/.
С декларация от 22.11.2019 г. за определяне на ТБО
според количеството дружеството е декларирало, че ТБО ще се определя в
зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използва следния съд за
битови отпадъци – 1 брой кофа.
Данъчна оценка на декларирания имот през 2020 г. е 949
471,90 лева.
По-високата стойност между двете е отчетната стойност.
ТБО за 2020 г. е в размер на 6 955,29 лева, платена на
две вноски с лихви.
4.3. Въз основа на тези констатации се посочва, че
дружеството няма надвнесени суми за ТБО за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020
г., подлежащи на възстановяване съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК. В АПВ е посочена
сума за възстановяване – 0 лева.
4.4. АПВ е връчен на 25.03.2022 г. на пълномощник и на
15.04.2022 г. на управителя на дружеството /л. 24-25/.
5. АПВ е оспорен от „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД пред Кмета
на Община Хасково /жалба от 07.04.2022 г. – л. 28-30/, който го потвърждава с
Решение с рег. индекс 53 Р-288-4#2 от дата 25.05.2022 г. /л. 32-35/.
6. Решението на Кмета на Община хасково е връчено на
управителя на дружеството на 30.05.2022 г. /л. 36/.
7. По делото е представено решение № 789/16.12.2022 г. на Общински съвет Хасково /л. 381-382/, с което
се определя размерът на ТБО за 2020 г., като е посочено, че след преизчисляване
надвнесените суми подлежат на служебно прихващане или възстановяване по реда на
ДОПК, а когато по обективни причини не може да се извърши служебно, след
депозиране на искане.
II. Изслушани са свидетелските показания на К. М. С., които съдът кредитира като дадени обективно и в
съответствие със събрания по делото доказателствен материал. Същият знае къде
се намира имота още от самото създаване на сградата. Уточнява, че имотът се
намира на главния път за *, тъй като е ходил
много пъти, вкл. и с негови приятели, за да разглеждат това, което е изложено
вътре в сградата, представляваща ретросалон, като престоят му продължавал
няколко часа, не по-малко от половин-един час, посещавал го много често и по
други поводи. Около сградата имало само ниви, като имотът граничи с единствения
път за *. Този път бил част от републиканската пътна мрежа.
Не знаел до имота да има друг път – асфалтиран или неасфалтиран. До имота имало
само ниви, чиято граница е непосредствено до самата ограда на имота.
Конкретизира, че е работил в „Екопрогрес“ като директор /16 години/, но никога
не е пращал там хора по какъвто и да е повод да почистват. Когато идвали
делегации и посещения, почиствали детелината - пресечната точка между
Хасково-Харманли-Свиленград, и пътя Хасково-Димитровград. Допълва, че дейността
им била до табелата на гр. Хасково, след бензиностанция „ОМВ“ в посока за *, но понеже нямало кой да чисти, само при
по-специални посещения се налагало да изпращат хора. Доколкото знаел, това по
принцип било задължение на „Пътно поддържане“. Там нямало и паркови
пространства, които да бъдат поддържани.
Изслушани са свидетелските показания на
П.Б.Б., които съдът кредитира като дадени обективно и в съответствие със
събрания по делото доказателствен материал. Същият уточнява, че познава имота
на „Ретро авангард“ ЕООД, със собственик Г.И., представляващ ретросалон музей,
сграда музей, тъй като е ходил многократн. От северната страна на имота имало
нива, от западната страна - нива, от южната страна - частен имот /на Николай,
собственик на мандрата в */, като до него
пътища нямало. Допълва, че е земеделски производител, като знае, че се
обработват нивите - всичко било изорано. Излазът на път е на асфалтовия път
Хасково-Димитровград, част от републиканската пътна мрежа, който бил първият
магистрален път от П. В. време. Сочи, че е невъзможно да се извършват
дейности по поддръжка на някаква общинска инфраструктура около този имот, тъй
като това е земеделска плодородна земя - местността „Увата“, която колегите му
обработват. Не бил виждал да има някакво обслужване от Общината. Конкретизира,
че посещенията в имота са инцидентни, тъй като пътувайки, се отбива да се види
със служителите, които познава, като понякога е виждал и г-н И.. По няколко
пъти в годината минавал през имота, като имал наблюдения от момента на
започване на строителството в него и от самото му стопанисване.
III. По делото е изслушано заключението по назначената
комплексна съдебно икономическа и техническа експертиза, което съдът кредитира
като изготвено обективно и в съответствие със събрания по делото доказателствен
материал.
Установява се следното:
1. Извършено е проследяване на
процесите по изготвяне на план-сметките по чл. 66 ЗМДТ. Процесът на бюджетиране
включва в себе си залагане на прогнозни приходи, респ. разходи, на база на
анализ на отчетените суми на аналогичните дейности от предходни години, както и
на база на заложените разходи по сключени договори с изпълнители за
осъществяване на конкретните дейности.
1.1. Метене и Миене: дейностите Метене /III.2 от план-сметките за 2017 г., 2018 г. и 2019 г./ и Миене /III.3 от план сметките за 2017 г., 2018 г. и 2019 г./ са осъществявани от ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС-2016 ООД
по силата на сключен Договор за възлагане на ОП от 03-01-2017 г., към който е приложен списък на зоните, улиците
и районите /л. 139 и приложения до л. 365/. Предмет на договора
е „Събиране и извозване на битови отпадъци на територията на Община Хасково до
РЦТНО в землището на * и почистване на
територии за обществено ползване в град *: миене, ръчно и машинно метене. Дейностите по
сключения договор са подробно изброени в чл. 1, ал. 2, т. 1, т. 2, т. З, т. 4.
Срокът на договора се определя на 60 месеца, а цената му не може да надвишава
15 500 000,00лв без ДДС.
Залегналите в план-сметките прогнозни
суми за разходи по дейност Метене са определени от Община Хасково на базата на
:
- за 2017 г. - на база на стойността на
залегналата обществена поръчка;
- за 2018 г. — на база на отчетените по
протоколи суми, подлежащи на фактуриране за дейностите по Метене на града,
извършени от ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС-2016 ООД, които Община Хасково е одобрила и
разплатила, т.е. на база на действително фактурирани по протоколи за извършени
дейности работи, заплатени на ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС-2016 ООД и съобразени с
договора.
Така през 2017 г. са фактурирани 1 026 789,82
лева с ДДС по фактури за дейност Миене. В План сметката за 2018 г. за
дейностите по т. III.2 Метене на територии за обществено ползване е заложена
прогнозно сумата от 1 000 000,00 лева.
- за 2019 г. на база на отчетените по
протоколи суми, подлежащи на фактуриране за дейностите по Метене на града,
извършени от ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС-2016 ООД, които Община Хасково е одобрила и
разплатила, т.е. на база на действително фактурирани по протоколи за извършени
дейности работи, заплатени на ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС-2016 ООД и съобразени с
договора.
Така през 2018 г. са фактурирани 801 822,52
лева. без ДДС по фактури за дейност Миене. В План сметката за 2019 г. за
дейностите по т. III.2 Метене е заложена прогнозно сумата от 965 000,00 лева.
Залегналите в План сметките прогнозни
суми за разходи по дейност Миене са определени от Община Хасково на базата на :
- за 2017 г. - на база на стойността
залегнала в обществена поръчка;
- за 2018 г. - на база на отчетените по
протоколи суми, подлежащи на фактуриране за дейностите по Миене на града,
извършени от ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС-2016 ООД, които Община Хасково е одобрила и
разплатила, т.е. на база на действително фактурирани по протоколи за извършени
дейности работи, заплатени на ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС-2016 ООД и съобразени с
договора.
Така през 2017 г. са фактурирани 256
005,36 лева с ДДС по фактури за дейност Миене. В План сметката за 2018 г. за
дейностите по т. III.3 Миене на територии за обществено ползване е заложена
прогнозно сумата от 235 600,00 лева.
- за 2019 г. - на база на отчетените по
протоколи суми, подлежащи на фактуриране за дейностите по Метене на града,
извършени от ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС-2016 ООД, които Община Хасково е одобрила и
разплатила, т.е. на база на действително фактурирани по протоколи за извършени
дейности работи, заплатени на ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС-2016 ООД и съобразени с
договора.
Така през 2018 г. са фактурирани
161622,73 лева. без ДДС по фактури за дейност Миене за месеците от март до
ноември включително, т.е. за 8 календарни месеца. В План сметката за 2019 г. за
дейностите по т. III.2 Миене е заложена прогнозно сумата от 195 000,00 лева.
Уточнява се, че през 2017 г. и 2018 г.
се посочват в план-сметките сумите с ДДС, а в план-сметката за 2019 г. ДДС се
изнася на отделен ред и сумите по дейност Метене и Миене се посочват без ДДС.
1.2. Снегопочистване: дейностите по Снегопочистване – т. III.4
от план- сметките за 2018 г. и 2019 г. са извършвани от АТА СТРОЙ ЕООД по
силата на сключен договор с Община Хасково с предмет - „Зимно поддържане и
снегопочистване на общинските пътища в Община Хасково и улиците в населените
места на Община Хасково по обособени позиции“. Заложените прогнозни разходи за
снегопочистване в план-сметките за 2018 г. и 2019 г. се определят на база на
обществените поръчки и съответните договори, на базата на изплатените суми по
фактури за снегопочистване, както и се предвижда резерв за допълнително
снегопочистване, т.к. дейността е специфична - в пряка зависимост от
климатичните сезонни условия и няма как да бъде прогнозирана точно.
През 2018 г. Община Хасково е изплатила
общо 159 544,80 лева, в т.ч. 129 600,00 лева по фактури на АТА СТРОЙ ЕООД и 29
944,80 лева на АРИС ЕООД – дружествата, извършвали дейности по снегопочистване
извън ОП ЕКОПРОГРЕС. Предвидените в план-сметката разходи за снегопочистване са
200 000,00 лева.
През 2019 г. са изплатени общо 159 468,26
лева, в т.ч. по фактури на АТА СТРОЙ ЕООД 129 600,00 лева и 29 868,26 лева. Предвидените
в план-сметката разходи за снегопочистване са 235 000,00 лева на АРИС ЕООД –
дружествата, извършвали дейности по снегопочистване извън ОП ЕКОПРОГРЕС.
Предвидените в план-сметката разходи за снегопочистване са 235 000,00 лева.
В Община Хасково се води отчетност по
контрагент и видове дейности: Метене, Миене и Снегопочистване. По отношение на
външните партньори, а именно - ГРИЙН ПАРТНЪРС- БКС-2016 ООД, АТА СТРОЙ ЕООД и
АРИС ЕООД не се следи, съответно няма такава отчетност. Тези разходи и тяхната
разбивка са предмет на фирмата изпълнител. Същите са включени, калкулирани и
съответно са формирали анализите на цените на всеки вид дейност при
изпълнителите.
1.3. За дейност Чистота, изпълнявана от
ОП ЕКОПРОГРЕС са налице и се водят аналитично при ОП ЕКОПРОГРЕС всички
извършени разходи, в т.ч. разходите за работни заплати, материали, гориво.
Съгласно заповеди на Кмета на Община Хасково за всяка отделна година на
ЕКОПРОГРЕС е възложено да ръководи, контролира и осигурява цялостното
почистване на града. ОП Екопрогрес е извършило дейности по ежедневно почистване
и уборка на паркове, детски площадки и междублокови пространства и улици с
тревни площи по райони: Район I Център; Район II Орфей; Район III Кенана и кв.
Бадема; Район IV Ямача; Почистване на нерегламентирани сметища на територията
на Община Хасково по села в Общината; Периодично почистване на нерегламентирани
сметища в град Хасково. Не са извършвани дейности за поддържане на паркове и
градини в селата на Общината. Дейностите, извършвани в селата, са по отношение
на почистване на нерегламентираните сметища
Дейност снегопочистване ОП ЕКОПРОГРЕС
осъществява само на територията на Хасково, на тротоари и площадки. Дейности по
метене и миене не са осъществявани.
Дейност поддържане на паркове и
градини: осъществява се само на територията на града. Не се води самостоятелна
отчетност за начислени и съответно изплатени суми за поддръжка на паркове и
градини.
Посочените видове дейности формират
съдържанието на Дейност „Чистота“ в план-сметката на Община Хасково. За
извършваните дейности по раздел Чистота ОП ЕКОПРОГРЕС води отчет за бюджета,
изпълнението им се отчита счетоводно аналитично по видове разходи. При
определяне на сумите, заложените в план сметката, т. III. 1 се стъпва на касовото
изпълнение на бюджета на ОП ЕКОПРОГРЕС.
Уточнява се, че Община Хасково води
аналитична отчетност по партньори/изпълнители и по видове дейности, така както
са определени видовете дейности по договорите по обществени поръчки, а по
отношение на дейностите, които изпълнява ОП ЕКОПРОГРЕС при тях се води
аналитична отчетност за всеки вид разход, в т.ч. материали, горива, разходи за
заплати и др.
2. В местността „Увата“ няма определен
изпълнител за извършване на дейностите по чл. 62, т. З от ЗМДТ.
3. ПИ 77195.215.11 е неурегулиран,
което означавало, че планът за застрояване /ПУП-ПЗ/ е допуснат на основание чл.
58 и чл. 59, раздел X „Застрояване в неурегулирани територии“ ЗУТ.
Понеже застрояването е в неурегулирана
територия, липсва влязъл в сила подробен устройствен план за регулация /ПУП-ПР/,
чрез който да „се определят необходимите площи за изграждане на обектите на
зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична
собственост.“
Транспортният достъп до ПИ 77195.215.11
се осигурява чрез изградена пътна връзка, свързваща имота с републиканския път /ПИ
77195.232.9/. Изградената пътна връзка представлява асфалтирани участъци за
вход и изход до имота с размери, достатъчни единствено за преминаване на МПС /виж
схема 2/. Асфалтираните площи за вход и изход са разположени върху ПИ
77195.215.9, представляващ земеделска земя, общинска публична собственост /НТП
за селскостопански, горски, ведомствен път/. Останалата част от общинския имот,
граничеща непосредствено с частния ПИ 77195.215.11 и с републиканския път, е
озеленена и върху него липсва благоустроено място за позициониране на
контейнери за смет.
ПИ 77195.212.16 /представляващ
земеделска земя, общинска публична собственост, с НТП за селскостопански,
горски, ведомствен път/ текущо се използва като обработваема земя и не се
използва като път.
Обуславя се извод, че Община Хасково не
притежава установени с ПУП-ПР общински публични площи, респ. изградена
собствена инфраструктура, чрез която да се подсигури сметосъбиране и
сметоизвозване, и която да се нуждае от сметопочистване /улици, тротоари,
паркове и т.н./.
4. ПИ 77195.215.11 е със статут на
урбанизирана територия по смисъла на чл. 7 от ЗУТ, където са изчерпателно
изброени възможните седем вида територии в Република България, т.е.
представлява имот в „урбанизирана територия на населено място, понеже попада в
границите на ПУП-ПЗ.
Видно от приложената извадка на
последно одобрения ПУП за имота е, че по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУТ,
конкретното предназначение /НТП/ на ПИ 77195.215.1 е смесено - „за обществено
обслужване и складови нужди“. То е установено посредством изменение на
подробния устройствен план - план за застрояване /ИПУП-ПЗ/, извадка от който е
приложен към експертизата.
Формира се извод, че ПИ 77195.215.11
представлява урбанизирана територия със смесено предназначение - за обществено
обслужване и складови нужди.
5. Данъчната оценка на сгради или на
части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един
квадратен метър, корекционни коефициенти и площта, като в експертизата е
посочена формулата, която се използва. Посочено е значението на понятията
„отчетна стойност“ и „данъчна основа“. Посочено е също, че размерът на данъка
за недвижимите имоти се определя от Решение на Общински съвет - Хасково №
239/19.12.2008 г., а именно - 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия
имот.
Размерът на ТБО се определя съгласно
Решение на Общински съвет Хасково в зависимост от вида и броят на декларираните
съдове за изхвърляне на битови отпадъци на предприятията, както следва:
за събиране и транспортиране на битови
отпадъци:
- за кофа 110 л. – 550 лева.
- за контейнер тип „Бобър“ - 1 560 лева.
- за контейнер с обем 4 м.3 -1
560 лева.
за поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване — в размер на 3 ‰ /промила/ върху по-високата стойност
от данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимите имоти.
Съгласно данните, посочени в подадената
от дружеството жалбоподател декларация на 01.03.2017 г., отчетната стойност на
обектите е, както следва:
- земя и сграда - 605 500,00 лева.
- търговска зала - 380 170, 00 лева;
- офиси - 241 837,00 лева;
- автосервиз - 486 703,00 лева;
- склад - 115 874,00 лева.
Обща отчетна стойност за декларираните
обекти е 1 830 084,00 лева.
Данъчната оценка на обектите е, както
следва:
- земя и сграда – 143 336,00 лева.
- търговска зала – 271 351,40 лева;
- офиси – 123 296,43 лева;
- автосервиз – 232 179,04 лева;
- склад – 38 268,12 лева.
Общата данъчна оценка на декларираните
обекти е 808 430,99 лева.
За данъчна основа съгласно чл. 21 ЗМДТ
за всеки един от обектите е посочена сума, съответстваща на тяхната отчетна
стойност.
Данъкът за НИ е в размер на 2 ‰, чиято
стойност е определена спрямо данъчната основа - 1 830 084,00 лева.
За 2017 г. /11 месеца/, 2018 г.; 2019
г. размерът на ТБО - 3 ‰ върху данъчната основа /1 830 084,00 лева/ + 1560,00 лева
такса за заявен съд /контейнер/.
За 2017 г. се определят данък НИ - 3377,79
лева, и ТБО - 6621,02 лева;
За 2018 г. се определят данък НИ – 3660,168
лева, и ТБО – 7050,25 лева /със заявен съд/;
За 2019 г. се определят данък НИ – 3660,168
лева, и ТБО – 7050,25 лева /със заявен съд/.
За 2020 г. е заявен съд 1 брой кофа 110
л. /съгласно Решение №14 на Общински съвет
Хасково цената на 1 бр. кофа се определя на 550,00 лева/ Въвежда се
допълнително със същото Решение 0,5 ‰ за третиране на битови отпадъци,
поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци, както и за отчисления по
чл. 60 и чл. 64 от ЗУО. Така размерът на ТБО за 2020 г. се определя на 3‰ върху
данъчната основа + 0,05‰ върху данъчната основа + такса за заявен съд.
За 2020г. се определят данък НИ –
3660,168 лева, и ТБО – 6 955,29 лева /със заявен съд/.
Уточнено е, че сумите на дължимите ДНИ
и ТБО са изчислени на базата на подадената декларация от 01.03.2017 г. за 11
месеца при данъчна основа 1 830 084,00лв., а за месеца, предхождащ подаването
на декларацията, с която се променя данъчната основа, ДНИ и ТБО са изчислени на
база на декларацията от 03.05.2011 г., съответно - ДНИ е 22,63 лева, а ТБО - 158,29
лева.
6. В план-сметките за 2017 г., 2018г.,
2019г., са предвидени средства за предоставяне на услугата „поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване“,
План-сметка за 2017 г.: в т. I
„Чистота“ са предвидени общо средства в размер на 5 711 000,00 лева, в т.ч.
Миене на територии за обществено ползване - 75 000,00 лева; Метене на територии
за обществено ползване – 750 000,00 лева; почистване на озеленени площи и др.
територии от ОП ЕКОПРОГРЕС - 920 000,00 лева и др. неизброени.
План-сметка за 2018 г.: в т. III „Поддържане
на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите
територии от населените места и селищните образувания в Общината, предназначени
за обществено ползване са предвидени общо средства от 2 495 000,00 лева.
План-сметка за 2019 г.: в т. III „Поддържане
на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите
територии от населените места и селищните образувания в Общината, предназначени
за обществено ползване“ са предвидени общо средства от 2 485 600,00 лева ;
7. Заповедите № 1536/24.10.2017 г., № 1627/31.10.2018
г. и № 1888/23.10.2019 г. на Кмета на Община Хасково, издадени на основание чл.
44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 62 и 63, ал. 2 ЗМДТ, съдържат: „Поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване“.
8. Дейностите - Чистота, Метене, Миене
и Снегопочистване, се извършват се от външни изпълнители - ГРИЙН
ПАРТНЪРС-БКС-2016 ООД; АТА СТРОЙ ЕООД; АРИС ЕООД по сключени договори за зони,
улици и райони определени в съответните договори. ОП ЕКОПРОГРЕС извършва
дейности по чистота съгласно ежегодни заповеди на кмета на Община Хасково, в
които са определени видовете дейности и районите.
9. Със заповеди на Кмета на Община
Хасково, издадени във връзка с чл. 62 и 63, ал. 2 от ЗМДТ, както следва -
Заповед № 1469/28.10.2016 г., Заповед № 1536/24.10.2017 г., Заповед № 1627/31.10.2018
г., Заповед № 1888/23.10.2019 г. се определят границите на районите, в които се
извършват общинските услуги по сметопочистване и сметоизвозване за всяка
следваща година - съответно за 2017, 2018, 2019, 2020.
Текстът, дефиниращ границите на
районите в посока „Север“, е идентичен във всяка една от заповедите за 2017 г.
и 2018 г., а именно: „ ... На север — Лесопарк „Кенана“, включително зоната
около Кенански път, Местност „Туристическа хижа “, кв. Куба, Гробищен парк,
Старо Пловдивско шосе, района на бившия КОС, път Пловдив - Свиленград,
Димитровградско шосе, включително Зеленчукова борса и района на база Пирин,
Северна индустриална зона, дерето северно от кв. „Орфей“;
В заповедите, отнасящи се за 2019 г. и
2020 г., са изключени думите „Зеленчукова борса“.
За нуждите на експертизата - линията на
землищната общинска граница е приета от Община Хасково за административна
граница на района за сметосъбиране и сметоизвозване, като тази граница минава
непосредствено преди „Зеленчукова борса“ и след „база Пирин“.
Формира се извод, че местоположението
на ПИ 77195.215.11 е в непосредствена близост до „база Пирин“, както и преди
общинската граница и „Зеленчукова борса“ по пътя в посока Димитровград. Следователно
този имот попада в районите за сметосъбиране и сметоизвозване, определени с
всяка една от заповедите на Кмета, за всяка една от процесните години.
10. Установява се от експертизата, че:
ТБО за 2017 г. е 6621,02 лева, която
сума е платена от дружеството.
ТБО за 2018 г. е 7050,25 лева, която
сума е платена от дружеството.
ТБО за 2019 г. е 7050,25 лева, която
сума е платена от дружеството.
ТБО за 2020 г. е 6 955,29 лева, която
сума е платена от дружеството.
В съдебно заседание в.л. К. прави
следното уточнение: в експертизата са посочени дейностите, които се извършват в
Общината от външни изпълнители по силата на сключени договори в резултат на
обществени поръчки, както и, че тъй като те са външни партньори, подробни
разчети и анализи по отношение на разходите за заплати, за външни услуги касаят
самите дружества-изпълнители, а в Общината се водят разходи аналитично по
отделните партньори. В Община Хасково се водели аналитично единствено по
разбивки и елементи на разходите тези, които се извършват от ОП ЕКОПРОГРЕС, но
не и за външните партньори. Конкретизира се също, че в местност „Увата“ не се
извършва метене и миене, но била подадена такава декларация по отношение на
сметосъбирането.
В съдебно заседание вещото лице Т.
уточнява, че няма как да бъде издадено удостоверение за ползване, ако имотът не
е за обществено обслужване и че в същия този имот за обществено обслужване не
може да бъде извършено строителство, което не е за обществено обслужване. Конкретизира,
че имотът е частна собственост, но - за обществено обслужване. Имотът бил извън
регулация, поради което няма изградени паркове, градинки, улици, тротоари и
други подобни. Имотът бил извън строителните и регулационните граници, като за
същия има само план за застрояване. В специалната извадка от кадастралната карта
били посочени границите на имота. Услугите по обществено обслужване на градинки
и улици нямало как да бъдат извършени в имота, защото нямало такава
инфраструктура.
Административен съд – Хасково, въз основа на
установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:
В определение № 8460/04.10.2022 г. по адм. дело №
8276/2022 г. на ВАС, Първо отделение, задължително съгласно чл. 235, ал. 2 АПК
и чл. 236 във връзка с чл. 224 АПК, постановено по повод частна жалба на
дружеството срещу определение по настоящото дело, с която е оставена без
разглеждане жалбата му, е посочено, че волята на оспорващия е ясна, а именно,
че предметът на оспорване се отнася до Акт за прихващане и възстановяване,
потвърден с решение на кмета на Общината, който предмет на съдебен спор е и
нормативно определен.
При това се приема, че жалбата е насочена срещу АПВ №
14/24.03.2022 г., издаден от главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна
дирекция“ – Община Хасково, потвърден с Решение с рег. индекс 53 Р-288-4#2 от
дата 25.05.2022 г. на Кмета на Община Хасково.
В съдебно заседание е посочено от жалбоподателя, че сумата, която
първоначално се претендира за 2020 г. е в размер на 5 490,25 лв., но поради
извършеното прихващане за сумата в размер на 3 556,84 лева въз основа на Акт за
прихващане или възстановяване № 4/18.01.2023 г., Резолюция за извършване на
проверка от 03.01.2023 г. и от 17.01.2023 г. и Искане за възстановяване на
надвзети суми /л. 410-416/, правният интерес е да се иска възстановяване на
сумата в размер на 1 933,41 лева или общо сумата в размер на 18 404,16 лева,
представляваща незаконосъобразно и неоснователно събрана от Община Хасково
такса „за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“.
При това жалбата срещу АПВ в ЧАСТТА, с която е отказано
да бъде възстановена сумата в размер на 3 556,84 лева за 2020 г., е недопустима поради липсата
на правен интерес у жалбоподателя. Жалбата в недопустимата й част следва да
бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство –
прекратено, на основание чл. 159, т. 4 АПК.
Предмет на съдебен контрол /законосъобразност и
обоснованост по смисъла на чл. 160, ал. 2 ДОПК/ е АПВ в ЧАСТТА, с която е
отказано да бъде възстановена сумата в общ размер на 18 404,16 лева,
както следва: за 2017 г. – 5 490,25 лева, 2018 г. - 5 490,25 лева, 2019 г. - 5
490,25 лева, и 2020 г. - 1 933,41 лева. В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, прави изявление, че не се оспорва сумата,
посочена за всяка една от годините.
Жалбата в тази част е допустима – подадена е в срок от лице с правен интерес срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, на основание чл. 129, ал. 7 във връзка с чл.
156, ал. 1 във връзка с чл. 155, ал. 2 ДОПК и по аргумент от чл. 156, ал. 2 и
ал. 3 ДОПК. АПВ е оспорен по административен ред
пред Кмета на Община Хасково /чл. 4, ал. 5 ЗМДТ/, който
с мотивирано решение, постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, е потвърдил АПВ.
Разгледана по същество,
жалбата в допустимата й част е ОСНОВАТЕЛНА.
1. АПВ е издаден от
компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, в предвидената от закона писмена
форма, спазени са процесуалните разпоредби по издаването му /чл. 129, ал. 3 във
връзка с ал. 1 ДОПК/. В този смисъл не са налице основания за прогласяване
нищожността, съответно за отмяна, на АПВ, потвърден с решението на Кмета на
Община Хасково.
2. Спорен е въпросът
издаден ли е АПВ в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК „недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни
вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и
суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното
законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите
по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от
Националната агенция за приходите“.
Производството по
прихващането или възстановяването е започнало по писмено искане на дружеството,
което е подадено в срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК - до изтичането на 5 години,
считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието
за възстановяване, вкл. и доколкото в специален закон не се установява да е
предвидено друго.
2.1. Съгласно чл. 11,
ал. 1 ЗМДТ „данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими
имоти“, сред които попада и „РЕТРО
АВАНГАРД“ ЕООД, в чийто капитал процесният имот с идентификатор № 77195.215.11 е
внесен като непарична вноска.
2.2. Съгласно
чл. 64 ЗМДТ, в редакцията й ДВ, бр. 95 от 1 Декември 2009 г., таксата по чл. 62 ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 от с.з. С изм. и доп. от ДВ, бр. 98 от 27
Ноември 2018 г., „таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите
на територията на общината“.
Съгласно чл. 62 ЗМДТ,
в редакцията от ДВ, бр. 153 от 23 Декември 1998 г., „таксата се заплаща за
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл. 62 ЗМДТ, след изм. и доп. ДВ, бр. 98 от 27 Ноември 2018 г., „таксата за битови
отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3.
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината“.
Във всяка една от
посочените по-горе редакции на разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ такса битови
отпадъци е съвкупност от три различни услуги, които са с различно
предназначение, съответно задължението за заплащане на такса за тяхното
ползване възниква при различни предпоставки.
В конкретния случай
жалбоподателят твърди, че Община Хасково е получила без правно основание такса
битови отпадъци за услугата „поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване“, като изрично в съдебно заседание посочи, че не коментира
услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Услугата „поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване“ е самостоятелен и независим компонент от
ТБО от останалите 2, поради което и за извършването й се дължат доказателства
/така вж. Решение № 5170 от 29.04.2020 г. по адм. д. № 889/2020 г., І отд. на
ВАС/.
2.3. Съгласно чл. 66,
ал. 1, т. 4 ЗМДТ /в сила от 01.01.2004 г./ в план-сметката за дейността се
включват разходи по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите
и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ /в сила от 01.01.2019 г./ „дейностите по предоставяне
на услугите по чл. 62, т. 3 ЗМДТ включват поддържане на чистотата на уличните
платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и
селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване“.
В мотивите на Решение №
831 от 21.01.2019 г. по адм. д. № 10901/2018 г., VІІІ отд. на ВАС е посочено
следното: „Услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване“ се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и
обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване,
необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя
включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите,
парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в
общината, предназначени за обществено ползване. Предпоставките, при наличието
на които възниква задължението за такса за този вид услуга са: Правният субект
да притежава качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил
размера на таксата за услугата; Услугата фактически да е предоставяна от
общината“.
В мотивите на това
решение посочено също: „във връзка с дължимостта на таксата за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил
сред предпоставките, включване на тази услуга в заповедта на кмета по чл. 63,
ал. 2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е
декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната
разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима и когато имотът
попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на
битови отпадъци“. Този извод е относим за годините 2017 г. и 2018 г., тъй като
с изменението на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., се посочва
изрично, че таксата битови отпадъци се заплаща за извършена от общината услуга
по чл. 62, т. 3 ЗМДТ на територията на общината.
2.4. Независимо от това
и при съобразяване с постановеното по адм. д. № 1413/2020 г., І отд. на ВАС
Решение № 5491 от 12.05.2020 г. настоящата съдебна инстанция приема, че освен
посочените по-горе предпоставки, при наличието на които възниква задължението
за такса за този вид услуга -правният субект да притежава качеството на лице по
чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за
услугата; услугата фактически да е предоставяна от общината, т.е. предоставена
ли е по отношение на процесния имот от страна на Община Хасково услугата по
„поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“, по смисъла на
чл. 63, ал. 1 ЗМДТ ответникът следва да докаже, че имотът на задълженото лице
се намира на негова територия, вкл. и представлява ли тя територия за
обществено ползване и че тази територия попада в обхвата на заповедта по чл.
63, ал. 2 от ЗМДТ. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на
въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето
искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци.
На първо място, видно от събраните по делото писмени доказателства
Общински съвет Хасково е определил размера на таксата за предоставяната услуга.
Недопустимо е в хода на настоящото съдебно производство да се извършва
инцидентен контрол за законосъобразността на неговите решения по смисъла на чл.
144 АПК във връзка с чл. 17, ал. 2 ГПК и по аргумент от чл. 221, ал. 3 АПК
/така вж. Решение № 8276 от 28.06.2017 г. по адм. д. № 3894/2017 г., І отд. на
ВАС/. При това доводите на жалбоподателя, че в план-сметските за годините 2017
г., 2018 г. и 2019 г. липсват подробни анализи, изчисления, разчети на
предвижданите прогнозни разходи за дейността, за които претендира
възстановяване или прихващане, не подлежат на анализ. Що се отнася до 2020 г.
по отношение на същата се констатира произнасяне с влязло в сила съдебно
решение по адм. дело № 402/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково,
като е недопустимо спорът да бъде пререшаван. В този смисъл и таксата, която се
дължи от лицата по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, се изчислява от вещото лице К. по
посочения в ЗДМТ решенията на Общински съвет – Хасково начин, вкл. при
съобразяване на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, ЗМДТ и разликата в понятията
„отчетна стойност“ и „данъчна оценка“, и която такса се установи, че е
заплатена в пълен размер от дружеството жалбоподател.
На второ място, „за да е налице задължение за заплащане на такса
„поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“, е необходимо
общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на
услугата, но и фактически да я предоставя в рамките на районите, определени със
заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ“ /така вж. Решение № 375/06.08.2021
г., постановено по адм. д. № 402/2020 г. по описа на Административен съд –
Хасково, оставено в сила с Решение № 8386 от 03.10.2022 г. по адм. д. №
10047/2021 г., VІІІ отд. на ВАС/.
Безспорно се установява
по делото, че процесният имот попада в териториалния обхват, посочен в
заповедите на Кмета на Община Хасково по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, но само по
отношение на услугата организирано сметосъбиране и сметоизвозване на
територията на Община Хасково, за предоставянето на която услуга жалбоподателят
не спори, напротив – претендираната за възстановяване сума е изчислена след
намаляване на платената ТБО с дължимата сума за такса контейнер и кофа,
представляваща също компонент на ТБО. Видно от тези заповеди, по отношение на
услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ не е
определен териториален обхват. В хода на съдебното производство ответникът не
представя други заповеди, от които да се установят границите на районите, в
които се извършва процесната услуга /предвид редакцията на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ
до изменението й в сила от 01.01.2019 г./. Независимо от последващото изменение
на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с което законодателят не въвежда като изискване
определянето на границите на районите, то от съдържанието на приложените по
делото заповеди не се установява къде точно се извършва услугата „поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване“, изключвайки уточнението –
почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии,
предназначени за обществено ползване. От уточнението се следва извод, че имотът
на жалбоподателя не попада сред така изброените обекти като територия /така вж.
Решение № 1899 от 20.02.2015 г. по адм. д. № 8271/2014 г., VІІ отд. на ВАС/, а
дефиниция на понятието „други територии, предназначени за обществено ползване“
не е дадена. Недопустимо е да се тълкува разширително, че след като заповедите
на Кмета на Община Хасково се отнасят за нейната цяла територия, то следва да
се допълни волята му, като се възприеме, че границите за организирано
сметосъбиране и сметоизвозване на територията на Община Хасково представляват и
граници за извършване на услугата „поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване“.
Допълнение: съдът съобрази Решение № 8927 от 22.07.2015 г. по адм.
д. № 9057/2014 г., VІІ отд. на ВАС, в чиито мотиви е посочено следното: „наличието
на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и на заповед на кмета по
чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не доказват предоставянето на услугите. Законодателят е
предоставил на общинския съвет и на кмета на общината компетентност да определят
и обема на услугата, т.е. да определят териториите за обществено ползване,
които ще бъдат обект на услугата, точния вид на услугите, които се включват в
обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. За да е налице задължение за заплащане на такса по поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да
престира тази услуга. Когато услугата не се предоставя, такса не се дължи,
защото, за да възникне задължение за плащане на услугата, е необходимо тя да е
реално предоставяна“.
На трето място, поставя се
въпросът представлява ли имотът територия за обществено ползване и предоставяна
ли е по отношение на тази територия услугата „поддържане на чистотата“.
Съгласно различните
редакции на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробния устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
С разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ са обособени две групи поземлени имоти, които имат релевантно
за данъчното облагане предназначение: 1. поземлени имоти, които попадат в
строителните граници на населените места и селищните образувания, като и
населеното място, и селищното образувание представляват урбанизирана територия,
и 2. поземлени имоти, които се намират извън строителните граници на населените
места и селищните образувания, но имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ.
За целите на данъчното облагане релевантно е само предназначението по чл. 8, т.
1 ЗУТ, като имотите с това предназначение могат да бъдат в урбанизирана
територия или отделни поземлени имоти извън нея. Първите попадат в строителните
граници на населените места и селищните образувания, а вторите се намират извън
строителните им граници, като и двете групи следва да имат предназначението по
чл. 8, т. 1 от ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон. Конкретното предназначение по чл.
8, т. 1 ЗУТ се установява с подробен устройствен план по чл. 103, ал. 1, т. 2,
вр., ал. 3, чл. 108, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ, като безспорно поземлените
имоти в строителните граници на населените места, т.е. в урбанизирана
територия, трябва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. От цитираната
правна уредба следва, че само когато и трите кумулативни предпоставки са
осъществени - имотът да попада в строителните граници на населеното място или
селищното образувание, да има предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и
предназначението на земята да е променено, той ще е годен за данъчно облагане
обект. В този смисъл Решение № 5739 от 31.05.2023 г. по адм. д. № 8854/2022 г.,
І отд. на ВАС.
По делото не е спорно, че процесният имот се намира
в урбанизирана територия - тази на Община Хасково, като не представлява
земеделска земя по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Съгласно § 5, т. 6 ДР ЗУТ
„територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му
/строителните му граници/, определени с устройствен план, без да се включва
землището“. В случая имотът на жалбоподателя се намира в землището на гр.
Хасково, не е в регулация, като за същия има издаден ПУП – ПЗ, от което обаче не
се следва извод, че попада в строителните граници на населеното място. Имотът
не попада в строителните граници на населеното място, въпреки че има предназначение
по чл. 8, т. 1 ЗУТ, като попада в неговото землище, видно от Удостоверение от
21.11.2022 г. на Кмета на Община Хасково /л. 372/.
Фактът, че Общината предоставя услугата в
населеното място – гр. Хасково /чл. 3, ал. 2 ЗАТУРБ/, не води автоматично до
извода, че услугата по подразбиране се предоставя и на територия извън
населеното място, каквато представлява землището. В този смисъл Решение № 4097
от 31.03.2021 г. по адм. д. № 11422/2020 г., VІІІ отд. на ВАС.
Дори и да се възприеме становището на Кмета на
Община Хасково, изложено в решението му, с което се потвърждава АПВ, че по
смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ населеното място включва и извънселищната
територия, определена от границите на землището, то от местоположението на
процесния имот и липсата на други обекти, собственост на Общината, по отношение
на които да се предоставя конкретната услуга /по аргумент от чл. 10, ал. 2 ЗМДТ/, не се установява безспорно, че тази услуга в действителност е
предоставена, по отношение на извънселищната територия, определена от границите
на землището, като част от същото това населено място /така вж. Решение № 8276
от 28.06.2017 г. по адм. д. № 3894/2017 г., І отд. на ВАС/. Обратното, би
довело до ситуация, в която гражданите ще заплащат услугата по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване за имоти, които не попадат в
тези територии, какъвто в случая не представлява имотът на жалбоподателя, а
дори и да се приеме противното, не се доказа твърдението на ответника, че
конкретната услуга, а не различната от нея – сметосъбиране и сметоизвозване
/чл. 62 и чл. 66 ЗМДТ в действащите за различните периоди редакции/, в
действителност е предоставена в тази част от територията на населеното място, в
която се намира и имотът на жалбоподателя.
„По принцип, смисълът на услугата чистота на
териториите за обществено ползване е споделянето на разходите за поддържането
на чистотата на местата, за които отделните правни субекти не носят
отговорност, но които са предназначени за общо ползване. Урбанизирана територия
извън населеното място би могла да бъде територия за общо ползване, но
предоставянето на услугата следва да бъде надлежно доказано“ /така вж. Решение
№ 229 от 08.01.2013 г. по адм. д. № 8468/2012 г., VІІ отд. на ВАС/. Това в
конкретния случай не е сторено от ответника с оглед разпределената
доказателствена тежест.
За да е дължима таксата е необходимо също така
общината фактически да е предоставяла услугата - чл. 71, т. 2 ЗМДТ /в редакцията от
ДВ, бр. 101 от 22 Ноември 2013 г./ във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМДТ /в редакцията
от изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 Декември 2014 г./ за 2017 г. и 2018 г. Като за
2019 г. и 2020 г. се изисква тази услуга да е била извършвана от общината
съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ /в редакцията от ДВ, бр. 98 от 27 Ноември 2018 г./.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се обосновава извод
за реално предоставяне на услугата „поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване“. От назначената експертиза се установява, че Община Хасково води единствено аналитична отчетност
за извършените от външните партньори - ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС-2016 ООД; АТА СТРОЙ
ЕООД; АРИС ЕООД, дейности - Чистота, Метене, Миене и Снегопочистване, като
разходите и разбивката им може да се определи само от фирмата изпълнител. По отношение на дейностите, които изпълнява ОП ЕКОПРОГРЕС Община
Хасково води аналитична отчетност за всеки вид разход, в т.ч. материали,
горива, разходи за заплати и др., като се установява, че дейност –
снегопочистване, предприятието осъществява само на територията на Хасково, на
тротоари и площадки, дейност - поддържане на паркове и градини, осъществява
само на територията на града, а дейности по метене и миене не са осъществявани.
С оглед разпределената доказателства тежест ответникът не успя да докаже
безспорно с допустимите, необходими и относими доказателства, че Община Хасково
реално е предоставяла процесната услуга, за която се заплаща таксата като
компонент на ТБО, за територията на имота на жалбоподателя /вж. Решение № 9093
от 18.10.2022 г. по адм. д. № 11924/2021 г., І отд. на ВАС/.
В
допълнение: дължимостта на таксата битови отпадъци
за услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване се
определя от две кумулативно дадени условия: 1. принадлежност на имота към
територията на съответно населено място и попадането му в район, в който
общината е организирала услугите по събирането, транспортиране и третирането на
битовите отпадъци, както и по поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване и 2. реално предоставяне на услугата в района на имота.
Такса битови отпадъци не е данък, поради което съдът проверява реалното
предоставяне на услугата. Таксата за поддържане на чистотата на територията за
обществено ползване не се събира само поради принадлежност на имота към
населеното място. Също - дължимостта й не е функция на организираното
сметосъбиране и сметоизвозване. Когато общината не предоставя услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в съответния
район, където е имотът на жалбоподателя, тази такса не се събира, защото не се
дължи. В този смисъл Решение № 1830 от 18.02.2016 г. по адм. д. № 4900/2015 г.,
VІІ отд. на ВАС.
Съдът намира, че не са налице всички предпоставки,
обосноваващи дължимостта на таксата за битови отпадъци за услугата „поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и
селищните образувания в общината“. По искането на „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД органът по приходите е следвало да издаде АПВ,
като на дружеството бъде възстановена претендирата от него сума. Същата се
установи, че е платена, както и, че е коректно изчислена след намаляване на
таксата битови отпадъци с таксата за контейнер или кофа през съответните години.
Оспореният АПВ, с който е обективиран отказ да бъде възстановена недължимо
платената сума, следва да бъде отменен като незаконосъобразно издаден, а
преписката – върната за ново произнасяне от компетентния административен орган
при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
като се съобразят извършените от лицето плащания и дължимата лихва по чл. 129,
ал. 6 ДОПК за недължимо внесените суми за ТБО /така вж. Решение
№ 11160 от 06.12.2022 г. по адм. д. № 1896/2022 г., І отд. на ВАС, Решение №
14352 от 19.11.2020 г. по адм. д. № 5144/2020 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение №
8276 от 28.06.2017 г. по адм. д. № 3894/2017 г., І отд. на ВАС /.
С оглед изхода от спора
в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2 047,80 лева,
представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице, адвокатско
възнаграждение,платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие и
фактура. Делото е с материален интерес над 10 000 лева, поради което приложима
е разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която възнаграждението се определя на 1300 лева плюс 9 % за горницата
над 10 000 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност, обективирано от
процесуалния представител на ответника, доколкото платеното адвокатско
възнаграждение е в размер под установения от законодателя минимум.
Въз основа на
гореизложеното и на основание § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 159, т. 4 АПК,
чл. 129, ал. 7 във връзка с чл. 160, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, § 2 ДР на ДОПК във
връзка с чл. 174 АПК, чл. 161, ал. 1 ДОПК, Административен
съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД, ЕИК *********, В ЧАСТТА Й срещу Акт за прихващане или възстановяване № 14/24.03.2022 г., издаден
от главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ – Община Хасково, потвърден с Решение с рег. индекс 53 Р-288-4#2 от дата
25.05.2022 г. на Кмета на Община Хасково, В ЧАСТТА, с която е отказано да бъде възстановена сумата в
размер на 3 556,84 лева за 2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 538/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, образувано по
жалбата на „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД, ЕИК *********, В ЧАСТТА Й срещу Акт за
прихващане или възстановяване № 14/24.03.2022 г., издаден от главен инспектор в
Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ – Община Хасково, потвърден с Решение с рег. индекс 53 Р-288-4#2 от дата
25.05.2022 г. на Кмета на Община Хасково, В
ЧАСТТА, с която е отказано да бъде възстановена сумата в размер на 3 556,84
лева за 2020 г.
ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване № 14/24.03.2022 г., издаден от главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ – Община Хасково, потвърден с Решение с рег. индекс 53 Р-288-4#2 от дата
25.05.2022 г. на Кмета на Община Хасково, в ЧАСТТА, с която
е отказано да бъде възстановена на „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в общ размер на 18 404,16 лева, както следва: за 2017 г. – 5 490,25
лева, 2018 г. - 5 490,25 лева, 2019 г. - 5 490,25 лева, и 2020 г. - 1 933,41
лева.
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне от органа по приходите на Община Хасково по искане с рег. индекс № 53 Р-228-3/09.03.2022 г. на „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД, ЕИК *********, в 30-дневен срок от влизане в сила на
постановения съдебен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, дадени с него.
ОСЪЖДА Община Хасково, с адрес – гр. Хасково, пл. „Общински“ 1, да заплати на „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г.И.И., със
седалище и адрес на управление - ***, сумата в размер на 2 047,80 лева /две хиляди
четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки/, представляващи направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА, с която се прекратява производството по адм. дело
№ 538/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, имащо характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от
съобщаването му до Върховния административен съд на Република България, чрез
Административен съд – Хасково.
РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ подлежи на обжалване с касационна
жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му до Върховен административен
съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково, по аргумент от
чл. 160, ал. 7 АПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във
връзка с чл. 137 АПК.
Съдия: