МОТИВИ по н.о.х.д.№
6041/2017 г. по описа на СГС, НО,
15-ти състав
Софийска градска прокуратура е внесла
обвинителен акт и повдигнала обвинение срещу
Д.М.С. в това, че на 06.04.2017г., около 14.40 ч., в гр. София, ж.к. **********,
отнел чужди движими вещи, както следва:
1.Един брой гривна от бяло и
жълто злато, 17 грама, 14 карата, на стойност 850.00лв.;
2.Един брой ланец от бяло и жълто
злато с тегло 25 грама, 14 карата, на стойност 1250.00лв.;
3.Един брой златна висулка с
формата на сърце с надпис „Булгари“, с тегло 5 грама,
14 карата, на стойност 250.00лв.;
4.Един брой висулка от бяло злато
с формата на кръг с надпис „Булгари“, с камък „Оникс“
по средата, с тегло 6.5 грама, 14 карата, на стойност 325.00лв.;
5.Един брой дамска верижка от
бяло е жълто злато, с тегло 10 грама, 14 карата, на стойност 500.00лв.;
6.Един чифт златни обеци тип
халка, с тегло 2 грама , 14 карата, на стойност 100.00лв.;
7.Един чифт златни обеци тип
халка, с тегло 4 грама, 14 карата, на стойност 200.00лв.;
8.Един чифт елипсовидни обеци от
бяло и жълто злато, с тегло 6 грама, 14 карата, на стойност 300.00лв.;
9.Един чифт златни обеци с тегло
2 грама, 14 карата, на стойност 100.00лв. ;
10.Един брой висулка от бял камък
„Сваровски“, с диаметър като монета от 2лв., на стойност 75.00лв.;
11. Един брой златен пендар, с
тегло 2 грама, 24 карата, на стойност 130.00лв.;
12.Един брой златна гривна с
тегло 11 грама, 14 карата, на стойност - 550.00лв.;
13. Един брой верижка, със златно
кръстче, с общо тегло 3 грама, 14 карата, на стойност - 150.00лв.;
14.Един брой верижка, със златно
кръстче, с общо тегло 2 грама, 14
карата, на стойност - 100.00лв.;
15.Един брой висулка „Вяра,
Надежда и Любов, котва, сърце и кръстче“, свързани заедно с общо тегло 1.5
грама, 14 карата, на стойност 75.00лв.;
16.Един брой златна висулка
„Котва и слонче“, свързани заедно, с общо тегло 1 грам, 14 карата, на стойност
50.00лв.;
17.Един брой златен зъб - без
оценка;
18.Един брой мъжки очила марка „Рейбан“, на стойност 72.00лв. или всичко на обща стойност 5
077.00 /пет хиляди и седемдесет и седем/
лева, от владението на П.С.В., собственост на С.В.М. и Е.П.М., с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха-заплашил П.В. с
думите „Давай парите на майка ти и баща ти веднага или ще те пребия“,като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като деецът е бил
осъждан по дело № 5321/2010, НОХД № 32/07.02.2011г. на СГС, влязло в законна
сила на 20.03.2012г., за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1,6. „А“ и б. „Б“ от НК и му е наложено наказание четири години ЛОС, при
първоначален строг режим- престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1,6. „А“ и б. „Б“ от НК.
В
съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура поддържа
обвинението, така както е формулирано в обвинителния акт. Пледира за
постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия Д.М.С. и същият да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1,6. „А“ и б. „Б“ от НК, т.е. за извършен грабеж при условията на опасен
рецидив. Излага доводи, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като моли
на подс. С. да му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 12 години, което на основание чл.58а от НК да бъде
намалено с една трета и същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Счита, че не следва да се налага на подсъдимия
наказание „конфискация“.
Повереникът
на частния обвинител-адв.Б., моли съда да признае
подсъдимия за виновен за извършеното престъпление, за което му е повдигнато
обвинение по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК.Пледира, при определяне на наказанието на подсъдимия, да се отчете, че обект
на психическото насилие или заплахата е непълнолетен – 14-годишно дете, което
очертавало по - висока обществена опасност на механизма на извършване на
деянието, като се вземе предвид предходните осъждания на подсъдимия извън
определящите квалификацията по чл.199, ал.1, т.4 от НК.
Защитникът на подс.
С.– адв.Б., моли съда да оправдае подзащитния му, като в тази връзка посочва, че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка не отговаряла на направената в същият акт правна квалификация.
Излага съображения, че отправената заплаха от страна на подсъдимия по никакъв
начин не е свързана с отнемането на визираните в обвинителния акт движими вещи.
Алтернативно моли, в случай, че
съдът приеме, че подзащитният му е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, да приеме, че са налице
множество смекчаващи отговорността обстоятелства, като му наложи наказание към
минимума, визиран в закона.
Подсъдимият Д.М.С. преди даване
ход на съдебното следствие и в хода на самото съдебно следствие, при условията
на гл. ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират
други доказателства относно тези факти. Поддържа тезата на защитника си.
В последната си дума заявява, че
съжалява за извършеното.
Производството пред съда се е
развило по реда на гл.ХХVІІ, чл.371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно
заседание, преди даване ход на съдебното следствие съдът при условията на
чл.372, ал.4, вр.чл.371 т.2 от НПК е допуснал
разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно
следствие.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.М.С. е роден на ***г.,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, с основно образование, с ЕГН: **********,
живущ на адрес ***.
На 06.04.2017г., свидетелят П.С.В.
след като свършил училище около 12:30 часа, се прибрал в семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к.**********. На св. В. се
обадил по телефона негов приятел с малко име А., с предложение да му отиде на
гости и да се видят. В. излязъл от семейното жилището и вървейки се
отправил към жилището на приятеля си А..
Когато стигнал до входа на жилищната кооперация, в която се намирало жилището
на неговия приятел, В. срещнал подс. Д.М.С., който го заговорил. Свидетелят В. звъннал на А.
и му казал, че е пред входа и поискал да
го пусне в жилището. А. му отказал, поради това, че подс.С. стоял пред
входа заедно с него, като му заявил, че същият
му е съмнителен, както и че след
училище е ходил след него, и го е притеснявал, за което не искал той да влизал в жилището му. След
като А. отказал на св. В. да се видят, последният си тръгнал, като се насочил
обратно към дома си.
Подс. С.
тръгнал след свидетеля, като по пътя го
заговорил, за това, че искал да направи снимки за клип,с който да накара
децата, които пушели или употребяват наркотици да спрат. След като двамата
стигнали до жилищната кооперация, в която
се намирало жилището на П.В., подс. С. поискал
от свидетеля да му даде да изпие чаша вода. Свидетелят В. се съгласил, като му
казал да изчака пред входната врата на жилището, за да му донесе чаша с вода.
В момента, в който В. отворил
входната врата на апартамента, за да влезе, подс.С.
го избутал и влязъл с него в жилището. След като влязъл в жилището, подс. С. отишъл в кухнята, пуснал чешмата и започнал да пие
вода, като по същото време освен св. В. и подсъдимия в апартамента нямало други
лица.
След като посетил кухнята, подс. С. отишъл в холното помещение и седнал на дивана, като казал на св. В.,че
ако откриел наркотици в апартамента щял да го пребие и започна да претърсва,
като дал вид, че търсил наркотици. Отворил една метална кутия с очила, намерил
и една голяма кутия от водка, която била пълна с жълти стотинки, след което я
отворил и я изсипал на земята. Подсъдимият разгледал набързо стаите в
апартамента, като влязъл в стаята на
родителите на В., казал му да седне и го
заплашил с думите- „Давай парите на майка ти и баща ти веднага или ще те
пребия“. След като получил отрицателен отговор, подс.
С. започнал да претърсва и рови в стаята, като затворил вратата на спалнята и
казал на свидетеля В. да подрежда след него всичко, което той разхвърлил.
Свидетелят В. започнал да подрежда
разхвърляните от подсъдимия вещи.
Подсъдимият претърсил нощните шкафчета, в които намерил златни
накити, за които попитал свидетеля какви са. В. му отговорил, че не знаел, при
което подсъдимият ги прибрал в себе си и
продължил да търси други вещи. Последният успял да намери и да вземе от
апартамента, следните вещи: един брой златен пендар, с тегло 2 грама, 24
карата,на стойност 130.00лв.; един брой гривна от бяло и жълто злато, 17 грама,
14 карата, на стойност 850.00лв.; един брой Ланец от бяло и жълто злато с тегло
25 грама, 14 карата, на стойност 1250.00лв.; един брой златна висулка с формата
на сърце с надпис „Булгари“, с тегло 5 грама, 14
карата, на стойност 250.00лв.; един брой висулка от бяло злато с формата на
кръг с надпис „Булгари“, с камък „Оникс“ по средата,
с тегло 6.5грама, 14 карата, на стойност 325.00лв.; един брой дамска верижка от
бяло е жълто злато, с тегло 10 грама, 14 карата, на стойност 500.00 лв.; един
чифт златни обеци тип „Халка“, се тегло 2 грама, 14 карата, на стойност 100.00
лв.; един чифт златни обеци тип „Халка“, с
тегло 4 грама, 14 карата, на стойност 200.00лв.; един чифт елипсовидни
обеци от бяло и жълто злато, с тегло 6 грама, 14 карата, на стойност 300.00лв.;
един чифт златни обеци с тегло 2 грама, 14 карата, на стойност 100.00лв.; един
брой висулка от бял камък „Сваровски“, с диаметър
като монета от 2 лв., на стойност 75.00лв.; един брой златен пендар, с тегло 2
грама,24 карата, на стойност 130 лева; един брой златна гривна с тегло 11
грама, 14 карата, на стойност - 550.00лв.; един брой верижка, със златно
кръстче, с общо тегло 3 грама, 14 карата, на стойност - 150.00лв.; един брой
верижка, със златно кръстче, с общо тегло 2 грама, 14 карата, на стойност -
100.00лв.; един брой висулка „Вяра, Надежда и Любов, котва, сърце и кръстче“,
свързани заедно с общо тегло 1.5грама, 14 карата, на стойност 75.00лв.; един
брой златна висулка котва и слонче, свързани заедно, с общо тегло 1 грам, 14
карата, на стойност 50.00лв.; един брой златен зъб - без оценка; един брой
мъжки очила марка „Рейбан“, на стойност 72.00лв.
Докато подс.
С. претърсвал жилището за ценности, св.В. решил ,че това е най-подходящия
момент да избяга, при което излязъл от спалнята, затворил вратата след себе си,
затичал се към входната врата на жилището и я отворил.
В момента, в който В. се затичал
към входната врата, подс.С. го настигнал и го хванал
за якето, дръпнал го и го повалил на земята. Свидетелят В. започнал да вика за
помощ и тогава подс. С. избягал надолу по стълбите с
взетите от апартамента вещи. Докато подсъдимият гонил В. в апартамента, изпуснал телефона си в
коридора, който бил марка „Леново", бял,с тъч скрин дисплей.
Мястото на инцидента било
посетено от огледна група, като при извършеният оглед
на местопроизшествието, били намерени и иззети дактилоскопни
следи и един брой мобилен апарат марка „Леново”,запечатан с картон Серия А
0246564 и печат 908 НЕКД-СДВР.
В хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена дактилоскопна
експертиза, вещото лице по която е установило, че две от иззетите при огледа на
местопрестъплението дактилоскопни следи, са от палеца
на лявата ръка и показалеца на дясната ръка на подс. Д.М.С..
При извършеното разпознаване в
хода на досъдебното производство, свидетелят П.В. категорично посочва подс. Д.М.С. и го разпознава като лицето, което го е
заплашило и отнело инкриминираните вещи .
От заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство оценителна експертиза се установява стойността
на отнетите от подс. С. инкриминирани вещи.
Към датата на инкриминираното деяние
подс. С. е бил осъждан с влязла в законна сила на
20.03.2012г. присъда, с която последният е осъден за престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от четири години, при първоначален строг режим на
изтърпяване.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства
- от признанието на подсъдимия Д.М.С.,
дадено в хода на съдебното следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК и от
показанията на свидетелите – П.В., С.М., Е.М., Д. И.и З.С., приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.373,
ал.3, вр.чл.372,ал.4 от НПК. Доказателствените
си изводи относно релевантните за процеса факти съдът изгради и въз основа на
приобщените към делото по реда на чл.373, ал.3, вр.чл.372,ал.4 от НПК вр. с чл.283
от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – протокол за разпознаване от
12.04.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие, с фотоалбум ,
справки за съдимост за подс. С. и от способите за
доказване –дактилоскопна експертиза, съдебно-
психиатрична и психологична експертиза и съдебно-оценителна експертиза.
Самопризнанието, направено от
подсъдимия в хода на съдебното следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК,
показанията на свидетелите П.В., С.М., Е.М., Д. И.и З.С., както и останалата доказателствена маса са напълно достатъчни според
настоящият съдебен състав да установят
по несъмнен начин фактическите дадености, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
При преценка на достоверността на
показанията на свидетелите, съдът прие, че те са логични, последователни и
непротиворечиви. Оценката на тези доказателства беше извършена особено
внимателно, предвид обстоятелството, че приобщаването им към доказателствения материал, стана при изключение от
принципите на непосредственост и устност (макар и
изрично предвидено в закона). Въпреки
това, съдът не намери основания, поради които свидетелските показания, макар и
частично да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Съдът кредитира изцяло
показанията на пострадалия П.В.. Житейски логични и последователни са
изложенията на свидетеля за обстоятелствата, изясняващи време и мястото на
извършването от подс. С. деяние, предмета на
посегателството, както и относно конкретно упражнената принуда.
Свидетелската годност на П.В., с
оглед младата му възраст, определяща етапа на неговото психично развитие, се изяснява от назначената и приета по делото
СППЕ.
П.В. е освидетелстван в хода на
досъдебното производство от вещи лица-психиатър и психолог, които са
констатирали, че пострадалият не боледува от психично заболяване, същият е
психично здрав, като притежава съхранена базисна свидетелска годност, интелект
и възприятно представни
възможности и е в състояние да дава адекватни показания за обстоятелствата,
свързани с предмета на делото.
Фактическите обстоятелства,
изясняващи хронологията в действията на подс. С.,
включващи отправеното заплашване за отнемането на инкриминираните вещи, самото
отнемане на вещите, бягството му от мястото на инцидента, вида на отнетите
вещи, съдът основа върху показанията на пострадалия П.В., който е възприел
непосредствено процесните обстоятелства, релевантни
за предмета на доказване. От процесните гласни доказателствени средства, съпоставени с протокола за
разпознаване на лица, по безспорен начин се установява съпричастността на
подсъдимият С. към инкриминираното деяние, за което е привлечен към наказателна
отговорност.
Съдебният състав даде вяра на
показанията на С.М. и Е.М., които възприе като обективни и правдиви.
Свидетелските показания на С.М. и Е.М. изцяло подкрепят заявеното от
пострадалия П.В., касателно обстоятелствата за
мястото, времето, механизма и начина на извършване на деянието от подс. С., включително и за отнетите от последният движими
вещи.
Настоящата съдебна инстанция
възприе като достоверни и свидетелските показания на Д. И.и З.С., които са
участвали като поемни лица, при извършеното в хода на
досъдебното производство с участието на П.В. процесуално-следствено действие
разпознаване, при което последният категорично е разпознал подс.
С. като лицето, което е осъществило спрямо него противоправното
деяние.
Съдът възприе като
законосъобразно извършеното на досъдебното производство от свидетеля П.В.
разпознаване, обективирано в протокол за разпознаване
на лица от 12.04.2017 г. При провеждане на това
процесуално-следственото действие са спазени всички процесуални
изисквания, предвидени в НПК, проведено е в присъствието на две поемни лица. При нападението пострадалият П.В.
непосредствено е възприел нападателя, като преди провеждането на разпознаването
детайлно е описал извършителя с индивидуализиращи белези.
Съдебният състав кредитира и
протокола за оглед на местопроизшествие, при който от вътрешността на жилището
са иззети дактилоскопни следи, две от които са
установени, посредством извършена в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза, че са от показалеца на лявата
ръка на подс. С..
При изграждане на своите правни
изводи, съдът даде вяра на заключенията на изготвените по делото дактилоскопна експертиза, съдебно психиатрична и
психологична експертиза и съдебно оценителна експертиза, като намира, че същите
са компетентни, обективни, всестранни и пълни, изясняващи обстоятелства
релевантни към основния факт на доказване в производството.
Фактическата констатация за
съдебното минало на подсъдимия Д.М.С. съдът направи въз основа на приложената
по делото актуална справка за съдимост на лицето.
В заключение съдебният състав
приема, че липсват противоречия в доказателствените
материали, като събраният и проверен доказателствен
материал, убедително потвърждава признатите от подсъдимият факти.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На основата на така изяснената
фактическа обстановка, мнозинството на съдебният състав намира от правна
страна, че подсъдимият Д.М.С. е субсумирал всички
обективни и субективни признаци на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „а“ от НК.
От обективна страна- на
06.04.2017г., около 14.40 ч., в гр. София, ж.к. **********, подс.
С. отнел чужди движими вещи, както следва:
1.Един брой гривна от бяло и
жълто злато, 17 грама, 14 карата, на стойност 850.00лв.;
2.Един брой ланец от бяло и жълто
злато с тегло 25 грама, 14 карата, на стойност 1250.00лв.;
3.Един брой златна висулка с
формата на сърце с надпис „Булгари“, с тегло 5 грама,
14 карата, на стойност 250.00лв.;
4.Един брой висулка от бяло злато
с формата на кръг с надпис „Булгари“, с камък „Оникс“
по средата, с тегло 6.5 грама, 14 карата, на стойност 325.00лв.;
5.Един брой дамска верижка от
бяло е жълто злато, с тегло 10 грама, 14 карата, на стойност 500.00лв.;
6.Един чифт златни обеци тип
халка, с тегло 2 грама , 14 карата, на стойност 100.00лв.;
7.Един чифт златни обеци тип
халка, с тегло 4 грама, 14 карата, на стойност 200.00лв.;
8.Един чифт елипсовидни обеци от
бяло и жълто злато, с тегло 6 грама, 14 карата, на стойност 300.00лв.;
9.Един чифт златни обеци с тегло
2 грама, 14 карата, на стойност 100.00лв. ;
10.Един брой висулка от бял камък
„Сваровски“, с диаметър като монета от 2лв., на стойност 75.00лв.;
11. Един брой златен пендар, с
тегло 2 грама, 24 карата, на стойност 130.00лв.;
12.Един брой златна гривна с
тегло 11 грама, 14 карата, на стойност - 550.00лв.;
13. Един брой верижка, със златно
кръстче, с общо тегло 3 грама, 14 карата, на стойност - 150.00лв.;
14. Един брой верижка, със златно
кръстче, с общо тегло 2 грама, 14
карата, на стойност - 100.00лв.;
15.Един брой висулка „Вяра,
Надежда и Любов, котва, сърце и кръстче“, свързани заедно с общо тегло 1.5
грама, 14 карата, на стойност 75.00лв.;
16.Един брой златна висулка
„Котва и слонче“, свързани заедно, с общо тегло 1 грам, 14 карата, на стойност
50.00лв.;
17.Един брой златен зъб - без
оценка;
18.Един брой мъжки очила марка „Рейбан“, на стойност 72.00лв. или всичко на обща стойност 5
077.00 лева, от владението на П.С.В.,
собственост на С.В.М. и Е.П.М., с намерението противозаконно да ги присвои,
като употребил за това заплаха-заплашил П.В. с думите „Давай парите на майка ти
и баща ти веднага или ще те пребия“.
Подсъдимият Д.М.С. е отнел
инкриминираните вещи, като е употребил принуда.
По отношение на П.В. принудата
има психически характер и се изразила в това, че подсъдимият е заплашил
пострадалото лице с думите „Давай парите на майка ти и баща ти веднага или ще
те пребия“, като по този начин е демонстрирал, че ще извърши спрямо него
деяние, застрашаващо непосредствено с тежка опасност неговото здраве.
Настоящият съдебен състав намира,
че така упражнената принуда от подс. С. по отношение
на пострадалия П.В., е била насочена към сломяване съпротивата на последния и мотивирането му да
му посочи, респективно да му предаде не само пари, но и всички ценности, имащи
парична / материална/ стойност, които са се намирали в жилището.
Обстоятелството, че пострадалият
на заплахата е отговорил отрицателно, както и това, че подс.С.
е започнал да претърсва жилището, в резултат на което е намерил инкриминираните
вещи и ги е взел, не декриминализират извършеното от
последният като грабеж, тъй като е налице функционална връзка между упражнената
от подсъдимият спрямо пострадалия принуда и отнемането на движимите вещи.
В тази насока следва да се отчете
обстоятелството, че само пострадалият П.В. при отнемането на вещите е бил в
жилището, докато неговите родители са
отсъствали, поради което намиращите се в апартамента вещи са били под негова
фактическа власт.
На следващо място, от доказателствения материал по делото се установява, че В.
към инкриминираната дата е бил малолетен, с оглед на което и отправената към
него заплаха от очевидно по-възрастния и по-силен подсъдим, с думите „Давай
парите на майка ти и баща ти веднага или ще те пребия“, е насочена за да
въздейства върху волята му, като същата да бъде сломена до степен, да не му
позволи не само да предприеме поведение, с което да окаже каквато й да е
съпротива, но напротив да го мотивира изцяло да
съдейства на подсъдимия за намирането и отнемането на парите и
ценностите, имащи материална стойност, т.е. да съдейства на подсъдимия
безпроблемно да установи фактическа власт върху вещите.
Обстоятелството, че св.В. се е
уплашил от заплахата на подс. С. и му е съдействал до
известно време, се изяснява от доказателствената
маса, установяваща поведението на пострадалия да подрежда разхвърляните от
подсъдимия вещи, до момента, в който е видял възможност да избяга от жилището.
Установената фактическа власт от подс. С. върху инкриминираните вещи се характеризира с
трайност и със създадената за него
реална възможност да се разпорежда с тях.
Доколкото по делото не се установи валидно
правно основание, въз основа на което подс. С. да е
получил фактическата власт върху инкриминираните вещи, то същите са били чужди
и не му са се следвали.
Престъплението е довършено, тъй
като е настъпил вредоносният резултат – деецът е установил трайна фактическа
власт върху инкриминираните вещи - след като ги е взел, е избягал от
местопрестъплението.
С оглед така посочените в
обвинителния акт твърдения за осъжданията на подсъдимия Д.М.С., съдът приема,
че същият е осъществил инкриминираната деятелност при условията на "опасен
рецидив" по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК - към момента
на извършването й той е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на наказание “лишаване от свобода” не по- малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно- с присъда
по НОХД № 5321/2010 по описа на СГС, влязла в законна сила на 20.03.2012г., за
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, при
първоначален строг режим на изтърпяване.
От субективна страна, деянието е
осъществено от подсъдимия Д.М.С. при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Интелектуалният момент на умисъла на подсъдимият е
включвал представите, че инкриминираните
вещи се намират във жилището, обитавано от пострадалия,т.е. в негова фактическа
власт, че последният не е съгласен с предаването им в негово владение и че за
отнемането им е необходимо използването на заплашване. Във волево отношение, подс. С. е искал и целял отнемането на движимите вещи, чрез
употреба на принуда. Освен прекият умисъл подсъдимият от субективна страна е
действал и с намерение противозаконно да присвои инкриминираните вещи, като
след като ги е отнел, е избягал от жилището, обитавано от пострадалия В..
Съдебният състав прие, че подс. С. следва да бъде оправдан по обвинението да е
извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, тъй като в обвинителния акт не са посочени данни за осъждания, покриващи
тази хипотеза на опасния рецидив, с
оглед особените правила по които бе
разгледано делото, а именно по т.2 на чл.371 от НПК-съкратено съдебно
следствие, с признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
По изложените съображения съдът
призна подсъдимия Д.М.С. за виновен в извършване на престъпление по чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Санкцията на чл.199 ал.1 от НК, е
относително определена и предвижда наказание "лишаване от свобода" за
срок от пет до петнадесет години, като
съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
При индивидуализацията на
наказанието и неговото определяне по вид и размер на подсъдимия Д.М.С., за
извършеното от него престъпление, съдът прецени като отегчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи по-високата степен на “обществена опасност на дееца”-
обремененото му съдебно минало /освен осъждането, обуславящо опасния редидив, на подс. С. са му
налагани наказания „лишаване от свобода” по други приключили с влезли в сила
присъди наказателни производства/,
трайно установените престъпни навици - да засяга определени обществени
отношения, гарантиращи правото на собственост, това че принудата е осъществена
по отношение на лице, ненавършило четиринадесет години, както и че подсъдимият
е пенитенциален рецидивист, чието поведение не се
влияе от ефективното изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода”.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство, съдът единствено възприе заявеното от подс.
С. разкаяние за извършеното.
Съдът, като взе предвид
обстоятелствата, отнасящи се до степента на обществената опасност на деянието и
дееца, възрастта на подс. С., смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед постигането на целите на
генералната и индивидуалната превенция, заложени в чл. 36 от НК, наложи на
последния наказание по вид "лишаване от свобода" за срок от шест години.
Наложеното на Д.М.С. наказание
"лишаване от свобода" за срок
от шест години съдът на осн.чл. 58а, ал.1 от
НК / ДВ, бр. 26 от 2010 г./, като
изходи от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, го намалява с една трета, а
именно "лишаване от свобода"
за срок от четири години. Изтърпяването на това наказание следва да започне при
първоначален строг режим, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1,т.2,б.“б“от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Съдът, поради липса на достатъчно
данни за имущественото състояние на подсъдимия Д.М.С., изхождайки от чл.45,ал.1
от НК прецени, че не следва да налага на
последния наказание “конфискация”.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на МВР, сумата
от 264.50 /двеста шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/лева – разноски,
направени по досъдебното производство за възнаграждение на вещи лица, както и
на основание чл.190, ал.2 НПК да заплати 5 лв. – държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.190 ал.2 НПК
срещу подсъдимия следва служебно да бъде
издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: