Р Е Ш Е Н
И Е
№ 995
16.12.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Антоанета
Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 883 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на
чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 210, ал. 3 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. с чл. 215, ал. 2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на М.М.М.
***, подадена чрез пълномощника му – адв.А.С., против Решение по точка 1 от
Протокол № 31/ 04.09.2018г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед
на кмета на Община Хасково, с което е определено еднократно обезщетение за
сервитут за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушни кабели и
технологични площадки за изграждане на строеж: Нова въздушна електропроводна
линия от П/СТ „Марица-Изток“ – П/СТ „Неа Санта“, през имот № 57042.17.1,
находящ се в землището на с.Подкрепа, общ.Хасково, в размер на 218 лева.
Оспорващият счита
изготвената оценка за материално незаконосъобразна, а определеното обезщетение –
за несправедливо. Обжалва размера на същото и моли, след изготвяне на ново
заключение за справедливата пазарна стойност на размера на дължимото
обезщетение, съдът да допусне изменение на посоченото решение съгласно
изготвената нова оценка. Претендира
разноски по делото.
В съдебно заседание,
процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи за нищожност на
оспореното решение. В тази връзка сочи, че същото е издадено от комисия, която
не била в надлежен състав от гледна точка на броя членове. Наред с това счита,
че комисията, макар и в незаконен
състав, е приела незаконосъобразно решение, в противоречие с чл. 210 от ЗУТ и
чл. 65 от Закона за енергетиката.
Ответникът по жалбата - ОБЩИНА
ХАСКОВО, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че
атакуваното решение е валидно, правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски.
Заинтересованата страна - „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, изразява писмено становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че оспореното решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
С Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, предмет на Нотариален акт № 715, том IV, рег.№ 5351, дело № 544 от 2001г. на
нотариус Христина Колева с № 081 по регистъра на НК на РБългария, на
19.10.2011г. жалбоподателят М.М.М. е придобил правото на собственост върху два недвижими
имота, сред които и имот № 017001, находящ се в землището на с.Подкрепа,
общ.Хасково, местност „Инжитърла“, с площ от 5.2 дка, с начин на трайно
ползване – нива, при граници на имота: имоти с № 017008, 010043 и № 017002.
Видно от Регистър на
засегнатите имоти в землището на с.П.(ЕКАТТЕ 57042), общ.Хасково, обл.Хасково,
от сервитут на електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект, във връзка с
дейност „Проучвания и инвестиционни дейности за българската част на проект
„Междусистемна връзка между Марица Изток 1 и Нея Санта“, площта, заета от
сервитута на имот № 17.1, представляващ нива/орна земя, категория IV, в
местността „Инжитърла“, с обща площ 5.200 дка, собственост на М.М.М., е 0.471
дка.
Установен бе и фактът на
прието от Министерски съвет на Република България решение за обявяване на
линеен енергиен обект „Нова въздушна електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст
„Марица изток“, Република България – п/ст „Неа Санта“, Република Гърция, в
отсечката, която ще бъде изградена на територията на Република България, за
национален обект и обект с национално значение.
Със Заповед № 240/17.02.2011г.,
с оглед ефективната работа на Община Хасково, на основание Решение № 276/06.03.2009г.
на Министерски съвет за определяне размера на еднократните обезщетения за право
на прекарване и преминаване в полза на Община Хасково, чл. 287 от Закона за
електронните съобщения, чл. 64 от Закона за енергетиката, чл. 103, ал. 1 и ал. 2
от Закона за водите, чл. 196, ал. 6 и чл. 193, ал. 8 от Закона за устройство на
територията и чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, във връзка с чл. 210 от ЗУТ, Кметът на Община Хасково е назначил
четиричленна комисия, включваща председател, секретар и двама членове, за
определяне размера на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на
прекарване и преминаване през поземлени имоти. Със Заповед № 104/13.01.2014г. Кметът
на Община Хасково е направил изменение в поименния състав на комисията, а със
Заповед № 1387/12.11.2015г. извършил последваща промяна на състава на
Комисията.
Видно от Протокол № 31/04.09.2018г.,
назначената със Заповед № 240/17.02.2011 г., Заповед № 104/13.01.2014г. и
Заповед № 1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково, комисия е заседавала на
04.09.2018г., като с решение по т.1 от дневния ред е определен размер на
еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване
на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в землището на
с.Подкрепа, община Хасково, през поземлени имоти – частна собственост на
физически и юридически лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република
България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), на територията на община
Хасково, с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр.София, измежду
които поземлени имоти е и имотът, собственост на жалбоподателя. Комисията посочва,
че площта на сервитута от поземлените имоти – частна собственост на физически и
юридически лица, находящи се в землището на с.Подкрепа, съгласно одобрения със
Заповед № РД-02-20/09.03.2018г. на Министъра на Регионалното развитие ПУП – ПП,
е съгласно списъка на засегнатите имоти, както и че съгласно чл. 64, ал. 6 от
ЗЕ, определянето на обезщетението се извършва по чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или
по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Комисията приела пазарните
оценки за определяне размера на еднократното обезщетение относно сервитута на
поземлени имоти под опис, съгласно изготвена експертна пазарна оценка от
лицензиран оценител Е. А. К.(рег.№ ********* от 11.02.2015г.), като под т.1 в
списъка, за поземлен имот № 17.1, собственост на М.М.М., с площ на сервитута от
0.471 дка, определила стойността на обезщетението в размер на 218 лева.
С писмо изх.№ 53 Е-450-2
#31/20.06.2019г. оспореното решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ е съобщено
на М.М.М. на 26.06.2019г., видно от известие за доставяне с баркод ИД RS 6300
00ZMST W.
Жалбата на М.М.М. срещу
решението в оспорената му част е подадена до Административен съд - Хасково чрез
Община Хасково и заведена с рег.инд. 94 М-3672-5 на 08.07.2019г.
По делото е приложена използваната от Комисията Експертна оценка,
изготвена от лицензиран оценител Е. А. К.(рег. № *********). В същата, поземлен
имот № 17.1, находящ се в землището на с.Подкрепа, не е обект на оценка. Такива
са били ПИ № 57042.25.107, 57042.25.22, 57042.73.9, но не и конкретно
сервитутната част от имот № 17.1 (017001). Видно от коментираната оценка,
използваните методи при определяне размера на обезщетенията на засегнатите от
обекта имоти са сравнителен метод (пазарен аналог), метод на пазарните
множители, метод на пряка капитализация, като са използвани данни от Служба по
вписванията – Хасково, данни от научни трудове в областта на оценката на имоти
и информация от официалните интернет страници на НСИ, МЗХ, БНБ и сайтове, с
обявени за продажба имоти.
Видно от приложеното по
делото Писмо рег.индекс: 94 М-3672-5 #8 от 16.10.2019г. на Община Хасково е, че
не е изготвена индивидуална експертна оценка по отношение на процесния имот
поради налична обща експертна оценка и комисия за определяне размера на
еднократните обезщетения.
С оглед цялостното изясняване
на делото от фактическа и правна страна бе назначена съдебно-оценителна
експертиза. В депозираното в тази връзка заключение вещото лице посочва, че е
изготвило експертизата, съобразявайки се с пазарната стойност на земята по два
метода – сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена рента).
Експертът дава заключение, че размерът на справедливото обезщетение за сервитутно право на имот № 017001 с
ограничителен режим на ползване, засегнат от ПУП – ПП за обект „Нова въздушна
електропроводна линия (ВЛ) 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) –
п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), в землището на с.Подкрепа, общ.Хасково,
собственост на М.М.М., е 576.90 лева.
В съдебно заседание вещото
лице допълва заключението си, посочвайки, че при проверка в Агенцията по
вписванията не били установени продажби на
подобни имоти в същото землище за процесния период. Такива сделки били
установени в съседни землища, но в същите били вписани продажни цени, близки до
данъчната оценка, които не съответствали на реалния пазар на имотите. По тази
причина се сочи, че тези цени не били взети предвид при определяне на
действителната пазарна оценка.
При така установената
фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл. 168 от АПК, във
вр. с чл. 146 от АПК, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу подлежащ на обжалване административен акт, от
надлежна страна - собственик на недвижим имот, предмет на решението в
оспорената му част, чиито права и законни интереси са засегнати от това решение,
съответно жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Оспорваният
административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно
назначен с горецитираните заповеди на кмета на Община Хасково, съобразно
предоставените му със закона правомощия. В тази връзка съдът не споделя
оплакването на жалбоподателя за нищожност на решението, поради издаване на
същото от незаконен състав. Комисията е формирана от орган, който разполага със
съответните законови правомощия за това – кмет на община. В ЗУТ не съществува
изискване, свързано с броя на членовете на комисията, поради което определянето
на един състав и последващата му промяна, както по отношение броя на членовете
на комисията, така и по отношение на поименния ѝ състав, не влияе на
валидността на издадените от органа по чл. 210 от ЗУТ актове.
Решението е издадено в
необходимата форма, от всички членове на комисията, в състава, определен в
заповедите на Кмета на Община Хасково и
при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както правните, така и
фактическите основания за издаването му.
Спазени са съществените административнопроизводствени
правила при издаването на обжалвания
административен акт, регламентирани в
ЗУТ, ЗЕ и АПК.
Оспорваният
административен акт обаче е издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно
чл. 64, ал. 1 от Закона за енергетиката, при разширение на съществуващи и при
изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни
хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия,
топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват
сервитути.
Според ал. 2 на същия
текст, сервитутите биват: право на преминаване на хора и техника в полза на
лицата по ал. 1; право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи на
надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа
енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза
на лицата по ал. 1; ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към
енергийните обекти.
Според ал. 4 на чл. 64, сервитутите по ал. 2
възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се
определя местоположението на съответните имоти и 2. титулярят на сервитута
изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал
сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а
съгласно ал. 6 определянето на размера на обезщетенията по тази глава се
извършва по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по
взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Безспорно е, че обектът
„Нова въздушна електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица изток“ Република
България – п/ст „Неа Санта“ Република Гърция представлява енергиен обект по
смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект
преминава през посочените поземлени имоти, находящи се в землището на
с.Подкрепа, общ.Хасково, и в частност през този на жалбоподателя, като страните
не спорят и относно сервитутната площ, определена за частта от имота на
оспорващия, попадаща в трасето на електропроводната линия.
Спорът между страните се
свежда до определения от органа размер на обезщетението за възникналото
сервитутно право и дали същият е съобразен със справедливата пазарна стойност.
В конкретния случай, видно
от оспорения акт, административният орган – Комисия по чл. 210 от ЗУТ, при
определяне стойността на обезщетението на жалбоподателя в размер на 218 лева за
имот № 17.1 (017001), посочва в Решение по точка 1 от Протокол № 31/
04.09.2018г., че приема пазарните оценки, съгласно изготвената експертна пазарна
оценка на лицензиран оценител Елена Ангелова Ковачева. При детайлен преглед на
същата обаче, съдът установи, че същата не само не съдържа каквито и да било
данни за процесния имот, но това и изрично се потвърждава от ответника в
представеното по делото Писмо рег.индекс: 94 М-3672-5 #8 от 16.10.2019г. на
Община Хасково, видно от което е, че не е изготвена индивидуална експертна оценка
по отношение на този имот.
Според правилото на чл. 210,
ал. 1 от ЗУТ, размерът на обезщетението, в това число и за предвидения
сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В
съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези,
съответстващи на действителната цена на имота, и са установени при сделки,
извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и
характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и въведените
с чл. 65, ал. 1 от ЗЕ критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в
границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването, както и
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута.
В случая възприетата от
административния орган експертна оценка се опровергава от приетото по делото
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице
подробно обосновава заключението си, приложената методология, чрез отчитане на стойността
на сходни имоти, със същите характеристики, които се предлагат действително на
пазара, подкрепено с извадки от предлаганите цени. Съдът намира, че дадената
със заключението по съдебно-техническата експертиза оценка е определена в
съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 от ЗЕ – по пазарни цени,
като са приложени сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод
(поземлена рента), и тази оценка следва да бъде възприета изцяло. Така
приложените от вещото лице методи дават възможност да се определи справедливата
пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута.
Следователно като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по
реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на имота в землището на с.Подкрепа,
община Хасково, е на посочената съответна стойност, комисията по чл. 210, ал. 1
от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт по причина, че
определената стойност не съответства на действителната пазарна цена на
сервитутното право. Това налага изменение на решението и увеличаване на
определената цена в съответствие с посоченото от вещото лице в
съдебно-техническата експертиза, а именно в размер на 576.90 лв.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят своевременно поисканите и направени по делото разноски в размер на 760
лв., от които 10 лв. - внесена държавна такса, 150 лв. - внесен депозит за вещо
лице и 600 лв. - заплатено в брой възнаграждение за един адвокат.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Решение на Комисията
по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по т.1 от Протокол № 31/04.09.2018г.,
в частта, с която е определен размер на еднократно обезщетение относно сервитутно
право по отношение на поземлен имот № 17.1
(017001), находящ се в землището на с.Подкрепа, общ.Хасково, с площ на имота 5.200
дка и площ на сервитута 0.471 дка, собственост на М.М.М., като УВЕЛИЧАВА
определената за този имот стойност на обезщетението от 218 лева на 576.90 лева (петстотин седемдесет и шест
лева и 90 ст.).
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО да заплати на М.М.М. с
ЕГН: ********** ***, направените по делото разноски в размер на 760.00 (седемстотин
и шестдесет) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: